Вижте какви са новите удръжки, ако имате запор на заплата или пенсия
От началото на тази година на хората, които не могат да заплащат отговорностите си и имат натрапен запор върху пенсията или заплатата, към този момент ще им се удържат разнообразни суми. Причината е растежът на минималната заплата у нас, признат в последните дни на предходната година от служебното държавно управление. Според решението от 1 януари 2023 година минималната заплата стана 780 лв. при 710 лв. преди този момент.
Тя обаче, като се изключи че води до повишение на приходите на хората с най-ниски хонорари, се отразява и на сумите, които могат да ни удържат от пенсията или месечната заплата.
Ако работещ или пенсионер получават на месец сред минималната работна заплата или 780 лв. и двукратния й размер – 1560 лв., то на него му се вършат удръжки в размер на една трета от прихода, в случай че няма деца, и една четвърт, в случай че има такива, които устоя. Например, в случай че работещ или пенсионер получава след налози и осигуровки чисто 1000 лв., се приспада минималната заплата за страната или 780 лв. и остава сумата от 220 лв.. Ако няма деца, от нея се удържа една трета или близо 66 лв., а в случай че има деца – една четвърт или 55 лв..
При приход на индивида сред двойния размер на минималната заплата и четворния й размер или казано по-просто при сегашните параметри – в случай че наказаният дебитор получава на месец сред 1560 лв. и 3120 лв., то ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, в случай че има деца, които устоя, или с една трета, в случай че няма.
Промяна в сумата, която ще се удържа при запор, ще има и за хората с доста високи приходи, които получават над четирикратния размер на минималната работна заплата. Тогава удръжки се вършат на горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че индивидът няма деца, които устоя, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че има такива. Тук ще попаднат с изключение на хората с високи заплати, по този начин и пенсионерите с оптимални пенсии, защото таванът беше повишен на 3400 лв. от 1 октомври. Последните данни на Национален осигурителен институт демонстрираха, че общо 983-ма са пенсионерите, които получават новия таван от октомври, от 2500 до 3000 лв. пенсия получават 3197 индивида, а от 3000 до 3400 лв. – 794.
Нетното заплащане е сумата, която получавате по банка, откакто работодателят е удържал всички налози и осигуровки, които е належащо да се внесат. Имайте поради, че на запор предстои освен сумата, която получавате по трудов контракт, само че и тази по контракти за ръководство, цивилен контракти, награди.
Защита от запор
Според Гражданския процесуален кодекс наложително осъществяване може да бъде ориентирано единствено върху пенсии и заплати с месечен размер над минималната работна заплата, т. е., от по-ниските пенсии и заплати не могат да се вършат удръжки.
Или с повдигането на минималната заплата от 1 януари не могат да се запорират заплати и пенсии до 780 лв..
Онлайн информация от данните на Национален осигурителен институт демонстрира, че към ноември месец тази година, след последното преизчисляване на пенсиите, предпазени от запор ще бъдат над 1,5 милиона пенсионери. Въпреки че няма публична статистика какъв брой хора работят на минимална заплата, съгласно калкулации на синдикатите това са към половин милион българи. Те също ще бъдат предпазени от запор на приходите им.
Освен това несеквестируеми са обществените пенсии, компенсациите за майчинството и болничните, детските надбавки, както и всевъзможен различен тип обществени заплащания. Към тях бяха добавени и сумите, възобновени от работодателите на техни служащи и чиновници, които са употребили данъчни облекчения за деца, включително и за деца с увреждания. В края на годината депутатите одобриха промени в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, които плануват данъчните облекчения за деца да не могат да бъдат запорирани и изземвани за погасяване на отговорности към страната.
Когато обаче получавате всички тези заплащания по банков път на една сметка, то правосъдният реализатор няма по какъв начин да знае от какво са постъпленията в нея. Така поражда проблем. В този случай е належащо да се показа извлечение от банковата сметка на длъжника за няколко месеца обратно, от което да е видно основанието на постъпилите суми в банковата сметка на длъжника.
При показване на това извлечение правосъдният реализатор подвига наложените запори и възвръща удържаните суми. Длъжникът би трябвало да работи бързо, с цел да не преведе в това време правосъдният реализатор събраните суми на взискателя.
Първо правосъдният реализатор изпраща запорно известие до работодателя на длъжника. Целта е да разбере дали трудовото му заплащане е над секвестируемия най-малко - размера на минималната работна заплата за страната и дали към този момент няма наложени други запори, по които се вършат към този момент удръжки от заплатата му.
Подобна е обстановката и с пенсиите - в този случай се изпраща запорно известие до Национален осигурителен институт, като от Национален осигурителен институт би трябвало да дадат отговор дали пенсията на длъжника е в размер над минималната заплата за страната и дали към този момент няма наложени запори. В тридневен период от приемане на запорното известие работодателят, респективно Национален осигурителен институт, би трябвало да даде писмен отговор на правосъдния реализатор.
Тя обаче, като се изключи че води до повишение на приходите на хората с най-ниски хонорари, се отразява и на сумите, които могат да ни удържат от пенсията или месечната заплата.
Ако работещ или пенсионер получават на месец сред минималната работна заплата или 780 лв. и двукратния й размер – 1560 лв., то на него му се вършат удръжки в размер на една трета от прихода, в случай че няма деца, и една четвърт, в случай че има такива, които устоя. Например, в случай че работещ или пенсионер получава след налози и осигуровки чисто 1000 лв., се приспада минималната заплата за страната или 780 лв. и остава сумата от 220 лв.. Ако няма деца, от нея се удържа една трета или близо 66 лв., а в случай че има деца – една четвърт или 55 лв..
При приход на индивида сред двойния размер на минималната заплата и четворния й размер или казано по-просто при сегашните параметри – в случай че наказаният дебитор получава на месец сред 1560 лв. и 3120 лв., то ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, в случай че има деца, които устоя, или с една трета, в случай че няма.
Промяна в сумата, която ще се удържа при запор, ще има и за хората с доста високи приходи, които получават над четирикратния размер на минималната работна заплата. Тогава удръжки се вършат на горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че индивидът няма деца, които устоя, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че има такива. Тук ще попаднат с изключение на хората с високи заплати, по този начин и пенсионерите с оптимални пенсии, защото таванът беше повишен на 3400 лв. от 1 октомври. Последните данни на Национален осигурителен институт демонстрираха, че общо 983-ма са пенсионерите, които получават новия таван от октомври, от 2500 до 3000 лв. пенсия получават 3197 индивида, а от 3000 до 3400 лв. – 794.
Нетното заплащане е сумата, която получавате по банка, откакто работодателят е удържал всички налози и осигуровки, които е належащо да се внесат. Имайте поради, че на запор предстои освен сумата, която получавате по трудов контракт, само че и тази по контракти за ръководство, цивилен контракти, награди.
Защита от запор
Според Гражданския процесуален кодекс наложително осъществяване може да бъде ориентирано единствено върху пенсии и заплати с месечен размер над минималната работна заплата, т. е., от по-ниските пенсии и заплати не могат да се вършат удръжки.
Или с повдигането на минималната заплата от 1 януари не могат да се запорират заплати и пенсии до 780 лв..
Онлайн информация от данните на Национален осигурителен институт демонстрира, че към ноември месец тази година, след последното преизчисляване на пенсиите, предпазени от запор ще бъдат над 1,5 милиона пенсионери. Въпреки че няма публична статистика какъв брой хора работят на минимална заплата, съгласно калкулации на синдикатите това са към половин милион българи. Те също ще бъдат предпазени от запор на приходите им.
Освен това несеквестируеми са обществените пенсии, компенсациите за майчинството и болничните, детските надбавки, както и всевъзможен различен тип обществени заплащания. Към тях бяха добавени и сумите, възобновени от работодателите на техни служащи и чиновници, които са употребили данъчни облекчения за деца, включително и за деца с увреждания. В края на годината депутатите одобриха промени в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, които плануват данъчните облекчения за деца да не могат да бъдат запорирани и изземвани за погасяване на отговорности към страната.
Когато обаче получавате всички тези заплащания по банков път на една сметка, то правосъдният реализатор няма по какъв начин да знае от какво са постъпленията в нея. Така поражда проблем. В този случай е належащо да се показа извлечение от банковата сметка на длъжника за няколко месеца обратно, от което да е видно основанието на постъпилите суми в банковата сметка на длъжника.
При показване на това извлечение правосъдният реализатор подвига наложените запори и възвръща удържаните суми. Длъжникът би трябвало да работи бързо, с цел да не преведе в това време правосъдният реализатор събраните суми на взискателя.
Първо правосъдният реализатор изпраща запорно известие до работодателя на длъжника. Целта е да разбере дали трудовото му заплащане е над секвестируемия най-малко - размера на минималната работна заплата за страната и дали към този момент няма наложени други запори, по които се вършат към този момент удръжки от заплатата му.
Подобна е обстановката и с пенсиите - в този случай се изпраща запорно известие до Национален осигурителен институт, като от Национален осигурителен институт би трябвало да дадат отговор дали пенсията на длъжника е в размер над минималната заплата за страната и дали към този момент няма наложени запори. В тридневен период от приемане на запорното известие работодателят, респективно Национален осигурителен институт, би трябвало да даде писмен отговор на правосъдния реализатор.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ