Светът е заченат в утробата на село Ночево
От Оля Ал Ахмед
Стотици селца в Родопите са пръснати като скъсана броеница на остарял ходжа. Едно от тях е Ночево, на 60 км от Пловдив, за предпочитане да се пътува с джип до такава степен. Отбивката за него е по пътя Асеновград-Кърджали. Малка табелка сочи отбивка вляво към селото. Чака ни 6 км стеснен път с калдъръмена груба настилка.
След километър-два стартират обособени полуизоставени каменни къщи и още до първата от тях вляво от нас телена ограда притегля вниманието ни. Тя стопира достъпа до нея и защищава пропадането на животни в Голямата щерна, служила в миналото за предпазване на дъждовните води.
Продължаваме напред и на не повече от километър, пътят се разделя. Направо е за Ночево, а вдясно по леко накривен път влизаме в махала Еминчауш или Памук махала. Тук на дребна тревна поляна с каменна чешма паркирахме джипа.
С кола дотук! Поехме пеш по добре завършена пътека и единствено след 400 метра от дребното нагорнище пред нас се открива прелестна гледка от далечни върхове, долини и вековни гори, измежду които две големи скални формирания притеглят вниманието ни - Светилището на сътворението, или както е известно Пармаклъкая - Скалата с палеца. Високи над стотина метра, двете скали се разделят от пещерата-утроба. 4-метровият скален издатък на Пармаклъ кая
наподобява, колкото на палец, толкоз и на фалос.
Пещерата, наричана Малката вътрешност, е двурога, като едното отклонение вляво е по-малко от два метра и по него няма никакви признаци на човешка интервенция! Второто е с дължина към 10 метра. Предполага се, че е удължено, а на тавана е изработен процеп, през който в избрани дни - лятното и зимното равноденствие, слънчевият лъч постепенно минава през процепа на пещерата, с цел да доближи до дъното й.
Според тракийските вярвания ритуалът символизира момента, когато бащата Слънце опложда майката Земя и дава началото на нов живот. Единствените непрекъснати жители тук са прилепите. През деня те спят и се плашат от неканени посетители, по тази причина би трябвало да се върви постепенно, да се стъпва безшумно и желателно да не се приказва, с цел да не им нарушите покоя. По мнение на експертите комплексът е завършен преди повече от 2500 г.-3000 година, заради което земната ос малко се е трансформирала и не всеки път лъчът може да стигне до същото състояние, както по времето на основаването му.
Край Ночево има близо 200 каменни ниши
Те имат трапецовида форма с височина 80 см, в широчина 40 см и в дълбочина 15 см. Някои специалисти настояват, че това са скални некрополи, където са били поставяни урните с праха на елементарните хора. Според друга версия в нишите са поставяни скулптури на божества. Има и трета догадка, че младежите, които са навършвали пълноправие, са били посвещавани в орфическия тракийски фетиш, издълбавайки нишите на труднодостъпни места, с което доказвали своето възмъжаване.
Ако пък се изкачим на върха на двете скали, ще забележим очертаващите се и пресичащи се линии и улеи, както и голям брой ями. Пак там са контурите на легнало животно или птица с глава, ориентирана на югоизток - към Улудере. От върха на скалите също се открива панорама към долината на реката, а в далечината се виждат няколко групи скали, по които също има скални ниши и пещери - част от тракийско светилище.
Шарапаните са идната находка край село Ночево
Две от тях се намират в едноименната околност - близо до Памуккая. Това са две уреди, представляващи изсечени върху монолитна канара резервоари за течности с улеи сред тях. Местното население ги назовава шарапташи - в превод от турски " винени камъни ", защото евентуално те са били употребени от античните тракийци за изработка на вино. Предполага че в древността са служели и при разнообразни религиозни обреди.
Продължаваме към връх Калето, именуван от локалните Кулето, прочут с голямата си мистична пещера Чаталин - Разклонената пещера на турски! Тя е суха, едноетажна и разклонена, проходна, с обща дължина 65 метра. И там имаше много прилепи! При източния вход са изсечени 4 броя трапецовидни ниши, още няколко има издълбани и от западната част на скалата, над входа на една по-малка пещера.
Най-младата жителка Баба Захра я откраднали на 15 година за булка
Когато по здрач влязохме в Ночево, къщите като че ли бяха опустели, нямаше признаци на живот. Изведнъж в една от тях видях димящ комин и една баба в двора. Спряхме колата. Възрастната жена ме посрещна доста задушевно, мъчно говореше български, да кажа - съвсем не говореше, само че се разбрах с нея с моите нови знания на турски.
Баба Захра се гордее, че е най-младата - на 65 години, в Ночево, където са останали единствено 25 души. Цял живот живее в селото, в никакъв случай не е излизала от там. Мъжът й я открадва през оградата от прилежащата къща едвам 15-годишна. И по този начин, един зид ги делял преди сватбата. На 16 години към този момент ражда, на 18 години е с две деца - момиче и момче.
" Младите не идват в селото. Децата ми и внуците са по Кърджали, Хасково, Асеновград, а правнуците са по чужбина. Доволни сме от живота, най-малко имаме ток и вода ", показа баба Захра, която се радва като дете, че някой е минал от тук за малко " лаф-моабет ". „ Стара съм към този момент, доста съм остаряла. Аллах е този, който взема решение кой какъв брой ще е на таз земя. Вече съм доста гърбава баба, колкото да вървя. Ето, изкарвам количката с прясна тор, но никак не мога да я помръдна. Едвам заедно съм с таз сопа “, ми рече баба Захра, която е единствено 10 години по-голяма от мен.
Стотици селца в Родопите са пръснати като скъсана броеница на остарял ходжа. Едно от тях е Ночево, на 60 км от Пловдив, за предпочитане да се пътува с джип до такава степен. Отбивката за него е по пътя Асеновград-Кърджали. Малка табелка сочи отбивка вляво към селото. Чака ни 6 км стеснен път с калдъръмена груба настилка.
След километър-два стартират обособени полуизоставени каменни къщи и още до първата от тях вляво от нас телена ограда притегля вниманието ни. Тя стопира достъпа до нея и защищава пропадането на животни в Голямата щерна, служила в миналото за предпазване на дъждовните води.
Продължаваме напред и на не повече от километър, пътят се разделя. Направо е за Ночево, а вдясно по леко накривен път влизаме в махала Еминчауш или Памук махала. Тук на дребна тревна поляна с каменна чешма паркирахме джипа.
С кола дотук! Поехме пеш по добре завършена пътека и единствено след 400 метра от дребното нагорнище пред нас се открива прелестна гледка от далечни върхове, долини и вековни гори, измежду които две големи скални формирания притеглят вниманието ни - Светилището на сътворението, или както е известно Пармаклъкая - Скалата с палеца. Високи над стотина метра, двете скали се разделят от пещерата-утроба. 4-метровият скален издатък на Пармаклъ кая
наподобява, колкото на палец, толкоз и на фалос.
Пещерата, наричана Малката вътрешност, е двурога, като едното отклонение вляво е по-малко от два метра и по него няма никакви признаци на човешка интервенция! Второто е с дължина към 10 метра. Предполага се, че е удължено, а на тавана е изработен процеп, през който в избрани дни - лятното и зимното равноденствие, слънчевият лъч постепенно минава през процепа на пещерата, с цел да доближи до дъното й.
Според тракийските вярвания ритуалът символизира момента, когато бащата Слънце опложда майката Земя и дава началото на нов живот. Единствените непрекъснати жители тук са прилепите. През деня те спят и се плашат от неканени посетители, по тази причина би трябвало да се върви постепенно, да се стъпва безшумно и желателно да не се приказва, с цел да не им нарушите покоя. По мнение на експертите комплексът е завършен преди повече от 2500 г.-3000 година, заради което земната ос малко се е трансформирала и не всеки път лъчът може да стигне до същото състояние, както по времето на основаването му.
Край Ночево има близо 200 каменни ниши
Те имат трапецовида форма с височина 80 см, в широчина 40 см и в дълбочина 15 см. Някои специалисти настояват, че това са скални некрополи, където са били поставяни урните с праха на елементарните хора. Според друга версия в нишите са поставяни скулптури на божества. Има и трета догадка, че младежите, които са навършвали пълноправие, са били посвещавани в орфическия тракийски фетиш, издълбавайки нишите на труднодостъпни места, с което доказвали своето възмъжаване.
Ако пък се изкачим на върха на двете скали, ще забележим очертаващите се и пресичащи се линии и улеи, както и голям брой ями. Пак там са контурите на легнало животно или птица с глава, ориентирана на югоизток - към Улудере. От върха на скалите също се открива панорама към долината на реката, а в далечината се виждат няколко групи скали, по които също има скални ниши и пещери - част от тракийско светилище.
Шарапаните са идната находка край село Ночево
Две от тях се намират в едноименната околност - близо до Памуккая. Това са две уреди, представляващи изсечени върху монолитна канара резервоари за течности с улеи сред тях. Местното население ги назовава шарапташи - в превод от турски " винени камъни ", защото евентуално те са били употребени от античните тракийци за изработка на вино. Предполага че в древността са служели и при разнообразни религиозни обреди.
Продължаваме към връх Калето, именуван от локалните Кулето, прочут с голямата си мистична пещера Чаталин - Разклонената пещера на турски! Тя е суха, едноетажна и разклонена, проходна, с обща дължина 65 метра. И там имаше много прилепи! При източния вход са изсечени 4 броя трапецовидни ниши, още няколко има издълбани и от западната част на скалата, над входа на една по-малка пещера.
Най-младата жителка Баба Захра я откраднали на 15 година за булка
Когато по здрач влязохме в Ночево, къщите като че ли бяха опустели, нямаше признаци на живот. Изведнъж в една от тях видях димящ комин и една баба в двора. Спряхме колата. Възрастната жена ме посрещна доста задушевно, мъчно говореше български, да кажа - съвсем не говореше, само че се разбрах с нея с моите нови знания на турски.
Баба Захра се гордее, че е най-младата - на 65 години, в Ночево, където са останали единствено 25 души. Цял живот живее в селото, в никакъв случай не е излизала от там. Мъжът й я открадва през оградата от прилежащата къща едвам 15-годишна. И по този начин, един зид ги делял преди сватбата. На 16 години към този момент ражда, на 18 години е с две деца - момиче и момче.
" Младите не идват в селото. Децата ми и внуците са по Кърджали, Хасково, Асеновград, а правнуците са по чужбина. Доволни сме от живота, най-малко имаме ток и вода ", показа баба Захра, която се радва като дете, че някой е минал от тук за малко " лаф-моабет ". „ Стара съм към този момент, доста съм остаряла. Аллах е този, който взема решение кой какъв брой ще е на таз земя. Вече съм доста гърбава баба, колкото да вървя. Ето, изкарвам количката с прясна тор, но никак не мога да я помръдна. Едвам заедно съм с таз сопа “, ми рече баба Захра, която е единствено 10 години по-голяма от мен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ