Населението на България е намаляло с 2,5 млн. души от началото на 90-те
От началото на 90-те години на 20-ти век популацията на България е намаляло с към 2,5 милиона души. Това се дължи както на трендове като спада в раждаемостта и застаряването на популацията, по този начин и на характерни фактори за страната като забележителната емиграция, изключително през интервала 2012-2019 година.
Изводите са от към Министерския съвет, който е консултативен орган към държавното управление.
Населението на страната в трудоспособна възраст изпитва възходящ напън от 2010 година насам, пишат още създателите на разбора. Очаква се той да се резервира висок до 2025-2035 година, след което ще има утежняване на наклонността.
Раждаемостта в България остава под равнището на заменяне на популацията, макар бавното ѝ възобновяване от началото на хилядолетието. Смъртността е измежду най-високите в Европейски Съюз, апродължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при приблизително 80,6 години за Европейски Съюз. Към 2022 година се следи и огромна разлика (около 7 години, при 6 години приблизително за Европейски Съюз ) в междинната дълготрайност на живота сред мъже и дами.
Стойността от 2.1 на тоталния коефициент на плодовитост за България се счита като граница за така наречен равнище на заменяне на популацията, при което то може да бъде непрекъснато за дълъг интервал от време. За България той спада под сериозната стойност още през 1980 година. Раждаемостта се характеризира с резистентен спад, който се форсира през интервала на преход след 1990 година, показват още създателите.
След началото на новото хилядолетие се следи наклонност на постепенно възобновяване на популацията както за България, по този начин и в другите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В интервали на стопански рецесии се появяват известни съмнения в раждаемостта. В последните години равнищата на плодовитост в страната са по-високи от тези в останалите 27 страни от Европейски Съюз. Въпреки това тоталният коефициент за България продължава да бъде под равнището за заменяне на популацията.
Страната ни попада в групата на ЦИЕ и във връзка с предстоящата дълготрайност на живота. В нея като цяло се следи застоялост на междинната дълготрайност през интервала 1960-1990 година, само че у нас стагнацията е траяла и през 90-те години на 20-ти век. След втората половина на 90-те години е почнал интервал на постепенно повишаване на въпросния индикатор.
Въпреки това, към 2022 година междинната дълготрайност на живота на родените в България е най-ниска спрямо останалите европейски страни.
Населението понижава заради негативните натурален приръст и чиста миграция, изключително в интервала 2012-2019 година, пишат създателите. От 2010 година се следи забележителното нарастване на демографския напън върху популацията в трудоспособна възраст.
Всички тези промени имат дълготрайни стопански последици за производството, пазара на труда, общественото обезпечаване и районното развиване, показва се в отчета. Изтъква се, че демографските промени съставляват сериозен риск за икономическия напредък и устойчивостта на обществените системи в България.
Според Съвета за стопански разбори след 2009 година демографията оказва мощно негативно въздействие върху растежа на Брутният вътрешен продукт, като междинният негативен резултат е към 0.9 процентни пункта годишно. Това съставлява към 45% от междинния годишен ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт за интервала 2010-2021 година.
За да се отговори на тези провокации е належащо използване на смесен метод, разчитащ както на директни, по този начин и на обезщетителни политики, считат създателите на отчета. Първите могат да включват да вземем за пример ограничения като стимулирането на раждаемостта и подобряването на здравния статус на популацията, както и ограничения, свързани с ръководството на миграционните процеси. Компенсаторните политики могат да бъдат ориентирани към увеличение на заетостта, повишение на продуктивността и възстановяване на качеството на трудовите запаси посредством просветителни политики и вложения в работлив капитал, поучава Институтът за стопански разбори.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Изводите са от към Министерския съвет, който е консултативен орган към държавното управление.
Населението на страната в трудоспособна възраст изпитва възходящ напън от 2010 година насам, пишат още създателите на разбора. Очаква се той да се резервира висок до 2025-2035 година, след което ще има утежняване на наклонността.
Раждаемостта в България остава под равнището на заменяне на популацията, макар бавното ѝ възобновяване от началото на хилядолетието. Смъртността е измежду най-високите в Европейски Съюз, апродължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при приблизително 80,6 години за Европейски Съюз. Към 2022 година се следи и огромна разлика (около 7 години, при 6 години приблизително за Европейски Съюз ) в междинната дълготрайност на живота сред мъже и дами.
Стойността от 2.1 на тоталния коефициент на плодовитост за България се счита като граница за така наречен равнище на заменяне на популацията, при което то може да бъде непрекъснато за дълъг интервал от време. За България той спада под сериозната стойност още през 1980 година. Раждаемостта се характеризира с резистентен спад, който се форсира през интервала на преход след 1990 година, показват още създателите.
След началото на новото хилядолетие се следи наклонност на постепенно възобновяване на популацията както за България, по този начин и в другите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В интервали на стопански рецесии се появяват известни съмнения в раждаемостта. В последните години равнищата на плодовитост в страната са по-високи от тези в останалите 27 страни от Европейски Съюз. Въпреки това тоталният коефициент за България продължава да бъде под равнището за заменяне на популацията.
Страната ни попада в групата на ЦИЕ и във връзка с предстоящата дълготрайност на живота. В нея като цяло се следи застоялост на междинната дълготрайност през интервала 1960-1990 година, само че у нас стагнацията е траяла и през 90-те години на 20-ти век. След втората половина на 90-те години е почнал интервал на постепенно повишаване на въпросния индикатор.
Въпреки това, към 2022 година междинната дълготрайност на живота на родените в България е най-ниска спрямо останалите европейски страни.
Населението понижава заради негативните натурален приръст и чиста миграция, изключително в интервала 2012-2019 година, пишат създателите. От 2010 година се следи забележителното нарастване на демографския напън върху популацията в трудоспособна възраст.
Всички тези промени имат дълготрайни стопански последици за производството, пазара на труда, общественото обезпечаване и районното развиване, показва се в отчета. Изтъква се, че демографските промени съставляват сериозен риск за икономическия напредък и устойчивостта на обществените системи в България.
Според Съвета за стопански разбори след 2009 година демографията оказва мощно негативно въздействие върху растежа на Брутният вътрешен продукт, като междинният негативен резултат е към 0.9 процентни пункта годишно. Това съставлява към 45% от междинния годишен ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт за интервала 2010-2021 година.
За да се отговори на тези провокации е належащо използване на смесен метод, разчитащ както на директни, по този начин и на обезщетителни политики, считат създателите на отчета. Първите могат да включват да вземем за пример ограничения като стимулирането на раждаемостта и подобряването на здравния статус на популацията, както и ограничения, свързани с ръководството на миграционните процеси. Компенсаторните политики могат да бъдат ориентирани към увеличение на заетостта, повишение на продуктивността и възстановяване на качеството на трудовите запаси посредством просветителни политики и вложения в работлив капитал, поучава Институтът за стопански разбори.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ