ЗУТ да бъде разделен на два закона
От основаването си преди 16 години Законът за устройство на територията (ЗУТ) е претърпял 76 редакции. Пробойните в него не са една и две. Като резултат вложителите или стартират да строят нелегално или просто бягат от България.
Очевидно е, че повече редакции няма смисъл да се вършат. „ С всяка смяна и предпочитание да бъде усъвършенстван проблемите като че ли се задълбочават и това не е необичайно, защото считаме, че самата му философия е неверна и когато поправяме нещо с неверен план става все по-трудно използвано. Предложението ни е че Закон за устройство на територията би трябвало да бъде разграничен на две елементи, които вероятно да станат и два независими закона – Закон за устройственото обмисляне, които третира всички градоустройствени правила, т.е. по какъв начин се основават градовете, по какъв начин се устройват и по какъв начин се дефинират зоните в тях за паркове, за жилищно строителство и Закон за капиталовото планиране и строителството, който ще дефинира точни и ясни правила за строителството на здания и съоръжения”, споделя ръководителят на УС на КАБ арх. Борислав Игнатов.
Двата закона би трябвало да се подчиняват на философията на забраняването, т.е. да разказват какво не трябва да се прави и всичко останало да бъде позволено. Така контролът ще е доста по-лесен и явен и ще може във всяка точка на процеса да се търси отговорност.
Трябва да се вкара правилото на безмълвното единодушие. Ако обещано капиталово желание не получи отговор в законоустановения период да се смята, че няма забележки в него”, изяснява арх. Игнатов.
Законът би трябвало да урежда въвеждането на електронна система за подаване на плановете и онлайн издаване на разрешенията за градеж и приемането им по е-поща. „ В момента възложителите са принудени да вървят от инстанция на инстанция, да разнасят големи планове и да желаят координиране след координиране. Всичко това затормозява доста процеса”, споделя ръководителят на УС на КАБ.
Европейският и международен опит демонстрира, че сходни електронни системи слагат вложителя в центъра на събитията и му оказват помощ да осъществя своите планове.
Чрез системата предприемачът подава документи за позволение за градеж. Минава през пет стадия на утвърждение, което става онлайн, като след всеки стадий получава SMS до каква степен е стигнала неговата кореспонденция и знае навръх коя дата ще получи отговор, а дали ще е позитивен или негативен зависи от качеството на плана му. „ Това основава комфортна среда за управление на тези процеси и води до огромно облекчение и на възложителя, и на общини. Ликвидират се всички опашки, които са пословични в общините”, добавя арх. Игнатов.
Към момента в България са нужни над 170 документа за издаване позволение за градеж. В Германия те са едвам 19, като множеството са бланки, които се попълнят на място. Проблемът в България, че въпросните над 170 документа се изискват както за най-малките, по този начин и за най-големите обекти. Важно е да има пропорция от гл.т. на сложността и тежестта на обекта, с цел да може с по-малки обекти да се олекоти оптимално процедурата и вложенията да се осъществят по-бързо.
Очевидно е, че повече редакции няма смисъл да се вършат. „ С всяка смяна и предпочитание да бъде усъвършенстван проблемите като че ли се задълбочават и това не е необичайно, защото считаме, че самата му философия е неверна и когато поправяме нещо с неверен план става все по-трудно използвано. Предложението ни е че Закон за устройство на територията би трябвало да бъде разграничен на две елементи, които вероятно да станат и два независими закона – Закон за устройственото обмисляне, които третира всички градоустройствени правила, т.е. по какъв начин се основават градовете, по какъв начин се устройват и по какъв начин се дефинират зоните в тях за паркове, за жилищно строителство и Закон за капиталовото планиране и строителството, който ще дефинира точни и ясни правила за строителството на здания и съоръжения”, споделя ръководителят на УС на КАБ арх. Борислав Игнатов.
Двата закона би трябвало да се подчиняват на философията на забраняването, т.е. да разказват какво не трябва да се прави и всичко останало да бъде позволено. Така контролът ще е доста по-лесен и явен и ще може във всяка точка на процеса да се търси отговорност.
Трябва да се вкара правилото на безмълвното единодушие. Ако обещано капиталово желание не получи отговор в законоустановения период да се смята, че няма забележки в него”, изяснява арх. Игнатов.
Законът би трябвало да урежда въвеждането на електронна система за подаване на плановете и онлайн издаване на разрешенията за градеж и приемането им по е-поща. „ В момента възложителите са принудени да вървят от инстанция на инстанция, да разнасят големи планове и да желаят координиране след координиране. Всичко това затормозява доста процеса”, споделя ръководителят на УС на КАБ.
Европейският и международен опит демонстрира, че сходни електронни системи слагат вложителя в центъра на събитията и му оказват помощ да осъществя своите планове.
Чрез системата предприемачът подава документи за позволение за градеж. Минава през пет стадия на утвърждение, което става онлайн, като след всеки стадий получава SMS до каква степен е стигнала неговата кореспонденция и знае навръх коя дата ще получи отговор, а дали ще е позитивен или негативен зависи от качеството на плана му. „ Това основава комфортна среда за управление на тези процеси и води до огромно облекчение и на възложителя, и на общини. Ликвидират се всички опашки, които са пословични в общините”, добавя арх. Игнатов.
Към момента в България са нужни над 170 документа за издаване позволение за градеж. В Германия те са едвам 19, като множеството са бланки, които се попълнят на място. Проблемът в България, че въпросните над 170 документа се изискват както за най-малките, по този начин и за най-големите обекти. Важно е да има пропорция от гл.т. на сложността и тежестта на обекта, с цел да може с по-малки обекти да се олекоти оптимално процедурата и вложенията да се осъществят по-бързо.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ