POLITICO: Кой спечели от срещата между Тръмп и Путин в Аляска?
От момента, в който Доналд Тръмп и Владимир Путин слязоха от самолетите си на военновъздушната база от времето на Студената война край Анкъридж, Аляска, обществените им взаимоотношения бяха удивително другарски. Aмериканският президент аплодираше съветския водач, разменяха си усмивки, потупваха се по рамото, водеха многолюден, само че очевидно другарски диалог на аления килим.
След прехвръкване на американски военни самолети, Путин наруши протокола, като се качи в „ Звяра “ – формалната кола на американския президент – с цел да споделят лимузина до значимата среща на върха. Руският водач изглеждаше удовлетворен. И с право, написа в собствен ананлиз на дълго чаканата среща на върха POLITICO.
Подготовката за нея беше съпроводена от десетки тревожни прогнози от страна на публични лица, дипломати и специалисти. Имаше и огромни опасения, че Тръмп ще бъде надхитрен от някогашния апаратчик от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), което ще му разреши да направи великански крачки към постигането на задачата си да подчини Украйна, да я върне в ролята на съветски васал и да разбие така и така нежния западен алианс, като сложи Америка в спор с Киев и европейските му съдружници.
Въпреки че това не се случи, продължава изданието, и Украйна не беше продадена, Путин въпреки всичко наподобява, че е извлякъл оптималното. От една страна, той си обезпечи срещата, макар че е търсен за военни закононарушения. От друга – в последна сметка беше посрещнат на американска земя като другар, а не като водач на страна в изолираност, нахлула в суверенна прилежаща страна.
Всичко това беше реализирано, без да се постанова да се съгласява авансово на никакви обилни отстъпки, в това число преустановяване на огъня, и напусна Анкъридж, без да се ангажира с помирение. Това не попречи на Тръмп да съобщи по време на взаимната им конференция, че съветският му сътрудник е решен да избави хиляди човешки животи.
Многоочакваната и небрежно проведена среща на върха в Аляска в никакъв случай не е имала късмет да се трансформира в среща на върха, която да прекрои картата на света, като тази в Ялта. На нея Йосиф Сталин съумява да убеди Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил да разделят Европа сред западната и руската сфера на въздействие.
Нямаше и особени шансове да бъде миг на пробив като тази в Рейкявик, където през 1986 година Роналд Рейгън и Михаил Горбачов поставят основите за бъдещия надзор над нуклеарните оръжия, допринасяйки за размразяването на Студената война. Просто в северния град Горбачов се пробва да ръководи елегантно разпадането на Съветския съюз, до момента в който Путин е решен да възкреси съветската империя.
Освен това съгласно опитни наблюдаващи, от Фиона Хил, някогашната съветничка на Тръмп по въпросите на Русия, до Майкъл Карпентър, някогашен старши шеф за Европа в Съвета за национална сигурност при президента Джо Байдън, срещата в Аляска е била неточност.
„ Срещата на върха легитимира Путин на международната сцена “, изяснява пред POLITICO Карпентър.
И освен на международната сцена. Кремъл и съветските държавни медии интензивно показват срещата на върха не толкоз като такава за Украйна, колкото като среща сред Путин и Тръмп, водачите на великите сили, които седят дружно, с цел да решат по какъв начин ще наподобява бъдещето на света. Преди нея Путин получи и американска поддръжка за концепцията Украйна да замени територия против мир, което наклони везните против Киев.
В изявлението си на конференцията той се постара да похвали Тръмп за напъните му да постави завършек на войната. Руският водач е задоволително интелигентен, с цел да знае, че уважителните овации за Тръмп постоянно се одобряват добре. Украинският президент Володимир Зеленски съвсем съдбовно пропусна да направи това на прословутата си среща в Овалния кабинет при започване на тази година.
Но признаци, че Путин е подготвен да се отклони от главната си цел – да управлява Украйна, нация, която съгласно него даже не би трябвало да съществува - няма. Това стана ясно, когато той още веднъж заприказва за премахването на „ главните аргументи “ за войната и се базира на „ фундаменталните закани за сигурността на Русия “. Това в кремълския диалект значи да се упрекват НАТО и Европа за войната.
„ Винаги сме считали Украйна за братска нация “, оплака се той. С други думи, нация, която е част от Путиновата структура на съветския свят.
Целта на съветския президент в Аляска без подозрение беше да избегне гнева на Тръмп, да отсрочи налагането на по-нататъшни западни наказания против Русия или нейните съдружници и да продължи да работи както до момента. Руският президент се опита да се показа като градивен сътрудник за мир, като съобщи, че се надява другите да не се пробват да попречат на напредъка към края на войната, написа още изданието.
То цитира самостоятелната медия Meduza, съгласно която Кремъл е инструктирал съветските медии да наблегнат на тази теза в отразяването на срещата на върха. В напътствията, изпратени до публицистите, се споделя, че те би трябвало да наблегнат на ролята на Путин в „ определянето на дневния ред “ за връзките сред Съединени американски щати и Русия и да показват Украйна като неразумна и нежелаеща да договаря.
Всичко това значи, че Путин не бърза да постави завършек на войната – в действителност, в случай че го направи, това може да заплаши режима му, защото излизането от военната стопанска система би повишило вероятността от рискови социално-политически битки. А и, не на последно място, продължаването на спора подвига напрежението върху европейските народи и трансатлантическия алианс.
След прехвръкване на американски военни самолети, Путин наруши протокола, като се качи в „ Звяра “ – формалната кола на американския президент – с цел да споделят лимузина до значимата среща на върха. Руският водач изглеждаше удовлетворен. И с право, написа в собствен ананлиз на дълго чаканата среща на върха POLITICO.
Подготовката за нея беше съпроводена от десетки тревожни прогнози от страна на публични лица, дипломати и специалисти. Имаше и огромни опасения, че Тръмп ще бъде надхитрен от някогашния апаратчик от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), което ще му разреши да направи великански крачки към постигането на задачата си да подчини Украйна, да я върне в ролята на съветски васал и да разбие така и така нежния западен алианс, като сложи Америка в спор с Киев и европейските му съдружници.
Въпреки че това не се случи, продължава изданието, и Украйна не беше продадена, Путин въпреки всичко наподобява, че е извлякъл оптималното. От една страна, той си обезпечи срещата, макар че е търсен за военни закононарушения. От друга – в последна сметка беше посрещнат на американска земя като другар, а не като водач на страна в изолираност, нахлула в суверенна прилежаща страна.
Всичко това беше реализирано, без да се постанова да се съгласява авансово на никакви обилни отстъпки, в това число преустановяване на огъня, и напусна Анкъридж, без да се ангажира с помирение. Това не попречи на Тръмп да съобщи по време на взаимната им конференция, че съветският му сътрудник е решен да избави хиляди човешки животи.
Многоочакваната и небрежно проведена среща на върха в Аляска в никакъв случай не е имала късмет да се трансформира в среща на върха, която да прекрои картата на света, като тази в Ялта. На нея Йосиф Сталин съумява да убеди Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил да разделят Европа сред западната и руската сфера на въздействие.
Нямаше и особени шансове да бъде миг на пробив като тази в Рейкявик, където през 1986 година Роналд Рейгън и Михаил Горбачов поставят основите за бъдещия надзор над нуклеарните оръжия, допринасяйки за размразяването на Студената война. Просто в северния град Горбачов се пробва да ръководи елегантно разпадането на Съветския съюз, до момента в който Путин е решен да възкреси съветската империя.
Освен това съгласно опитни наблюдаващи, от Фиона Хил, някогашната съветничка на Тръмп по въпросите на Русия, до Майкъл Карпентър, някогашен старши шеф за Европа в Съвета за национална сигурност при президента Джо Байдън, срещата в Аляска е била неточност.
„ Срещата на върха легитимира Путин на международната сцена “, изяснява пред POLITICO Карпентър.
И освен на международната сцена. Кремъл и съветските държавни медии интензивно показват срещата на върха не толкоз като такава за Украйна, колкото като среща сред Путин и Тръмп, водачите на великите сили, които седят дружно, с цел да решат по какъв начин ще наподобява бъдещето на света. Преди нея Путин получи и американска поддръжка за концепцията Украйна да замени територия против мир, което наклони везните против Киев.
В изявлението си на конференцията той се постара да похвали Тръмп за напъните му да постави завършек на войната. Руският водач е задоволително интелигентен, с цел да знае, че уважителните овации за Тръмп постоянно се одобряват добре. Украинският президент Володимир Зеленски съвсем съдбовно пропусна да направи това на прословутата си среща в Овалния кабинет при започване на тази година.
Но признаци, че Путин е подготвен да се отклони от главната си цел – да управлява Украйна, нация, която съгласно него даже не би трябвало да съществува - няма. Това стана ясно, когато той още веднъж заприказва за премахването на „ главните аргументи “ за войната и се базира на „ фундаменталните закани за сигурността на Русия “. Това в кремълския диалект значи да се упрекват НАТО и Европа за войната.
„ Винаги сме считали Украйна за братска нация “, оплака се той. С други думи, нация, която е част от Путиновата структура на съветския свят.
Целта на съветския президент в Аляска без подозрение беше да избегне гнева на Тръмп, да отсрочи налагането на по-нататъшни западни наказания против Русия или нейните съдружници и да продължи да работи както до момента. Руският президент се опита да се показа като градивен сътрудник за мир, като съобщи, че се надява другите да не се пробват да попречат на напредъка към края на войната, написа още изданието.
То цитира самостоятелната медия Meduza, съгласно която Кремъл е инструктирал съветските медии да наблегнат на тази теза в отразяването на срещата на върха. В напътствията, изпратени до публицистите, се споделя, че те би трябвало да наблегнат на ролята на Путин в „ определянето на дневния ред “ за връзките сред Съединени американски щати и Русия и да показват Украйна като неразумна и нежелаеща да договаря.
Всичко това значи, че Путин не бърза да постави завършек на войната – в действителност, в случай че го направи, това може да заплаши режима му, защото излизането от военната стопанска система би повишило вероятността от рискови социално-политически битки. А и, не на последно място, продължаването на спора подвига напрежението върху европейските народи и трансатлантическия алианс.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




