От седмица вече съм у дома. Не съм свободен –

От седмица към този момент съм вкъщи. Не съм свободен – на крайници ми има гривна и съм с мярка " домакински арест “, само че въпреки всичко задрямвам до фамилията си, слушам гласчетата на децата ми, а не трясъци на решетки и ключалки, видях птици, ядох пица! Това написа във Facebook профила си някогашният зам. кмет на София седмица откакто съда разпореди да бъде освободен " под домакински арест ". 

Ето какво споделя той в обявата си: 

Месеците в ареста ти взимат доста – здраве, сън, въздух, постоянно и вярата. Но най-тежко е чувството, че си хвърлен под автобуса, без никому да е значимо има ли за какво... Името ти се трансформира в жълт надпис и в " образец за наставление “, в границите на няколко часа.

7 чифта кубинки нахълтват в дома ти, да търсят неизвестно какво измежду играчките на децата ти, просто с цел да ти оповестят, че правдивост няма и всичко е допустимо.

Знам, че през тези месеци не страдах единствено аз. Страдаха околните ми. И постоянно ще скърбя най-вече за това, че те трябваше да преживеят всички унижения, клюки, сензацията. Но кой да подозира, че да си общински админ крие риска да попаднеш несправедливо в тюрма с месеци, да те нарекат нарушител, по скалъпени доказателства, с притиснати очевидци, да те закопчаят с белезници без дори да ти кажат къде те водят - сюрреалистично е чак. Но ето, че е допустимо.

Благодаря на всички, които застанаха зад мен, а точно същински значимите ми хора. Благодаря и на тези непознатите, които не одобриха автоматизирано, че един човек е отговорен, единствено тъй като по този начин е по-удобно за политическата картина.

Работих с цялото си сърце за града, дадох му май прекомерно доста, само че въпреки всичко все пак мога да кажа, че бе чест да работя паралелно с Васил Терзиев.

Борбата ми в никакъв случай не е била за пост или кариера и в никакъв случай не съм бил изключително значим за никой значим, и посредством точно на това в този момент ще опитам по всякакъв начин да донеса бленувано успокоение на най-милите ми - жена ми, която ме държеше на повърхността с цената на всичко, децата ми, които добродушно и умно ме чакаха някой ден още веднъж да се прибера, околните ми, които бяха моя хладнокръвен щи т против мъчителната действителност. Колкото до истината - тя елементарно ще изплува!