„Политиката отвътре“ - книгата на Иван Костов събра 1500 ду...
от министър-председателя на България (1997-2001) Иван Костов е код за разчитане на комплицирания език на процесите, които оформят лика на актуалната народна власт, само че и учебник по политическо достолепие
Мемоарите на министър-председателя Иван Костов (1997-2001) дадоха начало на диалог, в чийто център попада не самият политик, а историята на модерна България – битката за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране.
Големият общественик продължава този разговор и в приносното издание – код за разчитане на комплицирания език на процесите, които оформят лика на актуалната народна власт, само че и учебник по политическо достолепие.
Премиерата на изданието се организира на 26 септември 2022 , когато малко след 18:30 ч . над 1500 души почетоха събитието в Зала 3 на Национален замък на културата – София.
„ Политиката от вътрешната страна “ е повсеместен метафизичен мироглед върху българската политика от последните 30 години, разяснява проф. Веселин Методиев, който показа книгата по време на събитието.
Авторът Иван Костов може за относително малко време да влезе в територията на разнообразни научни области. Това работене по границите на другите науки дава това качество, което на езика на науката назоваваме интердисциплинарност. Тоест, това не е политология, това е нещо по-мащабно ”, добави той.
Вярвам, че тези, които в даден миг са поели отговорност да вземат значими политически решения, имат исторически и честен ангажимент да оставят след себе си писмена диря. Истината обаче е тази – българските държавници от по-новото време рядко оставят каквито и да е следи. Изглежда, че единственият огромен политик от последните три десетилетия, който се изправя лице в лице против своите съидейници, против политическите си съперници и врагове, като дава ясни свидетелства и аргументирани отговори, е Иван Костов, показа основният редактор на издателство „ Сиела “ Захари Карабашлиев.
Самият Иван Костов показа, че тази книга се е зародила като лекции за образование на политици преди 20 години, по-късно е прераснала в политически есета, а по-късно и в скъпа хроника на личния опит и обръщение към бъдещите генерации.
„ Давам си ясно сметка, че хората ценят повече претърпяното, в сравнение с наученото от една книга “, показа той по време на събитието.
В „ Политиката от вътрешната страна “ държавникът и модернизатор прави опит да разкрие скрития смисъл зад забележимото лице на политиката освен като се опира на престижи и научни способи, само че и като показва образци от своя личен политически опит.
Позовавайки се на съществени правила на моралната и политическата философия, от демократичната доктрина и политологията, Иван Костов търси отговор на някои от най-наболелите за българската народна власт въпроси – до каква степен стигнахме за 30 години, за какво остава незавършен българският преход, кои са грешките и заблудите, които оформиха митологията на прехода, има ли неточности в неолибералните наставления и други. Той прави своя разбор на моторите на този трагичен интервал и на силите, които към момента съумяват да се опълчват на опитите за демократизация на страната.
Написани на наличен език, текстовете в имат за цел да оправдават политиката оттатък построените показа за корист с властта, машинация и популизъм. Те са ориентирани към хората от прехода, които винят политиката, като им предлага нов взор към нея и прави опит за нейното реабилитиране; идващите генерации, които занапред ще се сблъскват с следствията от опита на досегашните политици; политолози, историци, публични престижи, както и тези жители, които краткотрайно са поели политически функционалности, само че няма да останат професионални политици; всеки, който желае да бъде жител и демократ и да вникне в комплицираните механизми, по които една поли
1212121.webp )
разкрива политиката като изкуство „ тук и в този момент “, за което няма съответни правила и несъмнено време. Изкуство на решения, позиции и дейности, чиято оценка е относителна, само че и изкуство, което би трябвало да „ свидетелства правдиво за истината “.
„ Високият персонален морал на политика с задача го кара самичък да преследва амбициозни цели и да предизвиква потребните, градивни, само че и високи упования на хората. Сам да търси и провокира оптималното напъване на публичните старания. Тогава политическите му задания стават доста по-трудни. Но в случай че не го направи, пилее силите на хората и институциите и затваря политическите хоризонти пред обществото, губи историческото му време и го обрича на закъснение. “
Мемоарите на министър-председателя Иван Костов (1997-2001) дадоха начало на диалог, в чийто център попада не самият политик, а историята на модерна България – битката за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране.
Големият общественик продължава този разговор и в приносното издание – код за разчитане на комплицирания език на процесите, които оформят лика на актуалната народна власт, само че и учебник по политическо достолепие.
Премиерата на изданието се организира на 26 септември 2022 , когато малко след 18:30 ч . над 1500 души почетоха събитието в Зала 3 на Национален замък на културата – София.
„ Политиката от вътрешната страна “ е повсеместен метафизичен мироглед върху българската политика от последните 30 години, разяснява проф. Веселин Методиев, който показа книгата по време на събитието.
Авторът Иван Костов може за относително малко време да влезе в територията на разнообразни научни области. Това работене по границите на другите науки дава това качество, което на езика на науката назоваваме интердисциплинарност. Тоест, това не е политология, това е нещо по-мащабно ”, добави той.
Вярвам, че тези, които в даден миг са поели отговорност да вземат значими политически решения, имат исторически и честен ангажимент да оставят след себе си писмена диря. Истината обаче е тази – българските държавници от по-новото време рядко оставят каквито и да е следи. Изглежда, че единственият огромен политик от последните три десетилетия, който се изправя лице в лице против своите съидейници, против политическите си съперници и врагове, като дава ясни свидетелства и аргументирани отговори, е Иван Костов, показа основният редактор на издателство „ Сиела “ Захари Карабашлиев.
Самият Иван Костов показа, че тази книга се е зародила като лекции за образование на политици преди 20 години, по-късно е прераснала в политически есета, а по-късно и в скъпа хроника на личния опит и обръщение към бъдещите генерации.
„ Давам си ясно сметка, че хората ценят повече претърпяното, в сравнение с наученото от една книга “, показа той по време на събитието.
В „ Политиката от вътрешната страна “ държавникът и модернизатор прави опит да разкрие скрития смисъл зад забележимото лице на политиката освен като се опира на престижи и научни способи, само че и като показва образци от своя личен политически опит.
Позовавайки се на съществени правила на моралната и политическата философия, от демократичната доктрина и политологията, Иван Костов търси отговор на някои от най-наболелите за българската народна власт въпроси – до каква степен стигнахме за 30 години, за какво остава незавършен българският преход, кои са грешките и заблудите, които оформиха митологията на прехода, има ли неточности в неолибералните наставления и други. Той прави своя разбор на моторите на този трагичен интервал и на силите, които към момента съумяват да се опълчват на опитите за демократизация на страната.
Написани на наличен език, текстовете в имат за цел да оправдават политиката оттатък построените показа за корист с властта, машинация и популизъм. Те са ориентирани към хората от прехода, които винят политиката, като им предлага нов взор към нея и прави опит за нейното реабилитиране; идващите генерации, които занапред ще се сблъскват с следствията от опита на досегашните политици; политолози, историци, публични престижи, както и тези жители, които краткотрайно са поели политически функционалности, само че няма да останат професионални политици; всеки, който желае да бъде жител и демократ и да вникне в комплицираните механизми, по които една поли
разкрива политиката като изкуство „ тук и в този момент “, за което няма съответни правила и несъмнено време. Изкуство на решения, позиции и дейности, чиято оценка е относителна, само че и изкуство, което би трябвало да „ свидетелства правдиво за истината “.
„ Високият персонален морал на политика с задача го кара самичък да преследва амбициозни цели и да предизвиква потребните, градивни, само че и високи упования на хората. Сам да търси и провокира оптималното напъване на публичните старания. Тогава политическите му задания стават доста по-трудни. Но в случай че не го направи, пилее силите на хората и институциите и затваря политическите хоризонти пред обществото, губи историческото му време и го обрича на закъснение. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ