Сриващата се икономика на Ирак може да се превърне в заплаха за ОПЕК
От офиса си на третия етаж в постройка в източен Багдад министърът на петрола на Ирак Ихсан Абдул Джабар вижда протестиращите, които се запътват към площада Тахрир ( " Освобождение " ), символичното сърце на недоволството в страната, споделя Bloomberg.
В неделя хиляди иракчани се събраха с националните флагове на площада. Списъкът с недоволствата им е дълъг: корумпирани политици, всекидневно прекъсване на електрозахранването, порутени лечебни заведения, рушащи се пътища и липса на работни места. " Искаме си страната ", крещят те.
Ирак може и да е третият максимален експортьор на нефт в света, само че стопанската система се срина, откакто пандемията намали фрапантно търсенето и докара до колапс на цените. Финансите на страната са в толкоз неприятно състояние, че страната не може да си разреши да заплаща заплатите на учителите и служителите в точния момент. Ситуацията заплашва да донесе повтаряне на миналогодишните митинги, които смъкнаха кабинета и в които стотици изгубиха живота си.
Това основава алтернатива за 46-годишният Абдул Джабар, инженер-химик с опит в петролния бранш, който се намира в патова обстановка. От една страна стоят настояванията на жителите на Ирак, от друга - обещанията, които са направени в границите на Организацията на страните експортьорки на нефт. Картелът на производителите на нефт се пробва да поддържа нежния пазар, като понижи добива. И спазването на рестриктивните мерки от огромните производители като Ирак е основно за реализиране на задачите. За Ирак по-ниският рандеман носи големи стопански и политически вреди. Но нарушаването на спогодбите също е рисковано, тъй като може да значи по-ниски цени.
Част от иракчаните желаят държавното управление им да ги сложи отпред, като стартира да добива повече нефт, което пък ще донесе повече доходи за хазната. " Чаках над 45 дни за месечната ми заплата ", оплаква се Зияд Ал-Мустансир, 44-годишен преподавател. " Правителството би трябвало да се грижи първо за ползите на страната. Ако сходна договорка значи загуби за страната, тя не би трябвало да бъде правена ".
Споразумението, реализирано през април сред Ирак и другите страни от ОПЕК+, постанова понижение на добива в страната с към 1 млн. барела на ден - от което Ирак губи $40 млн. всеки ден. Идеята бе, че рестриктивните мерки ще повишат задоволително цените на петрола, което ще компенсира изгубения експорт. Макар че цените на барел нефт се удвоиха след сключване на договорката, те към момента са с 40% по-ниски по отношение на началото на годината. И са на равнища, надалеч по-ниски от нужните за Ирак. Месечните доходи, които в този момент са към $3 милиарда, са на половина по отношение на предходната година.
Всички страни в ОПЕК+ страдат от срутва на цените. Руската рубла загуби съвсем една пета от цената си, Саудитска Арабия трябваше да утрои Данък добавена стойност, с цел да компенсира изгубените доходи, а над 60 души починаха по време на митинги в Нигерия този месец.
Но Ирак, където приходите от черното злато дават отговор за съвсем цялата приходна част на бюджета, е в най-лоша обстановка. Икономиката на страната ще се свие с 12% тази година. Никоя друга страна в ОПЕК+ няма да пострада толкоз. Заради пандемията и затворения бизнес безработицата към този момент доближи 14%.
Последната рецесия основава и политически проблеми. Администрацията на премиера Мустафа Ал-Кадхими, който пристигна на власт през май, упорства за $35 милиарда нов дълг, с който да заплати заплатите на близо 7 млн. служители и пенсионери. Опозицията обаче счита, че задлъжнялостта на Ирак към този момент е прекомерно висока.
Като една от петте страни основателки на ОПЕК, Ирак надали ще напусне организацията. Ако го направи, рискува Саудитска Арабия да увеличи доста добива и да потопи цените още веднъж. Вместо това политиците в Багдад може да изискат помощ от саудитците, в случай че петролът остане под $45 за барел и през първото полугодие на 2021 г.
В неделя хиляди иракчани се събраха с националните флагове на площада. Списъкът с недоволствата им е дълъг: корумпирани политици, всекидневно прекъсване на електрозахранването, порутени лечебни заведения, рушащи се пътища и липса на работни места. " Искаме си страната ", крещят те.
Ирак може и да е третият максимален експортьор на нефт в света, само че стопанската система се срина, откакто пандемията намали фрапантно търсенето и докара до колапс на цените. Финансите на страната са в толкоз неприятно състояние, че страната не може да си разреши да заплаща заплатите на учителите и служителите в точния момент. Ситуацията заплашва да донесе повтаряне на миналогодишните митинги, които смъкнаха кабинета и в които стотици изгубиха живота си.
Това основава алтернатива за 46-годишният Абдул Джабар, инженер-химик с опит в петролния бранш, който се намира в патова обстановка. От една страна стоят настояванията на жителите на Ирак, от друга - обещанията, които са направени в границите на Организацията на страните експортьорки на нефт. Картелът на производителите на нефт се пробва да поддържа нежния пазар, като понижи добива. И спазването на рестриктивните мерки от огромните производители като Ирак е основно за реализиране на задачите. За Ирак по-ниският рандеман носи големи стопански и политически вреди. Но нарушаването на спогодбите също е рисковано, тъй като може да значи по-ниски цени.
Част от иракчаните желаят държавното управление им да ги сложи отпред, като стартира да добива повече нефт, което пък ще донесе повече доходи за хазната. " Чаках над 45 дни за месечната ми заплата ", оплаква се Зияд Ал-Мустансир, 44-годишен преподавател. " Правителството би трябвало да се грижи първо за ползите на страната. Ако сходна договорка значи загуби за страната, тя не би трябвало да бъде правена ".
Споразумението, реализирано през април сред Ирак и другите страни от ОПЕК+, постанова понижение на добива в страната с към 1 млн. барела на ден - от което Ирак губи $40 млн. всеки ден. Идеята бе, че рестриктивните мерки ще повишат задоволително цените на петрола, което ще компенсира изгубения експорт. Макар че цените на барел нефт се удвоиха след сключване на договорката, те към момента са с 40% по-ниски по отношение на началото на годината. И са на равнища, надалеч по-ниски от нужните за Ирак. Месечните доходи, които в този момент са към $3 милиарда, са на половина по отношение на предходната година.
Всички страни в ОПЕК+ страдат от срутва на цените. Руската рубла загуби съвсем една пета от цената си, Саудитска Арабия трябваше да утрои Данък добавена стойност, с цел да компенсира изгубените доходи, а над 60 души починаха по време на митинги в Нигерия този месец.
Но Ирак, където приходите от черното злато дават отговор за съвсем цялата приходна част на бюджета, е в най-лоша обстановка. Икономиката на страната ще се свие с 12% тази година. Никоя друга страна в ОПЕК+ няма да пострада толкоз. Заради пандемията и затворения бизнес безработицата към този момент доближи 14%.
Последната рецесия основава и политически проблеми. Администрацията на премиера Мустафа Ал-Кадхими, който пристигна на власт през май, упорства за $35 милиарда нов дълг, с който да заплати заплатите на близо 7 млн. служители и пенсионери. Опозицията обаче счита, че задлъжнялостта на Ирак към този момент е прекомерно висока.
Като една от петте страни основателки на ОПЕК, Ирак надали ще напусне организацията. Ако го направи, рискува Саудитска Арабия да увеличи доста добива и да потопи цените още веднъж. Вместо това политиците в Багдад може да изискат помощ от саудитците, в случай че петролът остане под $45 за барел и през първото полугодие на 2021 г.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ