Инфлацията през следващата година вероятно ще е още по-висока от предвиденото
От договарянията разбираме, че ще има покачване на бюджетни разноски, покачване на част от подвластните от страната заплащания в стопанската система. Това, което липсва е по какъв начин ще се финансират тези разноски, защото партиите застават зад позициите, че повишение на налози няма да има. Това съобщи икономистът Стоян Панчев в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR.
" Инфлацията през идната година зависи от няколко фактора, измежду които каква ще е политиката на ЕЦБ през идната година, по отношение на лихви и покупки на активи. В същото време ставаме очевидци по какъв начин някои банки към този момент вървят към форма на стягане. Така да вземем за пример, в случай че забележим по-сериозно стягане от ФЕД, това най-вероятно може и да успокои цените на енергийните запаси. Все отново упованията са за по-висока инфлация в средносрочен проект ", съобщи той.
Таванът на дълга
Желанието да бъде повишен таванът на дълга до 12 милиарда лв. през идната година е изненадващо, счита специалистът.
" Посоката на всички разноски върви нагоре и може би концепцията на Министерството е това да е финансирано с нови задължения. Те би трябвало да бъдат взети отвън България ", споделя Панчев.
Високата инфлация и в България, и в еврозоната неизбежно води до претенции от разнообразни групи - опазване на здравето, енергиен бранш и други Всички браншове се обръщат към страната и желаят субсидиране под една или друга форма, притиснати от инфлацията.
" Основният риск от влизане във финансовата година без бюджет е това, че може да бъдем прекомерно повлияни от политическия цикъл и да не се стигне до някакво съглашение, което да докара до държавно управление и бюджет. Това ще докара служебното държавно управление до комплицирана обстановка, в това число по отношение на въпроса с задълженията. Ако още веднъж нямаме парламент, ние на процедура, можем да се финансираме единствено на вътрешния пазар ".
Една от значимите тематики е пенсионната система, която е проблем от години.
" Всяка година, според от бизнес цикъла и политически цикъл осъществя сред 40-60% недостиг, т.е. приходите от осигуровки, които би трябвало да покриват разноските за пенсии доближават 40-60% от самия бюджет на държавното публично обезпечаване. Това е неплатежоспособна система, в която би трябвало да се вгледаме и да определим проблемите. Всички политици пренебрегват тези въпроси ", разяснява той.
Още един сериозен въпрос е за системата на опазването на здравето откъм финансовата позиция, който продължава да не е адресиран, счита той.
Минималната работна заплата
" Минималната работна заплата е фискален инструмент - метод, посредством който Министерството на финансите събира повече налози и няма прекомерно огромен резултат върху заплатите, отвън тези, които са нормативно вързани с минималната работна заплата. ИПИ разгласява проучване, преди 4-5 години, в която ясно се вижда връзката сред увеличението на минималната работната заплата с намаляването на заетостта - при всеки 100 лв. нарастване, имаме над 24 000 изгубени работни места или минали в сивия бранш. Така, че не би трябвало да имаме въобще минимална работна заплата ", разяснява той.
" Инфлацията през идната година зависи от няколко фактора, измежду които каква ще е политиката на ЕЦБ през идната година, по отношение на лихви и покупки на активи. В същото време ставаме очевидци по какъв начин някои банки към този момент вървят към форма на стягане. Така да вземем за пример, в случай че забележим по-сериозно стягане от ФЕД, това най-вероятно може и да успокои цените на енергийните запаси. Все отново упованията са за по-висока инфлация в средносрочен проект ", съобщи той.
Таванът на дълга
Желанието да бъде повишен таванът на дълга до 12 милиарда лв. през идната година е изненадващо, счита специалистът.
" Посоката на всички разноски върви нагоре и може би концепцията на Министерството е това да е финансирано с нови задължения. Те би трябвало да бъдат взети отвън България ", споделя Панчев.
Високата инфлация и в България, и в еврозоната неизбежно води до претенции от разнообразни групи - опазване на здравето, енергиен бранш и други Всички браншове се обръщат към страната и желаят субсидиране под една или друга форма, притиснати от инфлацията.
" Основният риск от влизане във финансовата година без бюджет е това, че може да бъдем прекомерно повлияни от политическия цикъл и да не се стигне до някакво съглашение, което да докара до държавно управление и бюджет. Това ще докара служебното държавно управление до комплицирана обстановка, в това число по отношение на въпроса с задълженията. Ако още веднъж нямаме парламент, ние на процедура, можем да се финансираме единствено на вътрешния пазар ".
Една от значимите тематики е пенсионната система, която е проблем от години.
" Всяка година, според от бизнес цикъла и политически цикъл осъществя сред 40-60% недостиг, т.е. приходите от осигуровки, които би трябвало да покриват разноските за пенсии доближават 40-60% от самия бюджет на държавното публично обезпечаване. Това е неплатежоспособна система, в която би трябвало да се вгледаме и да определим проблемите. Всички политици пренебрегват тези въпроси ", разяснява той.
Още един сериозен въпрос е за системата на опазването на здравето откъм финансовата позиция, който продължава да не е адресиран, счита той.
Минималната работна заплата
" Минималната работна заплата е фискален инструмент - метод, посредством който Министерството на финансите събира повече налози и няма прекомерно огромен резултат върху заплатите, отвън тези, които са нормативно вързани с минималната работна заплата. ИПИ разгласява проучване, преди 4-5 години, в която ясно се вижда връзката сред увеличението на минималната работната заплата с намаляването на заетостта - при всеки 100 лв. нарастване, имаме над 24 000 изгубени работни места или минали в сивия бранш. Така, че не би трябвало да имаме въобще минимална работна заплата ", разяснява той.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ