Блоковете от комунистическата епоха се трансформират - събарянето им излиза до четири пъти по-скъпо
От Прага до Пловдив инженери и архитекти дават втори живот на жилищни блокове, издигнати през комунизма в Централна и Източна Европа, написа.
Един от най-възрастните жители на една от най-високите здания в град Габрово е някогашният инженер Христо Христов. На близо 90 години, Христов живее в блока, откогато е издигнат преди три десетилетия. Блокът е планиран през 70-те години на предишния век, преди навлизането на стандартите за енергийна успеваемост в България, и приключен през 1994 година
До 2020 година тази 16-етажна постройка беше типична за жилищните здания, които преобладават в силуета освен на Габрово, само че и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, имат течове и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и изсъхнал, а сметките за сила в блока са на половина на тези от предишното.
Промяната се свежда до цялостна енергийна рационализация на постройката, координирана от Христов. Изискваше се единодушието на всеки гражданин на блока, с цел да се продължи - необикновено, това беше реализирано.
Сега бетонният блок е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е оцветен в чисти пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово, той алармира за началото на мудна смяна към постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на собствен ред е част от смяна, протичаща се в стотици градове в района, до момента в който посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни блокове.
Панелните блокове: Историята на всеобщото жилищно строителство в Съветския съюз
От московския квартал Черемушки до Източен Белин " По един апартамент на семейство " става приоритет за комунистическата партия
Тъй като изменението на климата оказва напън върху градовете да употребяват по-малко сила за отопление и изстудяване на постройките и да оказват помощ за изолирането на жителите против температурни промени, нуждата от модернизиране на тези жилищни блокове става все по-належаща.
Монолитните силуети са станали знак в градовете от Централна и Източна Европа. Бързата урбанизация на някогашните комунистически страни през втората половина на 20-ти век значи, че огромните бетонни блокове съставляват огромна част от техния сграден фонд през днешния ден.
Въпреки че имаше няколко еволюции на дизайна - от сглобяемите панелни блокове до модернистичните кули - те нормално имат нещо общо: голи външни стени, направени от бетон или тухли, с малко изолираност.
Приблизително една трета от българското население живее в жилища, строени по време на комунизма, сходно съответствие като в Чехия и Полша. В Латвия повече от 50% от хората живеят в някогашните комунистически блокове, до момента в който в Естония делът им доближава 70%.
Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в Единбургското учебно заведение по архитектура и ландшафтна архитектура, споделя, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа нормално не получават същото равнище на социална стигма като тези в западните градове. Те просто са част от всекидневието на града.
Панелните жилища нарастват с 5 - 10%, предвиждат брокери
Сред аргументите са тяхното доста добра функционлност и огромната стратегия за санирането им
Но защото блоковете остаряват и стават несъответстващи от позиция на енергийна успеваемост, поражда въпросът какво да вършим с тях - срутване или реорганизация?
Събарянето постоянно не е известно и рядко осъществимо
В България високото равнище на частна благосъстоятелност, към 85%, значи, че постройките биха били проблематични за срутване и ново строителство. Освен това възобновяване на жилищата е скъпо. Проучване на откриватели от Талинския софтуерен университет, Естония, откри, че събарянето на блокове за възобновяване на сходни жилища в страната би коствало три до четири пъти повече, в сравнение с даже интензивно преустрояване.
" Поради доста аргументи блоковете евентуално ще останат тук ", споделя Драгомир Цанев, шеф на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна успеваемост в София, България. Въпреки че доста български жилища са изживели планувания си живот от 50 години, " някои изследвания демонстрират, че те би трябвало да бъдат не по-малко структурно здрави от по-новите здания, стига да са добре поддържани ".
Въпреки това са нужни повече данни, с цел да се разбере изцяло картината, споделя Цанев, изключително във връзка с енергийната успеваемост. Повечето от блоковете попадат в енергийни класове на Европейски Съюз E, F и G - най-лошите класове.
В София се строят повече, само че по-тесни жилища
Сделките с парцели в столицата обърнаха наклонността на спад
И въпреки няколко посткомунистически страни да се оправят с тази неефективност, това е по-малко проведен взаимен план сред страните, в сравнение с " придвижване или даже няколко паралелни придвижвания ", подтиквани от доста фактори, споделя Глендининг. Сред най-силните мотори са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз стратегии за възобновяване.
Според оценките на Европейската комисия, постройките са виновни за 40% от потреблението на сила и 36% от излъчванията на парникови газове. Правителствата са решили, че модернизирането на сградния фонд на континента е от основно значение за битката с изменението на климата. Стратегия, оповестена от Европейската комисия през 2020 година, има за цел да удвои темповете на енергийно възобновяване до 2030 година
Цанев вижда " голям вкус " за саниране на здания в България. В последния цикъл на финансиране за цялостна безплатна помощ са кандидатствали 3068 надеждни здания. Достатъчно финансиране обаче имаше единствено за 756.
Ралито при цените на жилища в София може и да завършва
През четвъртото тримесечие на 2023 година цените на жилищата в страната са се нараснали с 10,1% на годишна база
Според Цанев вълната от енергийни реконструкции ще се оформи единствено с елементарно, рационално присъединяване на жителите и " по-справедливи " финансови механизми.
Българското държавно управление беше потърсено за коментар от BBC, само че не отговори досега на обявата.
Един от най-възрастните жители на една от най-високите здания в град Габрово е някогашният инженер Христо Христов. На близо 90 години, Христов живее в блока, откогато е издигнат преди три десетилетия. Блокът е планиран през 70-те години на предишния век, преди навлизането на стандартите за енергийна успеваемост в България, и приключен през 1994 година
До 2020 година тази 16-етажна постройка беше типична за жилищните здания, които преобладават в силуета освен на Габрово, само че и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, имат течове и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и изсъхнал, а сметките за сила в блока са на половина на тези от предишното.
Промяната се свежда до цялостна енергийна рационализация на постройката, координирана от Христов. Изискваше се единодушието на всеки гражданин на блока, с цел да се продължи - необикновено, това беше реализирано.
Сега бетонният блок е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е оцветен в чисти пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово, той алармира за началото на мудна смяна към постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на собствен ред е част от смяна, протичаща се в стотици градове в района, до момента в който посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни блокове.
Панелните блокове: Историята на всеобщото жилищно строителство в Съветския съюз
От московския квартал Черемушки до Източен Белин " По един апартамент на семейство " става приоритет за комунистическата партия
Тъй като изменението на климата оказва напън върху градовете да употребяват по-малко сила за отопление и изстудяване на постройките и да оказват помощ за изолирането на жителите против температурни промени, нуждата от модернизиране на тези жилищни блокове става все по-належаща.
Монолитните силуети са станали знак в градовете от Централна и Източна Европа. Бързата урбанизация на някогашните комунистически страни през втората половина на 20-ти век значи, че огромните бетонни блокове съставляват огромна част от техния сграден фонд през днешния ден.
Въпреки че имаше няколко еволюции на дизайна - от сглобяемите панелни блокове до модернистичните кули - те нормално имат нещо общо: голи външни стени, направени от бетон или тухли, с малко изолираност.
Приблизително една трета от българското население живее в жилища, строени по време на комунизма, сходно съответствие като в Чехия и Полша. В Латвия повече от 50% от хората живеят в някогашните комунистически блокове, до момента в който в Естония делът им доближава 70%.
Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в Единбургското учебно заведение по архитектура и ландшафтна архитектура, споделя, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа нормално не получават същото равнище на социална стигма като тези в западните градове. Те просто са част от всекидневието на града.
Панелните жилища нарастват с 5 - 10%, предвиждат брокери
Сред аргументите са тяхното доста добра функционлност и огромната стратегия за санирането им
Но защото блоковете остаряват и стават несъответстващи от позиция на енергийна успеваемост, поражда въпросът какво да вършим с тях - срутване или реорганизация?
Събарянето постоянно не е известно и рядко осъществимо
В България високото равнище на частна благосъстоятелност, към 85%, значи, че постройките биха били проблематични за срутване и ново строителство. Освен това възобновяване на жилищата е скъпо. Проучване на откриватели от Талинския софтуерен университет, Естония, откри, че събарянето на блокове за възобновяване на сходни жилища в страната би коствало три до четири пъти повече, в сравнение с даже интензивно преустрояване.
" Поради доста аргументи блоковете евентуално ще останат тук ", споделя Драгомир Цанев, шеф на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна успеваемост в София, България. Въпреки че доста български жилища са изживели планувания си живот от 50 години, " някои изследвания демонстрират, че те би трябвало да бъдат не по-малко структурно здрави от по-новите здания, стига да са добре поддържани ".
Въпреки това са нужни повече данни, с цел да се разбере изцяло картината, споделя Цанев, изключително във връзка с енергийната успеваемост. Повечето от блоковете попадат в енергийни класове на Европейски Съюз E, F и G - най-лошите класове.
В София се строят повече, само че по-тесни жилища
Сделките с парцели в столицата обърнаха наклонността на спад
И въпреки няколко посткомунистически страни да се оправят с тази неефективност, това е по-малко проведен взаимен план сред страните, в сравнение с " придвижване или даже няколко паралелни придвижвания ", подтиквани от доста фактори, споделя Глендининг. Сред най-силните мотори са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз стратегии за възобновяване.
Според оценките на Европейската комисия, постройките са виновни за 40% от потреблението на сила и 36% от излъчванията на парникови газове. Правителствата са решили, че модернизирането на сградния фонд на континента е от основно значение за битката с изменението на климата. Стратегия, оповестена от Европейската комисия през 2020 година, има за цел да удвои темповете на енергийно възобновяване до 2030 година
Цанев вижда " голям вкус " за саниране на здания в България. В последния цикъл на финансиране за цялостна безплатна помощ са кандидатствали 3068 надеждни здания. Достатъчно финансиране обаче имаше единствено за 756.
Ралито при цените на жилища в София може и да завършва
През четвъртото тримесечие на 2023 година цените на жилищата в страната са се нараснали с 10,1% на годишна база
Според Цанев вълната от енергийни реконструкции ще се оформи единствено с елементарно, рационално присъединяване на жителите и " по-справедливи " финансови механизми.
Българското държавно управление беше потърсено за коментар от BBC, само че не отговори досега на обявата.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ