Обади се в Москва за помощ. Защо Казахстан покани руските войници
От няколко дни Казахстан е друга страна. Всичко стартира със състоялите са на 2 януари в няколко града, които бяха провокирани от неочакваното нарастване на цените на най-използваното гориво – пропан-бутана.
Правителството на страната подаде оставка, а дружно с това се случи и немислимото – управлявалият три десетилетия Нурсултан Назарбаев беше отхвърлен от поста си на ръководител на Съвета за национална сигурност от индивида, който го наследи като държавен глава - Касим-Жомарт Токаев .
Исканията на протестиращите не се ограничиха единствено до смяна на цените, а прераснаха до опълчване против продължаващото въздействие на оповестения от Народното събрание за „ татко на нацията “ Назарбаев върху политическия живот в Казахстан.
За доста хора ескалацията в страната се оказа изненада, само че в действителност тя наподобява повече като резултат от трупано с години напрежение. За похлупак, по, ръководената от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКБ) разгласи, че сили, откакто по-рано Токаев разгласи стачкуващите за „ терористи “.
Този сюжет пък към този момент беше съпоставен с годините преди 1989 година, когато от Москва изпращат войски, с цел да окажат „ братска помощ “ на режими, които се оказват притиснати от личното си население.
В Казахстан към този момент дойдоха първите бойци от Русия и Беларус, чиито старания досега не са задоволителни за прекратяването на конфликтите. Очаква се в страната да дойдат още съветски бойци, както и такива от Армения и Таджикистан, до момента в който Киргизстан може да прати войски откакто получи утвърждение на Народното събрание.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Богата страна на бедните хора, които си нямат посланичество
Един от най-популярните фрагменти от последните дни стана този, на който скулптура на Нурсултан Назарбаев беше свалена с въжета и разрушена. Първият президент на страната беше единственият водач на страна от Източния блок, който се задържа на поста си след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Той беше неин водач три десетилетия, до момента в който отстъпи водещата позиция на дългогодишния си доближен Токаев през 2019 година
Един от първите ходове на новия президент беше да прекръсти в чест на предшественика си. Той сложи и дъщерята на Назарбаев Дарига на поста ръководител на Сената. Всичко това докара до серия от митинги поради желанието на хората за смяна в политическата система. Днес по площадите отекват крясъци от същите претенции „ Назарбаев, вън! “ и „ Стареца, вън “.
В тези три десетилетия на власт на Назарбаев най-голямата и най-богата някогашна руска република в Централна Азия – Казахстан, насочи главните си старания към това да се възползва от големите си ресурси от естествени благосъстояния като нефт, природен газ, уран и други скъпи метали.
Развитието на тези промишлености, което пристигна с помощта на редица промени, подхванати от Назарбаев , сътвори няколко свръхбогати олигарси и образува междинна класа измежду заетите в тях. Въпреки огромните доходи обаче хората, които живеят с финансови усложнения, не престават да са главната част от популацията. Средната месечна заплата в страната е 600 $. В същото време, поради невъзможността на жителите да обслужват заемите си, се стигна и до рецесии в банковата система. Всичко това се развива в среда на добре познатата и за България дълбока корупция.
Заради положението на демокрацията пък опозиционните гласове са изолирани с разнообразни механизми, задвижвани от страната. Най-ефикасното оръжие към този момент е възпирането на опозицията от присъединяване в изборите.
Това не са първите митинги
Всъщност митингите от последната седмица не са първите в страната в последните години. През пролетта на 2016 година хиляди още веднъж излязоха по улиците на страната, а аргументите още веднъж бяха сложни. Повод станаха приватизационни промени на държавното управление, в които жителите разчетоха опция на чужденците, главно от Китай , да изкупуват държавни земи.
По-големият проблем тогава обаче беше обвързван с голямото обезценяване на националната валута – тенге , която от 182 за $ се срина до 340 за $. Хората, които стачкуваха през 2016 година, желаеха облекчение на заемите, направени в непозната валута преди обезценяването на тенгето. В последна сметка по-големите последствия тогава бяха предотвратени с решението за държавна помощ за банковите заеми и отхвърли за приватизация на земите от чужденци.
Огромно неодобрение имаше при „ слизането “ на Назарбаев от власт през 2019 година Тогава жителите излязоха на площадите, недоволни от обстоятелството, че смяната в държавното ръководство се прави фиктивно, освен това без опция за тяхно директно присъединяване.
С настъпването на пандемията митингите бяха доста лимитирани под претекста на опазването на публичното здраве, само че по време на изключителните избори за долната камара на Народното събрание през 2021 година, които бяха оповестени за недемократични, казахстанците още веднъж стачкуваха поради изолацията на опозицията от присъединяване. Някои от опозиционните групи даже бяха спрени от опцията да записват политически партии, с които да се явят на изборите.
Повишаването на цените през втората половина на 2021 година година докара и до най-големите работен митинги в страната за последните 20 години. Срещу тях Токаев още веднъж сподели остарялата тактичност на извършване на част от настояванията, само че в този момент, с следващото повишение на цената на живот, служащите още веднъж могат да изискат смяна.
В разгара на актуалните митинги Токаев към този момент даде обещание промени, които да доведат до либерализацията на политическия бранш, само че наподобява, че жителите не имат вяра на това заричане. Това пък накара президента да се обърне към една опция, употребена от други в предишното и да се обади в Москва за военна помощ.
Когато братските войски избавят ръководството
Най-сериозната индикация за това, че обстановката излиза отвън контрола на властта в Казахстан, беше отправеното искане до Организация на контракта за групова сигурност (ОДКБ) за военна поддръжка. Освен Казахстан в организацията членуват още Беларус, Таджикистан, Киргизстан, Армения и, несъмнено, Русия. Президентът Такаев посочи, че настояването му е подбудено от потребността на страната „ да преодолее терористичната опасност “. Той дефинира митингите като „ акт на външна експанзия “ и като „ директна опасност за целостта на страната “.
Първият сигнал за интервенция на войски от организацията пристигна след изявление на арменския министър председател Никол Пашинян . Само ден по-късно се появиха и първите фрагменти с съветски бойци и бойна техника пътуващи или към този момент пристигнали в епицентъра на митингите – Алмати.
Практиката на Москва да изпраща войски в помощ на държавни управления, които се затрудняват със оправянето с митинги, надалеч не е нова.
Така да вземем за пример през 1956 година в Унгария , малко след началото на процеса на относителна либерализация на Съюз на съветските социалистически републики след гибелта на Сталин три години по-рано, се стига до първият огромен общонационален митинг против комунистическото ръководство. В края на октомври група от студенти стартира митинги против режима, а на 23 октомври 20 хиляди души се събират в центъра на Будапеща и желаят демократично ръководство.
Малко по-късно на същия ден от унгарската Работническа партия желаят от Съюз на съветските социалистически републики военна помощ, с цел да се спре ескалацията. Почти незабавно министърът на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Георги Жуков заповядва окупация на Будапеща от страна на Червената войска , която съумява да овладее унгарската столица до 8 ноември.
"Защо сте тук? " Танковете на "братските " страни смазаха Пражката пролет
През 1968 година историята се повтаря с Пражката пролет . Тогава „ братската помощ “ идва без да е потърсена от Чехословакия. В края на август в страната, без знанието на локалните управници, навлизат 300 000 души с 6000 танка, 3000 оръдия и към 1000 бойни самолети. Това са войски от страните, които са част от Варшавския контракт – тези от Съветския съюз, Полската национална република, Германската демократична република, Унгарската национална република и Народна република България.
Москва се притича на помощ и през 1979 година на образуваната едвам година по-рано Демократична Република Афганистан. Тогава с помощта на подписаният по-малко от 12 месеца по-рано контракт за другарство със Съюз на съветските социалистически републики, Кабул изисква намесата на руски войски, за „ обезпечаване на сигурността “ и поддръжка в.
Тогавашният водач на Съветския съюз Леонид Брежнев и доближеният му кръг в последна сметка склоняват да изпратят в началото малко бойци и техника, които последователно се усилват доста.
Правителството на страната подаде оставка, а дружно с това се случи и немислимото – управлявалият три десетилетия Нурсултан Назарбаев беше отхвърлен от поста си на ръководител на Съвета за национална сигурност от индивида, който го наследи като държавен глава - Касим-Жомарт Токаев .
Исканията на протестиращите не се ограничиха единствено до смяна на цените, а прераснаха до опълчване против продължаващото въздействие на оповестения от Народното събрание за „ татко на нацията “ Назарбаев върху политическия живот в Казахстан.
За доста хора ескалацията в страната се оказа изненада, само че в действителност тя наподобява повече като резултат от трупано с години напрежение. За похлупак, по, ръководената от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКБ) разгласи, че сили, откакто по-рано Токаев разгласи стачкуващите за „ терористи “.
Този сюжет пък към този момент беше съпоставен с годините преди 1989 година, когато от Москва изпращат войски, с цел да окажат „ братска помощ “ на режими, които се оказват притиснати от личното си население.
В Казахстан към този момент дойдоха първите бойци от Русия и Беларус, чиито старания досега не са задоволителни за прекратяването на конфликтите. Очаква се в страната да дойдат още съветски бойци, както и такива от Армения и Таджикистан, до момента в който Киргизстан може да прати войски откакто получи утвърждение на Народното събрание.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Богата страна на бедните хора, които си нямат посланичество
Един от най-популярните фрагменти от последните дни стана този, на който скулптура на Нурсултан Назарбаев беше свалена с въжета и разрушена. Първият президент на страната беше единственият водач на страна от Източния блок, който се задържа на поста си след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Той беше неин водач три десетилетия, до момента в който отстъпи водещата позиция на дългогодишния си доближен Токаев през 2019 година
Един от първите ходове на новия президент беше да прекръсти в чест на предшественика си. Той сложи и дъщерята на Назарбаев Дарига на поста ръководител на Сената. Всичко това докара до серия от митинги поради желанието на хората за смяна в политическата система. Днес по площадите отекват крясъци от същите претенции „ Назарбаев, вън! “ и „ Стареца, вън “.
В тези три десетилетия на власт на Назарбаев най-голямата и най-богата някогашна руска република в Централна Азия – Казахстан, насочи главните си старания към това да се възползва от големите си ресурси от естествени благосъстояния като нефт, природен газ, уран и други скъпи метали.
Развитието на тези промишлености, което пристигна с помощта на редица промени, подхванати от Назарбаев , сътвори няколко свръхбогати олигарси и образува междинна класа измежду заетите в тях. Въпреки огромните доходи обаче хората, които живеят с финансови усложнения, не престават да са главната част от популацията. Средната месечна заплата в страната е 600 $. В същото време, поради невъзможността на жителите да обслужват заемите си, се стигна и до рецесии в банковата система. Всичко това се развива в среда на добре познатата и за България дълбока корупция.
Заради положението на демокрацията пък опозиционните гласове са изолирани с разнообразни механизми, задвижвани от страната. Най-ефикасното оръжие към този момент е възпирането на опозицията от присъединяване в изборите.
Това не са първите митинги
Всъщност митингите от последната седмица не са първите в страната в последните години. През пролетта на 2016 година хиляди още веднъж излязоха по улиците на страната, а аргументите още веднъж бяха сложни. Повод станаха приватизационни промени на държавното управление, в които жителите разчетоха опция на чужденците, главно от Китай , да изкупуват държавни земи.
По-големият проблем тогава обаче беше обвързван с голямото обезценяване на националната валута – тенге , която от 182 за $ се срина до 340 за $. Хората, които стачкуваха през 2016 година, желаеха облекчение на заемите, направени в непозната валута преди обезценяването на тенгето. В последна сметка по-големите последствия тогава бяха предотвратени с решението за държавна помощ за банковите заеми и отхвърли за приватизация на земите от чужденци.
Огромно неодобрение имаше при „ слизането “ на Назарбаев от власт през 2019 година Тогава жителите излязоха на площадите, недоволни от обстоятелството, че смяната в държавното ръководство се прави фиктивно, освен това без опция за тяхно директно присъединяване.
С настъпването на пандемията митингите бяха доста лимитирани под претекста на опазването на публичното здраве, само че по време на изключителните избори за долната камара на Народното събрание през 2021 година, които бяха оповестени за недемократични, казахстанците още веднъж стачкуваха поради изолацията на опозицията от присъединяване. Някои от опозиционните групи даже бяха спрени от опцията да записват политически партии, с които да се явят на изборите.
Повишаването на цените през втората половина на 2021 година година докара и до най-големите работен митинги в страната за последните 20 години. Срещу тях Токаев още веднъж сподели остарялата тактичност на извършване на част от настояванията, само че в този момент, с следващото повишение на цената на живот, служащите още веднъж могат да изискат смяна.
В разгара на актуалните митинги Токаев към този момент даде обещание промени, които да доведат до либерализацията на политическия бранш, само че наподобява, че жителите не имат вяра на това заричане. Това пък накара президента да се обърне към една опция, употребена от други в предишното и да се обади в Москва за военна помощ.
Когато братските войски избавят ръководството
Най-сериозната индикация за това, че обстановката излиза отвън контрола на властта в Казахстан, беше отправеното искане до Организация на контракта за групова сигурност (ОДКБ) за военна поддръжка. Освен Казахстан в организацията членуват още Беларус, Таджикистан, Киргизстан, Армения и, несъмнено, Русия. Президентът Такаев посочи, че настояването му е подбудено от потребността на страната „ да преодолее терористичната опасност “. Той дефинира митингите като „ акт на външна експанзия “ и като „ директна опасност за целостта на страната “.
Първият сигнал за интервенция на войски от организацията пристигна след изявление на арменския министър председател Никол Пашинян . Само ден по-късно се появиха и първите фрагменти с съветски бойци и бойна техника пътуващи или към този момент пристигнали в епицентъра на митингите – Алмати.
Практиката на Москва да изпраща войски в помощ на държавни управления, които се затрудняват със оправянето с митинги, надалеч не е нова.
Така да вземем за пример през 1956 година в Унгария , малко след началото на процеса на относителна либерализация на Съюз на съветските социалистически републики след гибелта на Сталин три години по-рано, се стига до първият огромен общонационален митинг против комунистическото ръководство. В края на октомври група от студенти стартира митинги против режима, а на 23 октомври 20 хиляди души се събират в центъра на Будапеща и желаят демократично ръководство.
Малко по-късно на същия ден от унгарската Работническа партия желаят от Съюз на съветските социалистически републики военна помощ, с цел да се спре ескалацията. Почти незабавно министърът на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Георги Жуков заповядва окупация на Будапеща от страна на Червената войска , която съумява да овладее унгарската столица до 8 ноември.
"Защо сте тук? " Танковете на "братските " страни смазаха Пражката пролет
През 1968 година историята се повтаря с Пражката пролет . Тогава „ братската помощ “ идва без да е потърсена от Чехословакия. В края на август в страната, без знанието на локалните управници, навлизат 300 000 души с 6000 танка, 3000 оръдия и към 1000 бойни самолети. Това са войски от страните, които са част от Варшавския контракт – тези от Съветския съюз, Полската национална република, Германската демократична република, Унгарската национална република и Народна република България.
Москва се притича на помощ и през 1979 година на образуваната едвам година по-рано Демократична Република Афганистан. Тогава с помощта на подписаният по-малко от 12 месеца по-рано контракт за другарство със Съюз на съветските социалистически републики, Кабул изисква намесата на руски войски, за „ обезпечаване на сигурността “ и поддръжка в.
Тогавашният водач на Съветския съюз Леонид Брежнев и доближеният му кръг в последна сметка склоняват да изпратят в началото малко бойци и техника, които последователно се усилват доста.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ