От проекта на закон за бюджета на НЗОК липсват опити

...
От проекта на закон за бюджета на НЗОК липсват опити
Коментари Харесай

ИПИ: Нищо ново, но за много милиарди

От плана на закон за бюджета на НЗОК липсват опити за структурни промени или смяна на актуалното състояние в българското опазване на здравето
За поредна година Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса одобрява  на закон за бюджета на НЗОК тихомълком, като тази година това се случва късно, в средата на декември, в унисон с късното показване и на плана на закон за държавния бюджет за 2025 година Общите усещания са за липса на каквито и да било опити за структурни промени или смяна на актуалното състояние в българското опазване на здравето, характеризиращо се със слаби здравни резултати и релативно ниско качество на медицинските услуги.

Накратко планът на закон за бюджета на здравната каса съдържа следното:
Планира се растеж на общите разноски в бюджета на НЗОК с 16,6% или 1,4 милиарда лв., подсилен от подобен растеж на приходите от здравноосигурителни вноски. Разходите за болнична помощ порастват с 600 млн. лева, за медикаментите за домашно лекуване - с към 350 млн. лева, за ПИМП и СИМП - с по 93-94 млн. лева С други думи в пясъка на клиничните пътеки, големите количества медикаменти и безотговорен педантизъм ще продължат да потъват милиарди. Структурата на разноските е безусловно същата (често - до втория знак на десетичната запетая) като тази в бюджета на НЗОК за 2024 година, което е ясна индикация за липса на промени и опазване на статуквото. Очевидно този бюджет е бюджет на " базовия сюжет ", само че за какво безрезервно се приема за вярно всеки участник в системата да получи същия къс от нарастването? Болниците още веднъж са главният приоритет на страната. Планирани са 2,3 млн. броя хоспитализации - плановете за разноските в болничната помощ се базират на голямо количество активност и никакъв, даже и нерешителен, опит за нейното ограничаване не е налице. Не поддържаме сходен метод, който демонстрира липса на ефикасна система за надзор на разноските на лечебните заведения и неработеща система за предварителна защита и профилактика. Разходите за личен състав на НЗОК порастват с 21%. На какво съображение се усилват заплатите на служителите на касата в подобен размер при планувана в макрорамката към бюджета годишна инфлация от 2,4% и липса на съществени резултати от работата на касата във връзка с по-добър надзор върху разноските и по-добро качество на медицинските услуги? Докога ще плащаме на някой за престой в системата, само че не и за свършена работа?
ИПИ предлага да бъдат премислени следните вероятни структурни промени:
Постепенно преориентиране на растежа в разноските към извънболнична помощ - за предварителна защита и профилактика, за сметка на ограничение на хоспитализациите. Тази мярка е обвързана с действително съблюдаване на правила за качество на болничните услуги, селективно договаряне от страна на НЗОК единствено с лечебни заведения за болнична помощ, които ги съблюдават, и система за ефикасен надзор върху осъществените хоспитализации, а освен подобен на хартия. Разходите за профилактика и предварителна защита следва да се базират на ясна държавна политика за наличието на профилактичните грижи и благоприятни условия лекарите да нагаждат профилактиката по отношение на потребностите на съответния пациент. Значителна част от растежа на разноските да се насочи към ясни и съответни ограничения, свързани с повишение на заплащането на медицинските сестри, съпроводени от механизъм, допускащ това нарастване да доближи точно до тях. Ограничаване на растежа на разноските за медикаменти за домашно лекуване, подкрепено от про-генерична лекарствена политика.
В умозаключение ще отбележим, че политическата рецесия и компликациите в избирането на постоянно държавно управление не следва да са опрощение за неналичието на промени за възстановяване на системата на опазването на здравето. НЗОК разполага с задоволително автономия в решенията, тъй че дейностите й да имат директно отражение върху крайните резултати на здравната политика - по-добри здравни индикатори на популацията и качество на живот. Бюджетът на касата е инструментът за осъществяване на тези промени и се надяваме 2025 година да не е следващата изгубена година в тази посока.

Становището на ИПИ по плана на закон за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2025 година ще бъде импортирано публично в Парламента при разискване на законопроекта за бюджет.

Авторът  е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана 
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР