Нашенец, емигрирал в САЩ, проговори за живота в страната на неограничените възможности и разкри кога ще ги стигнем американците
От нас зависи това да живеем добре и да напредваме, като лично развиване, само че и развиване на обществото към нас. Трябва да си повярваме, че от междинния българин зависи какво се случва и дали нещата ще са положителни или неприятни. Всички имаме роля в развиването на обществото. Tова съобщи в изявление за БГНЕС Ивайло Стоянов, един сполучлив българин, живеещ в Съединени американски щати. Ивайло Стоянов емигрира преди двадесет и пет години. В Америка постоянно се е занимавал в областта на финансите и софтуерната промишленост. В контрастност с общото мислене, че българи зад граница работят неквалифициран труд, сега той работи в сполучлива софтуерна компания.
„ Това, което ме накара да напусна България преди двадесет и пет години беше следването. Бях студент в София и се откри опция да отида да изучавам в университет в Щатите. Решението ми не беше импулсивно, а по-скоро премислено. Имаше презентации на Американското посолство, което насърчаваше тогава първата вълна от хора след десети ноември, с цел да им кажат, че не е чак толкоз скъпо и невероятно образованието в Съединени американски щати и имаме късмет да отидем. Американското обучение на собствен ред имаше славата на едно от най-хубавите в света и от там пристигна желанието ми да отпътува “, споделя Ивайло Стоянов.
„ Дали беше дълъг пътя до това да работя в огромна компания зад океана - по принцип, откакто завършиш университет отиваш да работиш някъде. Може да е софтуерна компания или пък финансова, а може и да е нещо напълно друго. Дълъг е пътят в смисъл, че изисква някакви качества. Изисква доста труд и малко доза шанс. От тази позиция, в случай че имате шанс, някакви качества и сте работливи, пътят е напълно действителен. Трудно е заради обстоятелството, че доста хора не могат да устоят на година след година интензивен труд “, споделя Ивайло.
Съществува ли американската фантазия в днешно време или е по-скоро отживялост? Ако да, тогава може ли да бъде реализирана? За Ивайло Стоянов това е мъчно да се каже. Той има вяра, че всеки човек схваща понятието „ Американска фантазия “ по друг метод. И въпреки всичко той се усеща съумял човек. Щастлив е от живота си оттатък океана. „ Основното е доста работа. Животът е извънредно динамичен. Както тук не е елементарен, по този начин и там не е по-различно. Обикновено хората споделят: „ Да имаш къща, работа и положително семейство “, в случай че го разгледаме от тази позиция бих споделил, че не се окайвам “. „ Времената се менят, само че опциите остават “, безапелационен е Стоянов.
„ Философски видяно, в случай че се замислите постоянно ще чуете „ Преди време беше по-лесно “. Това, което желая да кажа е, че в този момент не е по-трудно от преди. С опциите на интернет и глобализацията в международен мащаб надалеч по-лесно е за елементарния човек да направи нещо, което е било невероятно преди. Убеден съм, че в този момент има доста повече опция за всеки един българин. Независимо дали ще замине или ще остане в родината си. Много хора няма да го повярват, само че е по този начин “, безапелационен е Ивайло. С идването на новата власт в Америка се очакваше да се промени и настроението по отношение на неамериканците в страната.
„ Не съм забелязал такова нещо. Всичко си е както досега. Колкото до усещането, което оставаме у тях, като българи - мъчно е да се каже. Изключително разнородно е. Ако погледнете хората в България какви има - от тук, от там, сходна е картината и на нашите сънародници там. Както има качествени хора, които оставят положително усещане след себе си, по този начин има и некачествени, които вършат тъкмо противоположното. Нямам наблюдаване младото потомство американци да са по-работливи. За мен персонално резултатът от бригади на чужденци, идващи от чужбина е нулев. Всъщност, те работят за относително малко пари на сезонна работа през лятото, която така и така няма кой да заеме и в случай че би трябвало да платят на локален, ще би трябвало да платят повече. Другата по-приятна страна на монетата е културният продан. Аз също съм ходил на времето на бригада в Англия - берях ягоди. То си е положително. Отивате, пътувате, запознавате се с културата на другите нации. Няма да изкарате кой знае какъв брой пари. В някои случаи има хора, които взимат нещата съществено и гледат да изкарат пари, само че действително видяно си зависи от това на кое ще придадете интерес. Бих споделил на хората, които са се запътили натам за бригади да не гледат да отидат единствено, с цел да изкарат пари. По-скоро да отидат и да видят свят, тъй като парите, които са изкарали няма да имат значение след 10 години, като се извърнат обратно “, споделя от първо лице Стоянов.
Носталгията по родината
„ Да, изпитвам носталгия. За всеки е самостоятелно. Има такива, които изпитват, други, които в никакъв случай не са изпитвали и трети, които в никакъв случай не желаят да се връщат. За мен персонално носталгията не става по-малка или по-голяма с времето. Или имаш пристрастеност към това нещо, или не. Едно е несъмнено - множеството хора изпитват носталгия “, съобщи Ивайло. „ Връщам се няколко пъти в годината. Промяна има. Като цяло бих споделил, че е положителна. Естествено, някои хора ще кажат, че не е по този начин. Има една приказка „ Две стъпки напред, две обратно и една встрани “ - ние се движим по този начин. Като цяло се движим напред, само че се движим с доста по-бавна скорост в сравнение с ни се желае и с доста неточности. Някои неща са доста напред, а други обратно. На междинния човек какво му се желае - желае му се да стигнем американците през днешния ден. Трябва да бъдем търпеливи. В моя живот няма да ги стигнем. Стартът ни е доста по-нисък. Ще дам образец, с цел да не е напълно нереално. Нека да се върнем 10 години обратно, даже и двадесет.
Какви бяха приходите на българина в долари преди? Преди двадесет години бяха към шейсет $ на месец. Не приказвам за рецесията на Виденов и такива неща. Говоря като цяло за деведесетте години. През 2007-ма година какъв брой бяха? Грубо към двеста-триста $. Колко са сега? Ако погледнем статистиката са към шестстотин. Разбира се, всички ще кажат, че всичко е по-скъпо. Преди време даже не можеше да излезеш от България. Покупателната дарба е по-голяма, в случай че погледнем всяка статистика. Дори да кажете, че не е същинска, даже да е двадесет % подправена. Погледнете професионалната реализация, когато приключих в Щатите през 1993-та година желаех да се върна. Първото беше или да стартира личен бизнес, който да се занимава със програмен продукт и финанси. Второ беше да отида да работя в някоя компания, която ще каже: „ Да, той има опит от Щатите. “ Нямаше никакъв интерес за хора, които са приключили в Щатите. Единственият късмет за работа беше да познаваш някого, който да те наеме на работа в неговата компания “.
За развиването на България през погледа на българина зад граница
„ Има и някои неща, които са доста зле, само че като цяло приходи, реализация, инфраструктура и изобщо цялостният прогрес се усъвършенстват. Най-лошото и отрицателно е демографският срив. Демографската злополука за мен е най-лошото за нас. По-зле е от преди двадесет или тридесет години. Другото е, че има опростяване на нацията. Нивото на образованието е доста ниско. Има доста способни и качествени хора, които се усещат недооценени тук и за това отпътуват “.
За политическата класа
„ Положителните и негативните неща ви ги споделих. Отрицателните са в резултат значително на несъответстващата политика и ръководство, които имаме през последните години. За жал имаме преди този момент четиридесет и пет години несъответстващо ръководство и по-късно имаме двадесет години в друга посока просто. Въпреки това ръководство, с помощта на влизането ни в Европейския съюз и НАТО, ние сме мръднали нагоре. За жал, настоящето ръководство ни стопира да не сме още по-нагоре “.
За бъдещето
„ Трябва да създадем нещо. Трябва да разберем, че в последна сметка от нас зависи. Дали си в България, в Щатите или някъде другаде - би трябвало да повярваме, че можем да променим нещата и да се трудим за тяхната смяна. Първото нещо, което би трябвало да създадем е да не гледаме нихилистично на нещата Българинът е нихилист. Всички считат, че нещата са доста зле, даже, когато не са. Второто е, да не се разделяме. Съединението прави силата! Да участваме интензивно в държавния и обществен живот. Не може да си постоянно засегнат и да не се интересуваш от нищо. Когато не следиш новините, не гласуваш, не гледаш телевизия имаш ли право да кажеш, че нещата са неприятни? Ти не участваш в този живот. Сам си се отблъснал от живота и искаш нещата да вървят. Е, няма да вървят. Не участваме интензивно в политическия и обществен живот. Единственият метод да го променим е да сме дейни. Ако чакаме, че ще отидем в Съединени американски щати или Германия и ще стане там, няма по какъв начин да стане. Трябва доста работа “.
„ Това, което ме накара да напусна България преди двадесет и пет години беше следването. Бях студент в София и се откри опция да отида да изучавам в университет в Щатите. Решението ми не беше импулсивно, а по-скоро премислено. Имаше презентации на Американското посолство, което насърчаваше тогава първата вълна от хора след десети ноември, с цел да им кажат, че не е чак толкоз скъпо и невероятно образованието в Съединени американски щати и имаме късмет да отидем. Американското обучение на собствен ред имаше славата на едно от най-хубавите в света и от там пристигна желанието ми да отпътува “, споделя Ивайло Стоянов.
„ Дали беше дълъг пътя до това да работя в огромна компания зад океана - по принцип, откакто завършиш университет отиваш да работиш някъде. Може да е софтуерна компания или пък финансова, а може и да е нещо напълно друго. Дълъг е пътят в смисъл, че изисква някакви качества. Изисква доста труд и малко доза шанс. От тази позиция, в случай че имате шанс, някакви качества и сте работливи, пътят е напълно действителен. Трудно е заради обстоятелството, че доста хора не могат да устоят на година след година интензивен труд “, споделя Ивайло.
Съществува ли американската фантазия в днешно време или е по-скоро отживялост? Ако да, тогава може ли да бъде реализирана? За Ивайло Стоянов това е мъчно да се каже. Той има вяра, че всеки човек схваща понятието „ Американска фантазия “ по друг метод. И въпреки всичко той се усеща съумял човек. Щастлив е от живота си оттатък океана. „ Основното е доста работа. Животът е извънредно динамичен. Както тук не е елементарен, по този начин и там не е по-различно. Обикновено хората споделят: „ Да имаш къща, работа и положително семейство “, в случай че го разгледаме от тази позиция бих споделил, че не се окайвам “. „ Времената се менят, само че опциите остават “, безапелационен е Стоянов.
„ Философски видяно, в случай че се замислите постоянно ще чуете „ Преди време беше по-лесно “. Това, което желая да кажа е, че в този момент не е по-трудно от преди. С опциите на интернет и глобализацията в международен мащаб надалеч по-лесно е за елементарния човек да направи нещо, което е било невероятно преди. Убеден съм, че в този момент има доста повече опция за всеки един българин. Независимо дали ще замине или ще остане в родината си. Много хора няма да го повярват, само че е по този начин “, безапелационен е Ивайло. С идването на новата власт в Америка се очакваше да се промени и настроението по отношение на неамериканците в страната.
„ Не съм забелязал такова нещо. Всичко си е както досега. Колкото до усещането, което оставаме у тях, като българи - мъчно е да се каже. Изключително разнородно е. Ако погледнете хората в България какви има - от тук, от там, сходна е картината и на нашите сънародници там. Както има качествени хора, които оставят положително усещане след себе си, по този начин има и некачествени, които вършат тъкмо противоположното. Нямам наблюдаване младото потомство американци да са по-работливи. За мен персонално резултатът от бригади на чужденци, идващи от чужбина е нулев. Всъщност, те работят за относително малко пари на сезонна работа през лятото, която така и така няма кой да заеме и в случай че би трябвало да платят на локален, ще би трябвало да платят повече. Другата по-приятна страна на монетата е културният продан. Аз също съм ходил на времето на бригада в Англия - берях ягоди. То си е положително. Отивате, пътувате, запознавате се с културата на другите нации. Няма да изкарате кой знае какъв брой пари. В някои случаи има хора, които взимат нещата съществено и гледат да изкарат пари, само че действително видяно си зависи от това на кое ще придадете интерес. Бих споделил на хората, които са се запътили натам за бригади да не гледат да отидат единствено, с цел да изкарат пари. По-скоро да отидат и да видят свят, тъй като парите, които са изкарали няма да имат значение след 10 години, като се извърнат обратно “, споделя от първо лице Стоянов.
Носталгията по родината
„ Да, изпитвам носталгия. За всеки е самостоятелно. Има такива, които изпитват, други, които в никакъв случай не са изпитвали и трети, които в никакъв случай не желаят да се връщат. За мен персонално носталгията не става по-малка или по-голяма с времето. Или имаш пристрастеност към това нещо, или не. Едно е несъмнено - множеството хора изпитват носталгия “, съобщи Ивайло. „ Връщам се няколко пъти в годината. Промяна има. Като цяло бих споделил, че е положителна. Естествено, някои хора ще кажат, че не е по този начин. Има една приказка „ Две стъпки напред, две обратно и една встрани “ - ние се движим по този начин. Като цяло се движим напред, само че се движим с доста по-бавна скорост в сравнение с ни се желае и с доста неточности. Някои неща са доста напред, а други обратно. На междинния човек какво му се желае - желае му се да стигнем американците през днешния ден. Трябва да бъдем търпеливи. В моя живот няма да ги стигнем. Стартът ни е доста по-нисък. Ще дам образец, с цел да не е напълно нереално. Нека да се върнем 10 години обратно, даже и двадесет.
Какви бяха приходите на българина в долари преди? Преди двадесет години бяха към шейсет $ на месец. Не приказвам за рецесията на Виденов и такива неща. Говоря като цяло за деведесетте години. През 2007-ма година какъв брой бяха? Грубо към двеста-триста $. Колко са сега? Ако погледнем статистиката са към шестстотин. Разбира се, всички ще кажат, че всичко е по-скъпо. Преди време даже не можеше да излезеш от България. Покупателната дарба е по-голяма, в случай че погледнем всяка статистика. Дори да кажете, че не е същинска, даже да е двадесет % подправена. Погледнете професионалната реализация, когато приключих в Щатите през 1993-та година желаех да се върна. Първото беше или да стартира личен бизнес, който да се занимава със програмен продукт и финанси. Второ беше да отида да работя в някоя компания, която ще каже: „ Да, той има опит от Щатите. “ Нямаше никакъв интерес за хора, които са приключили в Щатите. Единственият късмет за работа беше да познаваш някого, който да те наеме на работа в неговата компания “.
За развиването на България през погледа на българина зад граница
„ Има и някои неща, които са доста зле, само че като цяло приходи, реализация, инфраструктура и изобщо цялостният прогрес се усъвършенстват. Най-лошото и отрицателно е демографският срив. Демографската злополука за мен е най-лошото за нас. По-зле е от преди двадесет или тридесет години. Другото е, че има опростяване на нацията. Нивото на образованието е доста ниско. Има доста способни и качествени хора, които се усещат недооценени тук и за това отпътуват “.
За политическата класа
„ Положителните и негативните неща ви ги споделих. Отрицателните са в резултат значително на несъответстващата политика и ръководство, които имаме през последните години. За жал имаме преди този момент четиридесет и пет години несъответстващо ръководство и по-късно имаме двадесет години в друга посока просто. Въпреки това ръководство, с помощта на влизането ни в Европейския съюз и НАТО, ние сме мръднали нагоре. За жал, настоящето ръководство ни стопира да не сме още по-нагоре “.
За бъдещето
„ Трябва да създадем нещо. Трябва да разберем, че в последна сметка от нас зависи. Дали си в България, в Щатите или някъде другаде - би трябвало да повярваме, че можем да променим нещата и да се трудим за тяхната смяна. Първото нещо, което би трябвало да създадем е да не гледаме нихилистично на нещата Българинът е нихилист. Всички считат, че нещата са доста зле, даже, когато не са. Второто е, да не се разделяме. Съединението прави силата! Да участваме интензивно в държавния и обществен живот. Не може да си постоянно засегнат и да не се интересуваш от нищо. Когато не следиш новините, не гласуваш, не гледаш телевизия имаш ли право да кажеш, че нещата са неприятни? Ти не участваш в този живот. Сам си се отблъснал от живота и искаш нещата да вървят. Е, няма да вървят. Не участваме интензивно в политическия и обществен живот. Единственият метод да го променим е да сме дейни. Ако чакаме, че ще отидем в Съединени американски щати или Германия и ще стане там, няма по какъв начин да стане. Трябва доста работа “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ