Ердоган – всевластният лидер на Турция в последните две десетилетия
От непретенциозно начало Реджеп Тайип Ердоган се издигна до ранга на политически колос, ръководейки Турция в продължение на 22 години и променяйки страната си повече от всеки различен водач след Мустафа Кемал Ататюрк – почитания татко на модерната република, написа.
Въпреки поредност от рецесии, той още веднъж се наложи в президентската конкуренция през 2023 година, запазвайки властта си. В последните години обаче е подложен на критика за все по-репресивния си жанр на ръководство – унищожаване на контролните механизми върху личната му власт и премахване на съперниците си посредством правосъдната система.
Erdogan: Turkey's all-powerful leader of 20 years
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Миналата седмица неговото държавно управление арестува и затвори главния му противник, Екрем Имамоглу, откакто той бе определен за претендент за президент от политическата съпротива. Това провокира всеобщи митинги – стотици хиляди последователи на Имамоглу излязоха на улиците през последните пет дни, осъждайки задържането му и политическите репресии на Ердоган.
Западните съдружници на Турция изрично осъдиха този ход, а Европейският съюз предизвести държавното управление, че би трябвало да показва ангажираност към демократичните правила. Въпреки това, анализатори означават, че Ердоган върви по пътя на автокрацията към този момент близо десетилетие.
След като оцеля при опита за прелом през 2016 година, той ускори изпълнителните пълномощия на президентската институция и отстрани политическите си съперници. Първо като министър-председател от 2003 година, а по-късно като определен президент от 2014 година, Ердоган издигна Турция като районна мощ, подкрепяйки ислямистки дела и изкусно маневрирайки против опозицията.
Въпреки че е водач на страна-членка на НАТО, той зае ролята на медиатор във войната сред Русия и Украйна, като в това време забави кандидатурата на Швеция за присъединение към алианса. Неговата дипломатическа тактичност провокира неспокойствие измежду западните му съдружници.
Той поляризира турското общество, само че остава потвърден победител на избори. Привържениците му го назовават " reis " – " шеф ". Обръщайки се към съперниците си, които съгласно него презират турския електорат, той съобщи: „ Като 85 милиона, ние ще защитим нашите гласове, нашата воля и нашето бъдеще “ .
Издигането на власт
Роден през февруари 1954 година, Реджеп Тайип Ердоган израства като наследник на чиновник в бреговата защита в черноморския район на Турция. Когато е на 13 години, фамилията му се реалокира в Истанбул с вярата за по-добро бъдеще за петте деца.
Младият Ердоган продава лимонада и сусамови кифлички, с цел да изкарва спомагателни средства. Завършва ислямско учебно заведение, след което получава тапия по мениджмънт от Университета Мармара в Истанбул, като в същото време играе професионален футбол. През 70-те и 80-те години е деен в ислямистките кръгове и се причислява към проислямската Партия на благоденствието на Неджметин Ербакан. С възходящата известност на партията през 90-те, Ердоган е определен за кмет на Истанбул през 1994 година, като заема поста в продължение на четири години.
Мандатът му завършва, когато е наказан за подбудителство към расова ненавист, откакто обществено рецитира националистическо стихотворение със следните редове: „ Джамиите са нашите казарми, куполите – нашите каски, минаретата – нашите щикове, а вярващите – нашите бойци “.
След като излежава четири месеца в пандиза, той се връща в политиката. Партията му обаче е неразрешена поради нарушаване на строгите всемирски правила на турската страна. През 2001 година Ердоган основава нова партия с ислямистки корени – Партията на справедливостта и развиването (ПСР), дружно със съдружника си Абдула Гюл. През 2002 година ПСР печели парламентарните избори, а година по-късно Ердоган става министър-председател. Той остава ръководител на ПСР и до през днешния ден.
Първо десетилетие на власт
В първите си три мандата като министър-председател той управлява интервал на постоянен стопански напредък, което му носи интернационално самопризнание като модернизатор. Средната класа се уголемява, а милиони хора излизат от бедността. Ердоган влага в огромни инфраструктурни планове, модернизиращи Турция.
Но критиците предизвестяват, че властта му става все по-автократична. През 2013 година всеобщи митинги избухват в отговор на проектите за трансформиране на известен парк в Истанбул, само че също по този начин и като израз на неодобрение против властническия жанр на ръководство. В отговор Ердоган назовава протестиращите " capulcu " (хулигани), а жителите на Истанбул всяка вечер удрят тенджери и тигани в символ на митинг.
Протестите в Гези Парк бележат повратна точка. Недоброжелателите му настояват, че той се държи повече като османски султан, в сравнение с като демократ.
Циментиране на властта
След като е стеснен от конституцията да се кандидатира още веднъж за министър-председател, през 2014 година Ердоган се насочва към президентския пост, който по това време е най-вече параден. Впоследствие обаче той прокарва промени, които трансформират президентството в център на властта.
Опитът за прелом през 2016 година му дава съображение за огромни репресии – над 150 000 държавни чиновници са уволнени, а над 50 000 души са арестувани. Ердоган употребява обстановката, с цел да ускори контрола си над правосъдната система, армията и медиите. През 2017 година печели референдум, който му дава още по-широки пълномощия.
Днес Турция е изправена пред вътрешно напрежение, а карцерът на Екрем Имамоглу е общопризнат като следващ ход в тактиката на Ердоган да отстрани политическите си противници. Западните страни деликатно наблюдават събитията, само че световните геополитически ползи лимитират натиска върху неговото ръководство.
Въпреки поредност от рецесии, той още веднъж се наложи в президентската конкуренция през 2023 година, запазвайки властта си. В последните години обаче е подложен на критика за все по-репресивния си жанр на ръководство – унищожаване на контролните механизми върху личната му власт и премахване на съперниците си посредством правосъдната система.
Erdogan: Turkey's all-powerful leader of 20 years
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Миналата седмица неговото държавно управление арестува и затвори главния му противник, Екрем Имамоглу, откакто той бе определен за претендент за президент от политическата съпротива. Това провокира всеобщи митинги – стотици хиляди последователи на Имамоглу излязоха на улиците през последните пет дни, осъждайки задържането му и политическите репресии на Ердоган.
Западните съдружници на Турция изрично осъдиха този ход, а Европейският съюз предизвести държавното управление, че би трябвало да показва ангажираност към демократичните правила. Въпреки това, анализатори означават, че Ердоган върви по пътя на автокрацията към този момент близо десетилетие.
След като оцеля при опита за прелом през 2016 година, той ускори изпълнителните пълномощия на президентската институция и отстрани политическите си съперници. Първо като министър-председател от 2003 година, а по-късно като определен президент от 2014 година, Ердоган издигна Турция като районна мощ, подкрепяйки ислямистки дела и изкусно маневрирайки против опозицията.
Въпреки че е водач на страна-членка на НАТО, той зае ролята на медиатор във войната сред Русия и Украйна, като в това време забави кандидатурата на Швеция за присъединение към алианса. Неговата дипломатическа тактичност провокира неспокойствие измежду западните му съдружници.
Той поляризира турското общество, само че остава потвърден победител на избори. Привържениците му го назовават " reis " – " шеф ". Обръщайки се към съперниците си, които съгласно него презират турския електорат, той съобщи: „ Като 85 милиона, ние ще защитим нашите гласове, нашата воля и нашето бъдеще “ .
Издигането на власт Роден през февруари 1954 година, Реджеп Тайип Ердоган израства като наследник на чиновник в бреговата защита в черноморския район на Турция. Когато е на 13 години, фамилията му се реалокира в Истанбул с вярата за по-добро бъдеще за петте деца.
Младият Ердоган продава лимонада и сусамови кифлички, с цел да изкарва спомагателни средства. Завършва ислямско учебно заведение, след което получава тапия по мениджмънт от Университета Мармара в Истанбул, като в същото време играе професионален футбол. През 70-те и 80-те години е деен в ислямистките кръгове и се причислява към проислямската Партия на благоденствието на Неджметин Ербакан. С възходящата известност на партията през 90-те, Ердоган е определен за кмет на Истанбул през 1994 година, като заема поста в продължение на четири години.
Мандатът му завършва, когато е наказан за подбудителство към расова ненавист, откакто обществено рецитира националистическо стихотворение със следните редове: „ Джамиите са нашите казарми, куполите – нашите каски, минаретата – нашите щикове, а вярващите – нашите бойци “.
След като излежава четири месеца в пандиза, той се връща в политиката. Партията му обаче е неразрешена поради нарушаване на строгите всемирски правила на турската страна. През 2001 година Ердоган основава нова партия с ислямистки корени – Партията на справедливостта и развиването (ПСР), дружно със съдружника си Абдула Гюл. През 2002 година ПСР печели парламентарните избори, а година по-късно Ердоган става министър-председател. Той остава ръководител на ПСР и до през днешния ден.
Първо десетилетие на власт В първите си три мандата като министър-председател той управлява интервал на постоянен стопански напредък, което му носи интернационално самопризнание като модернизатор. Средната класа се уголемява, а милиони хора излизат от бедността. Ердоган влага в огромни инфраструктурни планове, модернизиращи Турция.
Но критиците предизвестяват, че властта му става все по-автократична. През 2013 година всеобщи митинги избухват в отговор на проектите за трансформиране на известен парк в Истанбул, само че също по този начин и като израз на неодобрение против властническия жанр на ръководство. В отговор Ердоган назовава протестиращите " capulcu " (хулигани), а жителите на Истанбул всяка вечер удрят тенджери и тигани в символ на митинг.
Протестите в Гези Парк бележат повратна точка. Недоброжелателите му настояват, че той се държи повече като османски султан, в сравнение с като демократ.
Циментиране на властта След като е стеснен от конституцията да се кандидатира още веднъж за министър-председател, през 2014 година Ердоган се насочва към президентския пост, който по това време е най-вече параден. Впоследствие обаче той прокарва промени, които трансформират президентството в център на властта.
Опитът за прелом през 2016 година му дава съображение за огромни репресии – над 150 000 държавни чиновници са уволнени, а над 50 000 души са арестувани. Ердоган употребява обстановката, с цел да ускори контрола си над правосъдната система, армията и медиите. През 2017 година печели референдум, който му дава още по-широки пълномощия.
Днес Турция е изправена пред вътрешно напрежение, а карцерът на Екрем Имамоглу е общопризнат като следващ ход в тактиката на Ердоган да отстрани политическите си противници. Западните страни деликатно наблюдават събитията, само че световните геополитически ползи лимитират натиска върху неговото ръководство.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ