От Санторини до Корфу - почивката в Гърция може би вече никога няма да е същата
От Санторини до Корфу, Гърция се трансформира – и методът, по който я посещаваме, неизбежно ще би трябвало да се промени дружно с нея. Рич Бут отпита: какво крие бъдещето за страната и за туристите, които към момента възнамеряват пътувания до нея?
Когато Икар избягал от остров Крит с крила от пера и восък, той пренебрегнал предизвестието да не лети прекомерно покрай слънцето. Обзет от тръпката на полета, той се издигнал прекомерно високо, жегата стопила восъка и той паднал в морето, където се удавил. Историята на Икар е назидателен роман за заплахите от несъразмерната упоритост. Днес тя служи и като мощна метафора за кръстопътя, на който се намира гръцката туристическа промишленост.
Ελλάδα 2.0 & στον Τουρισμό: «Η Ελλάδα έχει γίνει η Ταϊλάνδη της Ευρώπης» - Ο τουρισμός αυξάνεται αλλά οι Έλληνες δεν μπορούν πλέον να κάνουν διακοπές - Αφιέρωμα του Guardian αναδεικνύει το «χαμένο όνειρο» των καλοκαιρινών αποδράσεων για τους ντόπιους...
— George Roussos (@baphometx)
Туризмът от дълго време е един от икономическите стълбове на Гърция, като единствено през 2024 година е донесъл 21,7 милиарда евро за стопанската система. Но след десетилетия на плевел напредък стартират да се появяват пукнатини. Страната се изправя пред свръхтуризъм, инфраструктурни усложнения, дефицит на жилища и все по-силното влияние на климатичната рецесия – всичко това заплашва да унищожи самия сексапил, който притегля милиони гости всяка година.
Миналото лято гръцкият омбудсман разгласява отчет, призоваващ за незабавни промени. „ Икономиката на страната ни разчита в огромна степен на туризма, което прави нуждата от неговото стабилно ръководство още по-належаща “, се споделя в документа. В него се предизвестява, че Гърция не би трябвало „ да изчерпва капацитета си, да го пропилява и да трансформира туристическите дестинации в непривлекателни с времето “ .
Забавянето на Санторини
Една от най-емблематичните жертви на този напън е Санторини. Цикладският остров, фамозен със своите залези, варосани къщи и вулканични плажове, регистрира спад в туристите това лято.
Данните от летищата за интервала януари–май демонстрират 24,4% понижение на идващите пасажери по отношение на миналата година – внезапен спад за остров, който е приемал над 5,5 милиона души годишно, при население от едвам 15 550.
„ В Санторини даже туристите се оплакват от броя на туристите “ , гласи отчет от 2024 година Макар неотдавна да беше въведено ограничаване до 8000 круизни пасажери на ден, през пиковия сезон на острова са слизали по 18 000 души, което е довело до голямо натоварване на ресурсите.
Бързият напредък аргументи претъпканост, тапи и екологични вреди – проблеми, които към този момент отблъскват евентуални гости. Допълнителен удар нанесоха и необятно отразените 1200 трусове сред 25 януари и 7 февруари тази година. И въпреки в Гърция към момента да не са избухнали всеобщи антитуристически митинги като в Барселона, недоволството пораства. В Атина локалните все по-често показват паника от разрастването на Airbnb и обезлюдяването на централните квартали, които съгласно тях се трансформират в „ туристически Дисниленд “ .
Изгубеният парадайс
С намаляването на потока към Санторини други острови претърпяват взрив, а локалните управляващи са принудени да „ жонглират “ с ръководството на туризма – задача, с която Гърция не всеки път се оправя.
Димитри Ваянос, професор по финанси и член на авторитетния стопански комитет „ Писаридес “, следи от близко развиването от остров Иос, където взе участие в старания за ограничение на презастрояването.
„ От отчета на омбудсмана насам смяната е минимална “ , споделя той. „ Почти нищо не се е подобрило. “ Според него дребните острови през днешния ден повтарят грешките на Миконос и Санторини: „ Презастрояват се, без изключително внимание към съхраняването на техния темперамент. “
Ваянос акцентира, че достоверността, земеделието и локалните артикули са в основата на туристическото благосъстояние на Гърция: „ Но туризмът изтощава ресурсите, които ги поддържат. “
Недостигът на вода, усложнен от климатичните промени, е изключително обезпокоителен. „ Дори тук-там с нищожни запаси се построяват големи комплекси с басейни “ , споделя професорът.
И въпреки да вижда капацитет в по-слабо развитите региони, той се притеснява, че Гърция играе рискова игра вид „ удари къртицата “ – щом един остров запада, различен се издига и се сблъсква със същите проблеми.
Приливът се обръща
Фериботните компании към този момент регистрират смяна в моделите на пътешестване. Според Ferryhopper маршрутите, които преди се въртяха към Санторини, губят интерес, сменени от прескачане сред Иос, Милос и Миконос. Конкурентният уебсайт Ferryscanner оповестява за 50% спад на резервациите за Санторини от американски туристи и 33% спад за Миконос. За сметка на това по-малко познати острови като Егина и Порос са отбелязали четирикратен растеж.
Британските туристи също стартират да заобикалят обичайните дестинации. Лефкада, Сугия, Фурни и Кастелоризо регистрират над 200% растеж на интереса, като единствено Лефкада бележи скок от 1167% във фериботните резервации по отношение на 2024 година, по данни на Ferryscanner.
Гръцката национална туристическа организация приветства смяната, наблягайки, че спадът в Санторини не значи понижаване на интереса към страната като цяло.
„ През този сезон Гърция отбелязва общо нарастване на броя на посетителите по отношение на предходната година, изключително от английския пазар, което удостоверява мощната ѝ позиция като една от водещите дестинации в света “ , споделя Елени Скарвели, народен шеф за Обединеното кралство и Ирландия.
Туристическият ръб регистрира възходящ интерес към по-малки, по-малко известни острови като Наксос, Тинос, Китнос, Кеа, Сифнос и Китира. Гръцкото държавно управление също показа амбициозна тактика на стойност 322 милиона евро. Планът включва 160 милиона евро за модернизиране на туристическите пристанища и 56 милиона евро за развиване на планински и зимен туризъм, в това число ски
Пренаселени острови
На Закинтос паниката се ускори още при започване на годината, когато отчет на Which? Travel, основан на данни от Европейски Съюз, дефинира Йонийския остров като най-пренаселената курортна дестинация в Европа. С население от 40 000 души, той е отчел шест милиона нощувки през 2023 година – по 150 на човек.
Местните оповестяват за пътища, канализационни системи и инфраструктура, които се пренатоварват до краен лимит.
Блубел Тък, британка, която живее в Закинтос от 30 години и държи бар O'Callaghans Loft в Лаганас, твърди, че локалните не възприемат всеобщия туризъм като опасност: „ Те го посрещат с отворени прегръдки. Всички знаем, че островът не може да оцелее единствено със зехтин и земеделие. “
Тя предвижда, че това лято Закинтос ще е по-натоварен от всеки път, само че отбелязва, че моделът „ ол инклузив “ лишава доходи от останалите бизнеси. По думите ѝ локалните не са самодоволни и към този момент се учат от образеца на други курорти като Кавос (Корфу) и Фалираки (Родос), където броят на английските туристи спада. „ Нашият диджей преди малко напусна Кавос след 10 години – сподели, че е станал ‘мъртъв’ “ , споделя тя.
Макар Тък да има вяра, че Закинтос има бъдеще с помощта на вложенията на локалните бизнесмени, тя е сериозна към страната: „ Ние строим красиви плажни питейни заведения, купуваме лодки за туристи, откриваме заведения за хранене и магазини. Инвестираме назад в острова. Проблемът е, че държавното управление не прави същото. “ Тя показва събирането на боклуци като индикативен образец за липса на вложения.
Недостигът на вода остава продължителен. На Закинтос доста бизнеси разчитат на частни доставки, а на близката Лефкада това лято имаше чести спирания на водоснабдяването.
Горски пожари и климатичната рецесия
По-рано това лято Акрополът – най-емблематичният знак на страната – затвори порти поради температури над 40°C в Атина. Междувременно пожарникарите още веднъж се бориха с опустошителни горски пожари из цяла Гърция, в това число и на Закинтос. Докато Акрополът се печеше под безмилостното слънце, той се трансформира в тъмно увещание, че даже най-здравите монументи са уязвими. Туризмът на Гърция, без значение от силата си, не прави изключение.
Проучване на Националната обсерватория в Атина предвижда, че до 2050 година страната може да има сред 15 и 20 повече дни с рискови горещини годишно. Хотели и курорти към този момент приспособяват пространствата си с повече сенчести зони, системи за оросяване и стабилно озеленяване. Министърът на туризма Олга Кефалогяни неотдавна разгласи проекти за развиване на „ резистентен на климатичните промени туризъм “ .
Гръцката туристическа организация се стреми да разпространява страната като целогодишна дестинация, като предизвиква пътуванията напролет и есента, с цел да се разтовари натискът върху летните месеци.
И въпреки всичко мнозина считат, че тези ограничения не са задоволителни. Без координирани и дълбоки промени Гърция рискува да повтори грешката на Икар.
„ Миконос и Санторини към този момент са презастроени. Това е необратимо “ , предизвестява Димитри Ваянос. „ Ако не преосмислим туризма от нулата – балансирайки икономическите изгоди с устойчивостта – можем да загубим точно това, което прави Гърция специфична. “
Когато Икар избягал от остров Крит с крила от пера и восък, той пренебрегнал предизвестието да не лети прекомерно покрай слънцето. Обзет от тръпката на полета, той се издигнал прекомерно високо, жегата стопила восъка и той паднал в морето, където се удавил. Историята на Икар е назидателен роман за заплахите от несъразмерната упоритост. Днес тя служи и като мощна метафора за кръстопътя, на който се намира гръцката туристическа промишленост.
Ελλάδα 2.0 & στον Τουρισμό: «Η Ελλάδα έχει γίνει η Ταϊλάνδη της Ευρώπης» - Ο τουρισμός αυξάνεται αλλά οι Έλληνες δεν μπορούν πλέον να κάνουν διακοπές - Αφιέρωμα του Guardian αναδεικνύει το «χαμένο όνειρο» των καλοκαιρινών αποδράσεων για τους ντόπιους...
— George Roussos (@baphometx)
Туризмът от дълго време е един от икономическите стълбове на Гърция, като единствено през 2024 година е донесъл 21,7 милиарда евро за стопанската система. Но след десетилетия на плевел напредък стартират да се появяват пукнатини. Страната се изправя пред свръхтуризъм, инфраструктурни усложнения, дефицит на жилища и все по-силното влияние на климатичната рецесия – всичко това заплашва да унищожи самия сексапил, който притегля милиони гости всяка година.
Миналото лято гръцкият омбудсман разгласява отчет, призоваващ за незабавни промени. „ Икономиката на страната ни разчита в огромна степен на туризма, което прави нуждата от неговото стабилно ръководство още по-належаща “, се споделя в документа. В него се предизвестява, че Гърция не би трябвало „ да изчерпва капацитета си, да го пропилява и да трансформира туристическите дестинации в непривлекателни с времето “ .
Забавянето на Санторини Една от най-емблематичните жертви на този напън е Санторини. Цикладският остров, фамозен със своите залези, варосани къщи и вулканични плажове, регистрира спад в туристите това лято.
Данните от летищата за интервала януари–май демонстрират 24,4% понижение на идващите пасажери по отношение на миналата година – внезапен спад за остров, който е приемал над 5,5 милиона души годишно, при население от едвам 15 550.
„ В Санторини даже туристите се оплакват от броя на туристите “ , гласи отчет от 2024 година Макар неотдавна да беше въведено ограничаване до 8000 круизни пасажери на ден, през пиковия сезон на острова са слизали по 18 000 души, което е довело до голямо натоварване на ресурсите.
Бързият напредък аргументи претъпканост, тапи и екологични вреди – проблеми, които към този момент отблъскват евентуални гости. Допълнителен удар нанесоха и необятно отразените 1200 трусове сред 25 януари и 7 февруари тази година. И въпреки в Гърция към момента да не са избухнали всеобщи антитуристически митинги като в Барселона, недоволството пораства. В Атина локалните все по-често показват паника от разрастването на Airbnb и обезлюдяването на централните квартали, които съгласно тях се трансформират в „ туристически Дисниленд “ .
Изгубеният парадайс С намаляването на потока към Санторини други острови претърпяват взрив, а локалните управляващи са принудени да „ жонглират “ с ръководството на туризма – задача, с която Гърция не всеки път се оправя.
Димитри Ваянос, професор по финанси и член на авторитетния стопански комитет „ Писаридес “, следи от близко развиването от остров Иос, където взе участие в старания за ограничение на презастрояването.
„ От отчета на омбудсмана насам смяната е минимална “ , споделя той. „ Почти нищо не се е подобрило. “ Според него дребните острови през днешния ден повтарят грешките на Миконос и Санторини: „ Презастрояват се, без изключително внимание към съхраняването на техния темперамент. “
Ваянос акцентира, че достоверността, земеделието и локалните артикули са в основата на туристическото благосъстояние на Гърция: „ Но туризмът изтощава ресурсите, които ги поддържат. “
Недостигът на вода, усложнен от климатичните промени, е изключително обезпокоителен. „ Дори тук-там с нищожни запаси се построяват големи комплекси с басейни “ , споделя професорът.
И въпреки да вижда капацитет в по-слабо развитите региони, той се притеснява, че Гърция играе рискова игра вид „ удари къртицата “ – щом един остров запада, различен се издига и се сблъсква със същите проблеми.
Приливът се обръща Фериботните компании към този момент регистрират смяна в моделите на пътешестване. Според Ferryhopper маршрутите, които преди се въртяха към Санторини, губят интерес, сменени от прескачане сред Иос, Милос и Миконос. Конкурентният уебсайт Ferryscanner оповестява за 50% спад на резервациите за Санторини от американски туристи и 33% спад за Миконос. За сметка на това по-малко познати острови като Егина и Порос са отбелязали четирикратен растеж.
Британските туристи също стартират да заобикалят обичайните дестинации. Лефкада, Сугия, Фурни и Кастелоризо регистрират над 200% растеж на интереса, като единствено Лефкада бележи скок от 1167% във фериботните резервации по отношение на 2024 година, по данни на Ferryscanner.
Гръцката национална туристическа организация приветства смяната, наблягайки, че спадът в Санторини не значи понижаване на интереса към страната като цяло.
„ През този сезон Гърция отбелязва общо нарастване на броя на посетителите по отношение на предходната година, изключително от английския пазар, което удостоверява мощната ѝ позиция като една от водещите дестинации в света “ , споделя Елени Скарвели, народен шеф за Обединеното кралство и Ирландия.
Туристическият ръб регистрира възходящ интерес към по-малки, по-малко известни острови като Наксос, Тинос, Китнос, Кеа, Сифнос и Китира. Гръцкото държавно управление също показа амбициозна тактика на стойност 322 милиона евро. Планът включва 160 милиона евро за модернизиране на туристическите пристанища и 56 милиона евро за развиване на планински и зимен туризъм, в това число ски
Пренаселени острови
На Закинтос паниката се ускори още при започване на годината, когато отчет на Which? Travel, основан на данни от Европейски Съюз, дефинира Йонийския остров като най-пренаселената курортна дестинация в Европа. С население от 40 000 души, той е отчел шест милиона нощувки през 2023 година – по 150 на човек.
Местните оповестяват за пътища, канализационни системи и инфраструктура, които се пренатоварват до краен лимит.
Блубел Тък, британка, която живее в Закинтос от 30 години и държи бар O'Callaghans Loft в Лаганас, твърди, че локалните не възприемат всеобщия туризъм като опасност: „ Те го посрещат с отворени прегръдки. Всички знаем, че островът не може да оцелее единствено със зехтин и земеделие. “
Тя предвижда, че това лято Закинтос ще е по-натоварен от всеки път, само че отбелязва, че моделът „ ол инклузив “ лишава доходи от останалите бизнеси. По думите ѝ локалните не са самодоволни и към този момент се учат от образеца на други курорти като Кавос (Корфу) и Фалираки (Родос), където броят на английските туристи спада. „ Нашият диджей преди малко напусна Кавос след 10 години – сподели, че е станал ‘мъртъв’ “ , споделя тя.
Макар Тък да има вяра, че Закинтос има бъдеще с помощта на вложенията на локалните бизнесмени, тя е сериозна към страната: „ Ние строим красиви плажни питейни заведения, купуваме лодки за туристи, откриваме заведения за хранене и магазини. Инвестираме назад в острова. Проблемът е, че държавното управление не прави същото. “ Тя показва събирането на боклуци като индикативен образец за липса на вложения.
Недостигът на вода остава продължителен. На Закинтос доста бизнеси разчитат на частни доставки, а на близката Лефкада това лято имаше чести спирания на водоснабдяването.
Горски пожари и климатичната рецесия
По-рано това лято Акрополът – най-емблематичният знак на страната – затвори порти поради температури над 40°C в Атина. Междувременно пожарникарите още веднъж се бориха с опустошителни горски пожари из цяла Гърция, в това число и на Закинтос. Докато Акрополът се печеше под безмилостното слънце, той се трансформира в тъмно увещание, че даже най-здравите монументи са уязвими. Туризмът на Гърция, без значение от силата си, не прави изключение.
Проучване на Националната обсерватория в Атина предвижда, че до 2050 година страната може да има сред 15 и 20 повече дни с рискови горещини годишно. Хотели и курорти към този момент приспособяват пространствата си с повече сенчести зони, системи за оросяване и стабилно озеленяване. Министърът на туризма Олга Кефалогяни неотдавна разгласи проекти за развиване на „ резистентен на климатичните промени туризъм “ .
Гръцката туристическа организация се стреми да разпространява страната като целогодишна дестинация, като предизвиква пътуванията напролет и есента, с цел да се разтовари натискът върху летните месеци.
И въпреки всичко мнозина считат, че тези ограничения не са задоволителни. Без координирани и дълбоки промени Гърция рискува да повтори грешката на Икар.
„ Миконос и Санторини към този момент са презастроени. Това е необратимо “ , предизвестява Димитри Ваянос. „ Ако не преосмислим туризма от нулата – балансирайки икономическите изгоди с устойчивостта – можем да загубим точно това, което прави Гърция специфична. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ