Смартфонът е основното устройство в ежедневието на децата, а най-честата

Смартфонът е главното устройство в всекидневието на децата, а най-честата му приложимост е за обществени мрежи и развлечения. Това демонстрират данни от пилотно изследване измежду седмокласници в София, показано по време на събитието " Детското мозъчно здраве в цифрова среда - къде свършва изгодата и стартира рискът ", проведено от Фондация Съвет за мозъчно здраве.

" Днес, в Деня на детето, желаеме да сложим тематиката за въздействието на екранното време, мобилните устройства и обществените мрежи върху мозъчното здраве, психологичното развиване, вниманието, държанието и общественото действие на децата ", съобщи ръководителят на фондацията чл.-кор. проф. доктор Николай Габровски . По думите му задачата не е опълчване на технологиите, а поощряване на осведомен и научно аргументиран публичен спор.

Пилотното онлайн изследване е извършено в края на май 2026 година измежду 100 възпитаници от 119. СУ " Акад. Михаил Арнаудов " в София. Според резултатите 92% от интервюираните употребяват смарт телефон като главно средство за достъп до интернет. В образователни дни 35% прекарват сред три и четири часа на ден с телефона си, а всеки десети го употребява повече от шест часа дневно . През почивните дни и ваканциите делът на децата с над шест часа екранно време доближава 22%.

Данните демонстрират, че обществените мрежи и развлеченията преобладават в онлайн интензивността на учениците, до момента в който едвам 14% употребяват устройствата си главно за образователни цели. Най-популярните платформи са Instagram и TikTok. В същото време 40% от участниците декларират, че са наясно със здравните опасности от несъразмерната приложимост на устройства, 36% не могат да ги преценяват, а близо половината се дефинират като едва осведомени или изцяло незапознати с казуса.

Здравният икономист Аркади Шарков показа данни, съгласно които младежите, употребяващи обществени мрежи, имат три пъти по-висок риск от меланхолия и тревога спрямо връстниците си, които не ги употребяват. По думите му при над пет часа на ден екранно време вероятността от развиване на меланхолия нараства 2,8 пъти.

Заместник-председателят на Българска психиатрична асоциация проф. доктор Георги Ончев предизвести, че потреблението на екрани повече от шест часа на ден може да повлияе върху развиването на вниманието и концентрацията при децата. Според него осведомителните акции не са задоволителни и би трябвало да бъдат съчетани с действителни други възможности и ясни ограничавания за времето пред устройствата.

По време на събитието бяха показани и данни на Световната здравна организация за Европа, съгласно които проблематичната приложимост на обществени мрежи измежду младежите е повишена от 7% на 11% сред 2018 и 2022 година, като повече от един на всеки 10 юноши демонстрира признаци на цифрова взаимозависимост.

Експертите формулираха пет съществени рекомендации за бъдещи политики в България: въвеждане на възрастови ограничавания за екранното време, ограничение на телефоните в учебно заведение, отбрана на съня посредством отбягване на екрани преди лягане, развиване на цифрова просветеност и вложения в спорт, четене, извънкласни действия и други други възможности на времето пред екрана.

" Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която дисплеят не е най-интересното налично нещо. Не е задоволително просто да кажем на децата " остави телефона " - обществото и фамилията би трябвало да им предложат по-привлекателна и пълноценна опция ", акцентира в умозаключение проф. Николай Габровски.

Без телефони в учебно заведение и без обществени мрежи за деца до 16 година, желае ново предложение

Възрастовите ограничавания ще важат и за достъпа до платформи за шерване на видеосъдържание
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в желани източници в Google