Фалшива музика от гениални цигулки
От Министерство на културата не споделят кой е открил достоверността на върнатите принадлежности
Цената им е сред 5 млн. евро и 20 млн. евро, безапелационни са специалисти пред “Труд news ”
Дадени са за прилагане през 1981 година
Три от четирите скъпи струнни инструмента към този момент са върнати на Министерство на културата - става въпрос за цигулки “Guarneri del Gesu ” (1733), “Antonio Stradivari ” (1716) и “Giofredo Cappa ” (1691). Все още не е върнато виолончело “Matteo Goffriller ” (1726).
Отворен обаче стои въпросът по какъв начин е избрана и обезпечена достоверността на въпросните принадлежности, чиято цена е сред 5 млн. евро и 20 млн. евро, разясниха пред “Труд news ” специалисти. Изкуствоведи са безапелационни, че в света има не повече от двайсетина лицензирани специалисти, които могат да дават оценка за достоверността на струнни музикални принадлежности.
“Труд news ” попита Министерство на културата “Кой и по какъв начин удостовери достоверността на върнатите принадлежности? ” и изиска да бъдат обявени имената и квалификацията на въпросните специалисти.
Отговорът на служителите от министерството бе следният:
“През 2022 година, по отношение на нуждата от актуализиране на оценките на извънредно скъпите принадлежности (застрахователна и пазарна), както и предстоящата висока тяхна стойност, беше направена консултация с водещ интернационален специалист, експерт извънредно в идентификацията на музикални принадлежности от този тип, който да предложи настояща оценка за цената на горепосочените принадлежности. Заедно с него участва и водещ български специалист. За задачата беше осъществена връзка с офиса на водещи световнопризнати експерти в тази характерна област в Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия. ”
Казано е, че е участвал и водещ български специалист, само че не е посочено кой е той.
В различен отговор на министерство на културата от май 2018 година на въпрос на “Труд news ” по кое време изтича срокът на договорите за въпросните принадлежности е посочено, че 2019 година
Факсимиле от на “Труд ” от 27 април 2018 година, в която бе подложен въпросът за какво четири скъпи струнни инструмента са дадени за повече от 35 години в ръцете на едни и същи музиканти. Световната традиция е принадлежности да се дават за не повече от 5 години.
Не е ясно на какво съображение те са държани след този период, разясниха музиканти. Четвъртият инструмент към момента не е върнат, той е даден за концертна активност на проф. Венцислав Николов.
Международната процедура сходни принадлежности да се дават за 3 до 5 години, а в България те са дадени за прилагане през далечната 1981 година, т. е. за 43 години.
В отговор до “Труд news ” от Министерство на културата оповестяват, че при започване на 2023 година Евгения Мария-Попова е предала по свое предпочитание цигулката “Giofredo Cappa ”, 1691. На 09.04.2024 година проф. Минчо Минчев и проф. Стойка Миланова предали също по тяхно предпочитание употребените от тях принадлежности - цигулка “Guarneri del Gesu ”, 1733 и цигулка “Antonio Stradivari ”, 1716. От ведомството твърдят, че инструментите са предадени при съблюдаване на всички условия за сигурност и със съответната документи, както и в наличието на специалист на място.
Междувременно източници на “Труд news ” описаха, че един от въпросните принадлежности е носен в италианско ателие поради проблеми със звука. В свят, в който от известните лютиери съществуват доста по-голям брой сертифицирани принадлежности, в сравнение с е потвърдено, че са направени, е въпрос на професионално доказване на достоверността, разясниха лютиери.
От Министерство на културата настояват още, че върнатите музикални принадлежности се съхраняват в специфичен трезор при нужните условия, предписани от специалистите, на територията на страната, като се ползва специфичен протокол за сигурност. Предстои да бъдат оповестени и процедури за даване на музикалните принадлежности на изявени наши реализатори, оповестяват още от министерството.
Васко Василев, особено за “Труд news ”: Нужна е настояща експертиза от експерти и да се остойностят
Цигулката на Васко е Амати от 1708 година. Купена е с банков заем от музиканта.
Има задоволително образци в международен мащаб, от които можем да вземем решение какво би трябвало да се направи с тези принадлежности.
На първо място, съгласно мен, е нужна настояща експертиза на положението им от експерти и да се остойностят, с цел да може незабавно по-късно да се актуализира застраховката им. Следващата най-важна стъпка е къде и по какъв начин ще се съхраняват, тъй като този клас принадлежности изискват особена грижа - температура, мокрота на въздуха, сигурност, т. н.
Нямам визия какво решение ще бъде взето за тяхното бъдеще, само че може би най-смислено е в две направления: да се дават за прилагане при явяване на огромни и значими състезания, при специфични събития и концерти, които изискват музикантите да имат първокласен инструмент, само че и да бъдат публично налични като експонати, които всеки жител може да види и да научи историята им.
Това са изключителни принадлежности в действителност и отношението към тях би трябвало да е грамотно и осъзнато.
Например в музея на Паганини в Генуа неговата цигулка се съхранява в специфичен трезор и огромната премия на цигулковия конкурс е достъпът до инструмента. Когато аз завоювах тази премия преди 35 години, това остана един от най-силните моменти в живота ми. Преди седмица пътувах още веднъж до Генуа по покана на японската телевизия Ен Ейч Кей, който съумяха да ми обезпечат достъп още веднъж до този удивителен инструмент и се уверих, че съхранението му е безупречно.
Държавата купила инструментите за $30 млн.
Четирите инструмента - цигулка “Giofredo Cappa ”, 1691, цигулка “Guarneri del Gesu ”, 1733 (известна като Consolo ”), цигулка “Antonio Stradivari ”, 1716 (известна като “Baron Wittgenstein ”), виолончело “Matteo Goffriller ”, 1726 са купени по концепция на Людмила Живкова от Министерство на културата през далечната 1981 година. Общата стойност, която заплаща българската страна, е 30 милиона $.
В музикалните среди се твърди, че инструментите в действителност са били 7, само че на три от тях ориста е неразбираема. Според мълвата те били не толкоз значими по стойност и качество на звука.
Преди няколко години Павел Писарев си спомни в роман пред “Труд news ”, че инструментите били закупени по решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Тодор Живков. Разказа и че със закупуването се занимавал Емил Александров, който тогава завеждал интернационалния отдел на Комитета за просвета. “Aлександров даже влезе в пандиза след огромен развой, тъй като бяха открити някакви неналичия на пари по този случай. Според мен обаче Емил може би беше набеден ”, съобщи тогава Писарев.
Самият Александров е подполковник от Държавна сигурност, бил е шеф на Културно-историческото разузнаване в Държавна сигурност, а по-късно и заместник-председател на Комитета по просвета и е един от доближените на Людмила Живкова.
През петдесетте години избухва същинска война поради клонирани струнни принадлежности
В кюпа на фалшификаторите попадна и името на България
Антонио Страдивари (1644 - 1737) в работилницата си в италианския град Кремона, към 1700 година Картина на Едгар Бънди, ARA (1862 - 1922)
Малко след Втората международна война, някъде към 1949 година, стартира същинска “световна война на цигулките ”, инспирирана от шефа на непрекъснатата галерия на струнни принадлежности в Кремона Джовани Ивиля и продължава десетина години. Той оспорва достоверността на някои показани от европейски специалисти лютиери и антиквари екземпляри, като провокира основаването в границите на Италианската комерсиална камара на нарочна комисия за доказване на оригиналността на инструментите.
“Войната на цигулките ” хвърля в суматоха доста притежатели на принадлежности в Европа и оттатък Океана, които стартират да се съмняват в произхода на шедьоврите си, купени за баснословни суми. И по тяхно гледище се разпростира нова валоризация на инструментите, като през 1951 година е основана Нарочна интернационална консултанска работа, която постоянно има тъжната задача да осведоми притежателя, че неговата цигулка примерно “не е Гуарниери дел Джезу, а отличен артикул на немската школа от XIX век ”. След доста конфликти, костващи от време на време загуба на милиони долари, “войната ” свършва през 1959 година, когато на специфичен развой в швейцарската столица Берн е наказан локалният гражданин Хенрих Веро. Той е наклеветен за главатар на незаконна група за подправяне на печати и подписи на велики лютиери, приет е за отговорен и е наказан на една година затвор и санкция от 12 млн. швейцарски франка. С по-голямата част от тези пари са обезвезмездени излъгани от него клиенти и лютиери от Кремона, а “войната на цигулките ” завършва.
В Италия през днешния ден за “чистотата ” на струнните принадлежности се грижат няколко упълномощени от държавното управление контролни органа, най-меродавните измежду които са Командването за запазване на културното завещание към Корпуса на карабинерите и Центърът за проучване на имитации към университета в град Салерно. Именно те разкриха през 2008 година спекулация, провокирала огромен скандал в музикалните среди на Рим - от дълго време живеещият и преподаващ в италианската столица професор по цигулка Сергей Дятченко бил пробутал на негови заможни студенти през годините към 500 цигулки сякаш от остарели майстори! Като най-скъпият образец - “автентичен “Страдивариус ”, руснакът продал за 650 хиляди евро на негов надарен питомник в инвалидна количка след автомобилна злополука.
А в разкритата от двата института през предходната година последна към този момент цигулкова спекулация са забъркани лютиери от България, Китай и Румъния. Ами те изпращали на именити техни сътрудници в Кремона сътворени от тях цигулки, на които италианските майстори поставяли единствено един лак и етикети. А след това ги продавали като техни, значи “Made in Cremona ”, несъмнено, не за милиони като фалшификатите на “Страдивариус ”, “Гуарниери дел Джезу ” и “Гуаданини ”. Но на цени десетократно по-високи от тези на другояче положителните български, китайски и румънски оригинали.
Цената им е сред 5 млн. евро и 20 млн. евро, безапелационни са специалисти пред “Труд news ”
Дадени са за прилагане през 1981 година
Три от четирите скъпи струнни инструмента към този момент са върнати на Министерство на културата - става въпрос за цигулки “Guarneri del Gesu ” (1733), “Antonio Stradivari ” (1716) и “Giofredo Cappa ” (1691). Все още не е върнато виолончело “Matteo Goffriller ” (1726).
Отворен обаче стои въпросът по какъв начин е избрана и обезпечена достоверността на въпросните принадлежности, чиято цена е сред 5 млн. евро и 20 млн. евро, разясниха пред “Труд news ” специалисти. Изкуствоведи са безапелационни, че в света има не повече от двайсетина лицензирани специалисти, които могат да дават оценка за достоверността на струнни музикални принадлежности.
“Труд news ” попита Министерство на културата “Кой и по какъв начин удостовери достоверността на върнатите принадлежности? ” и изиска да бъдат обявени имената и квалификацията на въпросните специалисти.
Отговорът на служителите от министерството бе следният:
“През 2022 година, по отношение на нуждата от актуализиране на оценките на извънредно скъпите принадлежности (застрахователна и пазарна), както и предстоящата висока тяхна стойност, беше направена консултация с водещ интернационален специалист, експерт извънредно в идентификацията на музикални принадлежности от този тип, който да предложи настояща оценка за цената на горепосочените принадлежности. Заедно с него участва и водещ български специалист. За задачата беше осъществена връзка с офиса на водещи световнопризнати експерти в тази характерна област в Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия. ”
Казано е, че е участвал и водещ български специалист, само че не е посочено кой е той.
В различен отговор на министерство на културата от май 2018 година на въпрос на “Труд news ” по кое време изтича срокът на договорите за въпросните принадлежности е посочено, че 2019 година
Факсимиле от на “Труд ” от 27 април 2018 година, в която бе подложен въпросът за какво четири скъпи струнни инструмента са дадени за повече от 35 години в ръцете на едни и същи музиканти. Световната традиция е принадлежности да се дават за не повече от 5 години.
Не е ясно на какво съображение те са държани след този период, разясниха музиканти. Четвъртият инструмент към момента не е върнат, той е даден за концертна активност на проф. Венцислав Николов.
Международната процедура сходни принадлежности да се дават за 3 до 5 години, а в България те са дадени за прилагане през далечната 1981 година, т. е. за 43 години.
В отговор до “Труд news ” от Министерство на културата оповестяват, че при започване на 2023 година Евгения Мария-Попова е предала по свое предпочитание цигулката “Giofredo Cappa ”, 1691. На 09.04.2024 година проф. Минчо Минчев и проф. Стойка Миланова предали също по тяхно предпочитание употребените от тях принадлежности - цигулка “Guarneri del Gesu ”, 1733 и цигулка “Antonio Stradivari ”, 1716. От ведомството твърдят, че инструментите са предадени при съблюдаване на всички условия за сигурност и със съответната документи, както и в наличието на специалист на място.
Междувременно източници на “Труд news ” описаха, че един от въпросните принадлежности е носен в италианско ателие поради проблеми със звука. В свят, в който от известните лютиери съществуват доста по-голям брой сертифицирани принадлежности, в сравнение с е потвърдено, че са направени, е въпрос на професионално доказване на достоверността, разясниха лютиери.
От Министерство на културата настояват още, че върнатите музикални принадлежности се съхраняват в специфичен трезор при нужните условия, предписани от специалистите, на територията на страната, като се ползва специфичен протокол за сигурност. Предстои да бъдат оповестени и процедури за даване на музикалните принадлежности на изявени наши реализатори, оповестяват още от министерството.
Васко Василев, особено за “Труд news ”: Нужна е настояща експертиза от експерти и да се остойностят
Цигулката на Васко е Амати от 1708 година. Купена е с банков заем от музиканта.
Има задоволително образци в международен мащаб, от които можем да вземем решение какво би трябвало да се направи с тези принадлежности.
На първо място, съгласно мен, е нужна настояща експертиза на положението им от експерти и да се остойностят, с цел да може незабавно по-късно да се актуализира застраховката им. Следващата най-важна стъпка е къде и по какъв начин ще се съхраняват, тъй като този клас принадлежности изискват особена грижа - температура, мокрота на въздуха, сигурност, т. н.
Нямам визия какво решение ще бъде взето за тяхното бъдеще, само че може би най-смислено е в две направления: да се дават за прилагане при явяване на огромни и значими състезания, при специфични събития и концерти, които изискват музикантите да имат първокласен инструмент, само че и да бъдат публично налични като експонати, които всеки жител може да види и да научи историята им.
Това са изключителни принадлежности в действителност и отношението към тях би трябвало да е грамотно и осъзнато.
Например в музея на Паганини в Генуа неговата цигулка се съхранява в специфичен трезор и огромната премия на цигулковия конкурс е достъпът до инструмента. Когато аз завоювах тази премия преди 35 години, това остана един от най-силните моменти в живота ми. Преди седмица пътувах още веднъж до Генуа по покана на японската телевизия Ен Ейч Кей, който съумяха да ми обезпечат достъп още веднъж до този удивителен инструмент и се уверих, че съхранението му е безупречно.
Държавата купила инструментите за $30 млн.
Четирите инструмента - цигулка “Giofredo Cappa ”, 1691, цигулка “Guarneri del Gesu ”, 1733 (известна като Consolo ”), цигулка “Antonio Stradivari ”, 1716 (известна като “Baron Wittgenstein ”), виолончело “Matteo Goffriller ”, 1726 са купени по концепция на Людмила Живкова от Министерство на културата през далечната 1981 година. Общата стойност, която заплаща българската страна, е 30 милиона $.
В музикалните среди се твърди, че инструментите в действителност са били 7, само че на три от тях ориста е неразбираема. Според мълвата те били не толкоз значими по стойност и качество на звука.
Преди няколко години Павел Писарев си спомни в роман пред “Труд news ”, че инструментите били закупени по решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Тодор Живков. Разказа и че със закупуването се занимавал Емил Александров, който тогава завеждал интернационалния отдел на Комитета за просвета. “Aлександров даже влезе в пандиза след огромен развой, тъй като бяха открити някакви неналичия на пари по този случай. Според мен обаче Емил може би беше набеден ”, съобщи тогава Писарев.
Самият Александров е подполковник от Държавна сигурност, бил е шеф на Културно-историческото разузнаване в Държавна сигурност, а по-късно и заместник-председател на Комитета по просвета и е един от доближените на Людмила Живкова.
През петдесетте години избухва същинска война поради клонирани струнни принадлежности
В кюпа на фалшификаторите попадна и името на България
Антонио Страдивари (1644 - 1737) в работилницата си в италианския град Кремона, към 1700 година Картина на Едгар Бънди, ARA (1862 - 1922)
Малко след Втората международна война, някъде към 1949 година, стартира същинска “световна война на цигулките ”, инспирирана от шефа на непрекъснатата галерия на струнни принадлежности в Кремона Джовани Ивиля и продължава десетина години. Той оспорва достоверността на някои показани от европейски специалисти лютиери и антиквари екземпляри, като провокира основаването в границите на Италианската комерсиална камара на нарочна комисия за доказване на оригиналността на инструментите.
“Войната на цигулките ” хвърля в суматоха доста притежатели на принадлежности в Европа и оттатък Океана, които стартират да се съмняват в произхода на шедьоврите си, купени за баснословни суми. И по тяхно гледище се разпростира нова валоризация на инструментите, като през 1951 година е основана Нарочна интернационална консултанска работа, която постоянно има тъжната задача да осведоми притежателя, че неговата цигулка примерно “не е Гуарниери дел Джезу, а отличен артикул на немската школа от XIX век ”. След доста конфликти, костващи от време на време загуба на милиони долари, “войната ” свършва през 1959 година, когато на специфичен развой в швейцарската столица Берн е наказан локалният гражданин Хенрих Веро. Той е наклеветен за главатар на незаконна група за подправяне на печати и подписи на велики лютиери, приет е за отговорен и е наказан на една година затвор и санкция от 12 млн. швейцарски франка. С по-голямата част от тези пари са обезвезмездени излъгани от него клиенти и лютиери от Кремона, а “войната на цигулките ” завършва.
В Италия през днешния ден за “чистотата ” на струнните принадлежности се грижат няколко упълномощени от държавното управление контролни органа, най-меродавните измежду които са Командването за запазване на културното завещание към Корпуса на карабинерите и Центърът за проучване на имитации към университета в град Салерно. Именно те разкриха през 2008 година спекулация, провокирала огромен скандал в музикалните среди на Рим - от дълго време живеещият и преподаващ в италианската столица професор по цигулка Сергей Дятченко бил пробутал на негови заможни студенти през годините към 500 цигулки сякаш от остарели майстори! Като най-скъпият образец - “автентичен “Страдивариус ”, руснакът продал за 650 хиляди евро на негов надарен питомник в инвалидна количка след автомобилна злополука.
А в разкритата от двата института през предходната година последна към този момент цигулкова спекулация са забъркани лютиери от България, Китай и Румъния. Ами те изпращали на именити техни сътрудници в Кремона сътворени от тях цигулки, на които италианските майстори поставяли единствено един лак и етикети. А след това ги продавали като техни, значи “Made in Cremona ”, несъмнено, не за милиони като фалшификатите на “Страдивариус ”, “Гуарниери дел Джезу ” и “Гуаданини ”. Но на цени десетократно по-високи от тези на другояче положителните български, китайски и румънски оригинали.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ