Красен Станчев, икономист: Не виждам как България би била приета в еврозоната от 1 януари 2024 г.
" От доста от дълго време е известно, че критерият за равнище инфлация не може да бъде спазен. Не виждам по какъв метод България би била призната в еврозоната от 1-ви януари 2024 година Ако бяха взети радикални ограничения при редуциране на разноски, заледяване на заплати, най-малко в държавния бранш, и на пенсии за 1 година, само че даже това да го направи идващ парламент, не виждам по какъв начин ще се стигне до равнище, съответстващо на критериите ".
Това съобщи за БНР икономистът и създател на Института за пазарна стопанска система Красен Станчев.
" В условието за еврозоната ма и политически неща, които са характерни условия за България, това е върховенството на закона, само че там няма някакво развиване. Има и други законодателни неща, които е елементарно да бъдат направени, само че не бяха ", добави Станчев.
Икономистът разяснява и решението на Народното събрание минималната работна заплата да бъде 50% от междинната:
" Така, както е признато, резултатът е не напълно позитивен. Няколко са аргументите, само че първата е, че всяко такова изкуствено повишение на хонорари, разрешава на продавачите да покачват цените, тъй като се чака, че това ще се повтори. Особено когато това става автоматизирано, какъвто е замисълът - на всеки 1-ви септември това да става. Освен това МРЗ е аршин за безпределно доста заплащания - от таксите при персоналния доктор, до правосъдните такси. Така, когато вдигате МРЗ, решавате някакъв краткотраен проблем на към половин милион души, а рискът е да се вдигнат цените на таксите за всички останали. Друга причина, която може да послужи за смяна на признатото в този момент решение, е, събитието, че ще се опитат да обвържат МРЗ с данъчното законодателство, с налога върху персоналния приход и да се сътвори необлагаем най-малко, а това ще сътвори фискални проблеми. "
Това съобщи за БНР икономистът и създател на Института за пазарна стопанска система Красен Станчев.
" В условието за еврозоната ма и политически неща, които са характерни условия за България, това е върховенството на закона, само че там няма някакво развиване. Има и други законодателни неща, които е елементарно да бъдат направени, само че не бяха ", добави Станчев.
Икономистът разяснява и решението на Народното събрание минималната работна заплата да бъде 50% от междинната:
" Така, както е признато, резултатът е не напълно позитивен. Няколко са аргументите, само че първата е, че всяко такова изкуствено повишение на хонорари, разрешава на продавачите да покачват цените, тъй като се чака, че това ще се повтори. Особено когато това става автоматизирано, какъвто е замисълът - на всеки 1-ви септември това да става. Освен това МРЗ е аршин за безпределно доста заплащания - от таксите при персоналния доктор, до правосъдните такси. Така, когато вдигате МРЗ, решавате някакъв краткотраен проблем на към половин милион души, а рискът е да се вдигнат цените на таксите за всички останали. Друга причина, която може да послужи за смяна на признатото в този момент решение, е, събитието, че ще се опитат да обвържат МРЗ с данъчното законодателство, с налога върху персоналния приход и да се сътвори необлагаем най-малко, а това ще сътвори фискални проблеми. "
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ