Химнът Мила Родино е написан на път към бойното поле
От Освобождението от османско господство през 1878 година до 1964 година България сменя нееднократно своя химн. По време на Третото българско царство " Шуми Марица " е бил както дворцов, по този начин и народен химн. Той е изпълнен за финален път на 1 януари 1947.
Между 1947 и 1950 година като химн на страната се употребява маршът " Републико наша, здравей! " През 1949 година Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев стартират да пишат стиховете на новия химн – " Българйо блага ". Заданието е текстът да подчертава върху битката на българите за независимост и почитта към всички дали живота си за нея. Работата по текста и музиката продължава през цялата 1950 година и публично химнът стартира да се извършва през 1951 година.
Българийо блага, земя на герои
непрекъснат и мощен е твоят напредък!
Да крепне завинаги съюзът ни военен
с великия приятелски руски народ!
Слава републико наша свободна!
Страж на мира неумолимо бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В пердах до победи ни самоуверено води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за героизъм сърцата възпламени,
в битката и в мирния труд ни сплоти.
Строим ний фабрики, разкриваме мини,
нивята необятни заедно орем.
За нашата скъпа, прелестна татковина
подготвени сме труд и живот да дадем!
Десет години по-късно, заради близостта на текста и мелодията с тези на руския химн, поетът Георги Джагаров предлага концепцията песента " Мила родино " да стане нов химн на България. Това се случва публично през 1964 година. Музиката и текстът са част от песента " Горда Стара Планина ", която роденият в Свищов Цветан Радославов написа през 1885 година, до момента в който пътува към бойното поле по време на Сръбско-българската война. През годините текстът е претърпял редица промени.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен парадайс,
твойта красота, твойта хубост,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безброй,
За народа наш обичан.
Майко, дай ни мъжка мощ
Пътя им да продължим!
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в пердах!
Партия велика води
нашия надвит строй.
В комисията, която утвърждава музиката и текста на " Мила родино ", взе участие и композиторът Петко Стайнов. Той разкритикува одобряването на песента за химн, защото съгласно него мелодията е еврейска, което води до неговото премахване от комисията. Добри Христов пази химна, заявявайки, че мелодии и на други песни са взаимствани от непознати, само че все пак са част от българската музикална съкровищница. Химнът е одобрен с декрет на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 година и е изпълнен за първи път на тържествата за формалния празник – 9 септември.
България е единствената страна от социалистическия блок, която акцентира сателитната си роля по отношение на Съветския съюз с куплет, в който се загатва Москва. След 10 ноември 1989 година по време на дебатите по новата конституция се дават голям брой оферти за нов химн. Предложено е връщане на " Шуми Марица " или " Върви народе възродени ", само че " Мила Родино “ въпреки всичко е непокътнат, като от него отпадат двата последни куплета.
Между 1947 и 1950 година като химн на страната се употребява маршът " Републико наша, здравей! " През 1949 година Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев стартират да пишат стиховете на новия химн – " Българйо блага ". Заданието е текстът да подчертава върху битката на българите за независимост и почитта към всички дали живота си за нея. Работата по текста и музиката продължава през цялата 1950 година и публично химнът стартира да се извършва през 1951 година.
Българийо блага, земя на герои
непрекъснат и мощен е твоят напредък!
Да крепне завинаги съюзът ни военен
с великия приятелски руски народ!
Слава републико наша свободна!
Страж на мира неумолимо бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В пердах до победи ни самоуверено води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за героизъм сърцата възпламени,
в битката и в мирния труд ни сплоти.
Строим ний фабрики, разкриваме мини,
нивята необятни заедно орем.
За нашата скъпа, прелестна татковина
подготвени сме труд и живот да дадем!
Десет години по-късно, заради близостта на текста и мелодията с тези на руския химн, поетът Георги Джагаров предлага концепцията песента " Мила родино " да стане нов химн на България. Това се случва публично през 1964 година. Музиката и текстът са част от песента " Горда Стара Планина ", която роденият в Свищов Цветан Радославов написа през 1885 година, до момента в който пътува към бойното поле по време на Сръбско-българската война. През годините текстът е претърпял редица промени.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен парадайс,
твойта красота, твойта хубост,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безброй,
За народа наш обичан.
Майко, дай ни мъжка мощ
Пътя им да продължим!
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в пердах!
Партия велика води
нашия надвит строй.
В комисията, която утвърждава музиката и текста на " Мила родино ", взе участие и композиторът Петко Стайнов. Той разкритикува одобряването на песента за химн, защото съгласно него мелодията е еврейска, което води до неговото премахване от комисията. Добри Христов пази химна, заявявайки, че мелодии и на други песни са взаимствани от непознати, само че все пак са част от българската музикална съкровищница. Химнът е одобрен с декрет на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 година и е изпълнен за първи път на тържествата за формалния празник – 9 септември.
България е единствената страна от социалистическия блок, която акцентира сателитната си роля по отношение на Съветския съюз с куплет, в който се загатва Москва. След 10 ноември 1989 година по време на дебатите по новата конституция се дават голям брой оферти за нов химн. Предложено е връщане на " Шуми Марица " или " Върви народе възродени ", само че " Мила Родино “ въпреки всичко е непокътнат, като от него отпадат двата последни куплета.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ