Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
От момента, в който целунал Иисус по бузата в Гетсиманската градина, Юда Искариотски се трансформирал в един от най-големите злодеи, познати на човечеството. Неговото решение да съобщи своя преподавател дало началото на събития, които стоят в основата на християнството – залавянето на Иисус, процесът против него, разпъването му на кръст и възкресението на Спасителя. Изследователите на Библията означават, че Юда е един от най-важните персонажи в Новия завет, само че все пак за него не се знае съвсем нищо.
Why Judas may actually have been more of a saint than a sinner
— The Independent (@Independent)
Кой е Юда Искариотски?
Въпросът за произхода на Юда е обект на разгорещени диспути. Според множеството специалисти, името Искариотски не е фамилно, а демонстрира, че той е роден в Кариот – град, намиращ се в Юдея, на юг от Йерусалим. „ Едно от нещата, което отличава Юда от останалите апостоли, е това, че той най-вероятно не е от Галилея “, отбелязва професорът по религиозни проучвания от университета в Айова Робърт Каргил. „ Иисус и останалите апостоли са от северната част на Израел, а името Искариотски на собствен ред може да е доказателство, че Юда е от южната част, което би го трансформирало в нещо като новобранец “, прибавя той.
Други учени не са съгласни с тази доктрина. Според тях, името Искариотски свързва Юда с така наречен сикарии. Това еврейско придвижване се зародило в Юдея в навечерието на Първата юдейско-римска война (поредица от въстания на евреите против римската власт в Юдея, избухнали в интервала 66 – 73 г.). Представителите му се противопоставяли на римското наличие в Светите земи и правили набези с нож на публични места против римляни и техните поддръжници. В Библията, обаче, не се загатва нищо за възможна връзка сред Юда и сикариите. Има и още значима детайлност – историците считат, че групировката била основана след гибелта на Иисус.
The Kiss of Judas. Christ is betrayed. A panel painting of c1470, probably from an East Anglian rood screen, now in the Fitzwilliam Museum, Cambridge The soldiers look on. Peter draws his sword to cut off the high priest's servant's ear. 1/3
— Simon Knott (@last_of_england)
Мотивите за измяната
Според Евангелието от Йоан, Иисус съобщил на своите възпитаници по време на Тайната вечеря, че един от тях ще го съобщи. Когато бил запитан кой ще направи това, Спасителят отвърнал, че предателят е този, на който ще даде парче самун. След като Юда получил въпросното парче, „ Сатаната влезе в него “, се споделя в евангелието. Всеизвестен факт е, че той предал Иисус за 30 сребърника – нещо, което е разказано в Евангелието от Матей. В интерес на истината, като пояснение за дейностите на Юда се показва въздействието на Сатаната, а не неговата лакомия. Евангелието от Йоан, обаче, разказва предателя на Иисус като аморален човек, който постоянно крадял от даренията, събирани от апостолите.
„ Винаги е имало хора, които желаят да обвържат измяната на Юда само с неговата лакомия “, показва Каргил. Други, обаче, виждат политически претекстове, криещи се зад постъпката му. Според тях, той бил отчаян от нежеланието на своя преподавател да поведе въстание против римляните. Има и трета доктрина, прибавя Каргил. Според нея, Юда в действителност се страхувал, че възможното експлоадиране на протест ще има пагубни последствия за еврейския народ. „ Може би е решил да съобщи Иисус, вярвайки, че по този метод ще предотврати огромни кръвопролития “, отбелязва специалистът.
Смъртта на Юда
Каквито и да били претекстовете му, откакто предал Иисус, Юда неотложно се разкаял за стореното от него. Той върнал 30-те сребърника, отбелязвайки, че е съгрешил, предавайки „ почтена кръв “. След като управляващите го изгонили, отказвайки да се вслушат в думите му, той се обесил на едно смокиново дърво. В библейската книга Деяния на светите апостоли, обаче, е разказана друга версия: „ със заплатата за своята несправедливост той закупи равнища и, като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му сърцевина се изсипа “.
Today's pick: Giotto: Judas Betrays Christ
— Art and the Bible (@artbible)
Действията на Юда довели до гибелта и възкресението на Иисус – събития, които, съгласно християнската традиция, донесли избавление на човечеството. Името му на собствен ред се трансформирало в синоним на измяната и подправеното другарство. В своята „ Божествена комедия “, Данте Алигиери го слага в деветия и финален кръг на пъкъла, а художници като Джото и Караваджо увековечават „ целувката на Юда “ в едни от своите най-известни творби.
„ Най-важният факт за Юда, с изключение на осъщественото от него изменничество, е връзката му с антисемитизма “, отбелязва на собствен ред журналистът Джоан Акочела в своя публикация, оповестена в списание „ Ню Йоркър “ през 2006 година Според нея, в продължение на епохи в очите на множеството християни той бил древен персонаж, сплотяващ в себе си съвсем всички стандарти, свързани с евреите. След края на Втората международна война почнал самобитен развой по реабилитирането му. Изследователят Уилям Класен, който е създател на книга, отдадена на Юда, отбелязва, че разказите за неговото изменничество изобилстват от грешки или откровени неистини.
Children beat effigy of Judas in Poland, amid persistence of " medieval anti-Semitism "
— The Washington Post (@washingtonpost)
Евангелието от Юда
През 1978 година в Египет бил открит античен текст, който може да промени изцяло визиите ни за Юда. Става въпрос за апокрифно евангелие, преведено от гръцки на коптски език най-вероятно в средата на II в. Текстът е написан от незнаен създател от името на Юда Искариотски (някои учени считат, че създател на евангелието е Ириней Лионски). В него той е показан като най-достойния измежду апостолите и се загатва, че самият Иисус го помолил да извърши измяната, с цел да може да се освободи от оковите на физическото си тяло и да извърши своята орис – да избави човечеството.
Фактът, че Евангелието от Юда е обект на доста несъгласия, не е изключително неочакван. Някои учени считат, че са позволени забележителен брой грешки при превода на истинския текст на коптски език. Именно затова читателят остава с неправилната визия за „ благородството “ на Юда. „ Истината е, че не знаем за какво е предал своя преподавател “, отбелязва Каргил. „ Ироничното в тази ситуация е, че без тази постъпка на Юда, Иисус нямаше да бъде хванат от римляните и разпънат на кръст. Казано по различен метод, без Юда нямаше да съществува централният съставен елемент на християнството - Възкресението “, заключава специалистът.
Why Judas may actually have been more of a saint than a sinner
— The Independent (@Independent)
Кой е Юда Искариотски?
Въпросът за произхода на Юда е обект на разгорещени диспути. Според множеството специалисти, името Искариотски не е фамилно, а демонстрира, че той е роден в Кариот – град, намиращ се в Юдея, на юг от Йерусалим. „ Едно от нещата, което отличава Юда от останалите апостоли, е това, че той най-вероятно не е от Галилея “, отбелязва професорът по религиозни проучвания от университета в Айова Робърт Каргил. „ Иисус и останалите апостоли са от северната част на Израел, а името Искариотски на собствен ред може да е доказателство, че Юда е от южната част, което би го трансформирало в нещо като новобранец “, прибавя той.
Други учени не са съгласни с тази доктрина. Според тях, името Искариотски свързва Юда с така наречен сикарии. Това еврейско придвижване се зародило в Юдея в навечерието на Първата юдейско-римска война (поредица от въстания на евреите против римската власт в Юдея, избухнали в интервала 66 – 73 г.). Представителите му се противопоставяли на римското наличие в Светите земи и правили набези с нож на публични места против римляни и техните поддръжници. В Библията, обаче, не се загатва нищо за възможна връзка сред Юда и сикариите. Има и още значима детайлност – историците считат, че групировката била основана след гибелта на Иисус.
The Kiss of Judas. Christ is betrayed. A panel painting of c1470, probably from an East Anglian rood screen, now in the Fitzwilliam Museum, Cambridge The soldiers look on. Peter draws his sword to cut off the high priest's servant's ear. 1/3
— Simon Knott (@last_of_england)
Мотивите за измяната
Според Евангелието от Йоан, Иисус съобщил на своите възпитаници по време на Тайната вечеря, че един от тях ще го съобщи. Когато бил запитан кой ще направи това, Спасителят отвърнал, че предателят е този, на който ще даде парче самун. След като Юда получил въпросното парче, „ Сатаната влезе в него “, се споделя в евангелието. Всеизвестен факт е, че той предал Иисус за 30 сребърника – нещо, което е разказано в Евангелието от Матей. В интерес на истината, като пояснение за дейностите на Юда се показва въздействието на Сатаната, а не неговата лакомия. Евангелието от Йоан, обаче, разказва предателя на Иисус като аморален човек, който постоянно крадял от даренията, събирани от апостолите.
„ Винаги е имало хора, които желаят да обвържат измяната на Юда само с неговата лакомия “, показва Каргил. Други, обаче, виждат политически претекстове, криещи се зад постъпката му. Според тях, той бил отчаян от нежеланието на своя преподавател да поведе въстание против римляните. Има и трета доктрина, прибавя Каргил. Според нея, Юда в действителност се страхувал, че възможното експлоадиране на протест ще има пагубни последствия за еврейския народ. „ Може би е решил да съобщи Иисус, вярвайки, че по този метод ще предотврати огромни кръвопролития “, отбелязва специалистът.
Смъртта на Юда
Каквито и да били претекстовете му, откакто предал Иисус, Юда неотложно се разкаял за стореното от него. Той върнал 30-те сребърника, отбелязвайки, че е съгрешил, предавайки „ почтена кръв “. След като управляващите го изгонили, отказвайки да се вслушат в думите му, той се обесил на едно смокиново дърво. В библейската книга Деяния на светите апостоли, обаче, е разказана друга версия: „ със заплатата за своята несправедливост той закупи равнища и, като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му сърцевина се изсипа “.
Today's pick: Giotto: Judas Betrays Christ
— Art and the Bible (@artbible)
Действията на Юда довели до гибелта и възкресението на Иисус – събития, които, съгласно християнската традиция, донесли избавление на човечеството. Името му на собствен ред се трансформирало в синоним на измяната и подправеното другарство. В своята „ Божествена комедия “, Данте Алигиери го слага в деветия и финален кръг на пъкъла, а художници като Джото и Караваджо увековечават „ целувката на Юда “ в едни от своите най-известни творби.
„ Най-важният факт за Юда, с изключение на осъщественото от него изменничество, е връзката му с антисемитизма “, отбелязва на собствен ред журналистът Джоан Акочела в своя публикация, оповестена в списание „ Ню Йоркър “ през 2006 година Според нея, в продължение на епохи в очите на множеството християни той бил древен персонаж, сплотяващ в себе си съвсем всички стандарти, свързани с евреите. След края на Втората международна война почнал самобитен развой по реабилитирането му. Изследователят Уилям Класен, който е създател на книга, отдадена на Юда, отбелязва, че разказите за неговото изменничество изобилстват от грешки или откровени неистини.
Children beat effigy of Judas in Poland, amid persistence of " medieval anti-Semitism "
— The Washington Post (@washingtonpost)
Евангелието от Юда
През 1978 година в Египет бил открит античен текст, който може да промени изцяло визиите ни за Юда. Става въпрос за апокрифно евангелие, преведено от гръцки на коптски език най-вероятно в средата на II в. Текстът е написан от незнаен създател от името на Юда Искариотски (някои учени считат, че създател на евангелието е Ириней Лионски). В него той е показан като най-достойния измежду апостолите и се загатва, че самият Иисус го помолил да извърши измяната, с цел да може да се освободи от оковите на физическото си тяло и да извърши своята орис – да избави човечеството.
Фактът, че Евангелието от Юда е обект на доста несъгласия, не е изключително неочакван. Някои учени считат, че са позволени забележителен брой грешки при превода на истинския текст на коптски език. Именно затова читателят остава с неправилната визия за „ благородството “ на Юда. „ Истината е, че не знаем за какво е предал своя преподавател “, отбелязва Каргил. „ Ироничното в тази ситуация е, че без тази постъпка на Юда, Иисус нямаше да бъде хванат от римляните и разпънат на кръст. Казано по различен метод, без Юда нямаше да съществува централният съставен елемент на християнството - Възкресението “, заключава специалистът.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ