Изедничеството и гражданите
От седмици премислям – много мързеливо, да си призная – върху думата " грабител ". Не я използваме задоволително, защото тя още носи замърсявания от мига, в който министър председателят Жан Виденов разгласи, че за неналичието на самун в страната били отговорни " новите чорбаджии и изедници ". Произвеждали банички за богатите, вместо – самун за трудещите се...
Да, но това беше преди 21 години към този момент. Не ни е отговорна думата, че някой я е омацал епохи след нейното пораждане. Сама по себе си, тя сносно разказва избран вид публичен див звяр, който се пробва да изяде всичко, което види.
Размишлявах мързеливо върху този въпрос, до момента в който тия дни не прочетох Декларация, пусната от Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Ленивостта ми мина и взех решение да пиша.
В тази си Декларация, оповестена дни след референдума в Трън, три от четирите български работодателски организации ни уведомяват за следното:
" Липсата на опит в използването на надълбоко демократичните по своята природа правила при произвеждането на национални или локални референдуми е в положение да ги дискредитира. Да провокира рискови противодействия сред разнообразни обществени структури, да блокира използването на правни правила, неизбежна последица от което ще бъде нежелателен от никого политически и социалноикономически застой. "
Не сме дорасли до референдумите. Още сме дребни и глупави.
И в случай че доста стартираме да референдумстваме, ще произведем единствено улични побоища, безпорядък и безредица.
Ден по-късно Владимир Путин заяви на личния си народ, че още не е дорасъл до онази народна власт, която я има " в Съединени американски щати, Германия или Франция ". Бавничък бил, та да си се развивал " последователно, поетапно ". Според Путин, несъразмерната народна власт би навредила на суверенитета на Русия.
Според наши работодатели, гражданското присъединяване е зложелател на положителния бизнес климат:
" Затова, водени от паниката за вероятни операции и превратно потребление на референдумите, изрично заявяваме нашето предпочитание да не бъде възпрепятствано построяването на удобна бизнес среда. Това не би довело до нищо друго с изключение на до надълбоко подриване основите на демократичната страна и до намаляване градивната мощ на гражданското общество. "
За да разберем, какво се крие зад натрапчивите разсъждения на Путин за " суверенитета ", " вертикала на властта " и сходни, ни стига да използван една дума – " деспот ". Да се пробваме да използван нашата си дума " грабител " към Декларацията на КРИБ, АИКБ и БСК.
Става ли дума, в до момента провежданите локални референдуми и изключително – в Трън, за атака против " удобната бизнес среда " ; или хората си пазят собствеността и общностите, в които живеят, от някой, който желае да пристигна и да ги " изяде "?
Преди години, в референдуми в Бургас, Созопол и други южни общини по морето, хората гласоподаваха срещу петролопровода Бургас-Александруполис, тъй като той щеше да им " изяде " наличния занаят, като токсини околната среда и изтреби рибата. Ни туристи, ни – риба. На референдума в Стара Загора оня ден се решаваше, дали някой да " изяде " парк Бедечка. На референдумите, преди време, в Горна Малина и Радомир гласоподаваха срещу същото, като морските общности: да не позволен появяването на открити мини, които да обезсмислят собствеността им, като " изядат " околната среда.
Казусът " Трън ", който пропагандните органи на " едрия капитал " се пробват да опаковат като " атака срещу бизнес средата " е, дотук, най-ясният. Стигайки 60 на 100 присъединяване, този референдум стана наложителен. С резултат от 93 на 100 срещу допускането на златодобив по открит прийом, трънчани не разрешиха такова разрушение на средата си, което да обезсмисли тяхната благосъстоятелност и да изяде тяхното бъдеще. Спряха грабител.
Откъде знаем това за изедника ли? От самото капиталово желание на въпросните златотърсачи:
" Минната маса ще се отбива с пробивно-взривни работи, при които ще се употребяват нафто-селитрени взривни субстанции... При преработката ще се генерира 750 000 тона хвост. "
Значи, на хората, живеещи в най-чистия регион в страната, се оферират всекидневни гърмежи и " хвост ". Що е хвост, като се изключи че на съветски значи " опашка "? Това са 750 000 тона вода, в която се отсрочват всички химикали, тежки метали и радиоактивни детайли, които вземат участие в златодобива или са негов артикул. И това – всяка година. Откъде, пита се, ще дойдат тези 750 000 тона чиста вода, която, минавайки през производството, става токсичен хвост? И къде отива хвостът?
Водата би трябвало да пристигна от наличните реки и, към този момент отровена, да бъде съхранявана в " хвостохранилища " – отровни, постоянно протичащи езера (няма у нас хвостохранилище, което да не тече, най-малко от време на време), намиращи се на стотина метра от най-малките села. Тези стотина метра са все нагоре по баира, та " хвостът ", като се разтече, по-лесно да влиза във въпросните села.
С една дума: цялата налична чиста вода се изземва, с цел да бъде нечиста и върната в природата като отрова. Водата е " изядена " от изедника; за локалните остават водоноски от Брезник.
Не единствено водата предстои, съгласно златодобивниците, на изяждане. Това се отнася до цялостната естествена среда, както още веднъж четем в капиталовото предложение:
" Влиянието ще бъде доста, продължително и необратимо заради изземване на потребно изкопаемо... Предвидените в ИП действия ще доведат до дълготрайни и необратими промени във функционалностите и структурата на ландшафта. Той ще бъде напълно антропогенизиран, с функциии на индустриален ландшафт. Ще се появят нови релефни форми (котловани, насипища и пр.). "
Идва някакъв и декларира, че ще изпие водата и изяде природата на хората; и те гласоподават на референдум срещу него. Разбира се, че ще създадат тъкмо това. Какво ще вършат без вода и без околна среда?
Иде тирада за класическо, по Ботев " изедничество ", което хората са намерили метод да избегнат не с инструмента на селското въстание, а – с инструмента на демокрацията.
Затова работодателите се саморазкриват като покровители на изедниците, когато настояват, във въпросната си Декларация, че хората не били дорасли до референдуми заради " неналичието на опит ". Дорасли са. Алтернативата на този либерален инструмент беше – постоянно е – точно въстанието.
Работодателите, в случай че желаят да свършат работа, да не упрекват хората, че подривали бизнес средата – а да огледат личните си редици.
Бедността в България не е артикул на локални референдуми, а на налагания от горната страна бизнес модел
Който е изеднически.
Всеки шеф, който редовно не заплаща на служащите си – е грабител. Изяжда техните пари.
Всеки монополист също е грабител, защото изяжда опцията за появяването на конкуренция. А неналичието на конкуренция води до най-малко две изяждания: на опцията за обективен и открит пазар с доста участници; както и на това събаряне на крайните цени, което е артикул на вярно конструираната пазарна стопанска система.
Изяждат се опциите на хората да вземат участие като производители; и им се изяждат, посредством монополни цени, парите в качеството им на консуматори.
Всеки подкупен политик е също дважди грабител
- яде от парите на хората; и изяжда справедливостта, за чието поддържане въобще съществува страната (и държавниците).
Всеки представител на " едрия капитал ", който огражда и залива с бетон предпазени черноморски територии, е най-малко троен грабител: един път, изяжда законовия ред, като го нарушава; повторно – грабител е на естествени запаси, които са общи – на всички граждани; и трети път – изяжда опцията бъдещите генерации да имат достъп до общия ни патримониум.
Когато всяко сходно изедничество се натъкне на гражданска опозиция, изедниците отвръщат с попържни по жителите. Ако те са единствено локални – значи са " елементарни " и " не си знаят интереса ". Ако се намесят цивилен организации – значи това са " зелени рекетьори ", чиято единствена цел е да няма развиване и всички да са небогати, с цел да забогатяват американците.
Хората се оказват основната спънка пред гладкото действие на изедническата " бизнес среда ". Може би по тази причина в капиталовото желание на трънските златотърсачи се е гушнала и следната вяра:
" Населението в селищата, в чиито землища ще се развива капиталовото предложение, е малочислено. Благоприятно събитие е ниската плътност на популацията. "
Логиката е явна.
Хората са казусът пред изедничеството.
Колкото по-малко хора – толкоз по-малък проблем
А в последна сметка, какъв брой му е да изселиш в някой блок в Перник три трънски села, когато останат без вода и витална среда, само че по тази причина пък почнат да мрат от вдишването на отровния прашоляк, създаван от взривните работи в откритите мини? Не беше долкова от дълго време, когато Великият кондукатор, другарят Чаушеску, с един размах ликвидира две хиляди села в Румъния...
Най-смешното е, че работодателските организации, един път оповестили хората за главния си проблем, след това реват, че няма хора. Докато неговите пиари са дописвали текста на въпросната Декларация срещу референдумите, шефът на КРИБ Домусчиев тръби из всички медии: " Положението в работната мощ в България е бедствено ". И желае да вкарва служащи от други страни.
Значи, когато изедничат – желаят в близост да няма хора. Когато би трябвало обаче някой да им работи – за какво нямало хора?
Да обобщим. В България няма да има добра бизнес среда, само че ще има бедност; и хората ще отхвърлят да се закрепостяват към някой, който се отнася с тях като с плебеи и не им заплаща – по този начин ще е, до момента в който изедниците не престават да разказват себе си като някакви благодетели, атакувани отвред от някакви си жители, които им се мотаят из краката с някакви си референдуми.
Спрете изедничеството и няма да има референдуми срещу него. Но пък ще има " удобна бизнес среда " и хората с наслада ще се включват да работят в нея.
Да, но това беше преди 21 години към този момент. Не ни е отговорна думата, че някой я е омацал епохи след нейното пораждане. Сама по себе си, тя сносно разказва избран вид публичен див звяр, който се пробва да изяде всичко, което види.
Размишлявах мързеливо върху този въпрос, до момента в който тия дни не прочетох Декларация, пусната от Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Ленивостта ми мина и взех решение да пиша.
В тази си Декларация, оповестена дни след референдума в Трън, три от четирите български работодателски организации ни уведомяват за следното:
" Липсата на опит в използването на надълбоко демократичните по своята природа правила при произвеждането на национални или локални референдуми е в положение да ги дискредитира. Да провокира рискови противодействия сред разнообразни обществени структури, да блокира използването на правни правила, неизбежна последица от което ще бъде нежелателен от никого политически и социалноикономически застой. "
Не сме дорасли до референдумите. Още сме дребни и глупави.
И в случай че доста стартираме да референдумстваме, ще произведем единствено улични побоища, безпорядък и безредица.
Ден по-късно Владимир Путин заяви на личния си народ, че още не е дорасъл до онази народна власт, която я има " в Съединени американски щати, Германия или Франция ". Бавничък бил, та да си се развивал " последователно, поетапно ". Според Путин, несъразмерната народна власт би навредила на суверенитета на Русия.
Според наши работодатели, гражданското присъединяване е зложелател на положителния бизнес климат:
" Затова, водени от паниката за вероятни операции и превратно потребление на референдумите, изрично заявяваме нашето предпочитание да не бъде възпрепятствано построяването на удобна бизнес среда. Това не би довело до нищо друго с изключение на до надълбоко подриване основите на демократичната страна и до намаляване градивната мощ на гражданското общество. "
За да разберем, какво се крие зад натрапчивите разсъждения на Путин за " суверенитета ", " вертикала на властта " и сходни, ни стига да използван една дума – " деспот ". Да се пробваме да използван нашата си дума " грабител " към Декларацията на КРИБ, АИКБ и БСК.
Става ли дума, в до момента провежданите локални референдуми и изключително – в Трън, за атака против " удобната бизнес среда " ; или хората си пазят собствеността и общностите, в които живеят, от някой, който желае да пристигна и да ги " изяде "?
Преди години, в референдуми в Бургас, Созопол и други южни общини по морето, хората гласоподаваха срещу петролопровода Бургас-Александруполис, тъй като той щеше да им " изяде " наличния занаят, като токсини околната среда и изтреби рибата. Ни туристи, ни – риба. На референдума в Стара Загора оня ден се решаваше, дали някой да " изяде " парк Бедечка. На референдумите, преди време, в Горна Малина и Радомир гласоподаваха срещу същото, като морските общности: да не позволен появяването на открити мини, които да обезсмислят собствеността им, като " изядат " околната среда.
Казусът " Трън ", който пропагандните органи на " едрия капитал " се пробват да опаковат като " атака срещу бизнес средата " е, дотук, най-ясният. Стигайки 60 на 100 присъединяване, този референдум стана наложителен. С резултат от 93 на 100 срещу допускането на златодобив по открит прийом, трънчани не разрешиха такова разрушение на средата си, което да обезсмисли тяхната благосъстоятелност и да изяде тяхното бъдеще. Спряха грабител.
Откъде знаем това за изедника ли? От самото капиталово желание на въпросните златотърсачи:
" Минната маса ще се отбива с пробивно-взривни работи, при които ще се употребяват нафто-селитрени взривни субстанции... При преработката ще се генерира 750 000 тона хвост. "
Значи, на хората, живеещи в най-чистия регион в страната, се оферират всекидневни гърмежи и " хвост ". Що е хвост, като се изключи че на съветски значи " опашка "? Това са 750 000 тона вода, в която се отсрочват всички химикали, тежки метали и радиоактивни детайли, които вземат участие в златодобива или са негов артикул. И това – всяка година. Откъде, пита се, ще дойдат тези 750 000 тона чиста вода, която, минавайки през производството, става токсичен хвост? И къде отива хвостът?
Водата би трябвало да пристигна от наличните реки и, към този момент отровена, да бъде съхранявана в " хвостохранилища " – отровни, постоянно протичащи езера (няма у нас хвостохранилище, което да не тече, най-малко от време на време), намиращи се на стотина метра от най-малките села. Тези стотина метра са все нагоре по баира, та " хвостът ", като се разтече, по-лесно да влиза във въпросните села.
С една дума: цялата налична чиста вода се изземва, с цел да бъде нечиста и върната в природата като отрова. Водата е " изядена " от изедника; за локалните остават водоноски от Брезник.
Не единствено водата предстои, съгласно златодобивниците, на изяждане. Това се отнася до цялостната естествена среда, както още веднъж четем в капиталовото предложение:
" Влиянието ще бъде доста, продължително и необратимо заради изземване на потребно изкопаемо... Предвидените в ИП действия ще доведат до дълготрайни и необратими промени във функционалностите и структурата на ландшафта. Той ще бъде напълно антропогенизиран, с функциии на индустриален ландшафт. Ще се появят нови релефни форми (котловани, насипища и пр.). "
Идва някакъв и декларира, че ще изпие водата и изяде природата на хората; и те гласоподават на референдум срещу него. Разбира се, че ще създадат тъкмо това. Какво ще вършат без вода и без околна среда?
Иде тирада за класическо, по Ботев " изедничество ", което хората са намерили метод да избегнат не с инструмента на селското въстание, а – с инструмента на демокрацията.
Затова работодателите се саморазкриват като покровители на изедниците, когато настояват, във въпросната си Декларация, че хората не били дорасли до референдуми заради " неналичието на опит ". Дорасли са. Алтернативата на този либерален инструмент беше – постоянно е – точно въстанието.
Работодателите, в случай че желаят да свършат работа, да не упрекват хората, че подривали бизнес средата – а да огледат личните си редици.
Бедността в България не е артикул на локални референдуми, а на налагания от горната страна бизнес модел
Който е изеднически.
Всеки шеф, който редовно не заплаща на служащите си – е грабител. Изяжда техните пари.
Всеки монополист също е грабител, защото изяжда опцията за появяването на конкуренция. А неналичието на конкуренция води до най-малко две изяждания: на опцията за обективен и открит пазар с доста участници; както и на това събаряне на крайните цени, което е артикул на вярно конструираната пазарна стопанска система.
Изяждат се опциите на хората да вземат участие като производители; и им се изяждат, посредством монополни цени, парите в качеството им на консуматори.
Всеки подкупен политик е също дважди грабител
- яде от парите на хората; и изяжда справедливостта, за чието поддържане въобще съществува страната (и държавниците).
Всеки представител на " едрия капитал ", който огражда и залива с бетон предпазени черноморски територии, е най-малко троен грабител: един път, изяжда законовия ред, като го нарушава; повторно – грабител е на естествени запаси, които са общи – на всички граждани; и трети път – изяжда опцията бъдещите генерации да имат достъп до общия ни патримониум.
Когато всяко сходно изедничество се натъкне на гражданска опозиция, изедниците отвръщат с попържни по жителите. Ако те са единствено локални – значи са " елементарни " и " не си знаят интереса ". Ако се намесят цивилен организации – значи това са " зелени рекетьори ", чиято единствена цел е да няма развиване и всички да са небогати, с цел да забогатяват американците.
Хората се оказват основната спънка пред гладкото действие на изедническата " бизнес среда ". Може би по тази причина в капиталовото желание на трънските златотърсачи се е гушнала и следната вяра:
" Населението в селищата, в чиито землища ще се развива капиталовото предложение, е малочислено. Благоприятно събитие е ниската плътност на популацията. "
Логиката е явна.
Хората са казусът пред изедничеството.
Колкото по-малко хора – толкоз по-малък проблем
А в последна сметка, какъв брой му е да изселиш в някой блок в Перник три трънски села, когато останат без вода и витална среда, само че по тази причина пък почнат да мрат от вдишването на отровния прашоляк, създаван от взривните работи в откритите мини? Не беше долкова от дълго време, когато Великият кондукатор, другарят Чаушеску, с един размах ликвидира две хиляди села в Румъния...
Най-смешното е, че работодателските организации, един път оповестили хората за главния си проблем, след това реват, че няма хора. Докато неговите пиари са дописвали текста на въпросната Декларация срещу референдумите, шефът на КРИБ Домусчиев тръби из всички медии: " Положението в работната мощ в България е бедствено ". И желае да вкарва служащи от други страни.
Значи, когато изедничат – желаят в близост да няма хора. Когато би трябвало обаче някой да им работи – за какво нямало хора?
Да обобщим. В България няма да има добра бизнес среда, само че ще има бедност; и хората ще отхвърлят да се закрепостяват към някой, който се отнася с тях като с плебеи и не им заплаща – по този начин ще е, до момента в който изедниците не престават да разказват себе си като някакви благодетели, атакувани отвред от някакви си жители, които им се мотаят из краката с някакви си референдуми.
Спрете изедничеството и няма да има референдуми срещу него. Но пък ще има " удобна бизнес среда " и хората с наслада ще се включват да работят в нея.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ