Трима светци правят чудеса в Пазарджик
От най-дълбока античност в християнството било признато в олтара на всеки храм да се вгражда мощехранителница, в която да има парченце от светия. Когато бил строен най-големият пазарджишки храм обаче, локалните първенци не съумели да доставят скъпата светиня и в олтара на храма няма вградени мощи.
Грешката била поправена преди повече от 10 години и от този момент насам всеки може да се помоли пред иконата на светиите. Когато влезете в огромния корпус на храма, ще откриете реликвария с форма на кръст вдясно от централната икона на Иисус Христос на резбования олтар.
Кои са тези светии?
Мощите на свещеномъченик Елефтерий в този момент се намират в Рим, в катедралата “Св. мъченица Сусана”, денят, в който почитаме неговата мъченическа гибел, е 15 декември. Вярата му била толкоз мощна, че по време на гоненията против първите християни той съумял да накара с мисълта си изпратените против него зверове да стоят на разстояние, а пламъците от мъченическата му клада не съумели да го застигнат.
Въпреки тези чудеса той бил съсечен от човешка ръка в името на убежденията си, обезглавена била и неговата майка,която поискала да целуне тялото на мъртвия си наследник. Според писанията всичко това се случило във Вечния град, по времето на ръководството на идолопоклонника император Адриан.
Свети Прокопий живял по времето на император Диоклециан, той станал александрийски пълководец, само че един път, по време на стихия, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му създадат подобен кръст и го носел постоянно. След една от следващите сложни победи майка му, която вярвала в идоли, го повикала да принесе жертва на римските богове, само че този път той отказал - кръстът към този момент бил неговата религия.
Увещавали го - и неговата майка, и императорът - да се вразуми и да се откаже, до момента в който е още жив. Не се отказал и го достигнала ориста на стотиците мъченици негови събратя. През 303 година бил затворен, непреодолим, посечен с меч. Неговият ден е 8 юли, а св. Прокопий се уважава и като покровител на пчеларите.
Според житието му св. Пантелеймон живял в края на III и началото на IV век. Роден като богохулник, носил името Пантолеон (от гръцки: “лъв във всичко”). Учил се на медицина при известния по това време доктор Ефросин и станал велможа доктор. Впоследствие приел православието и новото си име Пантелеймон. Отказал да се покланя на езическите богове, поради което бил съсечен по заповед на Максимиан.
Каноничната православна процедура повелява при освещаването на нов или възобновяване на остарял храм той да получи мощи от светец. В православната черква частици от свети мощи се вшиват в така наречен антиминс и наложително се вграждат в Светия трон - главната част от олтара на православния храм, където се прави Евхаристията като част от литургията. В католическата черква във всеки олтар наложително е вградена парченце от мощите на светец.
Съмнения за нетлението
Скептиците споделят, че от поста телата на светиите се изсушавали или че били погребвани в сухи почви, та по тази причина не се разлагали. Въпреки това в телата постоянно има задоволително влага, която след гибелта непроменяемо подкрепя тлението. Но при светиите не е по този начин - те са погребвани без никаква обработка, а телата са заравяни напряко в земята. И за разлика от мумиите, които при прикосновение с въздуха се унищожават, светите мощи остават непокътнати.
Например в Гърция на о-в Корфу се пазят мощите на св. Спиридон, живял в 4 век. Тялото му и до през днешния ден буди учудване измежду вярващи и невярващи, тъй като е меко, разтегливо, съвсем като живо, не се е разложило и когато го изваждат за всенародно поклонение, то застава в седнало състояние като жив човек!
Чудотворство на светите мощи
Друго свойство на светите мощи е тяхното чудотворене. В прикосновение със светите мощи мнозина получават изцерение от тежки заболявания, невярващи стават вярващи, а кощунници биват вразумявани. Подобни случаи са засвидетелствани през всички времена. Например в “Чудесата на Св. Иван Рилски” написа за кощунници, които се опитвали да се подиграят със светите му мощи и горко са си изпащали
Там са отразени и доста случаи с заболели, на които светецът е дарявал здраве и сили. Тези чудотворни прояви са присъщи за всички мощи на православните светци. Чудеса не стават само тогава, когато ние самите ги препятстваме със своето обезверение и порочен живот надалеч от Бога, надалеч от Църквата.
В Православната черква има мощи на светци, които даже източват свето миро. Такива са мощите на св. Николай, св. Димитър Солунски, св. Симеон Сръбски.
Авторът на пазарджишката чудотворна икона на Светата Дева и Младенеца е незнаен
В църквата “Успение Богородично” не знаят произхода й, само че в долния десен ъгъл написа името на донорите: “Подарява семейство Михаил и Мар. Джамбазови”. За чудесата на Пресветата Дева в града се приказва от предишния век, през 1837 година пък е основан и самият храм. Вероятно иконата попада в него в средата на XIX в.
Най-разпространеното знамение, което се е случило с иконата, е, че в началото тя е била сложена на балкона в пазарджишкия храм, където при пожар остава съвсем незасегната, макар огнената буря. След това Божията майка е била свалена в храма, където е сложена вдясно на олтара, в портала на свети Харалампий.
Църквата “Успение на Света Богородица” е издигната през 1836-1837 година Създаването на храма преплита исторически летописи и митове. Твърди се, че локалният онбашия разрешил на българите да си построят черква, само че тя да бъде колкото една волска кожа
Тогава уста Никола Томчев разрязал на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия строеж. След като видял това, турският властник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви спънки.
Преди да стартира строителството, майсторът направил изследване на терена, а откакто открил, че подпочвените води са високи, наредил в почвата да се набият греди-пилони, върху тях била построена дървена скара и чак тогава се сложили темелите. Майстор Томчев бил осведомен с това, че подпочвените води няма да увредят целостта на дървото и основите няма да поддадат елементарно. И на процедура се оказал прав, църквата устояла на природата повече от 100 години
Нейният ремонт бе юридически преди близо 10 години, тъкмо заради избиването на подпочвените води, които доведоха до разнообразни повреди.
Църквата “Света Богородица” съставлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен - на Света Богородица, ляв - на свети Харалампий, десен - на свети Мина, и два параклиса в женското поделение - свети Архангел и свети Николай, в мъжкото. Тя е солидна сграда, построена от розов риолит.
Същият занаятчия е направил и църквата на Пловдивската митрополия - “Света Марина”, мъжката баня в кв. Лъджене на Велинград и огромен мост над Марица.
За първи и финален път мощите на светците напущат постройката на храма на 10 май 2017 година, в деня, когато БПЦ празнува 64-тата годишнина от възобновяване на Патриаршеското си достолепие, в Регионалния исторически музей в гр. Пазарджик беше открита галерия на църковна книжнина и утвар, благосъстоятелност на катедрален храм “Успение Богородично” в Пазарджик. Изложбата бе част от честванията във връзка 180 години от построяването на храма.
Грешката била поправена преди повече от 10 години и от този момент насам всеки може да се помоли пред иконата на светиите. Когато влезете в огромния корпус на храма, ще откриете реликвария с форма на кръст вдясно от централната икона на Иисус Христос на резбования олтар.
Кои са тези светии?
Мощите на свещеномъченик Елефтерий в този момент се намират в Рим, в катедралата “Св. мъченица Сусана”, денят, в който почитаме неговата мъченическа гибел, е 15 декември. Вярата му била толкоз мощна, че по време на гоненията против първите християни той съумял да накара с мисълта си изпратените против него зверове да стоят на разстояние, а пламъците от мъченическата му клада не съумели да го застигнат.
Въпреки тези чудеса той бил съсечен от човешка ръка в името на убежденията си, обезглавена била и неговата майка,която поискала да целуне тялото на мъртвия си наследник. Според писанията всичко това се случило във Вечния град, по времето на ръководството на идолопоклонника император Адриан.
Свети Прокопий живял по времето на император Диоклециан, той станал александрийски пълководец, само че един път, по време на стихия, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му създадат подобен кръст и го носел постоянно. След една от следващите сложни победи майка му, която вярвала в идоли, го повикала да принесе жертва на римските богове, само че този път той отказал - кръстът към този момент бил неговата религия.
Увещавали го - и неговата майка, и императорът - да се вразуми и да се откаже, до момента в който е още жив. Не се отказал и го достигнала ориста на стотиците мъченици негови събратя. През 303 година бил затворен, непреодолим, посечен с меч. Неговият ден е 8 юли, а св. Прокопий се уважава и като покровител на пчеларите.
Според житието му св. Пантелеймон живял в края на III и началото на IV век. Роден като богохулник, носил името Пантолеон (от гръцки: “лъв във всичко”). Учил се на медицина при известния по това време доктор Ефросин и станал велможа доктор. Впоследствие приел православието и новото си име Пантелеймон. Отказал да се покланя на езическите богове, поради което бил съсечен по заповед на Максимиан.
Каноничната православна процедура повелява при освещаването на нов или възобновяване на остарял храм той да получи мощи от светец. В православната черква частици от свети мощи се вшиват в така наречен антиминс и наложително се вграждат в Светия трон - главната част от олтара на православния храм, където се прави Евхаристията като част от литургията. В католическата черква във всеки олтар наложително е вградена парченце от мощите на светец.
Съмнения за нетлението
Скептиците споделят, че от поста телата на светиите се изсушавали или че били погребвани в сухи почви, та по тази причина не се разлагали. Въпреки това в телата постоянно има задоволително влага, която след гибелта непроменяемо подкрепя тлението. Но при светиите не е по този начин - те са погребвани без никаква обработка, а телата са заравяни напряко в земята. И за разлика от мумиите, които при прикосновение с въздуха се унищожават, светите мощи остават непокътнати.
Например в Гърция на о-в Корфу се пазят мощите на св. Спиридон, живял в 4 век. Тялото му и до през днешния ден буди учудване измежду вярващи и невярващи, тъй като е меко, разтегливо, съвсем като живо, не се е разложило и когато го изваждат за всенародно поклонение, то застава в седнало състояние като жив човек!
Чудотворство на светите мощи
Друго свойство на светите мощи е тяхното чудотворене. В прикосновение със светите мощи мнозина получават изцерение от тежки заболявания, невярващи стават вярващи, а кощунници биват вразумявани. Подобни случаи са засвидетелствани през всички времена. Например в “Чудесата на Св. Иван Рилски” написа за кощунници, които се опитвали да се подиграят със светите му мощи и горко са си изпащали
Там са отразени и доста случаи с заболели, на които светецът е дарявал здраве и сили. Тези чудотворни прояви са присъщи за всички мощи на православните светци. Чудеса не стават само тогава, когато ние самите ги препятстваме със своето обезверение и порочен живот надалеч от Бога, надалеч от Църквата.
В Православната черква има мощи на светци, които даже източват свето миро. Такива са мощите на св. Николай, св. Димитър Солунски, св. Симеон Сръбски.
Авторът на пазарджишката чудотворна икона на Светата Дева и Младенеца е незнаен
В църквата “Успение Богородично” не знаят произхода й, само че в долния десен ъгъл написа името на донорите: “Подарява семейство Михаил и Мар. Джамбазови”. За чудесата на Пресветата Дева в града се приказва от предишния век, през 1837 година пък е основан и самият храм. Вероятно иконата попада в него в средата на XIX в.
Най-разпространеното знамение, което се е случило с иконата, е, че в началото тя е била сложена на балкона в пазарджишкия храм, където при пожар остава съвсем незасегната, макар огнената буря. След това Божията майка е била свалена в храма, където е сложена вдясно на олтара, в портала на свети Харалампий.
Църквата “Успение на Света Богородица” е издигната през 1836-1837 година Създаването на храма преплита исторически летописи и митове. Твърди се, че локалният онбашия разрешил на българите да си построят черква, само че тя да бъде колкото една волска кожа
Тогава уста Никола Томчев разрязал на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия строеж. След като видял това, турският властник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви спънки.
Преди да стартира строителството, майсторът направил изследване на терена, а откакто открил, че подпочвените води са високи, наредил в почвата да се набият греди-пилони, върху тях била построена дървена скара и чак тогава се сложили темелите. Майстор Томчев бил осведомен с това, че подпочвените води няма да увредят целостта на дървото и основите няма да поддадат елементарно. И на процедура се оказал прав, църквата устояла на природата повече от 100 години
Нейният ремонт бе юридически преди близо 10 години, тъкмо заради избиването на подпочвените води, които доведоха до разнообразни повреди.
Църквата “Света Богородица” съставлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен - на Света Богородица, ляв - на свети Харалампий, десен - на свети Мина, и два параклиса в женското поделение - свети Архангел и свети Николай, в мъжкото. Тя е солидна сграда, построена от розов риолит.
Същият занаятчия е направил и църквата на Пловдивската митрополия - “Света Марина”, мъжката баня в кв. Лъджене на Велинград и огромен мост над Марица.
За първи и финален път мощите на светците напущат постройката на храма на 10 май 2017 година, в деня, когато БПЦ празнува 64-тата годишнина от възобновяване на Патриаршеското си достолепие, в Регионалния исторически музей в гр. Пазарджик беше открита галерия на църковна книжнина и утвар, благосъстоятелност на катедрален храм “Успение Богородично” в Пазарджик. Изложбата бе част от честванията във връзка 180 години от построяването на храма.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ