Каските са от 1941-1943 г. Какво видя на фронта един руски войник преди да бъде убит
От началото на войната в Украйна хиляди руснаци са изгубили живота си, само че Москва не афишира точния им брой. Сред околните им от дълго време вървят непотвърдени клюки, че оборудването на съветската войска е остаряла и незадоволителна. Вижте какво описа на околните си един деец преди да бъде погубен на фронта.
Руски деец с опит в задгранични задачи изпитва проблеми да си откри постоянна работа. След като родината му стартира пълномащабна война в Украйна, той пробва да се запише на военна работа, само че му отхвърлят. След известно време съветската войска подвига оптималната възраст за доброволците и той се озовава на фронта. След малко повече от месец е погубен.
Докато е към момента жив обаче разказите на 43-годишния Дмитрий Зорин разкриват действителната картина за това при какви условия водят война доста съветски бойци в Украйна - със остаряло снаряжение и след незадоволителна подготовка. Това споделят неговите близки, откакто погребват Зорин на 4 юли в град Старая Руса, Новгородска област.
"Не можеше да гледа новините, какъв брой млади и неопитни 18-20-годишни момчета умират. Казвах му, че това не е като войните, в които е взел участие, че в този момент е друго ", споделя сестра му Екатерина пред " ", службата на Радио Свободна Европа/Радио Свобода в Северозападна Русия.
По думите на Екатерина брат ѝ не е имал "здраво място по тялото - от ножове, от патрони ". "Общо взето, цялостен живот беше на косъм от гибелта. През своите 43 години вървеше по ръба на острието. И когато тръгваше в този момент, ми сподели: "Не се притеснявай, удовлетворен съм. "
Зорин е служил в 6-та рота на 76-та въздушнодесантна дивизия на 104-ти полк. Участвал е в две задачи в Чечня и Косово . След началото на съветската инвазия в Украйна, незабавно взема решение да отиде на фронта, само че получава такава опция едвам след два месеца и половина.
Сестра му признава, че към това решение го е тласнала и неналичието на работа . След уволнението си от авиоремонтния цех в Старая Руса, нещата за Дмитрий не вървят добре. През последните шест месеца преди войната, които прекарава в Санкт Петербург, сменя три работни места, две от които приема единствено с цел да изкара някакви пари.
След 24 февруари той отива във военната работа, с цел да се запише като доброволец, само че получава отвод поради възрастта си. През април обаче, когато съветската войска към този момент търпи съществени загуби, Зорин получава позвъняване, че може да подпише контракт. Към оня миг Москва покачва оптималната позволена възраст за добворолците до 50 години.
На 16 май Зорин отпътува, откакто минава медицински обзор. Заедно с останалите мъже са превозени с военни самолети. Сестра му получава есемес от Украйна, в който той написа: "Момчетата получиха картечници, само че към този момент даже муха не прехвърча. Каските са от 1941-1943 година "
Някои се учат тук да държат оръжия, видяха това за първи път.
Преди да бъдат изпратени на фронта, новите попълнения имат единствено един ден образование . Зорин твърди, че се е оказал най-опитният подписалите контракт, пътували дружно с него.
"Казваше: "Някои се учат тук да държат оръжия, видяха това за първи път. Страхувам се, че моите хора ще се провалят ", спомня си думите му Екатерина.
По думите ѝ Дмитрий ѝ разказал, че още на втория ден са съумели да пленят седем украинци, а на третия персонално той е заловил двама. Единият от тях е бил погубен с граната, тъй като не се е съгласил да се съобщи. Тогава се наложило да хвърлят три гранати, тъй като единствено последната гръмнала, преразказва сестрата на убития съветски боец.
След това дружно с другарите му взели униформите, термовизионните камери, каските и бронежилетките на пленниците си, с цел да попълнят оборудването си, продължава Екатерина.
Изпратен в пердах, тъй като "няма кой да отиде "
Зорин се бие малко повече от месец в Украйна. Убит е на 23 юни в село Долгенкое крам Изюм, Харковска област. Последната му борба стартира в 5:00 часа сутринта. Изпращат го на бойното поле, макар че явно съветските сили там се нуждаят от подкрепление - по радиостанцията оповестяват, че всички, които са излезли в багра преди този момент, са убити.
Друг мъж от Старая Руса - Иван, отива дружно с Дмитрий на война и по-късно споделя на сестра му какво се е случило. Самият той в този момент е в болница в Санкт Петербург с костни фрактури на двете ръце.
"Той ми сподели, че е носил Дима до болничното заведение 2 километра, откакто го е намерил към този момент мъртъв в окопа ", споделя още Екатерина, добавяйки, че е чула за последно брат си на 22 юни.
Преди да замине на фронта, тя му е споделила да остави нейните контакти във военната работа, с цел да позвънят на майка им, в случай че той бъде погубен. Екатерина обаче схваща какво се е случило още преди позвъняването на военните - от някогашната жена на Иван, която работи с нейни общи другари.
"Дима не е трябвало да върви там в 5:00 сутринта. Но те са го събудили по неотложност и са му споделили: "Няма кой да отиде, хайде! " И е отишъл на гибел. От Военното ръководство споделиха, че е попаднал на мина, а по-късно снайперист го е прострелял в главата. Върху тялото му са паднали още трима ранени ", споделя още сестрата.
Дмитрий Зорин е докаран вкъщи в затворен ковчег, в който обаче има отвор. През него те виждат дупката от патрон в главата му и едното му насинено око.
Тримесечният контракт с армията на Дмитрий Зорин е трябвало да изтече на 20 август. Всичките му родственици броят дните до този миг, а в този момент даже не са сигурни коя тъкмо е датата на гибелта му.
Каквато е датата, такава е. Какъв е казусът?
"Обадиха ми се от военната работа на 30 юни и споделиха, че Дима е умрял на 20 юни. "Казах им: "А на 22-и с кого тогава приказвах по телефона ?! " Тогава започнаха да се обаждат, да споделят, че може би е станала неточност. Накрая ни оповестиха, че е умрял на 26-и. Но на нас към този момент ни бяха споделили, че най-вероятно е станало на 24-и. На което ни дадоха отговор: "Слушайте, мислите ли, че някой ще разбере? Каквато е датата, такава е. Какъв е казусът? "
Подобно на останалите съветски военни, починали в Украйна, редови войник Дмитрий Зорин има право на медал за смелост. А от учебно заведение № 2, където е учил, желаят да окачат табела в негова памет. Но компенсацията, дадено от страната до седмица, към момента не е получено от фамилията.
Вдовицата му Ирина Зорина, с която той не е живял през последните две години, остава с апартамент с ипотека. Сега би трябвало сама да изплаща заема. А трите милиона рубли, които 9-годишният им наследник Иван ще получи от страната като обезщетение за убития си татко, не могат да бъдат употребявани още 9 години, до момента в който момчето не навърши пълноправие.
"Искам да схвана дали е допустимо в този момент да купя апартамент за Ваня с тези пари. Ако не ми разрешат, не знам какъв брой ще остане от тази сума, когато той е на 18 години ", признава Ирина.
Недоверие към Кремъл, само че не и за войната
Сестрата на Дмитрий Зорин към този момент не има вяра на информацията на формалните медии за изискванията, при които води война съветската войска. "Няма смисъл да лъжат ", споделя тя, откакто е чула разказите на очевидци. Въпреки това тя към момента е уверена, че започнатата от Кремъл "специална интервенция " е била вярна.
"Американците няма да ни оставят на мира. Те желаят да живеем като през 90-те. Просто ги е гняв, горките, че започнахме да се надигаме, да не сме на колене и някак да живеем. 30 години те отглеждат тези нацисти в Украйна ", повтаря Екатерина изказванията на формалната военна агитация в Москва.
Тя даже споделя, че така наречен кадировци - чеченските бойци, които преди руснаците са мразели, в този момент доста им оказват помощ. Кадировците станаха известни след началото на войната като "Тикток армията " на чеченския водач Рамзан Кадиров, тъй като качваха клипове за агитация - по какъв начин нападат празни здания и се борят против незабележим зложелател. Те работят като втори ешелон на съветското нахлуване.
Екатерина обаче признава, че брат ѝ е казвал, че както във войната в Чечня доста млади руснаци са починали на вятъра, по този начин и в Украйна се случва същото.
"Сега отново ще се бием известно време, момчетата ще бъдат убити и отново всичко ще се не помни ", счита сестрата на Димитрий и недоумява: "Не знам за какво трябваше да вървят там, толкоз млади и неопитни момчета... "
Руски деец с опит в задгранични задачи изпитва проблеми да си откри постоянна работа. След като родината му стартира пълномащабна война в Украйна, той пробва да се запише на военна работа, само че му отхвърлят. След известно време съветската войска подвига оптималната възраст за доброволците и той се озовава на фронта. След малко повече от месец е погубен.
Докато е към момента жив обаче разказите на 43-годишния Дмитрий Зорин разкриват действителната картина за това при какви условия водят война доста съветски бойци в Украйна - със остаряло снаряжение и след незадоволителна подготовка. Това споделят неговите близки, откакто погребват Зорин на 4 юли в град Старая Руса, Новгородска област.
"Не можеше да гледа новините, какъв брой млади и неопитни 18-20-годишни момчета умират. Казвах му, че това не е като войните, в които е взел участие, че в този момент е друго ", споделя сестра му Екатерина пред " ", службата на Радио Свободна Европа/Радио Свобода в Северозападна Русия.
По думите на Екатерина брат ѝ не е имал "здраво място по тялото - от ножове, от патрони ". "Общо взето, цялостен живот беше на косъм от гибелта. През своите 43 години вървеше по ръба на острието. И когато тръгваше в този момент, ми сподели: "Не се притеснявай, удовлетворен съм. "
Зорин е служил в 6-та рота на 76-та въздушнодесантна дивизия на 104-ти полк. Участвал е в две задачи в Чечня и Косово . След началото на съветската инвазия в Украйна, незабавно взема решение да отиде на фронта, само че получава такава опция едвам след два месеца и половина.
Сестра му признава, че към това решение го е тласнала и неналичието на работа . След уволнението си от авиоремонтния цех в Старая Руса, нещата за Дмитрий не вървят добре. През последните шест месеца преди войната, които прекарава в Санкт Петербург, сменя три работни места, две от които приема единствено с цел да изкара някакви пари.
След 24 февруари той отива във военната работа, с цел да се запише като доброволец, само че получава отвод поради възрастта си. През април обаче, когато съветската войска към този момент търпи съществени загуби, Зорин получава позвъняване, че може да подпише контракт. Към оня миг Москва покачва оптималната позволена възраст за добворолците до 50 години.
На 16 май Зорин отпътува, откакто минава медицински обзор. Заедно с останалите мъже са превозени с военни самолети. Сестра му получава есемес от Украйна, в който той написа: "Момчетата получиха картечници, само че към този момент даже муха не прехвърча. Каските са от 1941-1943 година "
Някои се учат тук да държат оръжия, видяха това за първи път.
Преди да бъдат изпратени на фронта, новите попълнения имат единствено един ден образование . Зорин твърди, че се е оказал най-опитният подписалите контракт, пътували дружно с него.
"Казваше: "Някои се учат тук да държат оръжия, видяха това за първи път. Страхувам се, че моите хора ще се провалят ", спомня си думите му Екатерина.
По думите ѝ Дмитрий ѝ разказал, че още на втория ден са съумели да пленят седем украинци, а на третия персонално той е заловил двама. Единият от тях е бил погубен с граната, тъй като не се е съгласил да се съобщи. Тогава се наложило да хвърлят три гранати, тъй като единствено последната гръмнала, преразказва сестрата на убития съветски боец.
След това дружно с другарите му взели униформите, термовизионните камери, каските и бронежилетките на пленниците си, с цел да попълнят оборудването си, продължава Екатерина.
Изпратен в пердах, тъй като "няма кой да отиде "
Зорин се бие малко повече от месец в Украйна. Убит е на 23 юни в село Долгенкое крам Изюм, Харковска област. Последната му борба стартира в 5:00 часа сутринта. Изпращат го на бойното поле, макар че явно съветските сили там се нуждаят от подкрепление - по радиостанцията оповестяват, че всички, които са излезли в багра преди този момент, са убити.
Друг мъж от Старая Руса - Иван, отива дружно с Дмитрий на война и по-късно споделя на сестра му какво се е случило. Самият той в този момент е в болница в Санкт Петербург с костни фрактури на двете ръце.
"Той ми сподели, че е носил Дима до болничното заведение 2 километра, откакто го е намерил към този момент мъртъв в окопа ", споделя още Екатерина, добавяйки, че е чула за последно брат си на 22 юни.
Преди да замине на фронта, тя му е споделила да остави нейните контакти във военната работа, с цел да позвънят на майка им, в случай че той бъде погубен. Екатерина обаче схваща какво се е случило още преди позвъняването на военните - от някогашната жена на Иван, която работи с нейни общи другари.
"Дима не е трябвало да върви там в 5:00 сутринта. Но те са го събудили по неотложност и са му споделили: "Няма кой да отиде, хайде! " И е отишъл на гибел. От Военното ръководство споделиха, че е попаднал на мина, а по-късно снайперист го е прострелял в главата. Върху тялото му са паднали още трима ранени ", споделя още сестрата.
Дмитрий Зорин е докаран вкъщи в затворен ковчег, в който обаче има отвор. През него те виждат дупката от патрон в главата му и едното му насинено око.
Тримесечният контракт с армията на Дмитрий Зорин е трябвало да изтече на 20 август. Всичките му родственици броят дните до този миг, а в този момент даже не са сигурни коя тъкмо е датата на гибелта му.
Каквато е датата, такава е. Какъв е казусът?
"Обадиха ми се от военната работа на 30 юни и споделиха, че Дима е умрял на 20 юни. "Казах им: "А на 22-и с кого тогава приказвах по телефона ?! " Тогава започнаха да се обаждат, да споделят, че може би е станала неточност. Накрая ни оповестиха, че е умрял на 26-и. Но на нас към този момент ни бяха споделили, че най-вероятно е станало на 24-и. На което ни дадоха отговор: "Слушайте, мислите ли, че някой ще разбере? Каквато е датата, такава е. Какъв е казусът? "
Подобно на останалите съветски военни, починали в Украйна, редови войник Дмитрий Зорин има право на медал за смелост. А от учебно заведение № 2, където е учил, желаят да окачат табела в негова памет. Но компенсацията, дадено от страната до седмица, към момента не е получено от фамилията.
Вдовицата му Ирина Зорина, с която той не е живял през последните две години, остава с апартамент с ипотека. Сега би трябвало сама да изплаща заема. А трите милиона рубли, които 9-годишният им наследник Иван ще получи от страната като обезщетение за убития си татко, не могат да бъдат употребявани още 9 години, до момента в който момчето не навърши пълноправие.
"Искам да схвана дали е допустимо в този момент да купя апартамент за Ваня с тези пари. Ако не ми разрешат, не знам какъв брой ще остане от тази сума, когато той е на 18 години ", признава Ирина.
Недоверие към Кремъл, само че не и за войната
Сестрата на Дмитрий Зорин към този момент не има вяра на информацията на формалните медии за изискванията, при които води война съветската войска. "Няма смисъл да лъжат ", споделя тя, откакто е чула разказите на очевидци. Въпреки това тя към момента е уверена, че започнатата от Кремъл "специална интервенция " е била вярна.
"Американците няма да ни оставят на мира. Те желаят да живеем като през 90-те. Просто ги е гняв, горките, че започнахме да се надигаме, да не сме на колене и някак да живеем. 30 години те отглеждат тези нацисти в Украйна ", повтаря Екатерина изказванията на формалната военна агитация в Москва.
Тя даже споделя, че така наречен кадировци - чеченските бойци, които преди руснаците са мразели, в този момент доста им оказват помощ. Кадировците станаха известни след началото на войната като "Тикток армията " на чеченския водач Рамзан Кадиров, тъй като качваха клипове за агитация - по какъв начин нападат празни здания и се борят против незабележим зложелател. Те работят като втори ешелон на съветското нахлуване.
Екатерина обаче признава, че брат ѝ е казвал, че както във войната в Чечня доста млади руснаци са починали на вятъра, по този начин и в Украйна се случва същото.
"Сега отново ще се бием известно време, момчетата ще бъдат убити и отново всичко ще се не помни ", счита сестрата на Димитрий и недоумява: "Не знам за какво трябваше да вървят там, толкоз млади и неопитни момчета... "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ