Огнян Тодоров, Сдружение на музеите: Имаме спешна нужда от средства в Бюджет 2026, в противен случай изпадаме в колапс
От Сдружението на музеите в страната упорстват за финансиране от републиканския бюджет за 2026 година по три пера.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Огнян Тодоров, ръководител на Сдружението и шеф на Природонаучния музей в Пловдив.
Какви средства търсите за музеите, господин Тодоров? Какво не беше реализирано през предходната година?
Това, което желаеме да бъде заложено в републиканския бюджет за 2026 година като държавна дотация към музеите, е ориентирано в три съществени посоки. Едното е увеличение на главния държавен стандарт, с който се финансират културните институции, с 20%. Миналата година получихме едвам 6,3% нарастване, което е доста по-малко, не може да покрие даже инфлацията. Музеите изпитват извънредно остра потребност от нови фрагменти. С тези средства не могат да се привлекат млади експерти. Не можем да запазим даже и кадърните остарели фрагменти, които работят в музеите, тъй като те търсят нови полета за изява, които са много по-добре платени, в областта на образованието, да вземем за пример. Миналата година доста сътрудници напуснаха музеите и минаха към сферата на образованието. Второто направление, което сме си заложили за цел, което е може би много значително – настояваме да се сътвори една национална стратегия за музеите, посредством която на конкурсен принцип, под формата на планове, да бъдем финансирани за създаване на нови експозиции и за ободряване на старите експозиции. Всички знаем, че музеите имат остра потребност от това нещо, тъй като огромна част от нашите институции са морално остарели и не можем да отговорим на туристическия интерес.
За 2024 година Сдружението на българските музеи съумя да обезпечи през републикански бюджет 5,5 милиона лв., които бяха разпределени под формата на планове посредством сесия №3 на Министерство на културата. Имаме рекорден брой участници – може би, в случай че не се неистина, над 230 плана бяха подадени. Около 120 от тях бяха финансирани през 2024 година В резултат на това доста сътрудници съумяха да си изградят нови експозиции, да си освежат витрините, осветлението да подменят по този начин, че музейните експозиции да наподобяват с доста по-добра визия, и да дават отговор на актуалните изискания за опазването на културните полезности, които съхраняваме.
През 2025 година това беше прекратено. Не бяха отпуснати средства в тази посока и в действителност тази инерция, която потегли, за осъвременяването на българските музеи, беше прекратена.
Много упорито и остро настояваме това да продължи, тъй като това е една национална горделивост и ние би трябвало да отговаряме на европейските и на актуалните условия. В момента доста изоставаме, даже по отношение на страните, които се намират към нас.
В момента има оповестена сесия за финансиране от Министерство на културата, само че това са техните общоприети сесии. Чрез тези сесии не могат да се купуват дълготрайни материални активи. Те са за доста по-малки неща. Не могат да доведат до ободряване на експозициите. С тези пари могат да се вършат каталози, брошури и така нататък Но това не може да докара до основни промени в експозиционните пространства.
И може би един от целите, за които се боря в последните няколко години, е включването на 49 музейни институции към системата на държавното финансиране, тъй като тези музеи са сложени в извънредно неравностойно състояние заради това, че останалите музеи се финансират от страната с държавните стандарти, а 49 музея се финансират посредством бюджета на общините и там нещата са много по-ниски като като летва.
Много общини изобщо не поддържат музеите на тяхната територия и сътрудниците изпадат в безусловно безпомощно положение. Точно заради тази причина предходната година инициирахме смяна в Закона за културното завещание, която да даде административно съображение за тази смяна. Имаме вяра, че това може да се случи, и за нас беше едно от предпочитаните неща, по които работим в последните две години.
Така че това са трите точки, за които сега настояваме.
А какво е належащо като суми за застраховане на тези ваши претенции, които да се заложат в бюджета?
Около 32 милиона лв. общо са нужни по трите пера.
За националната стратегия сме индикирали 5,5 милиона лв., която е за модернизиране, реновиране, въобще за осъвременяването на българските музеи.
За опазване на наличния дипломиран личен състав и привличане на нови млади експерти, които да дадат подтик за развиване на музейната мрежа е належащо
подсигуряване на съответно финансово заплащане, което да притегли повече млади експерти. За застраховане на тази цел е належащо разпределяне на средства в размер на 18,78 милиона лв. повече в сравнение с през 2025 г.
За прекосяване в областта на държавно финансиране на 49 музея и художествени галерии, които в този момент са извън сферата на държавно финансиране, което ги поставя в извънредно неравнопоставено състояние по отношение на останалите музеи, са необходими средства в размер на 8,6 млн. лв.. Те ще покрият главен държавен
стандарт за 49 музея и художествени галерии, които са в категория " локални действия ", с 41 567 лева за субсидирана численост. В това число са планувани и 0,5 млн. лева за допълващия стандарт за закритите площи на
тези музеи.
А кое от всичките ви претенции е най-важното, най-спешното, извънредно належащо и не търпи отсрочване?
Не мога да кажа кое е най-необходимо от тези трите. Като цяло сме се фокусирали върху 49-те музея. Останалите две цели също са доста значими, тъй като ниското възнаграждение демотивира чиновниците и ги кара да си търсят по-изгодни условия на труд. Отделно, това, което желаеме като нарастване на главния стандарт, за него е значимо да подчертаем, че 20% нарастване на стандарта не значи 20% нарастване на заплатата, тъй като в този държавен стандарт се включва и прехрана на институцията. Така че процентът, който вероятно биха получили като нарастване чиновниците, надалеч няма да стигне 20%. Това желая да подчертая, че държавният стандарт, главният държавен стандарт, посредством който се финансират щатните бройки, не е вързан директно с работната заплата, т.е. не е равносилен на работната заплата, тъй като в сумата влиза и прехрана, и осигуровки, и така нататък
Може ли да ни кажем каква е междинната работна заплата на музейните служащи и от какъв брой време не е увеличавана?
Миналата година имаше едно нарастване на стандарта с 6%. Т.е. чиновниците са получили някъде към 4% нарастване на заплатите си, което е извънредно смешно. През останалите години обратно Сдружението доста интензивно се бореше за увеличение на стандарта и успяхме да вдигнем заплатите от към 800 лв.. В момента една междинна работна заплата за организатор, като най-разпространена служба, е към 1500-1600 лв.. Т.е. те взимат чисто малко над 1000-1100 лв..
Вие имате в действителност доста квалифицирани фрагменти и е значимо да се увеличи заплащането.
Ние по тази причина доста мощно се борим, тъй като фактически през последните две години доста квалифицирани експерти потърсиха образованието като сфера за реализация. И аз съм уверен, че в случай че не се вземат незабавни ограничения, в случай че страната не одобри културата като предпочитана сфера, просто в идващите 3-4 години системата на музеите ще изпадне в колапс.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Огнян Тодоров, ръководител на Сдружението и шеф на Природонаучния музей в Пловдив.
Какви средства търсите за музеите, господин Тодоров? Какво не беше реализирано през предходната година?
Това, което желаеме да бъде заложено в републиканския бюджет за 2026 година като държавна дотация към музеите, е ориентирано в три съществени посоки. Едното е увеличение на главния държавен стандарт, с който се финансират културните институции, с 20%. Миналата година получихме едвам 6,3% нарастване, което е доста по-малко, не може да покрие даже инфлацията. Музеите изпитват извънредно остра потребност от нови фрагменти. С тези средства не могат да се привлекат млади експерти. Не можем да запазим даже и кадърните остарели фрагменти, които работят в музеите, тъй като те търсят нови полета за изява, които са много по-добре платени, в областта на образованието, да вземем за пример. Миналата година доста сътрудници напуснаха музеите и минаха към сферата на образованието. Второто направление, което сме си заложили за цел, което е може би много значително – настояваме да се сътвори една национална стратегия за музеите, посредством която на конкурсен принцип, под формата на планове, да бъдем финансирани за създаване на нови експозиции и за ободряване на старите експозиции. Всички знаем, че музеите имат остра потребност от това нещо, тъй като огромна част от нашите институции са морално остарели и не можем да отговорим на туристическия интерес.
За 2024 година Сдружението на българските музеи съумя да обезпечи през републикански бюджет 5,5 милиона лв., които бяха разпределени под формата на планове посредством сесия №3 на Министерство на културата. Имаме рекорден брой участници – може би, в случай че не се неистина, над 230 плана бяха подадени. Около 120 от тях бяха финансирани през 2024 година В резултат на това доста сътрудници съумяха да си изградят нови експозиции, да си освежат витрините, осветлението да подменят по този начин, че музейните експозиции да наподобяват с доста по-добра визия, и да дават отговор на актуалните изискания за опазването на културните полезности, които съхраняваме.
През 2025 година това беше прекратено. Не бяха отпуснати средства в тази посока и в действителност тази инерция, която потегли, за осъвременяването на българските музеи, беше прекратена.
Много упорито и остро настояваме това да продължи, тъй като това е една национална горделивост и ние би трябвало да отговаряме на европейските и на актуалните условия. В момента доста изоставаме, даже по отношение на страните, които се намират към нас.
В момента има оповестена сесия за финансиране от Министерство на културата, само че това са техните общоприети сесии. Чрез тези сесии не могат да се купуват дълготрайни материални активи. Те са за доста по-малки неща. Не могат да доведат до ободряване на експозициите. С тези пари могат да се вършат каталози, брошури и така нататък Но това не може да докара до основни промени в експозиционните пространства.
И може би един от целите, за които се боря в последните няколко години, е включването на 49 музейни институции към системата на държавното финансиране, тъй като тези музеи са сложени в извънредно неравностойно състояние заради това, че останалите музеи се финансират от страната с държавните стандарти, а 49 музея се финансират посредством бюджета на общините и там нещата са много по-ниски като като летва.
Много общини изобщо не поддържат музеите на тяхната територия и сътрудниците изпадат в безусловно безпомощно положение. Точно заради тази причина предходната година инициирахме смяна в Закона за културното завещание, която да даде административно съображение за тази смяна. Имаме вяра, че това може да се случи, и за нас беше едно от предпочитаните неща, по които работим в последните две години.
Така че това са трите точки, за които сега настояваме.
А какво е належащо като суми за застраховане на тези ваши претенции, които да се заложат в бюджета?
Около 32 милиона лв. общо са нужни по трите пера.
За националната стратегия сме индикирали 5,5 милиона лв., която е за модернизиране, реновиране, въобще за осъвременяването на българските музеи.
За опазване на наличния дипломиран личен състав и привличане на нови млади експерти, които да дадат подтик за развиване на музейната мрежа е належащо
подсигуряване на съответно финансово заплащане, което да притегли повече млади експерти. За застраховане на тази цел е належащо разпределяне на средства в размер на 18,78 милиона лв. повече в сравнение с през 2025 г.
За прекосяване в областта на държавно финансиране на 49 музея и художествени галерии, които в този момент са извън сферата на държавно финансиране, което ги поставя в извънредно неравнопоставено състояние по отношение на останалите музеи, са необходими средства в размер на 8,6 млн. лв.. Те ще покрият главен държавен
стандарт за 49 музея и художествени галерии, които са в категория " локални действия ", с 41 567 лева за субсидирана численост. В това число са планувани и 0,5 млн. лева за допълващия стандарт за закритите площи на
тези музеи.
А кое от всичките ви претенции е най-важното, най-спешното, извънредно належащо и не търпи отсрочване?
Не мога да кажа кое е най-необходимо от тези трите. Като цяло сме се фокусирали върху 49-те музея. Останалите две цели също са доста значими, тъй като ниското възнаграждение демотивира чиновниците и ги кара да си търсят по-изгодни условия на труд. Отделно, това, което желаеме като нарастване на главния стандарт, за него е значимо да подчертаем, че 20% нарастване на стандарта не значи 20% нарастване на заплатата, тъй като в този държавен стандарт се включва и прехрана на институцията. Така че процентът, който вероятно биха получили като нарастване чиновниците, надалеч няма да стигне 20%. Това желая да подчертая, че държавният стандарт, главният държавен стандарт, посредством който се финансират щатните бройки, не е вързан директно с работната заплата, т.е. не е равносилен на работната заплата, тъй като в сумата влиза и прехрана, и осигуровки, и така нататък
Може ли да ни кажем каква е междинната работна заплата на музейните служащи и от какъв брой време не е увеличавана?
Миналата година имаше едно нарастване на стандарта с 6%. Т.е. чиновниците са получили някъде към 4% нарастване на заплатите си, което е извънредно смешно. През останалите години обратно Сдружението доста интензивно се бореше за увеличение на стандарта и успяхме да вдигнем заплатите от към 800 лв.. В момента една междинна работна заплата за организатор, като най-разпространена служба, е към 1500-1600 лв.. Т.е. те взимат чисто малко над 1000-1100 лв..
Вие имате в действителност доста квалифицирани фрагменти и е значимо да се увеличи заплащането.
Ние по тази причина доста мощно се борим, тъй като фактически през последните две години доста квалифицирани експерти потърсиха образованието като сфера за реализация. И аз съм уверен, че в случай че не се вземат незабавни ограничения, в случай че страната не одобри културата като предпочитана сфера, просто в идващите 3-4 години системата на музеите ще изпадне в колапс.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ