Мостът Губен-Губин - поредният символ на разделението в ЕС
От няколко седмици жителите на два прилежащи града на полско-германската граница се приспособяват към една непривична панорама: охранa, разположенa в двата края на 68-метровия мост, свързващ Губен от немската страна и Губин от полската.
Границата, обрисувана през 1945 година по протежението на река Нейсе, която разделя някогашния напълно немски град Губен на две елементи, от дълго време беше изчезнала с помощта на интеграцията в Европейски Съюз. През последните две десетилетия локалните поданици минават свободно по моста, с цел да вървят на работа, да пазарят или да водят децата си на учебно заведение.
Сега обаче мостът още веднъж се трансформира в знак на разделяне, защото Берлин и Варшава ускоряват разногласието си по отношение на търсещите леговище на фона на възходящите антиимигрантски настроения. Миналия месец, в необичаен случай от присъединението си към Шенгенската зона за свободно придвижване през 2007 година насам, Полша вкара още веднъж надзор с Германия – в отговор на репресивните ограничения на Берлин през май, оповестява POLITICO.
Заклещен в отмъстителната война сред държавните управления в Берлин и Варшава, кметът на Губен Фред Махро е тъжен от гледката на граничарите, „ които се гледат един различен като по време на Студената война “.
„ Ние сме привикнали с нещо друго. Европа може да предложи нещо друго “, споделя той пред изданието. „ Европа е построена върху доверието сред съседите. Когато това доверие се подкопае, това вреди на Европа “.
Стари рани също стартират да кървят още веднъж: този месец на полската страна на моста са издигнати флагове и транспаранти в памет на Варшавското въстание от 1944 година, потушено от нацистките сили.
„ Това е първият път, когато се случва нещо сходно “, сподели Збигнев Болочко, кмет на Губин.
След като пое поста през май, немският канцлер Фридрих Мерц ускори контрола, с цел да забрани влизането на хора, търсещи леговище. Той даде обещание да затегне рестриктивните мерки, откакто малко преди изборите мигрант намушка смъртоносно дете. По този метод новият канцлер се опита да завоюва гласове от крайнодясната партия „ Алтернатива за Германия “ (АfD), която се борi за всеобща депортация.
Неговите репресивни ограничения пристигнаха седмици преди оспорваните президентски избори в Полша, където миграцията беше централна тематика. Това в последна сметка накара полския министър председател Доналд Туск да възвърне контрола по границата с Германия, с цел да блокира евентуалните завръщания.
И двете страни приложиха изключителни ограничения, с цел да суспендират европейското законодателство от Шенген, което подсигурява свободното придвижване. Девет от 29-те страни, подписали съглашението, понастоящем правят инспекции по вътрешните си граници.
За Германия новите ограничения – които се прибавят към инспекциите, въведени предходната година от предшественика на Мерц Олаф Шолц – бележат финален раздор с политиката на някогашния закостенял канцлер Ангела Меркел, която през 2015-2016 година разреши на към 1 млн. души, доста от които сирийски бежанци, да аплайват за леговище.
„ Контролът е обръщение към света, че миграционната политика на Германия беше неправилна и че страната желае да възвърне контрола върху миграцията “, споделя Кнут Абрахам, народен представител от Християндемократическия съюз на Германия (CDU), пред POLITICO.
Но тази стъпка провали опита за доближаване сред Берлин и Варшава, почнал откакто проевропейското държавно управление на Туск се върна на власт през 2023 година
Връзките сред Туск и Мерц, и двамата проевропейски политици от център-дясно, са „ доста по-добри на персонално равнище “, в сравнение с при Шолц, споделя Йоана Мария Столарек, полско-германският шеф на фондация „ Хайнрих Бьол “ във Варшава. Но „ те към момента са заложници на вътрешната си политика, като и двамата са доста обезпокоени от крайната десница, която им диша във врата “.
Мерц отлетя за Варшава в първия ден от мандата си като канцлер, откакто посети Париж. Но жестът му беше подкопан от граничната му политика, която сътвори проблеми на Туск, чийто претендент за президент тогава беше напът да загуби изборите от претендента на полската дясна опозиционна партия „ Право и правдивост “ (PiS). Победителят от PiS, Карол Навроцки, беше отпред на полските претенции за 1,3 трилиона евро репарации за нацистките зверства, осъществени по време на Втората международна война. В сряда той встъпи в служба като президент и незабавно прикани за конституционни промени в отбрана на полския суверенитет, с което стартира ново опълчване с Туск.
В Губин, от полската страна, напрежението ескалира, когато немските контролни ограничения влязоха в действие. Самопровъзгласили се полски доброволци се появиха покрай моста, с цел да се уверят, че „ никой не идва от немската страна “, съгласно Болочко.
Туск дефинира доброволните отряди като „ хулигани “, до момента в който PiS ги счита за пазители на полския суверенитет. След като водачът на доброволците, Роберт Бонкевич, получи президентско опрощение предишния месец за по-ранна наказателна присъда, Туск осъди това като „ скандал “, подтикнат от PiS.
Махро и Болочко се надяват да лимитират вредите върху трансграничните връзки с възобновяването на инспекциите. Досега, съгласно тях, неудобствата за жителите са минимални. Трафикът сред Губен и Губин е доста по-плавен от този на другите германско-полски гранични пунктове във Франкфурт на Одер, 50 км на север, или в Гьорлиц на юг, където постоянно се срещат опашки.
Въпреки опасенията си, че това подкопава десетилетия на свободно придвижване и значими стопански връзки – Германия е главният търговски сътрудник на Полша – и двамата кметове декларират, че граничните инспекции могат да действат добре, в случай че се ползва вярно.
Махро, който и съпартиец на Мерц на европейско равнище, споделя, че незаконната миграция е подхранила поддръжката за AfD, която доближи съвсем 42% в Губен по време на парламентарните избори тази година. В народен мащаб ХДС спечели с над 28% от гласовете, само че AfD се класира на второ място с рекордните за нея 20%.
Иначе Варшава към този момент отхвърли предложение на Берлин за взаимни гранични инспекции, като полският министър на защитата Владислав Косиняк-Камиш съобщи, че немски министър „ няма да ни споделя какво да вършим в Полша “.
Според Болочко Полша би трябвало да реагира: „ Дълго време Полша не съществуваше на картата на Европа. Воювахме дълго и настойчиво, с цел да я върнем “.
Законността на ограниченията на Германия е неразбираема, в миг, в който Брюксел също преразглежда разпоредбите на Европейски Съюз за депортациите. През юни немски съд постанови, че съгласно миграционните правила на Европейски Съюз трима сомалийски жители е трябвало да бъдат обработени в Германия, а не да бъдат върнати в Полша от граничните чиновници във Франкфурт на Одер.
Полските гранични служитeли разкриват пред POLITICО, че са ревизирали 493 000 души, пътуващи от Германия и Литва, в петте седмици след въвеждането на ограниченията, като са отказали влизане на 185 чужденци, най-вече заради липса на годни документи за пътешестване.
„ Нашата задача ще бъде да разработим взаимна тактика, с цел да прекратим тези краткотрайни контроли допустимо най-бързо “, безапелационен е Абрахам.
Въпреки това немският министър на вътрешните работи Александър Добриндт, който означи 50-процентно понижение на молбите за леговище до 70 000 през първата половина на тази година в съпоставяне със същия интервал на 2024, разгласи предходната седмица, че контролът ще бъде продължен и след септември. Правителството на Туск също уведоми Брюксел, че Варшава ще удължи граничните си инспекции с минимум 60 дни.
„ Не виждам по какъв начин Мерц или Туск ще се откажат от тези гранични контроли “, споделя Стефан Ленщадт, историк в Touro University Berlin. „ Това е като разоръжаване – първият, който предприеме деяние, наподобява слаб. Десните популисти ще ги атакуван сега, в който го създадат “.
Границата, обрисувана през 1945 година по протежението на река Нейсе, която разделя някогашния напълно немски град Губен на две елементи, от дълго време беше изчезнала с помощта на интеграцията в Европейски Съюз. През последните две десетилетия локалните поданици минават свободно по моста, с цел да вървят на работа, да пазарят или да водят децата си на учебно заведение.
Сега обаче мостът още веднъж се трансформира в знак на разделяне, защото Берлин и Варшава ускоряват разногласието си по отношение на търсещите леговище на фона на възходящите антиимигрантски настроения. Миналия месец, в необичаен случай от присъединението си към Шенгенската зона за свободно придвижване през 2007 година насам, Полша вкара още веднъж надзор с Германия – в отговор на репресивните ограничения на Берлин през май, оповестява POLITICO.
Заклещен в отмъстителната война сред държавните управления в Берлин и Варшава, кметът на Губен Фред Махро е тъжен от гледката на граничарите, „ които се гледат един различен като по време на Студената война “.
„ Ние сме привикнали с нещо друго. Европа може да предложи нещо друго “, споделя той пред изданието. „ Европа е построена върху доверието сред съседите. Когато това доверие се подкопае, това вреди на Европа “.
Стари рани също стартират да кървят още веднъж: този месец на полската страна на моста са издигнати флагове и транспаранти в памет на Варшавското въстание от 1944 година, потушено от нацистките сили.
„ Това е първият път, когато се случва нещо сходно “, сподели Збигнев Болочко, кмет на Губин.
След като пое поста през май, немският канцлер Фридрих Мерц ускори контрола, с цел да забрани влизането на хора, търсещи леговище. Той даде обещание да затегне рестриктивните мерки, откакто малко преди изборите мигрант намушка смъртоносно дете. По този метод новият канцлер се опита да завоюва гласове от крайнодясната партия „ Алтернатива за Германия “ (АfD), която се борi за всеобща депортация.
Неговите репресивни ограничения пристигнаха седмици преди оспорваните президентски избори в Полша, където миграцията беше централна тематика. Това в последна сметка накара полския министър председател Доналд Туск да възвърне контрола по границата с Германия, с цел да блокира евентуалните завръщания.
И двете страни приложиха изключителни ограничения, с цел да суспендират европейското законодателство от Шенген, което подсигурява свободното придвижване. Девет от 29-те страни, подписали съглашението, понастоящем правят инспекции по вътрешните си граници.
За Германия новите ограничения – които се прибавят към инспекциите, въведени предходната година от предшественика на Мерц Олаф Шолц – бележат финален раздор с политиката на някогашния закостенял канцлер Ангела Меркел, която през 2015-2016 година разреши на към 1 млн. души, доста от които сирийски бежанци, да аплайват за леговище.
„ Контролът е обръщение към света, че миграционната политика на Германия беше неправилна и че страната желае да възвърне контрола върху миграцията “, споделя Кнут Абрахам, народен представител от Християндемократическия съюз на Германия (CDU), пред POLITICO.
Но тази стъпка провали опита за доближаване сред Берлин и Варшава, почнал откакто проевропейското държавно управление на Туск се върна на власт през 2023 година
Връзките сред Туск и Мерц, и двамата проевропейски политици от център-дясно, са „ доста по-добри на персонално равнище “, в сравнение с при Шолц, споделя Йоана Мария Столарек, полско-германският шеф на фондация „ Хайнрих Бьол “ във Варшава. Но „ те към момента са заложници на вътрешната си политика, като и двамата са доста обезпокоени от крайната десница, която им диша във врата “.
Мерц отлетя за Варшава в първия ден от мандата си като канцлер, откакто посети Париж. Но жестът му беше подкопан от граничната му политика, която сътвори проблеми на Туск, чийто претендент за президент тогава беше напът да загуби изборите от претендента на полската дясна опозиционна партия „ Право и правдивост “ (PiS). Победителят от PiS, Карол Навроцки, беше отпред на полските претенции за 1,3 трилиона евро репарации за нацистките зверства, осъществени по време на Втората международна война. В сряда той встъпи в служба като президент и незабавно прикани за конституционни промени в отбрана на полския суверенитет, с което стартира ново опълчване с Туск.
В Губин, от полската страна, напрежението ескалира, когато немските контролни ограничения влязоха в действие. Самопровъзгласили се полски доброволци се появиха покрай моста, с цел да се уверят, че „ никой не идва от немската страна “, съгласно Болочко.
Туск дефинира доброволните отряди като „ хулигани “, до момента в който PiS ги счита за пазители на полския суверенитет. След като водачът на доброволците, Роберт Бонкевич, получи президентско опрощение предишния месец за по-ранна наказателна присъда, Туск осъди това като „ скандал “, подтикнат от PiS.
Махро и Болочко се надяват да лимитират вредите върху трансграничните връзки с възобновяването на инспекциите. Досега, съгласно тях, неудобствата за жителите са минимални. Трафикът сред Губен и Губин е доста по-плавен от този на другите германско-полски гранични пунктове във Франкфурт на Одер, 50 км на север, или в Гьорлиц на юг, където постоянно се срещат опашки.
Въпреки опасенията си, че това подкопава десетилетия на свободно придвижване и значими стопански връзки – Германия е главният търговски сътрудник на Полша – и двамата кметове декларират, че граничните инспекции могат да действат добре, в случай че се ползва вярно.
Махро, който и съпартиец на Мерц на европейско равнище, споделя, че незаконната миграция е подхранила поддръжката за AfD, която доближи съвсем 42% в Губен по време на парламентарните избори тази година. В народен мащаб ХДС спечели с над 28% от гласовете, само че AfD се класира на второ място с рекордните за нея 20%.
Иначе Варшава към този момент отхвърли предложение на Берлин за взаимни гранични инспекции, като полският министър на защитата Владислав Косиняк-Камиш съобщи, че немски министър „ няма да ни споделя какво да вършим в Полша “.
Според Болочко Полша би трябвало да реагира: „ Дълго време Полша не съществуваше на картата на Европа. Воювахме дълго и настойчиво, с цел да я върнем “.
Законността на ограниченията на Германия е неразбираема, в миг, в който Брюксел също преразглежда разпоредбите на Европейски Съюз за депортациите. През юни немски съд постанови, че съгласно миграционните правила на Европейски Съюз трима сомалийски жители е трябвало да бъдат обработени в Германия, а не да бъдат върнати в Полша от граничните чиновници във Франкфурт на Одер.
Полските гранични служитeли разкриват пред POLITICО, че са ревизирали 493 000 души, пътуващи от Германия и Литва, в петте седмици след въвеждането на ограниченията, като са отказали влизане на 185 чужденци, най-вече заради липса на годни документи за пътешестване.
„ Нашата задача ще бъде да разработим взаимна тактика, с цел да прекратим тези краткотрайни контроли допустимо най-бързо “, безапелационен е Абрахам.
Въпреки това немският министър на вътрешните работи Александър Добриндт, който означи 50-процентно понижение на молбите за леговище до 70 000 през първата половина на тази година в съпоставяне със същия интервал на 2024, разгласи предходната седмица, че контролът ще бъде продължен и след септември. Правителството на Туск също уведоми Брюксел, че Варшава ще удължи граничните си инспекции с минимум 60 дни.
„ Не виждам по какъв начин Мерц или Туск ще се откажат от тези гранични контроли “, споделя Стефан Ленщадт, историк в Touro University Berlin. „ Това е като разоръжаване – първият, който предприеме деяние, наподобява слаб. Десните популисти ще ги атакуван сега, в който го създадат “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ