Костадинов се зарече да реже тикви, за да спаси асмата
От профила във Facebook на ръководителя на ПГ „ Възраждане “ Костадин Костадинов
На баба тази година доматите ѝ изсъхнаха. Тя доста се кахъреше, тъй като макар поливането и грижите, те се спаружиха и нищо не вързаха. За сметка на това обаче в края на градината, тъкмо до сливата, се появиха едни тикви, от никого посяти и от никого поливани. Не стига това, ами една от тиквите пусна ластуни нагоре по дървото и като се качи от горната страна му, навърза такива огромни тикви, че взе да огъва клоните на сливата и аха-аха да ги счупи.
Докато правех тази фотография, баба ми стоеше до мен с ръце на кръста, смееше се и викаше - все бях виждала, но бостан на асма да стане не бях виждала. Асма, единствено че от тикви, не от лози.
Вчера, до момента в който следих някои от националните предатели, извинете, представители, в Парламента, неизбежно направих прилика с градината на баба. И на двете места тикви са се качили на високи места, без никой да ги желае, заплашвайки да унищожат мястото, на което са се настанили.
Разбира се, защото всяка легенда би трябвало да има край с поука, в нашия случай тя е, че с цел да избави дървото, баба ме накара да отрежа тиквите, от които ми подготви тиквеник. Мисля, че разбрахте какво следва от тук нататък.
На баба тази година доматите ѝ изсъхнаха. Тя доста се кахъреше, тъй като макар поливането и грижите, те се спаружиха и нищо не вързаха. За сметка на това обаче в края на градината, тъкмо до сливата, се появиха едни тикви, от никого посяти и от никого поливани. Не стига това, ами една от тиквите пусна ластуни нагоре по дървото и като се качи от горната страна му, навърза такива огромни тикви, че взе да огъва клоните на сливата и аха-аха да ги счупи.
Докато правех тази фотография, баба ми стоеше до мен с ръце на кръста, смееше се и викаше - все бях виждала, но бостан на асма да стане не бях виждала. Асма, единствено че от тикви, не от лози.
Вчера, до момента в който следих някои от националните предатели, извинете, представители, в Парламента, неизбежно направих прилика с градината на баба. И на двете места тикви са се качили на високи места, без никой да ги желае, заплашвайки да унищожат мястото, на което са се настанили.
Разбира се, защото всяка легенда би трябвало да има край с поука, в нашия случай тя е, че с цел да избави дървото, баба ме накара да отрежа тиквите, от които ми подготви тиквеник. Мисля, че разбрахте какво следва от тук нататък.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ