От първия президент - Ататюрк, до сега, Турция е имала

От първия президент - Ататюрк, до в този момент, Турция е имала 12 президенти.

Реджеп Тайип Ердоган е 12-ият и настоящ президент, той е такъв от 2014 година насам, като преди този момент бе министър-председател и кмет на Истанбул. 

През 2016 година против него бе осъществен несполучлив опит за прелом, през 2017 година той провежда референдум и Турция се трансформира от парламентарна в президентска република, а през 2018 година провежда нови президентски избори, които завоюва.

Ако завоюва и сегашните избори, Ердоган ще се трансформира във втория турски президент, който е печелил три избора (след Ататюрк, който е определен през 1927, 1931 и 1935 г.), макар че по конституция турският президент може да заема този пост не повече от 2 мандата по 7 г. Преди Ердоган 7-годишни мандати имаха Сюлейман Демирел, Ахмед Сезер, и Абдуллах Гюл.

Кандидатът за президент на опозиционният блок в Турция, наименуван " Народен алианс ", е 74-годишният Кемал Кълъчдароглу от Народнорепубликанската партия, именуван в страната си  " Турският Ганди ". Кълъчдароглу водеше в предизборните допитвания, а възможностите му се усилиха откакто третия в прогнозите - отцепника от Народнорепубликанската партия Мухарем Индже, се отхвърли седмица преди изборите (Гласовете за Индже ще се отчитат). В момента третото място съвсем несъмнено ще бъде за националистът Синан Оган (от алианса АТА), който съгласно прогнозите ще вземе под 5 на 100. 

Над 64 млн. турци ще имат право на глас. Повечето ще го упражнят: интензивността е обичайно висока. Вотът за парламент и президент, който ще завърши в 17 ч. локално (и българско) време, се счита за един от най-важните в актуалната история на Турция.

Голяма е вероятността за балотаж на президентските избори сред Ердоган и водача на Републиканската национална партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу, на който доста изследвания дават преднина.

В конкуренцията в началото имаше четирима претенденти, само че Мухарем Индже, който влезе в спор с Кълъчдароглу, се оттегли; не е обезпечено, че гласовете за Индже, някогашен член на РНП, ще отидат таман при опозицията.

Това се отнася и за гласовете на последния, останал в конкуренцията претендент - националистът Синан Оган.

Турският президент е на власт от 2003 година, първо като министър председател. От 2014 година е президент в парламентарна република, от 2018-а - водач на президентска с необятни пълномощия, чиято нова система е скроена, съгласно критици, по негова мярка. Промяната стана с референдум през 2017 година, който раздели гласоподавателите, само че който Ердоган завоюва с дребна преднина.

В тази система пълномощията на Народното събрание понижиха, само че към момента е значимо кой ще има болшинство в Народното събрание с 600 депутати.

Ако разнообразни сили държат президентството и законодателната власт, Турция ще навлезе в непознати води.

Очаква се Ердоган да води подчертава на това, че поддържа стабилността с апели да се избегне сходен риск, в случай че неговият блок - Народният алианс - стане максимален в Народното събрание.

Дори това да стане, е доста евентуално опозицията - шестпартийният Националнен алианс към Кълъчдароглу - да има болшинство, в случай че получи поддръжка от враждуващите с лагера на Ердоган прокюрдски партии (те останаха отвън двете групи за изборите).

Изборите ще зададат бъдещия курс на Турция, една от 20-те най-големи стопански системи, втората по величина войска в НАТО (над 420 хиляди души на ктивна служба) и максимален комшия на България. Ефектът затова ще отекне надалеч оттатък границите. Символиката е още по-голяма поради годишнината: навършва се век от основаването на Република Турция.

Някога Ердоган бе считан за демократ, последовател на Европейския съюз и модернизатор, чийто екип даде мощен подтик на стопанската система. Впоследствие си навлече рецензии за властнически завой, заиграването с политическия ислям и конфронтационния звук към Запада и района. Политиката на ниски лихви, подпомагаща износа и производството, съгласно доста специалисти задълбочи икономическата рецесия в страната.

Президентският режим от 2018 година концентрира в себе си съвсем цялата власт. Противниците на Ердоган дават обещание връщане на парламентарното ръководство с завършек на модела на заграждане с лоялни, само че некомпетентни хора. В опозицията има консенсус, че връщането на остарялата система няма по какъв начин да стане неотложно, а и за него евентуално няма да има конституционно болшинство.

Залогът за гласоподавателите: стопанска система и еднаквост

Икономиката е първото, с което опозицията ще се захване, в случай че завоюва изборите. В нея обаче не може да се чакат внезапни промени, защото всевъзможни шокови ограничения биха засегнали тежко турците: дейностите ще са постепенни. Ортодоксални стопански политики (в лихвените проценти например) е измежду обещанията ѝ; държавното управление се зарича до 2024 година да смъкна внезапно инфлацията до 10%, само че лихвите ще продължат да понижават.

В изискванията на 60% инфлация (официално) таман това е най-важната тематика.

Едновременно с това консенсусът сред наблюдаващите (и на някои политици) е, че множеството гласоподаватели от дълго време са решили за кого да гласоподават: към 40% за Ердоган и толкоз за Кълъчдароглу, въз основата на политическата и обществената си еднаквост. Битката е за нерешилите. Ръководителят на бюрото на German Marshall Fund в Анкара Йозгюр Юнлюхисарджъклъ заключи в диалог с " Дневник " обстановката с тавтология на известна мисъл: " Идентичността, глупако. "

Същевременно Ердоган и Кълъчдароглу водят деликатна борба на терен, който до момента изглеждаше непокътнат за властта: опозицията наподобява все по-склонна да одобри, че опцията за проява на религиозни знаци в общественото пространство - като хиджаба, ще е неизменима част от Турция отсега нататък. Нагласата на съперниците на Ердоган и изключително на Кълъчдароглу, чиято партия в миналото бе корав съперник, се трансформира.© Reuters
Същевременно Ердоган и Кълъчдароглу водят деликатна борба на терен, който до момента изглеждаше непокътнат за властта: опозицията наподобява все по-склонна да одобри, че опцията за проява на религиозни знаци в общественото пространство - като хиджаба, ще е неизменима част от Турция отсега нататък. Нагласата на съперниците на Ердоган и изключително на Кълъчдароглу, чиято партия в миналото бе корав съперник, се трансформира.

По думите му придвижването против Ердоган е едно от най-силните сега в Турция. Това обаче не значи, че обгръща над половината гласоподаватели.

Ще повлияе ли земетресението

Властта дава обещание 650 хиляди жилища да бъдат построени в Югоизточна Турция, опозицията се зарича, че те ще са безвъзмездни. Ефектите от опустошителното земетресение с 50 хиляди жертви върху вота са обезпечени, само че са и частично непредвидими.

Проучванията демонстрираха, че доста гласоподаватели не са трансформирали настройката си.
Ако си покровител на Ердоган, получаваш новините си от медии, които управлява. Настроен си да гледаш събитията през тази призма. Ще си кажеш: това е най-голямото злополучие от незапомнени времена. Само Ердоган може да се оправи. Ако гласуваш за опозицията, се информираш от опозиционни канали и си насдтроен да мислиш: да, злополучие е, само че той не се оправя.

Тъкмо Хатай обаче е измежду провинциите, които основават непредвидимост. Там и в други мощно наранени региони има огромен брой вътрешно разселени, в това число отпътували за други елементи на страната - към 3 млн. души. От тях едвам половината са се записали за гласоподаване по местопребиваване. Други ще пътуват в последния момент; не всички ще стигнат. По непрекъснат адрес ще би трябвало да гласоподават 2% от гласоподавателите в Турция, които сега не са там. Опозиционни медии упрекват, че с дейности като удължение на възбраната за полети до Хатай след труса Ердоган пробва да наклони везните там в своя изгода.

Как ще гласоподават кюрдите

Тъй като не са част нито от блока на ръководещите, нито от огромния опозиционен, прокюрдските партии под егидата на Зелената лява партия неизбежно ще са балансьор в Народното събрание със своите (вероятно) над 10% от вота.

Партията на процедура поддържа Кълъчдароглу за президент - първоначално го направи, като не издигна личен претендент, а по-късно нейни представители започнаха да го декларират все по-открито.

За неговата партия, както и за други в блока, обаче може да гласоподават от ден на ден кюрди, до момента подкрепяли властта. Това ускорява възможностите на Кълъчдароглу, изключително поради обстоятелството, че доста от младите, гласуващи за пръв път гласоподаватели, са кюрди.

Ердоган опита да раздроби кюрдския избор с обвинявания (и даже подправени записи) за връзки сред на Кълъчдароглу и други членове на опозицията с хора, свързвани с Кюрдската работническа партия (ПКК).

Кого ще предпочетат младите гласоподаватели

Близо 5.2 млн. млади турци ще гласоподават за пръв път на президентските и парламентарни избори. Това са 8% от електората.

Повечето от тях са от така наречен потомство Ердоган и нямат спомен за друга власт, друга от неговата. За тях придобивките на по-старите генерации - да вземем за пример упоменатата опция за работа с хиджаб в институциите - не са промени, извоювани от Ердоган, а даденост. Не са усетили нищо от икономическия взрив при започване на века, а се пробват да влязат на пазара на труда в изискванията на тежка рецесия, когато за тях работни места няма.

Освен това, съгласно изследване на German Marshall Fund от предходната година делът на гласоподавателите сред 18 и 24 година, предпочитащи друга Турция, по-малко враждебна към света, с по-добра вероятност за участие в Европейски Съюз, е над междинното.

Друго изследване, за настройките на младите, сочи, че едвам 20% от хората на възраст сред 18 и 25 година възнамеряват да гласоподават за Ердоган и Партията на справеливостта и развиването. За доста от тях укрепването на демокрацията и човешките права, обещавани от опозицията, са значими. Други ще гласоподават за Ердоган, без значение дали по религиозни аргументи или поради облика на самостоятелна Турция (икономически, политически, енергийно), който той отстоява.

А турците в Европа?

От милионите живеещи в Германия от турски генезис 1.5 млн. са и турски жители. Над половината бяха дали своят вот към края на вота в чужбина. Те са доста значими в миг, когато борбата се води за всеки глас. Всъщност те гласоподаваха за пръв път в чужбина - преди този момент трябваше да пътуват до Турция - през 2014 година, на изборите, с които Ердоган стана първият непосредствено определен (а не от парламента) държавен глава на страната. Мнозинството от тях поддържаха точно него.

Сред опозицията се появяват изказвания, че интензивността се е повишила и че това може да понижи преднината за Ердоган таман в страни като Германия, като новите гласове са в интерес на опозицията. И двете страни ухажваха тези европейски гласоподаватели: плакати на Ердоган в Нюрнберг бяха остро подложени на критика, въпреки и утвърдени от местнте управляващи.

Колко почтени и свободни ще са изборите

Изборите в Турция обичайно се считат за свободни, въпреки и в доста връзки нечестни. Властта разполага с голям държавен запас и медийно покритие за позициите си. Министри провеждат кампанийни събития непосредствено в министерствата си. Ердоган афишира великодушни нараствания на заплати и пенсии в седмиците и месеците преди вота.

Критици на властта предизвестяват за мощното ѝ въздействие върху изборната комисия и за опасности за честността на вота. Опозицията твърди, че ще има надзор върху това по какъв начин се броят бюлетините: на терен ще са най-малко по двама нейни наблюдаващи за всяка от 192 хиляди урни; ще има лично преброяване на бюлетини. Отделно неправителствената организация Oy ve Otesi изпраща 70 хиляди партийно необвързани да наблюдават процеса.

А в случай че Ердоган не даде властта (и допустимо ли е изобщо)

Сред някои специалисти се появи опасението, че Ердоган може и да откаже да съобщи властта, в случай че загуби. При едно изискване: в случай че разликата сред него и Кълъчдароглу не е прекомерно дребна. В Истанбул през 2019 година, когато претендентът му за кмет загуби от Екрем Имамоглу, вотът към този момент бе още един един път. Разликата бе едвам 20 хиляди гласа.

" Опозицията би трябвало да завоюва с доста ", с цел да е обезпечено избягването на подобен сюжет, сподели Аслъ Айдънташбаш, гост-изследовател от " Брукинг ". Попитана от " Дневник " какъв брой евентуален е сюжет на отвод на Ердоган по време на брифинг с европейски публицисти, тя позволи сходно развиване, в случай че разликата е под един процентен пункт.

Тази прогноза обаче се отнася до балотажа на 28 май, какъвто в Турция в никакъв случай до момента не е имало. Затова Айдънташбаш предизвестява: всички цифри са условни. Едновременно с това, въпреки при дребна разлика да се чака Ердоган да оспорва вота - както прочее направиха Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро в Съединени американски щати и Бразилия - при по-голяма съгласно нея ще одобри. Това е и позиция, споделяна най-много от наблюдаващи, сега намиращи се вътре в Турция.

Ердоган ще одобри резултатите. Той е човек, чиято легитимност се дължи напълно на урните. Трудно ще отхвърли, в случай че загуби.
Аслъ Айдънташбаш, откривател

Руска интервенция?

В последните седмици обаче все по-често наблюдаващи повдигат въпроса: а в случай че Русия се намеси в интерес на Ердоган? За някои наподобява като интервенция вероятната пролонгация за енергийни заплащания, други се притесняват от съветски хакери. Трети, като съветския специалист Руслан Сулейманов, считат, че Москва към този момент не скрива това.

Ердоган дава обещание, че " ос " от другари на Турция, която построява държавното управление му, няма да пречи на нормализацията с страни в района, а и със Запада, след години на изострен конфронтационен курс. Опозицията пък поддържа доближаване с Европа и Съединените щати след години на отчуждение.

Ердоган от години буди безпокойствие в НАТО с околните връзки, които показва с съветския си сътрудник Владимир Путин. Турция не се придържа към западните наказания, наложени на Москва поради войната в Украйна. Опозицията обаче не счита да промени това, въпреки да дава да се разбере, че избира стопляне на връзките със Запада.© Reuters
Ердоган дава обещание, че " ос " от другари на Турция, която построява държавното управление му, няма да пречи на нормализацията с страни в района, а и със Запада, след години на изострен конфронтационен курс. Опозицията пък поддържа доближаване с Европа и Съединените щати след години на отчуждение.

Ердоган от години буди безпокойствие в НАТО с околните връзки, които показва с съветския си сътрудник Владимир Путин. Турция не се придържа към западните наказания, наложени на Москва поради войната в Украйна. Опозицията обаче не счита да промени това, въпреки да дава да се разбере, че избира стопляне на връзките със Запада.

Кълъчдароглу подвигна залога в дебата, като упрекна Русия в интервенция с подправено видео, отстранило негов конкурент от конкуренцията. Кандидатът упорства, че може да потвърди, Кремъл отхвърля.

Съществува обаче и друго разбиране: за Москва е значимо да поддържа положителни връзки с Анкара, който и да е президент там.

Според Сулейманов, въпреки да е несъмнено, че Кълъчдароглу " няма да има такава химия " с Путин, няма да има внезапни промени сред двете столици: просто връзките няма да се крепят дотам на двамата водачи.

Ако никой не завоюва 50 на 100, балотажът ще е на 28 май.

В неделя в Турция се организират и парламентарни избори. На последните, през 2018 година партията на Ердоган - Партията на справедливостта и развиването, загуби парламентарното болшинство, спечели 295 от 600-те места в Меджлиса и се наложи да ръководи в коалиция с националистите от MHP.