Путин ще промива мозъци с нов учебник по история за русначетата
От септември съветските гимназисти в 11 клас - на възраст към 17 години - ще употребяват нов учебник за проучване на модерна история. Тъй като той обгръща събития до наши дни, те ще научат, че „ Украйна е ултранационалистическа страна. Днес всяко противоречие в Украйна е грубо преследвано, опозицията е неразрешена, всичко съветско е оповестено за враждебно. “
В цялостно сходство с мирогледа на Кремъл, учебникът също по този начин учи, че „ Съединени американски щати се трансфораха в основния бенефициент на украинския спор “… Те са решени да се борят „ до последния украинец “.
Не игнорирайте обаче учебника като още една отровна капка в пороя от антиукраинска, антизападна агитация, която заля съветското общество по време на 23-годишното ръководство на Владимир Путин, написа европейският коментарен редактор на Financial Times Тони Барбър, представен от Investor.bg.
Злоупотребата с историята служи на по-широка цел. Да, една от задачите е да се сплоти популацията зад нападателната, експанзионистична външна политика на Путин. Повече от десетилетие Кремъл влага запаси в построяването на публична версия на историята. Целта е ни по-малко от това да се изкове нова съветска еднаквост.
Това изпитание надвишава учебниците. То включва фестивали, филми, телевизионни излъчвания, клубове за исторически възстановки, исторически военни обиколки за деца, студентски дискусионни общества, рисунки по здания и скулптури като паметника, повдигнат през 2017 година в Москва в памет на Михаил Калашников, изобретателят на автомата AK-47.
Други страни, минали и сегашни, са основавали своята еднаквост на вяра, цивилен национализъм или държавна идеология. Помислете за протестантска Англия след Реформацията, идеалите на Съединени американски щати за независимост, правата на индивида във Франция след нейната гражданска война от 1789 година или руския комунизъм. Нищо от това не работи в днешна Русия: тя е мултирелигиозна страна, гражданската независимост бе потъпкана при Путин, а комунизмът е мъртъв. Това, което остава, е историята - една единствена, наложена версия, несъгласието с която се санкционира като закононарушение.
Крайъгълният камък на акцията на Кремъл е възпоменанието на руската победа във Втората международна война - известна в Русия като Великата отечествена война - като героизъм, покриващ съветската нация с безконечна популярност. Този фокус е понятен.
Историята на Русия от 20-ти век беше белязана от събития на неописуемо принуждение и смут, които разделиха, а не сплотиха хората: революции, революция, апетит и, при Йосиф Сталин, държавен гнет. Триумфът над нацистка Германия, реализиран на ужасна човешка цена, е спомен, който сплотява руснаците.
В формалната версия за войната и последствията от нея - прославяна като ера, когато Съветският съюз е бил суперсила - няма място за неуместни обстоятелства. Те включват депортациите от Сталин на цели националности, като чеченци и кримски татари, от техните родни места и окупацията и налагането на еднопартийно комунистическо ръководство в Източна Европа.
Нещата бяха разнообразни при Михаил Горбачов, последния руски водач. По време на неговото ръководство от 1985 година до 1991 година бе наказан тайният протокол на нацистко-съветския пакт, който докара до руската инвазия в Полша през 1939 година и анексирането на балтийските страни. По-късно Москва пое отговорност за клането в Катинската гора през 1940 година на повече от 20 000 членове на полския хайлайф. Вътрешните закононарушения на сталинизма бяха разкрити както в никакъв случай до момента.
Откривайки историята по този метод, Горбачов подкопа контрола на Кремъл върху Източна Европа и репресивните силови структури вкъщи. Точно това вбесява Путин: освобождението на историята от формален надзор разрушава националното единение и заплашва държавната власт.
В Путиновата версия за предишното на Русия похвалните събития включват покръстването през 10-ти век, териториалните завоевания на Петър и Екатерина Велики, успеха над нашественика Наполеон Бонапарт и на първо място Великата отечествена война. Събитията, които би трябвало да бъдат оплаквани или осъждани, включват Смутното време от началото на 17-ти век, когато съветската страна съвсем се разпада, и двете революции от 1917 година, по същата причина. Те също по този начин включват националните политики на Владимир Ленин – считани, че облагодетелстват украинци и други за сметка на руснаците – и това, което се счита за неправилните промени на Горбачов и анархията от 90-те години при Борис Елцин.
Путин не е единствен измежду господарите на Кремъл, който слага историята под държавен надзор. По времето на Сталин Иван Грозни е представян като умен общественик, който унищожава предателите. Опричнината на Иван от 1565-1572 година, ранен образец за всеобщи репресии в кремълски жанр, беше наречена „ прогресивна “ политика. За руснаците, живели при Сталин, търсеният паралел сред двамата тирани е прекомерно явен - и вцепеняващ.
Трябва да приемем пренаписването на историята от Путин не по-малко съществено. То е значителен детайл от неговата завоевателна война в Украйна, тъй като той оправдава напоената с кръв акция с изцяло неправилните доводи, че украинците не са нация сами по себе си и не заслужават държавност. Един ден съветските възпитаници може да имат достъп до учебници, които разкриват лъжите на Путин, само че това няма да стане скоро.
В цялостно сходство с мирогледа на Кремъл, учебникът също по този начин учи, че „ Съединени американски щати се трансфораха в основния бенефициент на украинския спор “… Те са решени да се борят „ до последния украинец “.
Не игнорирайте обаче учебника като още една отровна капка в пороя от антиукраинска, антизападна агитация, която заля съветското общество по време на 23-годишното ръководство на Владимир Путин, написа европейският коментарен редактор на Financial Times Тони Барбър, представен от Investor.bg.
Злоупотребата с историята служи на по-широка цел. Да, една от задачите е да се сплоти популацията зад нападателната, експанзионистична външна политика на Путин. Повече от десетилетие Кремъл влага запаси в построяването на публична версия на историята. Целта е ни по-малко от това да се изкове нова съветска еднаквост.
Това изпитание надвишава учебниците. То включва фестивали, филми, телевизионни излъчвания, клубове за исторически възстановки, исторически военни обиколки за деца, студентски дискусионни общества, рисунки по здания и скулптури като паметника, повдигнат през 2017 година в Москва в памет на Михаил Калашников, изобретателят на автомата AK-47.
Други страни, минали и сегашни, са основавали своята еднаквост на вяра, цивилен национализъм или държавна идеология. Помислете за протестантска Англия след Реформацията, идеалите на Съединени американски щати за независимост, правата на индивида във Франция след нейната гражданска война от 1789 година или руския комунизъм. Нищо от това не работи в днешна Русия: тя е мултирелигиозна страна, гражданската независимост бе потъпкана при Путин, а комунизмът е мъртъв. Това, което остава, е историята - една единствена, наложена версия, несъгласието с която се санкционира като закононарушение.
Крайъгълният камък на акцията на Кремъл е възпоменанието на руската победа във Втората международна война - известна в Русия като Великата отечествена война - като героизъм, покриващ съветската нация с безконечна популярност. Този фокус е понятен.
Историята на Русия от 20-ти век беше белязана от събития на неописуемо принуждение и смут, които разделиха, а не сплотиха хората: революции, революция, апетит и, при Йосиф Сталин, държавен гнет. Триумфът над нацистка Германия, реализиран на ужасна човешка цена, е спомен, който сплотява руснаците.
В формалната версия за войната и последствията от нея - прославяна като ера, когато Съветският съюз е бил суперсила - няма място за неуместни обстоятелства. Те включват депортациите от Сталин на цели националности, като чеченци и кримски татари, от техните родни места и окупацията и налагането на еднопартийно комунистическо ръководство в Източна Европа.
Нещата бяха разнообразни при Михаил Горбачов, последния руски водач. По време на неговото ръководство от 1985 година до 1991 година бе наказан тайният протокол на нацистко-съветския пакт, който докара до руската инвазия в Полша през 1939 година и анексирането на балтийските страни. По-късно Москва пое отговорност за клането в Катинската гора през 1940 година на повече от 20 000 членове на полския хайлайф. Вътрешните закононарушения на сталинизма бяха разкрити както в никакъв случай до момента.
Откривайки историята по този метод, Горбачов подкопа контрола на Кремъл върху Източна Европа и репресивните силови структури вкъщи. Точно това вбесява Путин: освобождението на историята от формален надзор разрушава националното единение и заплашва държавната власт.
В Путиновата версия за предишното на Русия похвалните събития включват покръстването през 10-ти век, териториалните завоевания на Петър и Екатерина Велики, успеха над нашественика Наполеон Бонапарт и на първо място Великата отечествена война. Събитията, които би трябвало да бъдат оплаквани или осъждани, включват Смутното време от началото на 17-ти век, когато съветската страна съвсем се разпада, и двете революции от 1917 година, по същата причина. Те също по този начин включват националните политики на Владимир Ленин – считани, че облагодетелстват украинци и други за сметка на руснаците – и това, което се счита за неправилните промени на Горбачов и анархията от 90-те години при Борис Елцин.
Путин не е единствен измежду господарите на Кремъл, който слага историята под държавен надзор. По времето на Сталин Иван Грозни е представян като умен общественик, който унищожава предателите. Опричнината на Иван от 1565-1572 година, ранен образец за всеобщи репресии в кремълски жанр, беше наречена „ прогресивна “ политика. За руснаците, живели при Сталин, търсеният паралел сред двамата тирани е прекомерно явен - и вцепеняващ.
Трябва да приемем пренаписването на историята от Путин не по-малко съществено. То е значителен детайл от неговата завоевателна война в Украйна, тъй като той оправдава напоената с кръв акция с изцяло неправилните доводи, че украинците не са нация сами по себе си и не заслужават държавност. Един ден съветските възпитаници може да имат достъп до учебници, които разкриват лъжите на Путин, само че това няма да стане скоро.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ