След години, в които говореше единствено на терена, Георги Кабаков

След години, в които говореше само на терена, Георги Кабаков застава пред камерите на подкаста на БФС – прям и без филтър.

В този епизод той ще приказва за пътя на съдията – оттатък прожекторите, за грешките, които тежат... и уроците, които построяват, за подготовката, която никой не вижда, за дните му като футболист и избора да смени ролята, а също по този начин и за срещата с Кристиано Роналдо – от първо лице.

" Никой не харесва футболния арбитър. Но дали в България, в Италия, в Англия и в която и да е страна, структурата е проведена по един и същи метод. Отборите, футболистите, медиите - много пъти с съображение, само че и много пъти без съображение, нападат футболните съдии и естествено нас, като хора. Но аз споделих, че ние се отнасяме доста професионално към нашата си подготовка. И лишаваме себе си, а и нашите фамилии от време. Както и футболисти, треньори и хора, които съпътстват този развой. Но нищо не е по-различно и при нас ", стартира Кабаков.

" И когато бъдеш подложен на критика безпричинно, възприятието не е прелестно. Много пъти - за себе си споделям, а и съдиите, са били подложени на критика основателно. Тогава пък е най-големият камшик, персонално за мене и мога да го отбележа.

Защото когато допуснеш една неточност, която е очевидна за цялата футболна общност, а пък единствено ти не си я видял, доста мъчно можем да разбираем - съгласно хипотезата, че съдията я е направил волно тъй като... и по този начин историята стартира да бъде украсявана.

Обаче зад тази неточност много постоянно и главно седи едно-единствено нещо - това, че съдията не е бил съсредоточен, не е имал опция да я види. В по-ранното ми развиване като арбитър - боязън. Защото не съм бил сигурен дали това е вярното решение, а това решение може да обърне изхода на мача. Несигурност... това са прочувствените положения, които са в главата на един футболен арбитър ", разяснява Кабаков.