Един въпрос броди из Враца! Помияр ли е Гошо Синдика?
От няколко седмици един въпрос броди из Враца и разрушава съня на прогресивното човечество, откри инспекция на осведомителна организация BulNews.bg. Всеки приблизително образован човек, който следи обществено-политическия живот в регионалния град, се чуди дали Гошо Синдика е най-големият помияр, оживял по тези географски ширини. Поводът за тези сакрални размисли е държанието на посоченото подло създание, получило опция да въздейства на хората посредством една умираща медия.
На 2 октомври бе извършен конкурс за шеф на театъра във Враца. Досегашният началник Анастас Попдимитров още веднъж завоюва доверието на комисията и получи нов мандат. В дните преди избора обаче, Гошо Синдика го заля с долнопробна мръсотия, от която се носеше вонята на личните му чорапи. На обществото напоително се обясняваше, че Попдимитров е накадърник, поради който публиката върви на спектакъл с ушанки и ръкавици, и по какъв начин културната институция е пропаднала и повече хора имало в библиотеката, в сравнение с в театъра. Поредицата от постановки на гостуващи представления бяха обяснявани с изгладнелите артисти, които останали без пари през лятото и решили да източат бедния врачанин. Стигна се до такава степен да се твърди, че изборът трябвало да бъде отсрочен, защото цялата комисия симпатизирала на настоящия шеф и изборът щял да бъде изопачен. След като Попдимитров разумно завоюва състезанието за началник, помията по негов адрес продължава да се излива.
Защо това обаче прави усещане на врачани? Причината е една: преди да се завърне в умиращата медия, Гошо Синдика 6 години работи в театъра и с помощта на Анастас Попдимитров устояваше фамилията си. През това време неговият началник нито един път не му сложи въпроса за работно време и за какво по през целия ден тича по събития, които предава за медиите, на които е сътрудник. Освободи го едвам когато от Министерството на културата редуцираха щата.
Любопитното е и друго. През последните 13 години Гошо Синдика е имал двама работодатели, само че и по двамата плюе с наяве удовлетворение. Седем години той бе под крилото на Даниел Бузов, а след раждането на сина му избра спокойствието на театъра, където кюти идващите 6 години. Това обаче не му пречи по всевъзможен метод да пробва да злепоставя хората, при които е папкал бял самун. Няма човек, който да е изхрачил повече клюки против някогашните си работодатели, в сравнение с той. Прави го непрекъснато, методично, с твърдоглавие, близо до диагноза от психодиспансера. И до момента в който за Даниел Бузов може да се търси повода за това несигурно прочувствено положение в конкурентната среда, то за Попдимитров няма забележима такава.
Гошо Синдика би трябвало да проумее, че долнопробният помияр, в който се е трансформирал, няма късмет да полети, макар тлъстите пържолки, с които го хранят от оня ресторант. На тези години би трябвало да се помири с дребничкия си растеж, който не му разрешава да мери външност с някогашните си работодатели. Време е да спре да се катери по гърбовете им, защото силите го напущат и може да падне отвисоко и да се наниже като гергьовско агне в края на април.
На 2 октомври бе извършен конкурс за шеф на театъра във Враца. Досегашният началник Анастас Попдимитров още веднъж завоюва доверието на комисията и получи нов мандат. В дните преди избора обаче, Гошо Синдика го заля с долнопробна мръсотия, от която се носеше вонята на личните му чорапи. На обществото напоително се обясняваше, че Попдимитров е накадърник, поради който публиката върви на спектакъл с ушанки и ръкавици, и по какъв начин културната институция е пропаднала и повече хора имало в библиотеката, в сравнение с в театъра. Поредицата от постановки на гостуващи представления бяха обяснявани с изгладнелите артисти, които останали без пари през лятото и решили да източат бедния врачанин. Стигна се до такава степен да се твърди, че изборът трябвало да бъде отсрочен, защото цялата комисия симпатизирала на настоящия шеф и изборът щял да бъде изопачен. След като Попдимитров разумно завоюва състезанието за началник, помията по негов адрес продължава да се излива.
Защо това обаче прави усещане на врачани? Причината е една: преди да се завърне в умиращата медия, Гошо Синдика 6 години работи в театъра и с помощта на Анастас Попдимитров устояваше фамилията си. През това време неговият началник нито един път не му сложи въпроса за работно време и за какво по през целия ден тича по събития, които предава за медиите, на които е сътрудник. Освободи го едвам когато от Министерството на културата редуцираха щата.
Любопитното е и друго. През последните 13 години Гошо Синдика е имал двама работодатели, само че и по двамата плюе с наяве удовлетворение. Седем години той бе под крилото на Даниел Бузов, а след раждането на сина му избра спокойствието на театъра, където кюти идващите 6 години. Това обаче не му пречи по всевъзможен метод да пробва да злепоставя хората, при които е папкал бял самун. Няма човек, който да е изхрачил повече клюки против някогашните си работодатели, в сравнение с той. Прави го непрекъснато, методично, с твърдоглавие, близо до диагноза от психодиспансера. И до момента в който за Даниел Бузов може да се търси повода за това несигурно прочувствено положение в конкурентната среда, то за Попдимитров няма забележима такава.
Гошо Синдика би трябвало да проумее, че долнопробният помияр, в който се е трансформирал, няма късмет да полети, макар тлъстите пържолки, с които го хранят от оня ресторант. На тези години би трябвало да се помири с дребничкия си растеж, който не му разрешава да мери външност с някогашните си работодатели. Време е да спре да се катери по гърбовете им, защото силите го напущат и може да падне отвисоко и да се наниже като гергьовско агне в края на април.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ