Селфи с жертвен агнец
От специфичния делегат на “Труд” в Кавказ
Рано сутринта на 6-и май основната улица на село Мухнари (40 км. северозападно от Тбилиси) наподобява като добре проведен всеобщ митинг против вегетарианството.
В продължение на няколко километра се простират месарски магазини – едни са добре подредени, по този начин да се каже сертифицирани, а други – спонтанни. При спонтанните всеки, който има три агнета е провесил едното пред дома си.
На селския пазар животът среща гибелта, вярата – суеверието. Прииждат търговци на животни, чакат купувачи на животни. Продава се всичко – от дребни пиленца, петли, агнета и кочове до плашещи с погледа си бикове. Съпътстващите артикули също са на разположение – киндза, лук, домати, краставици, туршии и в това число типичните за Грузия говежди копита, от които вършат прелестна чорба, сходна на нашата пача. С последното кулинарно произведение се изтрезнява. Защото на празник се пие.
На 6 май грузинците честват по този начин, както никой различен по света. Всъщност те честват два пъти своя светец Тцминда Георги (Св. Георги, б.а.) – на 23 ноември и на 6-и май. Всяко семейство, всеки човек назовава нещо, което ще принесе в жертва и на тези два дни наложително го извършва.
Моят грузински воин Афтандил Осепашвили, посветил свободното си време да ме вкарва в най-топлите обичаи на страната, също е в Мухрани. Следобед ще събира цялата фамилия и няма по какъв начин да има компромис в традициите.
Мухрани е най-големият свободен пазар на прясно месо в цялата страна (тук всяко село е профилирано в нещо, само че това е друга тема). То може да се купува свободно всеки ден, а в неделите се случва нещо, което би трябвало да се види.
Афто притичва от място на място, пазари се на всеослушание, чеше се по главата – очевидно смъква цената. След към половин час към този момент е спазарил едно шиле, натоварва го на колата и продължава към идната спирка – пекарната. Самият Афтандил има чудна пекарница в Мцхета (старата столица на Грузия, техният Йерусалим), само че споделя, че в Мухрани продават най-хубавия лаваш (хляб, който наподобява като огромна вкусна мекица). Самото минаване към пекарната кара стомаха ти да проработи, устата да се извърши със слюнка, а в очите ти да плува сулгуни (сирне) и пресни розови домати – положително начало за шашлици с вино.
Двайсетина хляба хляба полягат на задната седалка тъкмо до огромна бутилка с ракацители и колата потегля към храма Свети Георги, който се намира на върха на планината сред Ксани, Мухрани, Чардакхи и Патара Канда.
Пътят е сложен, стръмен. Десетки хора, макар ранния част, към този момент пъплят нагоре. Едни са с коли, други пешком – кой както е заречен на Свети Георги. Вървят по двойки, вървят на фамилии, цели на компании. Някой дърпа след себе си агне, някой носи петел, а тук там се виждат и телета.
Традицията е да се обиколи църквата три пъти. На всяка обиколка би трябвало да целунеш северозападния ъгъл – не знам за какво – сетне да се поклониш на вратата три пъти и да се прекръстиш три пъти. Накрая се влиза в храма, възпламенява се свещичка и се произнася молитвата. Всеки знае какво желае да измоли, тъй като по тези планини се случват чудеса. Накрая се минава към курбана.
Точно пред дребната черква към този момент са заели места клети търговци на свещи, един-двама просяци. Оформени са и две спонтанни кланици.
Нико се е специализирал в главоотделянето на петли. Седи на пътеката, точи двата изтощени от приложимост ножове и не бърза. Няма за какво. На всеки две минути при него стопира някой, подава му банкнота или монета и той не се пазари. Обръща се с тил към хората и след минута връща птицата.
“Дават ми дребни пари – някой две, различен – три, а по-щедрите по пет лари ”, споделя той. След това ми обръща тил, тъй като в ръцете му е идващия петел.
Големите жертвоприношения са на десетина метра по-долу. Малко плато се е трансформирало в комфортно място за колачите. От години пространството там е култивирано, че да е комфортно за работа – простори, на които да се закачат ченгелите, маси – с цел да чакат поклонниците в тостове.
Към храма идват от ден на ден вярващи. Семейство стопира в подстъпите към светото място и си прави селфи с агънце. Други две девойки седят и гледат величествената панорама към река Мтквари. Далеч в ниското се вижда и голям, съвременен затвор.
В началото празникът би се сторил на всеки прекомерно кървясъл, само че това е, в случай че не познаваш историята на грузинците, тя несъмнено е много кървава. Християнството и свети Георги са ги спасявали във всички компликации и трудности в дългата им история и те в никакъв случай не са се отказвали от името си, от вярата си, от свободата си.
Свети Георги е обезглавен по заповед на император Диоклециан, както се счита на 6-и май 303-а. Мъченията обаче стартират на 23 ноември предната есен и всеки ден мъчителите мислели, че е мъртъв, само че на сутринта той се раждал отначало и правел чудеса. След гибелта си светецът продължава със своите чудеса, които не стопират и до през днешния ден. Затова го назовават Свети Георги Победоносец.
Негова братовчедка е света Нино (св. Нина). С двамата е обвързвано и приемането на християнството от Грузия още през 317-а година. Събитието, което прекатурва историята на страната, се случва тъкмо по тези хълмове към Мухрани.
Света Нино пристигнала в царство Иверия, когато царувал Мириан I. Когато пристигнала вестта за мъченическата гибел на нейния братовчед Георги, Нино започвала да споделя за чудесата на светеца и по какъв начин той брани хората. Все повече езичници ставали християни.
Нино правела знамение след знамение. Христовата религия приела даже кралица Нана, само че цар Мириан се страхувал от нея и решил да прогони християните, по този начин както се случвало из цялата римска империя.
Царят решил да направи скрит план, тъй като доста хора в двора към този момент били покръстени и тръгнал на лов в мухранските гори с вярна тайфа. Когато се изкачили на хълма Хтоти се извила страшна стихия. Гръмотевица блъснала част от свитата му, другите са разбягали и той останал самичък. Царят почнал да се моли на своя кумир Амраз, само че нищо не се случвало. Тогава се обърнал към Христос с думите: “Боже на Нино, разсей тъмата пред мен и аз ще популяризира името ти! ”
Чудото се случило и съгласно грузинците това се случило на 6-и май 316 година. Когато се завърнал в Мцхета, Иверийското царство приело християнството за публична и единствена религия.
Нино разказала на Мириан, че Свети Георги го е закрилял от самото начало и по този начин Иверия към този момент имала собствен покровител. Първият храм на светията в света е издигнат в малко село в Кахетия – Бодбе, край Сигнахи. Днес там се намират гробът на света Нино.
Грузинците строят църкви на името на светията от това време. Те нормално са на хълмове, край пътищата и са стотици. Светецът е толкоз значим за страната, че иконата му е в щита на герба, а четири герьовски кръста са на знамето. Те са четири, тъй като след едно от следващите чудеса край Мцхета, Нино заповядала от дърво на хълма Джвари да се създадат четири кръста и да се слагат на четири места в Грузия. Единият от тях се намира на хълма Тхоти, където през днешния ден има черква на нейното име.
Този рид се вижда от нашия, този на който с Афтандил чакаме ред за жертвения агнец. Идва и неговия ред. Прекръства се, а по-късно налива по чаша ракацители.
Следобяд ще стартират същинските тостовете, а в първите четири постоянно има един “за да има мир, с цел да няма война, с цел да можем да живеем щастливо ”.
От църквата Свети Георги се вижда Южна Осетия. Точно преди 10 години съветските войски стигат до Мухрани, а по-късно отхапват това парче грузинска земя и остават там май вечно. Това е следващата кървава война по тези земи и всички тук помнят това време. Дори и децата.
Обратно по пътя към Мцкхета срещаме търговците. Мука към този момент е в положение покрай жертвените телета – единствено мучи. Тълпата тръгнала към хълма е все по-голяма. Долу до река Ксани стопира хладилно камионче със сладолед. Двама запалянковци нарамват чантите и потеглят пешком към хълма, а до тях голямо стадо овце е притихнало в очакване на децимацията. Агнетата надали знаят, че по този начин поемат прегрешението на хората.
Рано сутринта на 6-и май основната улица на село Мухнари (40 км. северозападно от Тбилиси) наподобява като добре проведен всеобщ митинг против вегетарианството.
В продължение на няколко километра се простират месарски магазини – едни са добре подредени, по този начин да се каже сертифицирани, а други – спонтанни. При спонтанните всеки, който има три агнета е провесил едното пред дома си.
На селския пазар животът среща гибелта, вярата – суеверието. Прииждат търговци на животни, чакат купувачи на животни. Продава се всичко – от дребни пиленца, петли, агнета и кочове до плашещи с погледа си бикове. Съпътстващите артикули също са на разположение – киндза, лук, домати, краставици, туршии и в това число типичните за Грузия говежди копита, от които вършат прелестна чорба, сходна на нашата пача. С последното кулинарно произведение се изтрезнява. Защото на празник се пие.
На 6 май грузинците честват по този начин, както никой различен по света. Всъщност те честват два пъти своя светец Тцминда Георги (Св. Георги, б.а.) – на 23 ноември и на 6-и май. Всяко семейство, всеки човек назовава нещо, което ще принесе в жертва и на тези два дни наложително го извършва.
Моят грузински воин Афтандил Осепашвили, посветил свободното си време да ме вкарва в най-топлите обичаи на страната, също е в Мухрани. Следобед ще събира цялата фамилия и няма по какъв начин да има компромис в традициите.
Мухрани е най-големият свободен пазар на прясно месо в цялата страна (тук всяко село е профилирано в нещо, само че това е друга тема). То може да се купува свободно всеки ден, а в неделите се случва нещо, което би трябвало да се види.
Афто притичва от място на място, пазари се на всеослушание, чеше се по главата – очевидно смъква цената. След към половин час към този момент е спазарил едно шиле, натоварва го на колата и продължава към идната спирка – пекарната. Самият Афтандил има чудна пекарница в Мцхета (старата столица на Грузия, техният Йерусалим), само че споделя, че в Мухрани продават най-хубавия лаваш (хляб, който наподобява като огромна вкусна мекица). Самото минаване към пекарната кара стомаха ти да проработи, устата да се извърши със слюнка, а в очите ти да плува сулгуни (сирне) и пресни розови домати – положително начало за шашлици с вино.
Двайсетина хляба хляба полягат на задната седалка тъкмо до огромна бутилка с ракацители и колата потегля към храма Свети Георги, който се намира на върха на планината сред Ксани, Мухрани, Чардакхи и Патара Канда.
Пътят е сложен, стръмен. Десетки хора, макар ранния част, към този момент пъплят нагоре. Едни са с коли, други пешком – кой както е заречен на Свети Георги. Вървят по двойки, вървят на фамилии, цели на компании. Някой дърпа след себе си агне, някой носи петел, а тук там се виждат и телета.
Традицията е да се обиколи църквата три пъти. На всяка обиколка би трябвало да целунеш северозападния ъгъл – не знам за какво – сетне да се поклониш на вратата три пъти и да се прекръстиш три пъти. Накрая се влиза в храма, възпламенява се свещичка и се произнася молитвата. Всеки знае какво желае да измоли, тъй като по тези планини се случват чудеса. Накрая се минава към курбана.
Точно пред дребната черква към този момент са заели места клети търговци на свещи, един-двама просяци. Оформени са и две спонтанни кланици.
Нико се е специализирал в главоотделянето на петли. Седи на пътеката, точи двата изтощени от приложимост ножове и не бърза. Няма за какво. На всеки две минути при него стопира някой, подава му банкнота или монета и той не се пазари. Обръща се с тил към хората и след минута връща птицата.
“Дават ми дребни пари – някой две, различен – три, а по-щедрите по пет лари ”, споделя той. След това ми обръща тил, тъй като в ръцете му е идващия петел.
Големите жертвоприношения са на десетина метра по-долу. Малко плато се е трансформирало в комфортно място за колачите. От години пространството там е култивирано, че да е комфортно за работа – простори, на които да се закачат ченгелите, маси – с цел да чакат поклонниците в тостове.
Към храма идват от ден на ден вярващи. Семейство стопира в подстъпите към светото място и си прави селфи с агънце. Други две девойки седят и гледат величествената панорама към река Мтквари. Далеч в ниското се вижда и голям, съвременен затвор.
В началото празникът би се сторил на всеки прекомерно кървясъл, само че това е, в случай че не познаваш историята на грузинците, тя несъмнено е много кървава. Християнството и свети Георги са ги спасявали във всички компликации и трудности в дългата им история и те в никакъв случай не са се отказвали от името си, от вярата си, от свободата си.
Свети Георги е обезглавен по заповед на император Диоклециан, както се счита на 6-и май 303-а. Мъченията обаче стартират на 23 ноември предната есен и всеки ден мъчителите мислели, че е мъртъв, само че на сутринта той се раждал отначало и правел чудеса. След гибелта си светецът продължава със своите чудеса, които не стопират и до през днешния ден. Затова го назовават Свети Георги Победоносец.
Негова братовчедка е света Нино (св. Нина). С двамата е обвързвано и приемането на християнството от Грузия още през 317-а година. Събитието, което прекатурва историята на страната, се случва тъкмо по тези хълмове към Мухрани.
Света Нино пристигнала в царство Иверия, когато царувал Мириан I. Когато пристигнала вестта за мъченическата гибел на нейния братовчед Георги, Нино започвала да споделя за чудесата на светеца и по какъв начин той брани хората. Все повече езичници ставали християни.
Нино правела знамение след знамение. Христовата религия приела даже кралица Нана, само че цар Мириан се страхувал от нея и решил да прогони християните, по този начин както се случвало из цялата римска империя.
Царят решил да направи скрит план, тъй като доста хора в двора към този момент били покръстени и тръгнал на лов в мухранските гори с вярна тайфа. Когато се изкачили на хълма Хтоти се извила страшна стихия. Гръмотевица блъснала част от свитата му, другите са разбягали и той останал самичък. Царят почнал да се моли на своя кумир Амраз, само че нищо не се случвало. Тогава се обърнал към Христос с думите: “Боже на Нино, разсей тъмата пред мен и аз ще популяризира името ти! ”
Чудото се случило и съгласно грузинците това се случило на 6-и май 316 година. Когато се завърнал в Мцхета, Иверийското царство приело християнството за публична и единствена религия.
Нино разказала на Мириан, че Свети Георги го е закрилял от самото начало и по този начин Иверия към този момент имала собствен покровител. Първият храм на светията в света е издигнат в малко село в Кахетия – Бодбе, край Сигнахи. Днес там се намират гробът на света Нино.
Грузинците строят църкви на името на светията от това време. Те нормално са на хълмове, край пътищата и са стотици. Светецът е толкоз значим за страната, че иконата му е в щита на герба, а четири герьовски кръста са на знамето. Те са четири, тъй като след едно от следващите чудеса край Мцхета, Нино заповядала от дърво на хълма Джвари да се създадат четири кръста и да се слагат на четири места в Грузия. Единият от тях се намира на хълма Тхоти, където през днешния ден има черква на нейното име.
Този рид се вижда от нашия, този на който с Афтандил чакаме ред за жертвения агнец. Идва и неговия ред. Прекръства се, а по-късно налива по чаша ракацители.
Следобяд ще стартират същинските тостовете, а в първите четири постоянно има един “за да има мир, с цел да няма война, с цел да можем да живеем щастливо ”.
От църквата Свети Георги се вижда Южна Осетия. Точно преди 10 години съветските войски стигат до Мухрани, а по-късно отхапват това парче грузинска земя и остават там май вечно. Това е следващата кървава война по тези земи и всички тук помнят това време. Дори и децата.
Обратно по пътя към Мцкхета срещаме търговците. Мука към този момент е в положение покрай жертвените телета – единствено мучи. Тълпата тръгнала към хълма е все по-голяма. Долу до река Ксани стопира хладилно камионче със сладолед. Двама запалянковци нарамват чантите и потеглят пешком към хълма, а до тях голямо стадо овце е притихнало в очакване на децимацията. Агнетата надали знаят, че по този начин поемат прегрешението на хората.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ