Денят на благодарността в Америка
От мита за пилигримите и индианците до помилването на пуйката и " Деня на печал "
Всеки финален четвъртък на ноември милиони американски фамилии се събират към отрупана софра. Във въздуха се носи мирис на печена пуйка, тиквен къс и сос от червени боровинки. Това е Денят на благодарността -празник, който е надълбоко затвърден в американската просвета. Но зад познатата картина на фамилен уют и признателност се крие комплицирана история, изпълнена с легенди, политически ходове и спорни гледни точки. Какво в действителност чества Америка?
►Митът за " Първия ден на благодарността "
Популярният роман, преподаван в американските учебни заведения от десетилетия, ни връща в 1621 година Според него, след тежка първа зима в Новия свят, пилигримите от Плимутската колония (днешен Масачузетс) съумяват да отгледат богата годишна продукция с помощта на помощта на индианците от племето Уампаноаг. В знак на признателност, заселниците канят своите локални съседи на тридневен празник, споделяйки храна и мир. Тази идилична картина на естетика сред две разнообразни култури се е трансформирала в основополагащия мит на празника.
►Историческата действителност: Празник на реколтата, а не на благодарността
Историческите обстоятелства обаче рисуват по-нюансирана картина. Събитието от 1621 година в действителност се е състояло, само че участниците в него не са го наричали „ Ден на благодарността “. За мощно религиозните пилигрими, ден на признателност е бил ден за пост и молитва, а не за веселие. Събитието е било по-скоро обичаен британски празник на реколтата. Освен това, въпреки връзките с племето Уампаноаг в началото да са били прагматично съдействие, през идващите десетилетия те се утежняват фрапантно, водейки до кървави спорове като Войната на крал Филип. Романтизираната история за другарството сред пилигрими и индианци е разпространявана едвам през XIX век.
►Как празникът стана народен: Усилията на една жена и един президент
Заслугата Денят на благодарността да се трансформира в формален народен празник се дължи значително на Сара Джозефа Хейл, авторитетна писателка и редакторка на списание от XIX век. В продължение на 17 години тя води неуморна акция, пишейки публикации и персонални писма до петима американски президенти. Нейната цел е да сътвори празник, който да сплоти нацията. Усилията ѝ най-сетне се увенчават с триумф през 1863 година, когато в разгара на Гражданската война президентът Ейбрахам Линкълн издава разгласа, с която афишира последния четвъртък на ноември за народен ден на признателност. Мотивът му е явен – да се насърчи възприятието за единение в една надълбоко разграничена страна.
►Модерните обичаи: От пуйката до парада
Днес Денят на благодарността е невъобразим без няколко емблематични обичаи. Централно място на масата заемапечената пуйка– избор, който евентуално се дължи на обстоятелството, че птицата е била огромна, дива и налична за първите заселници. Друга любопитна традиция епрезидентското опрощение на пуйка. Въпреки че корените ѝ са по-стари, тя е официализирана от президента Джордж Х. У. Буш през 1989 година и се трансформира в годишна занимателна гала в Белия дом.
⇒ Празникът не е единствено храна
Празникът не е единствено храна. От 1924 година насампарадът на универсалния магазин Macy`sв Ню Йорк се е трансформирал в незаменима част от сутринта на Деня на благодарността, прочут със своите великански балони с облици на известни герои. За милиони американци денят е обвързван и самерикански футбол, като мачовете от NFL са традиция, събираща фамилиите пред тв приемниците, написа NOVA.
► Другата позиция: " Национален ден на печал "
За доста от потомците на коренното американско население Денят на благодарността не е мотив за наслада. От 1970 година деятели от организацията " Обединени американски индианци от Нова Англия " провеждат митинг на същия ден в Плимут, наричайки го " Национален ден на печал ". За тях празникът символизира началото на геноцид, кражба на земи и систематично заличаване на тяхната просвета. Техният митинг цели да разсее сантименталния мит и да подсети за страданията на предците им след идването на европейците.
Така един и същи ден носи радикално разнообразни смисли. За едни той е знак на признателност, семейство и национално единение, а за други -болезнено увещание за загуба и неправда. Тази двоякост трансформира Деня на благодарността в освен това от празник -той е отражение на комплицираната и постоянно спорна история на самите Съединени щати.
Всеки финален четвъртък на ноември милиони американски фамилии се събират към отрупана софра. Във въздуха се носи мирис на печена пуйка, тиквен къс и сос от червени боровинки. Това е Денят на благодарността -празник, който е надълбоко затвърден в американската просвета. Но зад познатата картина на фамилен уют и признателност се крие комплицирана история, изпълнена с легенди, политически ходове и спорни гледни точки. Какво в действителност чества Америка?
►Митът за " Първия ден на благодарността "
Популярният роман, преподаван в американските учебни заведения от десетилетия, ни връща в 1621 година Според него, след тежка първа зима в Новия свят, пилигримите от Плимутската колония (днешен Масачузетс) съумяват да отгледат богата годишна продукция с помощта на помощта на индианците от племето Уампаноаг. В знак на признателност, заселниците канят своите локални съседи на тридневен празник, споделяйки храна и мир. Тази идилична картина на естетика сред две разнообразни култури се е трансформирала в основополагащия мит на празника.
►Историческата действителност: Празник на реколтата, а не на благодарността
Историческите обстоятелства обаче рисуват по-нюансирана картина. Събитието от 1621 година в действителност се е състояло, само че участниците в него не са го наричали „ Ден на благодарността “. За мощно религиозните пилигрими, ден на признателност е бил ден за пост и молитва, а не за веселие. Събитието е било по-скоро обичаен британски празник на реколтата. Освен това, въпреки връзките с племето Уампаноаг в началото да са били прагматично съдействие, през идващите десетилетия те се утежняват фрапантно, водейки до кървави спорове като Войната на крал Филип. Романтизираната история за другарството сред пилигрими и индианци е разпространявана едвам през XIX век.
►Как празникът стана народен: Усилията на една жена и един президент
Заслугата Денят на благодарността да се трансформира в формален народен празник се дължи значително на Сара Джозефа Хейл, авторитетна писателка и редакторка на списание от XIX век. В продължение на 17 години тя води неуморна акция, пишейки публикации и персонални писма до петима американски президенти. Нейната цел е да сътвори празник, който да сплоти нацията. Усилията ѝ най-сетне се увенчават с триумф през 1863 година, когато в разгара на Гражданската война президентът Ейбрахам Линкълн издава разгласа, с която афишира последния четвъртък на ноември за народен ден на признателност. Мотивът му е явен – да се насърчи възприятието за единение в една надълбоко разграничена страна.
►Модерните обичаи: От пуйката до парада
Днес Денят на благодарността е невъобразим без няколко емблематични обичаи. Централно място на масата заемапечената пуйка– избор, който евентуално се дължи на обстоятелството, че птицата е била огромна, дива и налична за първите заселници. Друга любопитна традиция епрезидентското опрощение на пуйка. Въпреки че корените ѝ са по-стари, тя е официализирана от президента Джордж Х. У. Буш през 1989 година и се трансформира в годишна занимателна гала в Белия дом.
⇒ Празникът не е единствено храна
Празникът не е единствено храна. От 1924 година насампарадът на универсалния магазин Macy`sв Ню Йорк се е трансформирал в незаменима част от сутринта на Деня на благодарността, прочут със своите великански балони с облици на известни герои. За милиони американци денят е обвързван и самерикански футбол, като мачовете от NFL са традиция, събираща фамилиите пред тв приемниците, написа NOVA.
► Другата позиция: " Национален ден на печал "
За доста от потомците на коренното американско население Денят на благодарността не е мотив за наслада. От 1970 година деятели от организацията " Обединени американски индианци от Нова Англия " провеждат митинг на същия ден в Плимут, наричайки го " Национален ден на печал ". За тях празникът символизира началото на геноцид, кражба на земи и систематично заличаване на тяхната просвета. Техният митинг цели да разсее сантименталния мит и да подсети за страданията на предците им след идването на европейците.
Така един и същи ден носи радикално разнообразни смисли. За едни той е знак на признателност, семейство и национално единение, а за други -болезнено увещание за загуба и неправда. Тази двоякост трансформира Деня на благодарността в освен това от празник -той е отражение на комплицираната и постоянно спорна история на самите Съединени щати.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ