Пукане и бръмчене: Мистериозният свят на комуникацията между рибите
От мистериозното щракане в аквариум в лаборатория до бръмчащите морски котки и пеещите жаби - учените откриват чудото на подводната връзка.
(Във видеото може да научите повече за: Вижте коя е най-опасната риба в света)
Когато си мислите за това по какъв начин рибите поддържат връзка между тях, може да си визиите освен това от водна тишина, прекъсвана от странни мехурчета.
В реалност обаче " океаните са живи със звуци " , споделя Аарон Райс, откривател от университета Корнел в Итака, Ню Йорк.
Щракане, ръмжене, пърпорене и писъци са единствено част от звуците, които рибите употребяват, с цел да алармират на близките под водата. Някои от тях, като жабите, си пеят красиви песни, а други, като херингата, поддържат връзка посредством храносмилателния си тракт - повече за това по-късно. Те употребяват тези сигнали по разнообразни аргументи: с цел да предизвестяват съперниците си, да сигнализират и даже да ухажват евентуалните си сътрудници.
Сведения за това, че рибите са по-разговорливи, в сравнение с може би им приписваме, се появяват още през IV век - от трудовете на Аристотел до шепота на обичайните риболовен общности. Но способността ни да подслушваме рибите е лимитирана от устройствата, употребявани за запис под вода.
От 30-те години на предишния век акустичният мониторинг е минал дълъг път и в този момент учените употребяват подводни микрофони, наречени хидрофони, с цел да подслушват морския свят. Технологията, изобретена по време на Втората международна война за разкриване на подводници, ни оказва помощ да слушаме методите, по които рибите беседват между тях в дълбините на океаните, реките и езерата.
От почти 34 000-35000 типа риби с лъчисти плавници, измежду които са тресчица, риба звук, пъстърва и сьомга, единствено към 4% са изследвани за издаването на звуци. Но проучванията на Райс демонстрират, че сме надраскали единствено повърхността на мистериозния свят на рибната връзка. Според него до две трети от рибите могат да издават звуци под водата.
През февруари 2024 година откриватели в Германия откриват една дребна транспарантна рибка, наречена Danionella cerebrum, която издава толкоз мощен тон, че може да съперничи на пневматична бормашина. Те я откриват, откакто чуват мистериозни щракащи звуци, идващи от аквариумите с риби в лабораторията им. Рибката с дължина 12 mm (0,5 инча) употребява орган, наименуван плавателен мехур, с цел да издава звуци, достигащи 140 децибела във водата към нея. Изследователите не са наясно каква е задачата на този звук, само че наподобява, че единствено мъжките риби издават този тон и той може да се употребява за определяне на самобитна подчиненост в аквариумите.
Рибите са склонни да се сдружават по репродуктивни и териториални аргументи. Или, по-просто казано, за храна и секс, споделя Райс. Подводните шумове звучат доста по-ясно за рибите, в сравнение с за нас.
" Звукът под водата се популяризира към пет пъти по-бързо, в сравнение с във въздуха " , споделя Одри Лоуби, еколог от Университета на Флорида, която учи биоакустиката на рибите.
" Ако пъхнем главата си в басейна и се опитаме да разберем от кое място идва даден тон, в действителност ще ни е мъчно да го създадем. От друга страна, рибите могат да събират информация за посоката на придвижване от подводните звуци " , споделя още Лоуби.
Езици на любовта
Жабите може и да имат неприятна известност на " слузести и намръщени на тип " , само че те са " изненадващо красиви артисти " , споделя Лоуби, който сега учи жаби в залива на Флорида Кийс.
По време на размножителния си интервал мъжките образуват гнездо в крайбрежните естуари, ливадите с морска трева и скалистите крайбрежия, където се обаждат в мощен хор, с цел да привлекат женските в гнездото си или да предупредят другите мъжки да се оттеглен, споделя Лоуби. Виковете нормално стартират с хъркане, последвано от поредност от звуци " бууп ". Други жаби, като да вземем за пример стридата, издават тон, наподобяващ свирка на лодка, а несъмнено непривлекателният мъжки космат жабок издава гръмотевично тръбене, с цел да притегли женските в леговището си.
Дамселините, тип соленоводни риби, известни с ярките си цветове, също са сладки серенади. Амбинските риби, които живеят в кораловите рифове в западната част на Тихия океан, стигат още по-далеч във флирта си. Учени, изследващи риф в Тайван, записват присъщ високочестотен тон, сходен на чистачка на изсъхнало стъкло, когато тези риби се пробват да привлекат сътрудници. За разлика от пукането, щракането и чуруликането, които някои дамани издават, като скърцат със зъби, когато пазят гнездата си, ухажването на даманите от Амбон ги отличава, когато се конкурират с други риби за сътрудници.
Мъжките пикльовци също се пробват да изиграят серенада на евентуалните си партньорки с поредност от почуквания и бръмчене, които стават все по-безумни с повишаването на възбудата им.
Сигнализиране на другари
Някои типове риби от семейство Clupeidae, което включва херинга, скариди и сардини, са станали обект на научни смешки поради странния си метод на връзка. Тези риби употребяват звуци от храносмилателния си тракт, с цел да поддържат връзка с ятата си.
" Учените имат възприятие за комизъм. Хората, които измислиха тези звуци, ги нарекоха Fast Repetitive Ticks (бързо повтарящи се тикове) " , споделя Лоуби.
Според едно изследване, извършено върху тихоокеанска херинга, множеството от тези звуци не се въздействат от това какво ядат рибите или дали имат директен достъп до въздуха. Това изключва опцията за генериране на звуци Frt от храносмилателни газове или обхванат въздух. Вместо това наподобява, че животните изхвърлят газ от региона на аналния си канал - или през червата, или през плавателния си мехур - с цел да произведат присъщите импулсни звуци.
" Звуците, които могат да продължат няколко секунди, нормално се издават през нощта и може би имат обществена цел, като оказват помощ на рибите да поддържат сплотеността на ятата " , споделя Лоуби.
Защита и създаване на гнезда
В някои случаи виковете, употребявани от рибите, могат да бъдат комплицирани. Корковата вълничка, тип, обитаващ скални рифове в Европа, Средиземно и Адриатическо море, има комплициран репертоар от четири разнообразни повиквания. Изследователите, учещи женските коркови талази, класифицират тези звуци на хрипове, дълбоки хрипове, щракания и пляскания.
При издаването на щракащи звуци корковите риби бързо затварят устата си, като притискат челюстите си една към друга. Това териториално придвижване се прави при нахлуване или отбиване на други риби и е толкоз мощно, че може да се чуе над повърхността на водата. От друга страна, звуците " пърпорене " се чуват, когато мъжките екземпляри взимат материал за гнездо или храна или когато женските плуват към гнездата.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Вижте коя е най-опасната риба в света)
Когато си мислите за това по какъв начин рибите поддържат връзка между тях, може да си визиите освен това от водна тишина, прекъсвана от странни мехурчета.
В реалност обаче " океаните са живи със звуци " , споделя Аарон Райс, откривател от университета Корнел в Итака, Ню Йорк.
Щракане, ръмжене, пърпорене и писъци са единствено част от звуците, които рибите употребяват, с цел да алармират на близките под водата. Някои от тях, като жабите, си пеят красиви песни, а други, като херингата, поддържат връзка посредством храносмилателния си тракт - повече за това по-късно. Те употребяват тези сигнали по разнообразни аргументи: с цел да предизвестяват съперниците си, да сигнализират и даже да ухажват евентуалните си сътрудници.
Сведения за това, че рибите са по-разговорливи, в сравнение с може би им приписваме, се появяват още през IV век - от трудовете на Аристотел до шепота на обичайните риболовен общности. Но способността ни да подслушваме рибите е лимитирана от устройствата, употребявани за запис под вода.
От 30-те години на предишния век акустичният мониторинг е минал дълъг път и в този момент учените употребяват подводни микрофони, наречени хидрофони, с цел да подслушват морския свят. Технологията, изобретена по време на Втората международна война за разкриване на подводници, ни оказва помощ да слушаме методите, по които рибите беседват между тях в дълбините на океаните, реките и езерата.
От почти 34 000-35000 типа риби с лъчисти плавници, измежду които са тресчица, риба звук, пъстърва и сьомга, единствено към 4% са изследвани за издаването на звуци. Но проучванията на Райс демонстрират, че сме надраскали единствено повърхността на мистериозния свят на рибната връзка. Според него до две трети от рибите могат да издават звуци под водата.
През февруари 2024 година откриватели в Германия откриват една дребна транспарантна рибка, наречена Danionella cerebrum, която издава толкоз мощен тон, че може да съперничи на пневматична бормашина. Те я откриват, откакто чуват мистериозни щракащи звуци, идващи от аквариумите с риби в лабораторията им. Рибката с дължина 12 mm (0,5 инча) употребява орган, наименуван плавателен мехур, с цел да издава звуци, достигащи 140 децибела във водата към нея. Изследователите не са наясно каква е задачата на този звук, само че наподобява, че единствено мъжките риби издават този тон и той може да се употребява за определяне на самобитна подчиненост в аквариумите.
Рибите са склонни да се сдружават по репродуктивни и териториални аргументи. Или, по-просто казано, за храна и секс, споделя Райс. Подводните шумове звучат доста по-ясно за рибите, в сравнение с за нас.
" Звукът под водата се популяризира към пет пъти по-бързо, в сравнение с във въздуха " , споделя Одри Лоуби, еколог от Университета на Флорида, която учи биоакустиката на рибите.
" Ако пъхнем главата си в басейна и се опитаме да разберем от кое място идва даден тон, в действителност ще ни е мъчно да го създадем. От друга страна, рибите могат да събират информация за посоката на придвижване от подводните звуци " , споделя още Лоуби.
Езици на любовта
Жабите може и да имат неприятна известност на " слузести и намръщени на тип " , само че те са " изненадващо красиви артисти " , споделя Лоуби, който сега учи жаби в залива на Флорида Кийс.
По време на размножителния си интервал мъжките образуват гнездо в крайбрежните естуари, ливадите с морска трева и скалистите крайбрежия, където се обаждат в мощен хор, с цел да привлекат женските в гнездото си или да предупредят другите мъжки да се оттеглен, споделя Лоуби. Виковете нормално стартират с хъркане, последвано от поредност от звуци " бууп ". Други жаби, като да вземем за пример стридата, издават тон, наподобяващ свирка на лодка, а несъмнено непривлекателният мъжки космат жабок издава гръмотевично тръбене, с цел да притегли женските в леговището си.
Дамселините, тип соленоводни риби, известни с ярките си цветове, също са сладки серенади. Амбинските риби, които живеят в кораловите рифове в западната част на Тихия океан, стигат още по-далеч във флирта си. Учени, изследващи риф в Тайван, записват присъщ високочестотен тон, сходен на чистачка на изсъхнало стъкло, когато тези риби се пробват да привлекат сътрудници. За разлика от пукането, щракането и чуруликането, които някои дамани издават, като скърцат със зъби, когато пазят гнездата си, ухажването на даманите от Амбон ги отличава, когато се конкурират с други риби за сътрудници.
Мъжките пикльовци също се пробват да изиграят серенада на евентуалните си партньорки с поредност от почуквания и бръмчене, които стават все по-безумни с повишаването на възбудата им.
Сигнализиране на другари
Някои типове риби от семейство Clupeidae, което включва херинга, скариди и сардини, са станали обект на научни смешки поради странния си метод на връзка. Тези риби употребяват звуци от храносмилателния си тракт, с цел да поддържат връзка с ятата си.
" Учените имат възприятие за комизъм. Хората, които измислиха тези звуци, ги нарекоха Fast Repetitive Ticks (бързо повтарящи се тикове) " , споделя Лоуби.
Според едно изследване, извършено върху тихоокеанска херинга, множеството от тези звуци не се въздействат от това какво ядат рибите или дали имат директен достъп до въздуха. Това изключва опцията за генериране на звуци Frt от храносмилателни газове или обхванат въздух. Вместо това наподобява, че животните изхвърлят газ от региона на аналния си канал - или през червата, или през плавателния си мехур - с цел да произведат присъщите импулсни звуци.
" Звуците, които могат да продължат няколко секунди, нормално се издават през нощта и може би имат обществена цел, като оказват помощ на рибите да поддържат сплотеността на ятата " , споделя Лоуби.
Защита и създаване на гнезда
В някои случаи виковете, употребявани от рибите, могат да бъдат комплицирани. Корковата вълничка, тип, обитаващ скални рифове в Европа, Средиземно и Адриатическо море, има комплициран репертоар от четири разнообразни повиквания. Изследователите, учещи женските коркови талази, класифицират тези звуци на хрипове, дълбоки хрипове, щракания и пляскания.
При издаването на щракащи звуци корковите риби бързо затварят устата си, като притискат челюстите си една към друга. Това териториално придвижване се прави при нахлуване или отбиване на други риби и е толкоз мощно, че може да се чуе над повърхността на водата. От друга страна, звуците " пърпорене " се чуват, когато мъжките екземпляри взимат материал за гнездо или храна или когато женските плуват към гнездата.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ