Руската църква в Брягово се гордее с чудотворна икона
От ОЛЯ АЛ АХМЕД
Ако човек влиза за първи път в първомайското село Брягово, може да се обърка, че е попаднал някъде в Русия. Причината е извисяващият се на хълма възрожденски храм „ Св. Атанасий “. Той е изцяло в съветски жанр, с затрупан със сребърни люспи купол на камбанарията под формата на луковица.
По турско време Брягово се е казвало Караалан, което значи " черна земя ". Наоколо няма толкоз благодатен чернозем, отсам и името, изясняват локалните. В началото дедите им се молели в дребната църквичка " Св. Троица " с aязмо, само че тя отесняла. Шансът за нов и по-голям храм пристигнал след Кримската война сред Руската и Османската империя през 1829 година, която приключила с кротичък контракт.
В него имала специфична уговорка, която давала опция поробените православни да получават право за градеж на храмове. Едно от първите села,които пратили свои пратеници до Цариград да молят за позволителен ферман, било Караалан. След като го получили, неотложно се захванали на работа. Чорбаджиите с пари, бедните с извличане и доставка на камък, а всички се редували да хранят служащите.
Майстор на градежа бил Уста Дамян с дюлгерите си. Те трябвало да вдигнат по този начин църквата, че когато локалният паша мине през селото, изправен на коня си, камбанарията да не стърчи над него! Следвайки правилото за вероятност, майсторите съумели хем да повдигнат храма на хълма, хем камбанарията от надалеч да се вижда на равнището на прав ездач на кон! Пашата останал удовлетворен, селяните - също. Преди това било изпълнено и другото условие нов храм да се подвига единствено там, където в миналото е имало остаряла света обител. Местните хитреци заровили остаряла икона и след това я измъкнали като доказателство, че тук е имало черква от епохи.
Новият храм бил издигнат за година и когато го освещавали, пътуващи съветски духовници донесли като блага огромен месингов полилей, дарохранителница и богослужебни книги на старославянски. Светата обител отворила порти през 1838 година, цифрите са иззидани на източната стана над абсидата. Стенописите в храма са приключени през 1864 година, а още през 1840 година в североизточната част на двора на храма било издигнато килийно учебно заведение.
То оживяло чак до 1977 година, дори е имало концепция да се трансформира в музей, само че за жал са го оставили да се унищожи. Повечето от иконописите по стените са дело на най-видната персона от селото през Възраждането - зографа Динко Кузмов Шишков, прочут като Динко Зограф.
В огромна сага се трансформирал градежът на камбанарията, тъй като майсторът, която е почнал през 1912 година, полудял, а и почнали войните. Все отново намерили различен, който я довършил в стартирания съветски жанр с форма на луковица през 2018 година Руски дух на храма придава и достоверната икона с изображението на Иисус Христос.
През 2018 година, тъкмо след 100 години, с дарения се смени напълно куполът на камбанарията. Благодарение на изключителната сила на един човек - Атанас Кръстев, който за жал не е сред живите, запустялата и зарязана вековна черква се трансформира в това, което е в този момент.
Руската света обител от Брягово се гордее с чудотворната икона на „ Св. св. Константин и Елена “, за която се носят безчет митове. Местните хора описват доста истории за излекувани тежко заболели, пристигнали да се помолят пред светинята. Много бездетни дами пък се сдобили с дългочакани чеда.
Освен двата неповторими храма " Св. Троица " и " Св. Атанасий ", всяка година на 11 май порти отваря за миряните и обновеният параклис „ Св. св. Кирил и Методий “. Впечатляващо със своята архитектура е и остарялото учебно заведение, издигнато през 1896 година
Друга забележителност на Брягово е минералният извор до учебното заведение, който жителите назовават Топлата вода. Тя поддържа през цялата година една и съща температура от към 24 °C. Голяма атракция е обичайният събор е на 24 май - с тракийска музика, песни и танци. Всяко лято на известния селски язовир пък се организира ловно-рибарски събор, който събира хиляди.
Мраморен двуглав орел краси пода
На пода в църквата,,Св. Атанасий” в Брягово има сложена мраморна плоча с изображение на двуглав орел. Това е гербът на Цариградската патриаршия, който преди този момент е и на хоругвите на византийските императори.
След като Константинопол пада в ръцете на османците през 1454 година, Русия се нагърбва с задачата да бъде Третият Рим. Логично и двуглавият орел става неин герб, което е оповестено публично през 1857 година от император Александър II. За сходни мраморни плочи с изображение на двуглав орел е известно, че има в храмовете в Горно Райково, Добърско и Долен.
Железният кръст е от фамозна пловдивска леярница
Железният кръст, който е подложен на купола на камбанарията, е от 1920 година. На него с изключение на годината е изписано и името на майстора, който го е правил. Това е Благой Иванов Велеганов от Пловдив.
Леярницата на Лазар и Благой Велеганови е учредена през 1872 година и е работеща и до през днешния ден. Тя е най-голямата в Южна България и направените там камбани, кръстове, канделабри (големите свещници в църквата) могат да се видят из цялата страна.
Свещниците в храма в Брягово също са направени в леярната на братя Велеганови. Двата са от 1897 година, другите имат надпис 1906 година. За жал се появи някаква мода тези скъпи за историческата ни памет творби да се заменят с бляскав кич, импортиран от Гърция, разясняват миряни.
Ако човек влиза за първи път в първомайското село Брягово, може да се обърка, че е попаднал някъде в Русия. Причината е извисяващият се на хълма възрожденски храм „ Св. Атанасий “. Той е изцяло в съветски жанр, с затрупан със сребърни люспи купол на камбанарията под формата на луковица.
По турско време Брягово се е казвало Караалан, което значи " черна земя ". Наоколо няма толкоз благодатен чернозем, отсам и името, изясняват локалните. В началото дедите им се молели в дребната църквичка " Св. Троица " с aязмо, само че тя отесняла. Шансът за нов и по-голям храм пристигнал след Кримската война сред Руската и Османската империя през 1829 година, която приключила с кротичък контракт.
В него имала специфична уговорка, която давала опция поробените православни да получават право за градеж на храмове. Едно от първите села,които пратили свои пратеници до Цариград да молят за позволителен ферман, било Караалан. След като го получили, неотложно се захванали на работа. Чорбаджиите с пари, бедните с извличане и доставка на камък, а всички се редували да хранят служащите.
Майстор на градежа бил Уста Дамян с дюлгерите си. Те трябвало да вдигнат по този начин църквата, че когато локалният паша мине през селото, изправен на коня си, камбанарията да не стърчи над него! Следвайки правилото за вероятност, майсторите съумели хем да повдигнат храма на хълма, хем камбанарията от надалеч да се вижда на равнището на прав ездач на кон! Пашата останал удовлетворен, селяните - също. Преди това било изпълнено и другото условие нов храм да се подвига единствено там, където в миналото е имало остаряла света обител. Местните хитреци заровили остаряла икона и след това я измъкнали като доказателство, че тук е имало черква от епохи.
Новият храм бил издигнат за година и когато го освещавали, пътуващи съветски духовници донесли като блага огромен месингов полилей, дарохранителница и богослужебни книги на старославянски. Светата обител отворила порти през 1838 година, цифрите са иззидани на източната стана над абсидата. Стенописите в храма са приключени през 1864 година, а още през 1840 година в североизточната част на двора на храма било издигнато килийно учебно заведение.
То оживяло чак до 1977 година, дори е имало концепция да се трансформира в музей, само че за жал са го оставили да се унищожи. Повечето от иконописите по стените са дело на най-видната персона от селото през Възраждането - зографа Динко Кузмов Шишков, прочут като Динко Зограф.
В огромна сага се трансформирал градежът на камбанарията, тъй като майсторът, която е почнал през 1912 година, полудял, а и почнали войните. Все отново намерили различен, който я довършил в стартирания съветски жанр с форма на луковица през 2018 година Руски дух на храма придава и достоверната икона с изображението на Иисус Христос.
През 2018 година, тъкмо след 100 години, с дарения се смени напълно куполът на камбанарията. Благодарение на изключителната сила на един човек - Атанас Кръстев, който за жал не е сред живите, запустялата и зарязана вековна черква се трансформира в това, което е в този момент.
Руската света обител от Брягово се гордее с чудотворната икона на „ Св. св. Константин и Елена “, за която се носят безчет митове. Местните хора описват доста истории за излекувани тежко заболели, пристигнали да се помолят пред светинята. Много бездетни дами пък се сдобили с дългочакани чеда.
Освен двата неповторими храма " Св. Троица " и " Св. Атанасий ", всяка година на 11 май порти отваря за миряните и обновеният параклис „ Св. св. Кирил и Методий “. Впечатляващо със своята архитектура е и остарялото учебно заведение, издигнато през 1896 година
Друга забележителност на Брягово е минералният извор до учебното заведение, който жителите назовават Топлата вода. Тя поддържа през цялата година една и съща температура от към 24 °C. Голяма атракция е обичайният събор е на 24 май - с тракийска музика, песни и танци. Всяко лято на известния селски язовир пък се организира ловно-рибарски събор, който събира хиляди.
Мраморен двуглав орел краси пода
На пода в църквата,,Св. Атанасий” в Брягово има сложена мраморна плоча с изображение на двуглав орел. Това е гербът на Цариградската патриаршия, който преди този момент е и на хоругвите на византийските императори.
След като Константинопол пада в ръцете на османците през 1454 година, Русия се нагърбва с задачата да бъде Третият Рим. Логично и двуглавият орел става неин герб, което е оповестено публично през 1857 година от император Александър II. За сходни мраморни плочи с изображение на двуглав орел е известно, че има в храмовете в Горно Райково, Добърско и Долен.
Железният кръст е от фамозна пловдивска леярница
Железният кръст, който е подложен на купола на камбанарията, е от 1920 година. На него с изключение на годината е изписано и името на майстора, който го е правил. Това е Благой Иванов Велеганов от Пловдив.
Леярницата на Лазар и Благой Велеганови е учредена през 1872 година и е работеща и до през днешния ден. Тя е най-голямата в Южна България и направените там камбани, кръстове, канделабри (големите свещници в църквата) могат да се видят из цялата страна.
Свещниците в храма в Брягово също са направени в леярната на братя Велеганови. Двата са от 1897 година, другите имат надпис 1906 година. За жал се появи някаква мода тези скъпи за историческата ни памет творби да се заменят с бляскав кич, импортиран от Гърция, разясняват миряни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ