Пандемията от Covid-19 върна у нас над 120 000 души, но дали те ще останат? |
От средата на март до края на май, в България са се завърнали малко повече от 121 хиляди души, от които 36 хиляди със аероплан, а останалите през сухопътните граници.
Тези данни са част от на Европейския Съвет за Външна Политика (ECFR) за резултата на пандемията от COVID-19 върху противоположната миграция към България с създател Огнян Георгиев. В отчета се прецизира, че защото данните за март, когато стартира локдауна в България и съвсем всички други страни, съвсем не попадат в държавната система, действителната цифра на завърналите се в България е доста по-голяма.
Освен данните, получени от Гранична полиция, е изследвана неповторимата база данни от над 70 хиляди души, карантинирани по общини, която разрешава следенето на най-малко част от влезлите до крайната им дестинация.
“Установихме, че на всички места карантинираните са повече през май, в сравнение с през април, като разликите тук-там са толкоз огромни, че не могат да бъдат обяснени с епидемиологични аргументи, а просто с увеличение на притока на хора. Сравнението на броят карантинирани по места с този на работоспособното население сочи, че има градове, в които завърналите се са сериозен %. В Петрич и Сандански е съвсем 8%, във Видин е 4.5, в Монтана, Русе и Благоевград — към 4%. Като се има поради, че карантинираните са съвсем двойно по-малко от общо влезлите, е разумно да се допусна, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като %.
Защо са се върнали?
От онлайн анкета с хора, върнали се след прочут престой в чужбина, се схваща, че двете съществени аргументи за това са „ предпочитание да съм с близки “ (46%) и „ загуба на работа “ (32%). 10% от тях дават отговор, че няма да се върнат назад след коронавирус рецесията, а 25% не са решили.
Интересното е, че колкото по-дълго е останал някой в чужбина, толкоз по-склонен е да се прибере в България. Ако се изолира групата, която е прекарала на открито над 1 година, проценти на тези, които няма да се върнат в чужбина и тези, които не са решили стават 19% и 47%.
Защо биха останали?
От диалозите с хора в отчета са дефинирани няколко извода. Има забележима смяна в настройката на младежите по отношение на връщането в България — това към този момент се смята в случай че не за желан, то най-малко равносилен вид. Някои от хората, които са се върнали тук, към този момент са намерили работа. Има доста колебливост и съмнение измежду групата завърнали се.
Основните фактори, от които зависи решението за оставане или заминаването са: намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид-кризата, намирането на работа в чужбина и обществената, и градска среда.
Да се разчитат по-големи трендове въз основа на такава дребна извадка е мъчно, осъзнава създателя на отчета.
“И въпреки всичко има аргументи да считаме, че това може да е освен това от просто краткотрайно превръщане на миграционната вълна ”, написа в отчета. Предвид актуалната неустановеност и втората вълна в Европа, както и обстановката на трудовите пазари и неочакваното нахлуване на онлайн и отдалечена работа в редица браншове, този престой в България на завърналите се може да се окаже повече от краткосрочна смяна за някои, което изисква незабавна смяна на вероятността за локалните и национални управляващи и пренасочване от дълготрайни политики към краткосрочни ограничения, с цел да се опитат да запазят най-малко част от този непредвиден човешки гений.
Сред ограниченията, които към този момент се ползват сполучливо на други места и могат да бъдат копирани сполучливо, създателят показва елементарен достъп до заеми с невисок или без лихвен %, директни дотации и данъчни облекчения от локалните налози за хора с потвърден интерес да останат за по-дълги интервали, места в локалните учебни заведения и детски градини и други.
Повечето от ограниченията не изискват солидни финансови инжекции, а единствено метаморфоза на целите и известна административна смяна. В отчета се обръща внимание, че има два огромни портфейла за финансиране: Механизмът за възобновяване и резистентност и ReactEU.
“Моментът да се мисли и работи за това е в този момент. Страните в района към този момент пропуснаха доста благоприятни условия за опазване и привличане на гении. Не бива да пропущат този ”, приключва отчета.
Емиграцията е доста по-голям проблем от имиграцията, разяснява отчета на ECFR Торстен Гайслер, началник на Бюрото на Фондация " Конрад Аденауер " в София. Той обърна внимание, че приключването на мозъци оказва въздействие и върху политиката на наранена страна. Според Гайслер завръщането на такава група хора е вяра за България . Ако България желае да преодолее приключването на мозъци, би трябвало да се постарае да притегли назад т.нар " креативнa класа " даде съвет Гахслер. Това определение дава икономистът Ричард Флорида на образовани хора заемащи специалности, като учени, медици, инжинери, програмисти, както и дизайнери и т.н.
Тези данни са част от на Европейския Съвет за Външна Политика (ECFR) за резултата на пандемията от COVID-19 върху противоположната миграция към България с създател Огнян Георгиев. В отчета се прецизира, че защото данните за март, когато стартира локдауна в България и съвсем всички други страни, съвсем не попадат в държавната система, действителната цифра на завърналите се в България е доста по-голяма.
Освен данните, получени от Гранична полиция, е изследвана неповторимата база данни от над 70 хиляди души, карантинирани по общини, която разрешава следенето на най-малко част от влезлите до крайната им дестинация.
“Установихме, че на всички места карантинираните са повече през май, в сравнение с през април, като разликите тук-там са толкоз огромни, че не могат да бъдат обяснени с епидемиологични аргументи, а просто с увеличение на притока на хора. Сравнението на броят карантинирани по места с този на работоспособното население сочи, че има градове, в които завърналите се са сериозен %. В Петрич и Сандански е съвсем 8%, във Видин е 4.5, в Монтана, Русе и Благоевград — към 4%. Като се има поради, че карантинираните са съвсем двойно по-малко от общо влезлите, е разумно да се допусна, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като %.
Защо са се върнали?
От онлайн анкета с хора, върнали се след прочут престой в чужбина, се схваща, че двете съществени аргументи за това са „ предпочитание да съм с близки “ (46%) и „ загуба на работа “ (32%). 10% от тях дават отговор, че няма да се върнат назад след коронавирус рецесията, а 25% не са решили.
Интересното е, че колкото по-дълго е останал някой в чужбина, толкоз по-склонен е да се прибере в България. Ако се изолира групата, която е прекарала на открито над 1 година, проценти на тези, които няма да се върнат в чужбина и тези, които не са решили стават 19% и 47%.
Защо биха останали?
От диалозите с хора в отчета са дефинирани няколко извода. Има забележима смяна в настройката на младежите по отношение на връщането в България — това към този момент се смята в случай че не за желан, то най-малко равносилен вид. Някои от хората, които са се върнали тук, към този момент са намерили работа. Има доста колебливост и съмнение измежду групата завърнали се.
Основните фактори, от които зависи решението за оставане или заминаването са: намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид-кризата, намирането на работа в чужбина и обществената, и градска среда.
Да се разчитат по-големи трендове въз основа на такава дребна извадка е мъчно, осъзнава създателя на отчета.
“И въпреки всичко има аргументи да считаме, че това може да е освен това от просто краткотрайно превръщане на миграционната вълна ”, написа в отчета. Предвид актуалната неустановеност и втората вълна в Европа, както и обстановката на трудовите пазари и неочакваното нахлуване на онлайн и отдалечена работа в редица браншове, този престой в България на завърналите се може да се окаже повече от краткосрочна смяна за някои, което изисква незабавна смяна на вероятността за локалните и национални управляващи и пренасочване от дълготрайни политики към краткосрочни ограничения, с цел да се опитат да запазят най-малко част от този непредвиден човешки гений.
Сред ограниченията, които към този момент се ползват сполучливо на други места и могат да бъдат копирани сполучливо, създателят показва елементарен достъп до заеми с невисок или без лихвен %, директни дотации и данъчни облекчения от локалните налози за хора с потвърден интерес да останат за по-дълги интервали, места в локалните учебни заведения и детски градини и други.
Повечето от ограниченията не изискват солидни финансови инжекции, а единствено метаморфоза на целите и известна административна смяна. В отчета се обръща внимание, че има два огромни портфейла за финансиране: Механизмът за възобновяване и резистентност и ReactEU.
“Моментът да се мисли и работи за това е в този момент. Страните в района към този момент пропуснаха доста благоприятни условия за опазване и привличане на гении. Не бива да пропущат този ”, приключва отчета.
Емиграцията е доста по-голям проблем от имиграцията, разяснява отчета на ECFR Торстен Гайслер, началник на Бюрото на Фондация " Конрад Аденауер " в София. Той обърна внимание, че приключването на мозъци оказва въздействие и върху политиката на наранена страна. Според Гайслер завръщането на такава група хора е вяра за България . Ако България желае да преодолее приключването на мозъци, би трябвало да се постарае да притегли назад т.нар " креативнa класа " даде съвет Гахслер. Това определение дава икономистът Ричард Флорида на образовани хора заемащи специалности, като учени, медици, инжинери, програмисти, както и дизайнери и т.н.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ