От министерства до общини всички искат по-топъл“, по-бащински“ и евроатлантически“

От министерства до общини всички желаят „ по-топъл “, „ по-бащински “ и „ евроатлантически “ Радев, " леко ухилен, само че без да наподобява демократичен "

Рекламна организация „ Пиксел Криейтив “ се обитаваше на третия етаж на бизнес постройка, която приличаше на стар круизен транспортен съд, затънал сред автомивка и магазин за алкохол. Директорът Антъни Карабаджаков отвори вратата с чаша соево мате лате макиато в ръка – напитка, която изглеждаше като разтопена мазилка, само че струваше колкото половин винетка. От колонките в офиса звучеше електронен джаз.

Вътре го посрещна графичният дизайнер Марк Шейтанов.

Марк беше изкривен над монитора като феодален алхимик. Дългата му вчесана и напомадена брада блестеше мазно под неоновата лампа. Той нервно ровеше из нея с пръсти, като че ли търсеше загубен USB-кабел.

– Добро утро, Марки Марк! – бодро изстреля Антъни. – Как върви изобретателният развой?

Марк постепенно подвигна взор.

– Тони… аз създател ли съм съгласно теб?

Антъни мигна ненадейно.

– Разбира се, Марки Марк! Ти си най-хубавият графичен дизайнер в София… може би и на Балканския полуостров. Ако Пикасо беше жив и работеше с CorelDRAW, щеше да ти носи флашките.

Марк въздъхна тежко.

– Тогава ми давай креативна работа. Не устоявам към този момент с тия портрети.

Антъни застина с чашата до устните си.

– Други поръчки ли има?

– Общо за още двайсет хиляди.

– Пак ли на Радев?

Марк кимна тъмно.

– Радев, Радев и отново Радев. И всичките поръчки са незабавни.

В офиса настъпи тишина. Само климатикът хриптеше като астматичен дакел.

– Пак ли от някое министерство? – попита Антъни.

– И от министерства, и от организации, и от държавни компании… към този момент и от общини имаме незабавни поръчки. Вчера една администрация изиска портрет във формат „ леко бащински, само че с евроатлантически колорит “. Половин час мислих какво значи това.

Антъни се намръщи.

– Абе… някой разпорежда ли им ги тия неща?

Марк се изсмя изсъхнало.

– Никой не ги кара принудително, Тони. Това е инстикт. Инстинкт. Като когато хлебарката усети светлина и хукне към процепа. Само че тук приказваме за чиновническия търтей – създание, еволюирало да оцелява при всяка власт. Той още първия ден надушва накъде духа вятърът и почва да сменя портретите, преди даже да са му споделили.

Антъни се усмихна кисело.

– Значи административен дарвинизъм.

– Абсолютно. Вчера са били „ екипът на Бойко “, през днешния ден са „ хората на Радев “, на следващия ден ще станат будисти, в случай че би трябвало.

Антъни се отпусна в стола си и погледът му се замъгли носталгично.

– Мдаааа… по този начин беше и с Борисов в миналото. Помниш ли? Колко портрети и календарчета направихме с оная негова фотография, дето гледа по едно и също време като Марлон Брандо и сладка австралийска панда.

Марк кимна без възторг.

– Когато се смени властта, служителите бързат да сменят и портретите по стените. Това е като закон на Нютон.

– Направо като третия му закон – замислено сподели Антъни. – На всяко ново държавно управление подхожда равно по мощ и противоположно по усет интериорно възобновяване.

Марк уточни към екрана.

– Виж това. Искат Радев с по-топъл взор. А другите желаят по-държавнически. Трети желаят „ леко ухилен, само че без да наподобява демократичен “.

Антъни отпи от матето и лицето му се сви по този начин, като че ли напитката му беше прошепнала нещо за данъчни промени.

– Като загатнах календари… предлагам занапред да произведем петдесет хиляди с Румен Радев за 2027-а. През декември ще се разграбят, сигурен съм. Моля те, Марки. Нека свършим и това. После давам обещание да ти измисля нещо по-творческо.

Марк замълча за момент. После се обърна постепенно към стената зад тях.

Там висеше голям фирмен портрет на Бойко Борисов – леко избелял, само че все по този начин самонадеян. Погледът му следеше офиса като икона в квартална механа.

– А нашия портрет… да го смъквам ли към този момент?

Антъни въздъхна тъжно иронично.

– Ти по какъв начин мислиш?

*Това, което прочетохте преди малко, се назовава фейлетон.

Още от създателя: