Найджъл Фарадж – Просто опортюнист
От месеци към този момент слушаме един и същи мотив от политическата класа: “Гласувалите за излизане не знаеха защо гласоподават. ” С намека че “Брекзитарите ” са глупави и би трябвало да се подчинят на вижданията на по-умните от тях. Е, на мен ми омръзнаха техните неистини, измами и изменничества. Дойде време да им дадем урок – подобен, какъвто в никакъв случай няма да не помнят.
С тези огнени слова в обява в английския закостенял ежедневник “Дейли Телеграф ” в края на предходната седмица, Найджъл Фарадж разгласи завръщането си в политическия живот на Англия. А оттова и евентуално в този на Европа. Съгласете се, че от дълго време няма потребност да обясняваме в дълбочина кой е гореспоменатият господин. На длъж и простор по континента, оттатък Атлантика, че даже и на самия Албион не един и двама повдигнаха плещи на новината с думите: “че той по кое време си е тръгвал?! ” Но да, известно време (близо две години) Фарадж на практика се изпари от медийното и политическото пространство във Англия и оттатък. Може би от гузна съвест, може би просто е боледувал от незадоволително дебелокожие.
Защото в последна сметка евтиният номер на Найджъл Фарадж към този момент 19 години да се устоя с европейски средства, играейки го остроумен британски хитрец от Ситито, водещ “патриотична акция за самостоятелност на Англия от Европейски Съюз ”, се трансформира в залог на парламентарните избори през 2015 година и на последвалия народен референдум на Албиона през 2016 година На допитването тогава лозунгите му бяха усвоени от огромна секта в партията на консерваторите, която поведе успоредна на неговата акция, с голяма поддръжка от спонсорите на торите, контролиращи близо? от масмедиите на Острова.
С сходна мощ зад тила им обещанията на консерваторите за живот в обилие след Брекзит, връщането на “глобалната популярност на английската комерсиална империя ” от ХІХ век и спомагателните 350 милиона лири стерлинги на седмица, които ще налива страната в здравната работа на Обединеното кралство, в случай че не ги дава на Европейски Съюз, подведоха задоволително гласоподаватели, с цел да излезе резултатът от референдума от 26 юни 2016 година на 52% в интерес на излизането на Англия от съюза. Населението на Обединеното кралство се разедини на две доста ясно различими половини и по този начин до през днешния ден.
Не би трябвало обаче да подценяваме и приноса за това на успоредната пропагандна акция на Найджъл Фарадж с десетките хиляди билбордове със фотоси на бежанските колони, пресичащи Балканския път по време на пика на миграционната рецесия през 2015 година И големият надпис “Стоп ” върху тях. Както се изрази един шотландски сатирик преди време (и с цел да отвръщаме думите на Фарадж във въведението): “Казват, че хората, дали своят вот за Брекзит, били глупави. Не е правилно, не можеш просто по този начин да обиждаш хората. Те просто не харесват пакистанци. Затова гласоподаваха да изгонят източноевропейците ”.
Но по този начин или другояче референдумът от 26 юни 2016 година се случи. На идващия ден Найджъл Фарадж първо призна проваляне, след това се поздрави с успеха и разгласи “Денят на независимостта ” на Англия от Европейски Съюз. След това небрежно отскочи до Ню Йорк да се снима с към момента неизбрания за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, върна се на Албиона, подаде оставка като водач на партията си, разгласи отдръпването си от политиката и се зави през глава. И да не го е вярвал в миналото, че ще се случи, с помощта на него, страната му пое курс към излизане от обединена Европа.
И по този начин, на Острова минаха две години блуждаене на сляпо в търсене на изхода или най-малко на ясна формулировка какво тъкмо значи “Брекзит ”, с изключение на наложено от медиите на политиците фразеология. (Помните ли “Грекзит ” преди 8 години?) През това време, основаната от Фарадж “Партията на независимостта ” на практика изчезна от политическата карта на Англия, загуби единственото си място в Народното събрание, смени четири пъти водача си и стартира от ден на ден да отшумява като спомен, ведно с създателя си. Или най-малко на пръв взор.
С публикуването през юли на предлагането на министър-председателя Тереза Мей за проектоспоразумение за бъдещите връзки на Англия с Европейски Съюз след Брекзит, каруцата взе, че се обърна. И понятието стартира да добива съответни измерения. Които, с цел да са в полза на Англия, няма по какъв начин да дават отговор на разбиранията нито на тези, които желаят цялостно излизане от общите европейски структури, нито на защитаващите ползите на ижеспоменатите структури. Общественото недоволство за втори референдум, на който да бъде подложено на национално допитване окончателното съглашение с Европейски Съюз (ако изобщо се стигне до такова) набира от ден на ден скорост и все по-щедри спонсори. Срокът до Европейския съвет през октомври, на който би трябвало да бъде подписано съглашението сред Лондон и Европейски Съюз за Брекзит, наподобява все по-нереалистичен за осъществяване, поради настоящото закотвяне на позициите. За разлика от датата 29 март 2019 година, след която фактът става необратим. Явно е пристигнало време на сцената да се върне Фарадж!
Спектакъл на турне
Найджъл Фарадж потегля на финансово добре подплатена акция из цялата територия на Обединеното кралство, с цел да пропагандира против проектоспоразумението, която министър председателят Тереза Мей се пробва да реализира с Европейски Съюз. На съображение, че е изменничество към гласоподавателите, дали своят вот за цялостното разкъсване на връзките с Европа. Нищо, че вероятността да не се стигне в период до последна договорка сред Лондон и Брюксел наподобява все по-вероятно – значимото е да се употребява светлината на прожекторите. В последна сметка дават пари… Спонсори на този театър на Фарадж са изтъкнат английски бизнесмен в недвижимо имущество и някогашен генерален-директор на Търговската камара на Албиона.
За него
Централна фигура
Завръщането му (б.р. – на Найджъл Фарадж) идва в решителен миг в договарянията за Брекзит. Найджъл беше безусловно централната фигура в обезпечаването и спечелването на референдума за излизането от Европейски Съюз. (…) Сегашният проект на държавното управление за Брекзит е равносилен на злополучие и ние имаме за цел да подсигуряваме, че тази политика ще бъде изменена.
Джон Лонгуърт, съпредседател и спонсор на акцията, водена от Фарадж
Обединяващ фактор
Фарадж има способността да сплотява хора от всички страни на политическия про-Брекзит спор и е доста известен измежду Брекзитарите, даже да е надълбоко недолюбван от близо половината население, които гласоподаваха за оставане.
Рахийм Касам, някогашен основен редактор на английското издание на “Брейтбарт ”
Обикновен симпатяга
Найджъл е много елементарен симпатяга. Той е срещу помпозността, политическата уместност и налудничавите брюкселски регулации. Защитава ниските налози, стои на страната на дребните бизнеси и на страната на Англия. Ние, торите, разчитаме на него – с бирата и пурата, и възприятието за комизъм – и без подозрение разпознаваме в него някой, който е непосредствен до нас.
Борис Джонсън, някогашен английски външен министър, по време на акцията преди референдума през 2016 година
С тези огнени слова в обява в английския закостенял ежедневник “Дейли Телеграф ” в края на предходната седмица, Найджъл Фарадж разгласи завръщането си в политическия живот на Англия. А оттова и евентуално в този на Европа. Съгласете се, че от дълго време няма потребност да обясняваме в дълбочина кой е гореспоменатият господин. На длъж и простор по континента, оттатък Атлантика, че даже и на самия Албион не един и двама повдигнаха плещи на новината с думите: “че той по кое време си е тръгвал?! ” Но да, известно време (близо две години) Фарадж на практика се изпари от медийното и политическото пространство във Англия и оттатък. Може би от гузна съвест, може би просто е боледувал от незадоволително дебелокожие.
Защото в последна сметка евтиният номер на Найджъл Фарадж към този момент 19 години да се устоя с европейски средства, играейки го остроумен британски хитрец от Ситито, водещ “патриотична акция за самостоятелност на Англия от Европейски Съюз ”, се трансформира в залог на парламентарните избори през 2015 година и на последвалия народен референдум на Албиона през 2016 година На допитването тогава лозунгите му бяха усвоени от огромна секта в партията на консерваторите, която поведе успоредна на неговата акция, с голяма поддръжка от спонсорите на торите, контролиращи близо? от масмедиите на Острова.
С сходна мощ зад тила им обещанията на консерваторите за живот в обилие след Брекзит, връщането на “глобалната популярност на английската комерсиална империя ” от ХІХ век и спомагателните 350 милиона лири стерлинги на седмица, които ще налива страната в здравната работа на Обединеното кралство, в случай че не ги дава на Европейски Съюз, подведоха задоволително гласоподаватели, с цел да излезе резултатът от референдума от 26 юни 2016 година на 52% в интерес на излизането на Англия от съюза. Населението на Обединеното кралство се разедини на две доста ясно различими половини и по този начин до през днешния ден.
Не би трябвало обаче да подценяваме и приноса за това на успоредната пропагандна акция на Найджъл Фарадж с десетките хиляди билбордове със фотоси на бежанските колони, пресичащи Балканския път по време на пика на миграционната рецесия през 2015 година И големият надпис “Стоп ” върху тях. Както се изрази един шотландски сатирик преди време (и с цел да отвръщаме думите на Фарадж във въведението): “Казват, че хората, дали своят вот за Брекзит, били глупави. Не е правилно, не можеш просто по този начин да обиждаш хората. Те просто не харесват пакистанци. Затова гласоподаваха да изгонят източноевропейците ”.
Но по този начин или другояче референдумът от 26 юни 2016 година се случи. На идващия ден Найджъл Фарадж първо призна проваляне, след това се поздрави с успеха и разгласи “Денят на независимостта ” на Англия от Европейски Съюз. След това небрежно отскочи до Ню Йорк да се снима с към момента неизбрания за президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, върна се на Албиона, подаде оставка като водач на партията си, разгласи отдръпването си от политиката и се зави през глава. И да не го е вярвал в миналото, че ще се случи, с помощта на него, страната му пое курс към излизане от обединена Европа.
И по този начин, на Острова минаха две години блуждаене на сляпо в търсене на изхода или най-малко на ясна формулировка какво тъкмо значи “Брекзит ”, с изключение на наложено от медиите на политиците фразеология. (Помните ли “Грекзит ” преди 8 години?) През това време, основаната от Фарадж “Партията на независимостта ” на практика изчезна от политическата карта на Англия, загуби единственото си място в Народното събрание, смени четири пъти водача си и стартира от ден на ден да отшумява като спомен, ведно с създателя си. Или най-малко на пръв взор.
С публикуването през юли на предлагането на министър-председателя Тереза Мей за проектоспоразумение за бъдещите връзки на Англия с Европейски Съюз след Брекзит, каруцата взе, че се обърна. И понятието стартира да добива съответни измерения. Които, с цел да са в полза на Англия, няма по какъв начин да дават отговор на разбиранията нито на тези, които желаят цялостно излизане от общите европейски структури, нито на защитаващите ползите на ижеспоменатите структури. Общественото недоволство за втори референдум, на който да бъде подложено на национално допитване окончателното съглашение с Европейски Съюз (ако изобщо се стигне до такова) набира от ден на ден скорост и все по-щедри спонсори. Срокът до Европейския съвет през октомври, на който би трябвало да бъде подписано съглашението сред Лондон и Европейски Съюз за Брекзит, наподобява все по-нереалистичен за осъществяване, поради настоящото закотвяне на позициите. За разлика от датата 29 март 2019 година, след която фактът става необратим. Явно е пристигнало време на сцената да се върне Фарадж!
Спектакъл на турне
Найджъл Фарадж потегля на финансово добре подплатена акция из цялата територия на Обединеното кралство, с цел да пропагандира против проектоспоразумението, която министър председателят Тереза Мей се пробва да реализира с Европейски Съюз. На съображение, че е изменничество към гласоподавателите, дали своят вот за цялостното разкъсване на връзките с Европа. Нищо, че вероятността да не се стигне в период до последна договорка сред Лондон и Брюксел наподобява все по-вероятно – значимото е да се употребява светлината на прожекторите. В последна сметка дават пари… Спонсори на този театър на Фарадж са изтъкнат английски бизнесмен в недвижимо имущество и някогашен генерален-директор на Търговската камара на Албиона.
За него
Централна фигура
Завръщането му (б.р. – на Найджъл Фарадж) идва в решителен миг в договарянията за Брекзит. Найджъл беше безусловно централната фигура в обезпечаването и спечелването на референдума за излизането от Европейски Съюз. (…) Сегашният проект на държавното управление за Брекзит е равносилен на злополучие и ние имаме за цел да подсигуряваме, че тази политика ще бъде изменена.
Джон Лонгуърт, съпредседател и спонсор на акцията, водена от Фарадж
Обединяващ фактор
Фарадж има способността да сплотява хора от всички страни на политическия про-Брекзит спор и е доста известен измежду Брекзитарите, даже да е надълбоко недолюбван от близо половината население, които гласоподаваха за оставане.
Рахийм Касам, някогашен основен редактор на английското издание на “Брейтбарт ”
Обикновен симпатяга
Найджъл е много елементарен симпатяга. Той е срещу помпозността, политическата уместност и налудничавите брюкселски регулации. Защитава ниските налози, стои на страната на дребните бизнеси и на страната на Англия. Ние, торите, разчитаме на него – с бирата и пурата, и възприятието за комизъм – и без подозрение разпознаваме в него някой, който е непосредствен до нас.
Борис Джонсън, някогашен английски външен министър, по време на акцията преди референдума през 2016 година
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ