Наша гурбетчийка: Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам, че не останах да бера ягоди там!
От начало бях уверена, че ще се оправя бях предизвестена за това от какво се състои работата само че когато пристигнахме действителността бе друга. Настаниха ни е порт-кабина дружно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т. н, споделя българка в уеб страницата spodeli.net.
Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме мудни берачи на ягоди и аз и приятеля ми само че въпреки всичко се справяхме. Обаче пристигна един миг в които нямаше задоволително работа за всичките 300 индивида и започнаха един по един да ни махат.
Въпрос на време бе да махнат и нас по тази причина взехме решение да се преместим в Лондон и по този начин след съвсем 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.
Отседнахме при наши познати за няколко дни до момента в който намерим квартира подобаваща за финансите който имахме, аз щях да шетам къщи и момчето ми да работи строителство само че за задачата трябваше да премине през CNC тест или нещо сходно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли доста само че в този миг ни изкочи предложение за работа на флаиери. Естествено незабавно приехме, нямахме избор!
Преместиха ни в различен град и незабавно започнахме.. Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаиера за неопределен срок от деня на разнообразни региони и минавахме по почти 20 благи дневно пешком.. След няколко дни обаче краката ни се трансфораха безусловно в гъби, появиха се ужасни болки, подуване и т. н
Беше доста ужасно вали, гърми ти си на открито и разнасяш флаиерите. Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да диря вариянт да се прибера в България.
Приятеля ми искаше да остане само че пък не искаше и да си потеглям сама. В последна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата.
Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах пъклен доста, че съм решила да се прибера. Надявам се всички който четат това да ме схванат вярно! Каквото и да ни се случваше там бяхме доста по добре от тук, там може да се трепехме като животни само че най-малко когато влизахме в магазина задоволявахме напълно потребностите си. не сме се лишавали от нищо и знаехме защо работим. Затова не се подавайте на носталгия и компликации НЕ съдебна експертиза ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН. Цял живот ще скърбя, че желаех да си потегли А можеше да сме толкоз добре там в този момент.
Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме мудни берачи на ягоди и аз и приятеля ми само че въпреки всичко се справяхме. Обаче пристигна един миг в които нямаше задоволително работа за всичките 300 индивида и започнаха един по един да ни махат.
Въпрос на време бе да махнат и нас по тази причина взехме решение да се преместим в Лондон и по този начин след съвсем 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.
Отседнахме при наши познати за няколко дни до момента в който намерим квартира подобаваща за финансите който имахме, аз щях да шетам къщи и момчето ми да работи строителство само че за задачата трябваше да премине през CNC тест или нещо сходно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли доста само че в този миг ни изкочи предложение за работа на флаиери. Естествено незабавно приехме, нямахме избор!
Преместиха ни в различен град и незабавно започнахме.. Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаиера за неопределен срок от деня на разнообразни региони и минавахме по почти 20 благи дневно пешком.. След няколко дни обаче краката ни се трансфораха безусловно в гъби, появиха се ужасни болки, подуване и т. н
Беше доста ужасно вали, гърми ти си на открито и разнасяш флаиерите. Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да диря вариянт да се прибера в България.
Приятеля ми искаше да остане само че пък не искаше и да си потеглям сама. В последна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата.
Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах пъклен доста, че съм решила да се прибера. Надявам се всички който четат това да ме схванат вярно! Каквото и да ни се случваше там бяхме доста по добре от тук, там може да се трепехме като животни само че най-малко когато влизахме в магазина задоволявахме напълно потребностите си. не сме се лишавали от нищо и знаехме защо работим. Затова не се подавайте на носталгия и компликации НЕ съдебна експертиза ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН. Цял живот ще скърбя, че желаех да си потегли А можеше да сме толкоз добре там в този момент.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ