От разпространиха анализ на наличните данни за полицейския състав в

Анализ: Ниските заплати на полицаите, високият стрес и натоварването затрудняват наемането на нови кадри

От разпространиха разбор на наличните данни за полицейския състав в България , който разкрива обилни диспропорции сред планувания щат и действителния брой заети служители на реда в разнообразни области и дирекции. Тези несъответствия слагат под въпрос успеваемостта на полицейската система, изключително в подтекста на обезпечаването на сигурност в разнообразни райони.

Ключови данни и трендове

Разпределение на служителите на реда на 100 000 души население /по данни на Национален статистически институт и МВР/:

Планиран брой/щат : В области като Видин /451/, Смолян /411/ и Хасково /403/ се възнамеряват доста повече служители на реда на 100 000 души, в сравнение с в Пловдив /249/ и Благоевград /265/.
Реален брой : Видин /407/, Смолян /383/ и Ямбол /330/ резервират висок условен дял на заети служители на реда, само че в Пловдив /225/ и Варна /263/ действителният брой е мощно занижен по отношение на планувания.

Дирекции с максимален дефицит на фрагменти:

Главна дирекция „ Гранична полиция “ /ГДГП/ има 1727 вакантни места от общо 7208 – сериозен проблем, поради миграционния напън.
Други дирекции като Главна дирекция „ Борба с проведената престъпност “ /ГДБОП/ и „ Миграция “ също са с висок дял незаети места .

Диспропорции по области:

В огромните градове като София-град и Пловдив, където сигурността има забележителна обществена тежест , се следят съществени несъответствия сред плануван и действителен щат. Това може да повлияе негативно на публичното доверие и успеваемостта на полицейските служби.

Причини за диспропорциите:

Липса на атрактивност на специалността – Ниските заплати, високият стрес и натоварване, както и неналичието на съответни обществени придобивки водят до усложнения в наемането на нови фрагменти. Високите условия за чиновниците в избрани профилирани дирекции /напр. ГДБОП/ в допълнение лимитират евентуалните претенденти.
Демографски и районни фактори – В райони като Видин и Смолян се поддържат високи планувани щатове заради по-ниска плътност на популацията и характерни потребности за надзор, само че това не постоянно дава отговор на действителното положение.
В огромните градове като София и Пловдив се следи незадоволително наличие на служители на реда по отношение на нуждата, което е обвързвано с миграция към по-доходоносни специалности.
Недостатъчно дълготрайно обмисляне – Липса на стратегическа политика за привличане и задържане на фрагменти, изключително в профилирани дирекции, които изискват характерна подготовка.

Възможни решения за понижаване на диспропорциите.

Подобряване на изискванията на труд – Увеличаване на заплатите и обезпечаване на обществени придобивки като жилищна поддръжка, в допълнение здравно обезпечаване и обезщетения за рискови обстановки.

Осъвременяване на оборудването и възстановяване на работната среда.

Целенасочено привличане на фрагменти – Провеждане на акции за разпространение на специалността служител на реда, изключително в университети и измежду младежи.

Въвеждане на финансови тласъци за работа в труднодостъпни или натоварени райони.

Дългосрочна промяна в кадровата политика:

Разработване на национална тактика за публичен ред и сигурност, която да планува и усъвършенстване на полицейския щат, основана на настоящи демографски и обществени разбори.
Децентрализация на процеса по систематизиране на щатове, като се регистрира спецификата на всеки район.

Подобряване на образованието и кариерното развиване:

Осигуряване на модерни стратегии за образование, ориентирани към потребностите на другите дирекции и демографски специфики.
Въвеждане на ясни пътища за кариерно развиване, което да стимулира чиновниците да останат в системата.

Наличието на диспропорции сред плануваните и действителните щатове на служителите на реда акцентира потребността от незабавни ограничения за промяна в кадровата политика на Министерство на вътрешните работи. Ефективното систематизиране на полицейските сили и подобряването на изискванията на труд ще допринесат за по-добра сигурност и повишение на публичното доверие. Реформите следва да бъдат учредени на разбор на действителните потребности и с дълготраен фокус върху устойчивостта на системата.