Кой и как „пере“ образа на Борисов
От няколко източника избликна една непредвидена угриженост и надали не състрадание към гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България, които били излъгани и предадени от своите избраници и водачи.
Това настояват да вземем за пример Слави Трифонов и неговите депутати. Човек може да ги разбере: би трябвало бързо да бъде забравено измяната на Трифонов към личните му гласоподаватели, на които той даде обещание „ изчегъртване “ на Бойко Борисов и ГЕРБ, а вместо това захвана „ чегъртане “ на Политическа партия и Демократична България с Кирил Петков и Асен Василев.
Извъртането изяснява неговото неспирното и тягостно натякване, че Петков и Василев са толкоз неприятни, че горкият Трифонов и хората му, горките, били принудени дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи да смъкват предходното постоянно държавното управление. Като разследване на същото това изопачаване доверието към Има Такъв Народ претърпя зрелищен срив, при който всяка една партия, в случай че не е сценаристко-вождистка, би трябвало от дълго време да смени ръководителя си и даже да го не помни.
За изменничество, или по-скоро за „ предизвикателство “ към десните гласоподаватели заприказва и Вили Лилков. Отново с предсказуема цел – да притегли за себе си гласовете на „ предадените десни “ при изборите за кмет за София. Същите обвинявания, напълно предстоящо и обяснимо, насочат към водачите на Политическа партия и Директива за птиците и Корнелия Нинова, и вождът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов.
Всичко зависи само и единствено от съда
И до момента в който лицемерната угриженост на всички тях е напълно е разбираема и ненапълно даже допустима, то лицемерието на президента Радев си остава неуместно и възмутително, освен
тъй като обвиняванията му към настоящето държавното управление слязоха на махленско ниво (с приказките му за подлостта на Христо Иванов), а и тъй като месеци наред призоваваше към избор на постоянно държавно управление (в името на България и националните интереси), а когато се оказа, че то не му е по усета и не дава отговор на разбиранията му, стартира да го ругатни надали не при всички свои изяви.
Съчувствие и угриженост към „ излъганите “ гласоподаватели на градската десница започнаха да демонстрират и много от по този начин наречените „ анализатори “. И то същите тези анализатори, които призоваваха политиците да загърбят егото и несъгласията си, с цел да сформират постоянно държавно управление.
Цялата тази лицемерна заггриженост и даже състрадание към гласоподавателите на двете партии се основава на това, че водачите им ги били излъгали, тъй като почнали да „ перат “ облика на Борисов, влизайки във взаимоотношение с партия ГЕРБ, оповестена преди този момент от самите тях за мафиотска.
Всички тези другояче сякаш доста оправни и осведомени политици и анализатори би трябвало въпреки всичко да познават главните начала на демократичното държавно устройство. Според едно от тях обликът на който било човек – жител или политик – може да бъде очернен или изпран само и единствено от съда, след повдигнато прокурорско обвиняване, несъмнено.
Политиците на Политическа партия и Демократична България постъпват вярно
Това, което, от своя страна политиците могат и са длъжни да създадат, е да дават на прокуратурата всички открити сведения за непозволени и противозаконни дейности. Точно това направиха и политиците на Политическа партия и Демократична България за късото време на ръководството си. Предадоха на прокуратурата тези сведения против Борисов, с които разполагаха, въпреки да го направиха неумело и даже малко глуповато (с признанието, че са взели обвиняванията от Google, а не от документи в съответните министерства).
Другото, което могат и са длъжни да създадат политиците, е да гласоподават закони, които биха дали опция на Висшия правосъден съвет да избере за прокурор заслужен човек, комуто обществото да има доверие и който би могъл да направи точна преценка дали има учредения за покачване на обвиняване по нашумелите случаи с „ Барселонагейт “, кюлчетата, автомагистралите и всичко останало. Работа, които някогашният прокурор Иван Гешев след години закъснение реши най-после да свърши, очевидно по користни съображения, а не по убеждениение, а и когато към този момент беше късно.
Затова политиците на Политическа партия и Демократична България постъпват напълно вярно, като търсят съидейници за конституционно болшинство, което да промени метода на сформиране на Висшия правосъден съвет, тъй че в последна сметка той да избере съзнателен и заслужен основен прокурор и страната ни да се снабди с прокуратура, на която хората имат вяра. Като по никакъв начин не е необикновено множеството депутати в Народното събрание, даже тези от ГЕРБ, да желаят България в действителност да стане правова страна и да спомагат за правосъдните преобразувания. Така че в това отношение, а и освен в това, измененията, даже да не стават толкоз тъкмо и бързо, колкото се желае на мнозина, въпреки всичко да напредват.
И в случай че някой в действителност пере Бойко Борисов в политическия смисъл на думата, това са гласоподавателите, които му гласоподаваха доверие, макар всички подозрения за далавери, пачки, кюлчета, пране на пари и всевъзможни други евентуални провинения или престъпления.
Анализът на Иво Беров е оповестен в Дойче Веле.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това настояват да вземем за пример Слави Трифонов и неговите депутати. Човек може да ги разбере: би трябвало бързо да бъде забравено измяната на Трифонов към личните му гласоподаватели, на които той даде обещание „ изчегъртване “ на Бойко Борисов и ГЕРБ, а вместо това захвана „ чегъртане “ на Политическа партия и Демократична България с Кирил Петков и Асен Василев.
Извъртането изяснява неговото неспирното и тягостно натякване, че Петков и Василев са толкоз неприятни, че горкият Трифонов и хората му, горките, били принудени дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи да смъкват предходното постоянно държавното управление. Като разследване на същото това изопачаване доверието към Има Такъв Народ претърпя зрелищен срив, при който всяка една партия, в случай че не е сценаристко-вождистка, би трябвало от дълго време да смени ръководителя си и даже да го не помни.
За изменничество, или по-скоро за „ предизвикателство “ към десните гласоподаватели заприказва и Вили Лилков. Отново с предсказуема цел – да притегли за себе си гласовете на „ предадените десни “ при изборите за кмет за София. Същите обвинявания, напълно предстоящо и обяснимо, насочат към водачите на Политическа партия и Директива за птиците и Корнелия Нинова, и вождът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов.
Всичко зависи само и единствено от съда
И до момента в който лицемерната угриженост на всички тях е напълно е разбираема и ненапълно даже допустима, то лицемерието на президента Радев си остава неуместно и възмутително, освен
тъй като обвиняванията му към настоящето държавното управление слязоха на махленско ниво (с приказките му за подлостта на Христо Иванов), а и тъй като месеци наред призоваваше към избор на постоянно държавно управление (в името на България и националните интереси), а когато се оказа, че то не му е по усета и не дава отговор на разбиранията му, стартира да го ругатни надали не при всички свои изяви.
Съчувствие и угриженост към „ излъганите “ гласоподаватели на градската десница започнаха да демонстрират и много от по този начин наречените „ анализатори “. И то същите тези анализатори, които призоваваха политиците да загърбят егото и несъгласията си, с цел да сформират постоянно държавно управление.
Цялата тази лицемерна заггриженост и даже състрадание към гласоподавателите на двете партии се основава на това, че водачите им ги били излъгали, тъй като почнали да „ перат “ облика на Борисов, влизайки във взаимоотношение с партия ГЕРБ, оповестена преди този момент от самите тях за мафиотска.
Всички тези другояче сякаш доста оправни и осведомени политици и анализатори би трябвало въпреки всичко да познават главните начала на демократичното държавно устройство. Според едно от тях обликът на който било човек – жител или политик – може да бъде очернен или изпран само и единствено от съда, след повдигнато прокурорско обвиняване, несъмнено.
Политиците на Политическа партия и Демократична България постъпват вярно
Това, което, от своя страна политиците могат и са длъжни да създадат, е да дават на прокуратурата всички открити сведения за непозволени и противозаконни дейности. Точно това направиха и политиците на Политическа партия и Демократична България за късото време на ръководството си. Предадоха на прокуратурата тези сведения против Борисов, с които разполагаха, въпреки да го направиха неумело и даже малко глуповато (с признанието, че са взели обвиняванията от Google, а не от документи в съответните министерства).
Другото, което могат и са длъжни да създадат политиците, е да гласоподават закони, които биха дали опция на Висшия правосъден съвет да избере за прокурор заслужен човек, комуто обществото да има доверие и който би могъл да направи точна преценка дали има учредения за покачване на обвиняване по нашумелите случаи с „ Барселонагейт “, кюлчетата, автомагистралите и всичко останало. Работа, които някогашният прокурор Иван Гешев след години закъснение реши най-после да свърши, очевидно по користни съображения, а не по убеждениение, а и когато към този момент беше късно.
Затова политиците на Политическа партия и Демократична България постъпват напълно вярно, като търсят съидейници за конституционно болшинство, което да промени метода на сформиране на Висшия правосъден съвет, тъй че в последна сметка той да избере съзнателен и заслужен основен прокурор и страната ни да се снабди с прокуратура, на която хората имат вяра. Като по никакъв начин не е необикновено множеството депутати в Народното събрание, даже тези от ГЕРБ, да желаят България в действителност да стане правова страна и да спомагат за правосъдните преобразувания. Така че в това отношение, а и освен в това, измененията, даже да не стават толкоз тъкмо и бързо, колкото се желае на мнозина, въпреки всичко да напредват.
И в случай че някой в действителност пере Бойко Борисов в политическия смисъл на думата, това са гласоподавателите, които му гласоподаваха доверие, макар всички подозрения за далавери, пачки, кюлчета, пране на пари и всевъзможни други евентуални провинения или престъпления.
Анализът на Иво Беров е оповестен в Дойче Веле.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ