ПП-ДБ иска промените за търговете на частните болници да се гледат утре на второ четене
От ПП-ДБ желаят на следващия ден да се гледат на второ четене измененията в Закона за публичните поръчки, с цел да се поправя настоящето състояние, съгласно което частните лечебни заведения, макар че разполагат с публичен запас, са изключени от задължението за провеждането на публични поръчки. На първо четене промените минаха още през май т.г. и до през днешния ден отлежават.
" На 11. 12.2025 година Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз (INFR(2018)2268) заради това, че България не е транспонирала вярно Директива 2014/24/ЕС по отношение на публичните поръчки. В известието за взетото решение се сочи, че “Комисията смята, че българското законодателство понастоящем изключва избрани частни лечебни заведения от обсега на разпоредбите на Европейски Съюз за публичните поръчки, даже когато те получават повече от 50% от финансирането си от обществени средства. Това изключване – планувано в § 2, т. 43 от Допълнителните разпореждания на Закона за публичните поръчки – не подхожда на определението в правото на Европейски Съюз за „ публичноправни организации “, открито в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС, и затова лимитира обсега на използване на Директивата ", написа в претекстовете на предлагането, което идва от депутатите от ПП-ДБ Надежда Йорданова и Стою Стоев.
Директива на Европейски Съюз изисква разпоредбите за публични поръчки да се ползват и към така наречен публичноправни организации, в това число субекти, които официално са частни, само че са основани за облекчаване на потребности от публичен интерес и се финансират главно с обществени средства. В българското законодателство обаче в спомагателните разпореждания на Закон за обществените поръчки от този обсег са изключени избрани частни лечебни заведения, даже когато над 50% от финансирането им е обществено. Това на процедура им разрешава да разпореждат доставки, услуги и строителство без спортни процедури и без гаранции за бистрота и конкуренция. В общественото пространство през годините станаха известни фрапантни случаи при търговете на медикаменти, здравна инсталация, консумативи - на в някои случаи с пъти повишени цени.
През последното десетилетие в България се оформи резистентен проблем, обвързван с разходването на забележителен обществен запас от частни лечебни заведения отвън режима на публичните поръчки. Макар да са търговски сдружения по форма на благосъстоятелност, доста частни лечебни заведения извършват действия от извънреден публичен интерес – болнична помощ, финансирана главно посредством Националната здравноосигурителна каса, държавния и общинските бюджети и европейски средства. На процедура това сътвори няколко систематични казуса:
– Липса на бистрота при избора на снабдители и цените на медицински произведения и лекарства;
– Ограничена конкуренция, защото поръчките се разпореждат посредством директно договаряне или вътрешни правила;
– Риск от неефективно и неикономично разходване на обществени средства, в това число обилни ценови разлики за идентични артикули сред разнообразни лечебни заведения;
– Неравнопоставеност сред държавните и общинските лечебни заведения, които са задължени да ползват Закон за обществените поръчки, и частните лечебни заведения със подобен обществен финансов запас.
Този модел беше неведнъж подложен на критика от Сметната палата, неправителствени организации и европейските институции като несъответстващ с правилата на положително финансово ръководство и с правото на Европейски Съюз. Европейската комисия одобри, че изключването на частните лечебни заведения, финансирани главно с обществени средства, опонира на понятието „ публичноправна организация “ по Директива 2014/24/ЕС и води до непозволено свиване на обсега на разпоредбите за публични поръчки.
В този подтекст казусът с публичните поръчки на частните лечебни заведения се трансформира освен във въпрос на вътрешна финансова дисциплинираност и правдивост в здравната система, само че и в риск от наказания за България за несъблюдение на европейското законодателство.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" На 11. 12.2025 година Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз (INFR(2018)2268) заради това, че България не е транспонирала вярно Директива 2014/24/ЕС по отношение на публичните поръчки. В известието за взетото решение се сочи, че “Комисията смята, че българското законодателство понастоящем изключва избрани частни лечебни заведения от обсега на разпоредбите на Европейски Съюз за публичните поръчки, даже когато те получават повече от 50% от финансирането си от обществени средства. Това изключване – планувано в § 2, т. 43 от Допълнителните разпореждания на Закона за публичните поръчки – не подхожда на определението в правото на Европейски Съюз за „ публичноправни организации “, открито в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС, и затова лимитира обсега на използване на Директивата ", написа в претекстовете на предлагането, което идва от депутатите от ПП-ДБ Надежда Йорданова и Стою Стоев.
Директива на Европейски Съюз изисква разпоредбите за публични поръчки да се ползват и към така наречен публичноправни организации, в това число субекти, които официално са частни, само че са основани за облекчаване на потребности от публичен интерес и се финансират главно с обществени средства. В българското законодателство обаче в спомагателните разпореждания на Закон за обществените поръчки от този обсег са изключени избрани частни лечебни заведения, даже когато над 50% от финансирането им е обществено. Това на процедура им разрешава да разпореждат доставки, услуги и строителство без спортни процедури и без гаранции за бистрота и конкуренция. В общественото пространство през годините станаха известни фрапантни случаи при търговете на медикаменти, здравна инсталация, консумативи - на в някои случаи с пъти повишени цени.
През последното десетилетие в България се оформи резистентен проблем, обвързван с разходването на забележителен обществен запас от частни лечебни заведения отвън режима на публичните поръчки. Макар да са търговски сдружения по форма на благосъстоятелност, доста частни лечебни заведения извършват действия от извънреден публичен интерес – болнична помощ, финансирана главно посредством Националната здравноосигурителна каса, държавния и общинските бюджети и европейски средства. На процедура това сътвори няколко систематични казуса:
– Липса на бистрота при избора на снабдители и цените на медицински произведения и лекарства;
– Ограничена конкуренция, защото поръчките се разпореждат посредством директно договаряне или вътрешни правила;
– Риск от неефективно и неикономично разходване на обществени средства, в това число обилни ценови разлики за идентични артикули сред разнообразни лечебни заведения;
– Неравнопоставеност сред държавните и общинските лечебни заведения, които са задължени да ползват Закон за обществените поръчки, и частните лечебни заведения със подобен обществен финансов запас.
Този модел беше неведнъж подложен на критика от Сметната палата, неправителствени организации и европейските институции като несъответстващ с правилата на положително финансово ръководство и с правото на Европейски Съюз. Европейската комисия одобри, че изключването на частните лечебни заведения, финансирани главно с обществени средства, опонира на понятието „ публичноправна организация “ по Директива 2014/24/ЕС и води до непозволено свиване на обсега на разпоредбите за публични поръчки.
В този подтекст казусът с публичните поръчки на частните лечебни заведения се трансформира освен във въпрос на вътрешна финансова дисциплинираност и правдивост в здравната система, само че и в риск от наказания за България за несъблюдение на европейското законодателство.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ