Значението на националния празник
От няколко месеца е повдигната още веднъж полемиката би трябвало ли 3-ти март да бъде народен празник на България, приготвя се смяна на Конституцията в тази връзка. Претоплят се остарели тези, цялостни с полуистини и откровени неистини, исторически обстоятелства се изкривяват и поясняват преднамерено. Появи се надлежно и мощна реакция в отбрана на националния празник от страна на Президента и доста обществени персони, дори се сътвори придвижване, което да инициира референдум по въпроса. Тъй като на тази дата се афишира възобновяване на българската държавност след близо 500 години османско робство, тя е прекомерно значима, с цел да пренебрегнем с лека ръка похищенията към нея.
Първата сериозна крачка към връщането на България на политическата карта на Европа е възникването на българската Екзархия през 1870 година Освен че ни подсигурява църковна автономия, Екзархията дефинира границите на българския етнос в границите на Османската империя. Тези граници са разширени в допълнение с локални референдуми и включват огромна част от Македония и Тракия, както и Северна Добруджа и част от днешна Сърбия. През 1876 година следва Априлското въстание, което е грубо потушено. Османските зверства дават своя отзив в Европа и се привиква Цариградската конференция на Великите сили за решение на ориста на балканските нации и в частност и българския въпрос. Тук се взема решение за основаване на българска страна, която обаче е разграничена на две самостоятелни области, западна и източна. Предложението за разделянето е на британците, в синхрон с тяхната поредна протурска и антируска политика, която водят през целия 19 в.
След като турското държавно управление афишира приемането на конституция и се отдръпва от Конференцията, единственият метод да му бъде наложено основаването на българска страна остава военният. Въпреки неналичието си на подготвеност за война с Османската империя, под мощния вътрешен напън Руската империя въпреки всичко я стартира и я печели след много компликации и жертви. И по този начин се стига подписването на Санстефанския кротичък контракт на 3-ти март 1878 година, който ознаменува края на войната. Договорът планува основаването на самостоятелно и единно българско княжество, което включва съвсем цяла Македония и част от Тракия и има необятен изход на Бяло море, само че липсва Северна Добруджа, която отива към Румъния. Въпреки, че тук не са включени безусловно всички земи, обитаеми с българи, това е една огромна българска страна, надвишаваща доста днешната ни територия. И това е голямото значение на този контракт – българските упоритости за държавност за пръв след рухването под османско иго получават правна легитимация (а не просто план, както е при Цариградската конференция) в граници, близки до действителните. Санстефанска България обрисува идеала за България, такава, каквато е било заслужено да имаме. Ако го нямаше този народен блян, нямаше да стигнем след това до Съединението през 1885 година и до Независимостта през 1908 година Затова и има смисъл 3-ти март да е националния ни празник, с цел да припомня каква би трябвало да бъде България, какво сме изгубили и какво се постигнало. Атаките към тази дата, въпреки и постоянно маскирани зад благовидна обосновка, в действителност целят нещо напълно просто – нашата страна да бъде кротка, предвидима и услужлива, да не отстоява правата си и да не демонстрира национално самочувствие, с цел да не пречи на днешните Велики сили в комплицираните им геополитически схеми.
Една от рецензиите към Санстефанския контракт е, че защото той е прелиминарен, не поражда никакви последствия. Това не е правилно, предварителните контракти, в това число и в интернационалното право, съдържат главните клаузи на окончателните контракти и имат обвързващ темперамент. Проблемът със Санстефанския кротичък контракт и невъзможността му да се осъществя като финален е, че страни като Британия, Австро-Унгария, Германия и други се намесват в двустранните връзки сред съветската и османската империя, тъй като считат, че това визира ползите им. Тази интервенция не произтича от някакви клаузи на настоящото тогава интернационално право, а от позициите на силата. За страдание през днешния ден огромните страни прекрояват ориста на дребните нации по подобен метод, макар че в този момент съществуват ред интернационалните институции и конвенции, които би трябвало да предотвратяват такива дейности.
Следваща рецензия е, че преди Санстефанския контракт Русия към този момент е подписала секрети съглашения с Австро-Унгария, които отхвърлят опцията за основаване на огромна славянска страна. Русия надали би подписала тези съглашения, в случай че можеше да го избегне, защото те явно я лимитират. Както се загатна нагоре, Великите сили постановат егоистичните си ползи в търсене на преференциален за тях баланс, и Русия е принудена да се преценява с тях. Последният път, когато Русия се пробва да работи изцяло независимо и се опълчва на обединените сили на Европа и Турция е през Кримската война 20 години по-рано. Тогава съветската империя търпи тежко проваляне, по тази причина главната цел на съветската дипломация тогава е да избегне непременно повтаряне на този сюжети. Включително с цената на тежки взаимни отстъпки.
Нашето избавление от османска власт и неговото честване постоянно се омаловажават с аргумента, че на последващия Берлински конгрес България е разграничена и губи доста земи, за което се упреква Русия. Кой упорства за разделянето на България още на Цариградската конференция към този момент беше упоменато. Относно образуваните български страни – Княжество България и Източна Румелия, те покриват почти половината от обитаемоте с българи територии. Това несъмнено не е добре, само че в тази връзка следва да си напомним, че когато Сърбия и Гърция получават своето избавление от османците, техните първични страни обгръщат към една трета от територията, която имат през днешния ден. Само че Сърбия и Гърция, вместо да се оплакват като нас, основават своите националистически стратегии и почват дейно да ги извършват. Тук от време на време се прибавя тезата, че в случай че не беше руско-турската война, по-късно щяхме сами да получим самостоятелност в етническите рамки, обрисувани от Екзархията. Тоест тази война и последвалият кротичък контракт са ни е направила мечешка услуга. Ако погледнем обаче Албания и Армения като страни, които се забавят с освобождението си, това закъснение им носи геноцид в тази ситуация на Армения и съществени териториални загуби и за двете страни. И двете страни сега имат повърхност от към 30 хиляди кв. км и население към 3 млн. Това демонстрира, че вместо да вършим илюзорни спекулации, би трябвало да гледаме действително на нещата и да ценим това което имаме. Още повече, че нашата независимост е извоювана и с голямо количество български жертви и старания, по тази причина Санстефанският контракт е подпечатан и с нашата кръв.
3-ти март стартира да се чества като ден на Освобождението на България от 1888 година Тогава българите пазят пресни мемоари от турското подтисничество и знаят кой и от какво ги е освободил. За народен празник е разгласен от Великото национално заседание през 1991 година, когато в Парламента имаше доста почтени хора и идеалисти. Сегашният Парламент, привързан със скандални записи и противоестествени съюзи, няма безусловно никакъв честен заем да променя националния ни празник и Конституцията. Да се надяваме разсъдъкът на депутатите да надделее, с цел да не се разделя обществото и да се резервира българският блян.
trud.bg
