Нови разкрития за плагиатство срещу д-р Петър Илиев
От " Правна полуда " разгласиха видео във фейсбук с още разкрития против претендента за вътрешен министър от Има Такъв Народ адв. доктор Петър Илиев по отношение на плагиаство.
Разследването демонстрира, че Илиев е взаимствал в своята книга още текстове от доцент Наталия Киселова. Оказва се, че доктор Илиев има дълготраен интерес освен към дисертацията, само че и към цялото научно творчество на по-старшата си колежка. Първата публикация, която се преглежда, е " Конституционни аспекти на парламентарния надзор в Италия и Германия " от 2006 година, оповестена в списание " Право без граници ". На стр. 13 от посочената публикация Киселова написа: " Въпреки някои основни разлики в конституционното устройство на Италия и Германия (напр. във формата на държавното устройство, Италия е унитарна република с автономност на областите, а Германия - федерална република; в компетенциите на парламентите, двете италиански камари имат идентични пълномощия, до момента в който немския Бундестаг е със засилени пълномощия по отношение на Бундесрата), може да се дефинира, че техните съществени закони са първите, в които нормативно се отразява наклонността към " модернизация " на актуалния парламентаризъм ". От своя страна на страница 81 от книгата си
" Компетенция на Народното събрание ", оповестена през 2015 година, Петър Илиев е присъединил следния текст: " Въпреки съществуването на редица значими разлики в консистуционните системи на Италия и Германия (например другата форма на държавно устройство - Италия е унитарна република с автономност на областите, а Германия - федерална република; другата компетентност на законодателните органи - двете камари на италианска парламент имат идентични пълномощия, до момента в който пълномощията на немския Бундестаг имат превес във връзка с пълномощията на Бундесрата), въпреки всичко следва да бъде подкрепено разбирането, че техните съществени закони са първите, в които по нормативен път се закрепва наклонността към " модернизация " на актуалния парламентаризъм, а това дава съображение този развой да се дефинира като негова " първа вълна ". Следва да се посочи, че в книгата на доктор Илиев директно преди или след този текст липсва позоваване на публикацията на Киселова, макар преразказването на написаното от нея 9 години по-рано. Видно от библиографията на книгата, доктор Петър Илиев е наясно със съществуването на тази публикация, само че е необяснимо за какво не се е позовал на нея в цитирания откъс, откакто е налице толкоз непосредствен преразказ на написаното от нея в посочената публикация.
Още на идващия абзац в книгата на юрист Илиев има нов преразказ, още веднъж без позоваване на обявата на доцент Киселова. Той показва следното: " Една от особеностите на модерния бикамарализъм на Италия се свързва с развиването на правилата на равнопоставеност на двете камари и тяхната относителна функционална автономност. Следва да се означи, че при упражняването на най-съществените функционалности, законодателната и контролната, двете камари са равни, а това ги балансира. Този принцип на равнопоставеност на двете камари, въведен в конституционния модел на Италия, съставлява изключение в сравнителноправен аспект. В множеството парламентарни форми на ръководство по принцип превес има долната изборна камара, която има по-голяма тежест ". Връщаме се към публикацията на доцент Киселова и сравнението демонстрира следното: " Съвременният бикамарализъм на Италия се развива въз основа на правилата на тъждество на двете камари и тяхната функционална автономност... При реализирането на най-важните функционалности, законодателната и контролната, палатите са равни. Този принцип на конституционната система на Италия е изключение в относителен проект. В другите парламентарни страни нормално превес има долната изборна камара ".
На идната страница на книгата на доктор Илиев написа: " В сравнителноправната доктрина постоянно се показва, че италианският парламент реализира наред със законодателната функционалност и други конституционни функционалности (политически функционалности в тесния смисъл на думата). Такива са контролните, юрисдикционните, квазисъдебните, изборните и функционалности, свързани със самоорганизация и вътрешната активност на камарите. " Тексът е съпроводен с позоваване на същата съветска литература и със следното конкретизиране от създателя: " Разбира се това систематизиране на функционалностите по групи е напълно условно ". Позоваване на публикацията на доцент Киселова още веднъж липсва. Връщаме се към нея и излиза наяве, че има извънредно непосредствен по смисъл текст, съпроводен от записка под линия с буквално еднообразно конкретизиране за условността на разделянето на функционалностите: " Италианският парламент реализира наред със законодателната функционалност и политически функционалности в тесния смисъл на думата. Такива са контролните, юрисдикционните квазисъдебни, изборните и функционалностите, свързани със самоорганизацията и вътрешната активност на палатите ".
При обзор на идващите девет страници от книгата на адв. Илиев се откриват още десетки пасажи, относително близки до написаните по-рано от доцент Киселова, все пак няма нито едно цитиране на близката по смисъл публикация.
Разследването демонстрира, че Илиев е взаимствал в своята книга още текстове от доцент Наталия Киселова. Оказва се, че доктор Илиев има дълготраен интерес освен към дисертацията, само че и към цялото научно творчество на по-старшата си колежка. Първата публикация, която се преглежда, е " Конституционни аспекти на парламентарния надзор в Италия и Германия " от 2006 година, оповестена в списание " Право без граници ". На стр. 13 от посочената публикация Киселова написа: " Въпреки някои основни разлики в конституционното устройство на Италия и Германия (напр. във формата на държавното устройство, Италия е унитарна република с автономност на областите, а Германия - федерална република; в компетенциите на парламентите, двете италиански камари имат идентични пълномощия, до момента в който немския Бундестаг е със засилени пълномощия по отношение на Бундесрата), може да се дефинира, че техните съществени закони са първите, в които нормативно се отразява наклонността към " модернизация " на актуалния парламентаризъм ". От своя страна на страница 81 от книгата си
" Компетенция на Народното събрание ", оповестена през 2015 година, Петър Илиев е присъединил следния текст: " Въпреки съществуването на редица значими разлики в консистуционните системи на Италия и Германия (например другата форма на държавно устройство - Италия е унитарна република с автономност на областите, а Германия - федерална република; другата компетентност на законодателните органи - двете камари на италианска парламент имат идентични пълномощия, до момента в който пълномощията на немския Бундестаг имат превес във връзка с пълномощията на Бундесрата), въпреки всичко следва да бъде подкрепено разбирането, че техните съществени закони са първите, в които по нормативен път се закрепва наклонността към " модернизация " на актуалния парламентаризъм, а това дава съображение този развой да се дефинира като негова " първа вълна ". Следва да се посочи, че в книгата на доктор Илиев директно преди или след този текст липсва позоваване на публикацията на Киселова, макар преразказването на написаното от нея 9 години по-рано. Видно от библиографията на книгата, доктор Петър Илиев е наясно със съществуването на тази публикация, само че е необяснимо за какво не се е позовал на нея в цитирания откъс, откакто е налице толкоз непосредствен преразказ на написаното от нея в посочената публикация.
Още на идващия абзац в книгата на юрист Илиев има нов преразказ, още веднъж без позоваване на обявата на доцент Киселова. Той показва следното: " Една от особеностите на модерния бикамарализъм на Италия се свързва с развиването на правилата на равнопоставеност на двете камари и тяхната относителна функционална автономност. Следва да се означи, че при упражняването на най-съществените функционалности, законодателната и контролната, двете камари са равни, а това ги балансира. Този принцип на равнопоставеност на двете камари, въведен в конституционния модел на Италия, съставлява изключение в сравнителноправен аспект. В множеството парламентарни форми на ръководство по принцип превес има долната изборна камара, която има по-голяма тежест ". Връщаме се към публикацията на доцент Киселова и сравнението демонстрира следното: " Съвременният бикамарализъм на Италия се развива въз основа на правилата на тъждество на двете камари и тяхната функционална автономност... При реализирането на най-важните функционалности, законодателната и контролната, палатите са равни. Този принцип на конституционната система на Италия е изключение в относителен проект. В другите парламентарни страни нормално превес има долната изборна камара ".
На идната страница на книгата на доктор Илиев написа: " В сравнителноправната доктрина постоянно се показва, че италианският парламент реализира наред със законодателната функционалност и други конституционни функционалности (политически функционалности в тесния смисъл на думата). Такива са контролните, юрисдикционните, квазисъдебните, изборните и функционалности, свързани със самоорганизация и вътрешната активност на камарите. " Тексът е съпроводен с позоваване на същата съветска литература и със следното конкретизиране от създателя: " Разбира се това систематизиране на функционалностите по групи е напълно условно ". Позоваване на публикацията на доцент Киселова още веднъж липсва. Връщаме се към нея и излиза наяве, че има извънредно непосредствен по смисъл текст, съпроводен от записка под линия с буквално еднообразно конкретизиране за условността на разделянето на функционалностите: " Италианският парламент реализира наред със законодателната функционалност и политически функционалности в тесния смисъл на думата. Такива са контролните, юрисдикционните квазисъдебни, изборните и функционалностите, свързани със самоорганизацията и вътрешната активност на палатите ".
При обзор на идващите девет страници от книгата на адв. Илиев се откриват още десетки пасажи, относително близки до написаните по-рано от доцент Киселова, все пак няма нито едно цитиране на близката по смисъл публикация.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ