Мистериозният произход на руните
От доста от дълго време руните се употребяват от скандинавски шамани, а самата дума „ руни “ постоянно е била свързвана с мистерии. Загадъчните знаци били гравирани в дървета, кости и камъни и се употребявали най-много като средство за отбрана от свръхестествени сили.
Руните се появяват още от времето на Один – богът на мъдростта и магиите. Той бил човек, който живеел в търсене на безспорното познание, само че това познание не можело да бъде добито посредством простите човешки сетива. Затова и Один трябвало да се раздели с едното си око, с цел да може да пие от извора на мъдростта.
Скитникът Один. Георг ван Розен, 1896 година Wikimedia Commons След това преобърнал човешките способи, като, висейки от едно дърво, се пробол с копие и останал по този начин два дни и две нощи. Когато гибелта му наближавала, той видял 18-те вълшебен руни. Тези изображения били разпръснати по земята от богът, който надвил над гибелта, а по-късно броят им достигнал 24.
Благодарение на руните се родила писмеността на Старшия Футарк, само че самите знаци запазили магическите си свойства. Използвали се за контактуване с мъртвите, отбрана от зло, или даже за хвърчене. Руните имали способността да се свързват и с други физически измерения. Най-често са поставяни върху дърво (основно дъб и бор), кост, черупка, хартия, или камък (най-вече кварц). Руните имали по-голяма мощ, когато се употребявали от индивидът, който ги е нарисувал. Мощта им намалявала доста, в случай че към този момент нарисувани руни се употребяват от някой различен.
Руническа писменост. Wikimedia Commons Най-употребяваното „ пано “ за писане на руни е било дървото. Това е по този начин, тъй като в скандинавската митология дървото е детайл с особена значимост. Това се потвърждава от две неща.
Първо, цялата Вселена е структурирана като дърво, така наречен свещено дърво Игдрасил (Yggdrasil), от чиито клони висят разнообразни светове. В скандинавската митология съществуват девет свята – Муспелхайм (земята на огъня), Асгард (небесата на боговете), Льосалфхайм (земята на духовете на светлината), Ванахайм (земята на водните духове), Мидгард (земята на хората), Йотунхайм (земята на гигантите), Сварталхайм (земята на духовете на нощта и първото подземно царство), Хелхайм (земята на мъртвите) и Нифелхайм (студен и мъгляв мразовит свят).
Свещеното дърво Игдрасил. Wikimedia Commons Вторият образец е обвързван с появяването на хората. Според легендата Один и братята му Вили и Ве се разхождали по брега, когато два дънера им привлекли вниманието. Один погледнал към сенките, които братята му хвърлят върху дънерите и решил да им вдъхне живот. Единият пън се трансформирал в жена, а другият – в мъж. Тогава Ве предложил, те да получат подаръка на словото, а Вили ги дарил с преценка и чувства.
Според скандинавската митология първоначално съществувала първична пропаст, в която се намирали всички светове. Животът се появил на границата сред огненият Муспелхайм и леденият Нифелхайм.
Илюстрация на деветте свята в скандинавската митология. Wikipedia Оттам нататък има още няколко случая на произход. В началото, смесването на огън и лед основало колоса на хаоса Имер. Следо това се родила гигантската крава Аудхулма, която ближела парчета лед, до момента в който не се родил мощният господ Бури. Неговият наследник Бур се оженил за Бестла, а от техния брак се родили тримата богове бранители – Один, Вили и Ве. Те съумели да убият Имер, а кръвта му напълнила всички реки, морета и океани. Всеки от боговете взел парче от тялото на Имер и по този начин създали поляните, хълмовете и равнините. Според легендата планините са направени от костите на Имер, а горите – от косата му. Черепът на колоса се трансформирал в небе. Заобиколеният от морета Йотунхайм бил даден на синовете на Имер, а хората получили Мидгард (средната земя).
Один, Вили и Ве оформят света. Wikimedia Commons След като приключил задачата си, Один осъзнал, че би трябвало да се впусне в търсене на тайните на руните. Качил се на върха на свещеното дърво Игдрасил и откакто се пробол с копие, се отпуснат от един клон. На третия ден раната му почнала да зараства сама.
След девет дни и нощи той чул песента на две дами, които гравирали руни по части дърво. Один също почнал да рецитира магическите напеви. Различните напеви служили за разнообразни неща – унищожаване на тъгата, предотвратяване от рани, стрели и въжета, прекъсване на копие в полет, приканване на гибелта на противник, гасене на огньове, унищожаване на заплаха и прекъсване на стихии.
Това били първите девет рунически вълшебства. Последвали руни за прекъсване на вещици, даряване на величие на бойното поле, възкресяване на умрели, даряване на новородено със благополучие, изпъждане на колоси, предизвикателство на изгрев, открадване на сърцето на госпожица и любовно омайване на жена. Осемнадесетият и финален напев бил и най-силен, само че Один в никакъв случай не го разкрил на никого.
Според легендата тъкмо този напев оказал помощ на Один да оцелее. Въжето се отвързало, Один бил свободен и взел частите дърво с деветте съществени руни, които по-късно дал на хората.
Ancient Origins
