Политическите уроци на Мъск и Тръмп: Краят на един временен съюз?
О т месеци насам незабележим часовник отброява времето до неизбежния раздор сред президента Доналд Тръмп и Илон Мъск. „ Шоуто на Тръмп “ е моноспектакъл, в който няма място за никой различен – изключително за някой по-богат и с (почти) същата ненаситна жадност за внимание. Това мнение показва Джонатан Мартин за Politico.
Мислех, че тази разлъка ще се случи заради его, а не заради политика. Тази седмица обаче подсказва, че може би бъркам, написа Мартин.
Опитвайки се да приложи върху федералната администрация същия метод, който употребява в Twitter – даже до равнището на детайлите в заглавната тематика – Мъск изцяло неправилно пояснява мотивацията на Тръмп. Президентът се стреми към огромни, грандиозни победи и необятно отразяване в медиите – не към закостенял идеологически план за редуциране на федералната администрация, показва създателят на Politico.
В отбрана на Мъск, който е политически дилетант, доста дългогодишни републиканци също не престават да си внушават, че Тръмп споделя техните метафизичен възгледи за ролята на държавното управление или за твърдата позиция по отношение на Китай. Но тези конгресмени не се съревновават с Тръмп за вниманието на международните медии, нито се пробват да поемат надзор над всяка федерална организация, разяснява Мартин.
Добрата вест за Илон е, че той може да се поучи от грешката си и да си обезпечи още време като самопровъзгласен „ цар на човешките запаси “ , разяснява още той.
Но това ще стане единствено в случай че в действителност извлече поучения от събитията тази седмица.
Първият урок, който Мъск би трябвало да извлече от конференцията на Тръмп в Белия дом в четвъртък сутринта (30.01.2025 г.), не е, че президентът импулсивно упрекна самодейностите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI) или демократическите си прародители за самолетната злополука във Вашингтон. Истинският урок е, че инстинктът на Тръмп постоянно е да търси виновници, разнообразни от самия него, показва Джонатан Мартин.
Тръмп не просто отхвърля да поеме отговорност за каквото и да било – когато възникне отрицателна обстановка, неговата първа реакция е да уточни някой различен за отговорен, написа създателят на Politico.
В четвъртък това бяха някогашни демократични чиновници и DEI. Но идващия път, когато нещо неприятно се случи по време на ръководството му, това може да бъде самият Мъск. Ако да вземем за пример Мъск още веднъж изиска оставката на ръководителя на Федералната авиационна администрация (FAA), както направи предходната година, той може да се окаже замесен в рецесия, която ще удари по личния му имидж, счита Мартин.
Мъск също би трябвало да си вземе поука от несполучливия опит на администрацията да замрази дискреционните федерални разноски.
Този ход – иницииран от консервативни съветници на Тръмп, които проектираха личните си идеологически възгледи върху него – докара до безпорядък, комплициране и отрицателни реакции. С други думи, съвършена рецепта за неприятно медийно отразяване. Не е изненада, че на идващия ден, изправен пред отрицателни заглавия и напън от личната си партия, Тръмп отстъпи, написа Мартин.
Тази тактика „ пробвай – провали се – повтори “ не би трябвало да е изненада за никой наблюдаващ, а още по-малко за най-богатия човек в света.
През цялата си обществена кариера Тръмп е бил движен от медийното отразяване и усещането за триумф – доста преди да влезе в политиката. По време на първия си мандат той постоянно се ядосваше на медиите, че не му дават „ положителни рецензии “ . И когато не медиите бяха отговорни, отговорни бяха „ ужасните демократи “ , „ незадоволително коравите “ републиканци или личните му съветници – в никакъв случай самият Тръмп, без значение че точно той ги беше наел, разяснява Мартин.
Мъск, както и идеологически настроените съветници на Тръмп, би трябвало да схванат, че президентът може да каже, че поддържа съкращаването на държавни чиновници и стратегии, само че това не значи, че в действителност го има поради. В момента, в който сходни старания провокират неодобрение измежду републиканците в Конгреса, губернаторите от Републиканската партия или доведат до нова вълна от отрицателно медийно отразяване, Тръмп ще се разграничи от това, което Мъск е считал за негов мандат, показва създателят на Politico.
Memo to Elon: Know Your Boss - POLITICO
— Teon (@ScorpTO)
Джонатан Мартин: Запомнете, че единственото същинско значение на „ тръмпизма “ е Тръмп да печели.
Няма никакви доказателства, че Тръмп е последовател на бюджетните ограничавания – в противен случай. Спомнете си 2020 година, когато той укори личната си партия, че не печата повече пари, с цел да раздава на американците. Или една от дребното му дълготрайни позиции – че републиканците не би трябвало даже да обмислят редуциране на обществените осигуровки, напомня Мартин.
По-скоро Тръмп се интересува от съглашения, които наподобяват като победи. Външната политика? Цялата му партия гледа на Китай като на нов зложелател в Студената война. Но Тръмп на драго сърце би направил договорка с Пекин, показва Мартин.
Що се отнася до вътрешната политика, Тръмп е подготвен да се нагоди по отношение на всяка обстановка. Спомняте ли си какъв брой близо беше – под натиска на щерка си Иванка – да поддържа по-строги ограничения за надзор на оръжията след всеобщите стрелби в Дейтън и Ел Пасо през 2019 година?
А що се отнася до абортите – макар че неговите правосъдни назначения доведоха до анулацията на правото на аборт, той въпреки всичко се опита да заеме умерена позиция по време на акцията си през 2024 г.
Слушай, Илон, в случай че Тръмп може да се приспособява все още даже по най-горещите културни тематики, за какво мислиш, че ще бъде безусловно правилен на концепцията за понижаване на федералния уред?
Няма подозрение, че Тръмп поддържа елиминирането на прахосничеството и неефективността – най-малко на доктрина.
Но бъди деликатен. Политическите ти упоритости ще имат период на валидност, в случай че не схванеш какво в действителност движи Тръмп. И в случай че мислиш, че това е държавната ефективност… познавам човек, който има игрален дом на Марс и желае да ти го продаде.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позицията на Vesti.bg като цяло.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Мислех, че тази разлъка ще се случи заради его, а не заради политика. Тази седмица обаче подсказва, че може би бъркам, написа Мартин.
Опитвайки се да приложи върху федералната администрация същия метод, който употребява в Twitter – даже до равнището на детайлите в заглавната тематика – Мъск изцяло неправилно пояснява мотивацията на Тръмп. Президентът се стреми към огромни, грандиозни победи и необятно отразяване в медиите – не към закостенял идеологически план за редуциране на федералната администрация, показва създателят на Politico.
В отбрана на Мъск, който е политически дилетант, доста дългогодишни републиканци също не престават да си внушават, че Тръмп споделя техните метафизичен възгледи за ролята на държавното управление или за твърдата позиция по отношение на Китай. Но тези конгресмени не се съревновават с Тръмп за вниманието на международните медии, нито се пробват да поемат надзор над всяка федерална организация, разяснява Мартин.
Добрата вест за Илон е, че той може да се поучи от грешката си и да си обезпечи още време като самопровъзгласен „ цар на човешките запаси “ , разяснява още той.
Но това ще стане единствено в случай че в действителност извлече поучения от събитията тази седмица.
Първият урок, който Мъск би трябвало да извлече от конференцията на Тръмп в Белия дом в четвъртък сутринта (30.01.2025 г.), не е, че президентът импулсивно упрекна самодейностите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI) или демократическите си прародители за самолетната злополука във Вашингтон. Истинският урок е, че инстинктът на Тръмп постоянно е да търси виновници, разнообразни от самия него, показва Джонатан Мартин.
Тръмп не просто отхвърля да поеме отговорност за каквото и да било – когато възникне отрицателна обстановка, неговата първа реакция е да уточни някой различен за отговорен, написа създателят на Politico.
В четвъртък това бяха някогашни демократични чиновници и DEI. Но идващия път, когато нещо неприятно се случи по време на ръководството му, това може да бъде самият Мъск. Ако да вземем за пример Мъск още веднъж изиска оставката на ръководителя на Федералната авиационна администрация (FAA), както направи предходната година, той може да се окаже замесен в рецесия, която ще удари по личния му имидж, счита Мартин.
Мъск също би трябвало да си вземе поука от несполучливия опит на администрацията да замрази дискреционните федерални разноски.
Този ход – иницииран от консервативни съветници на Тръмп, които проектираха личните си идеологически възгледи върху него – докара до безпорядък, комплициране и отрицателни реакции. С други думи, съвършена рецепта за неприятно медийно отразяване. Не е изненада, че на идващия ден, изправен пред отрицателни заглавия и напън от личната си партия, Тръмп отстъпи, написа Мартин.
Тази тактика „ пробвай – провали се – повтори “ не би трябвало да е изненада за никой наблюдаващ, а още по-малко за най-богатия човек в света.
През цялата си обществена кариера Тръмп е бил движен от медийното отразяване и усещането за триумф – доста преди да влезе в политиката. По време на първия си мандат той постоянно се ядосваше на медиите, че не му дават „ положителни рецензии “ . И когато не медиите бяха отговорни, отговорни бяха „ ужасните демократи “ , „ незадоволително коравите “ републиканци или личните му съветници – в никакъв случай самият Тръмп, без значение че точно той ги беше наел, разяснява Мартин.
Мъск, както и идеологически настроените съветници на Тръмп, би трябвало да схванат, че президентът може да каже, че поддържа съкращаването на държавни чиновници и стратегии, само че това не значи, че в действителност го има поради. В момента, в който сходни старания провокират неодобрение измежду републиканците в Конгреса, губернаторите от Републиканската партия или доведат до нова вълна от отрицателно медийно отразяване, Тръмп ще се разграничи от това, което Мъск е считал за негов мандат, показва създателят на Politico.
Memo to Elon: Know Your Boss - POLITICO
— Teon (@ScorpTO)
Джонатан Мартин: Запомнете, че единственото същинско значение на „ тръмпизма “ е Тръмп да печели.
Няма никакви доказателства, че Тръмп е последовател на бюджетните ограничавания – в противен случай. Спомнете си 2020 година, когато той укори личната си партия, че не печата повече пари, с цел да раздава на американците. Или една от дребното му дълготрайни позиции – че републиканците не би трябвало даже да обмислят редуциране на обществените осигуровки, напомня Мартин.
По-скоро Тръмп се интересува от съглашения, които наподобяват като победи. Външната политика? Цялата му партия гледа на Китай като на нов зложелател в Студената война. Но Тръмп на драго сърце би направил договорка с Пекин, показва Мартин.
Що се отнася до вътрешната политика, Тръмп е подготвен да се нагоди по отношение на всяка обстановка. Спомняте ли си какъв брой близо беше – под натиска на щерка си Иванка – да поддържа по-строги ограничения за надзор на оръжията след всеобщите стрелби в Дейтън и Ел Пасо през 2019 година?
А що се отнася до абортите – макар че неговите правосъдни назначения доведоха до анулацията на правото на аборт, той въпреки всичко се опита да заеме умерена позиция по време на акцията си през 2024 г.
Слушай, Илон, в случай че Тръмп може да се приспособява все още даже по най-горещите културни тематики, за какво мислиш, че ще бъде безусловно правилен на концепцията за понижаване на федералния уред?
Няма подозрение, че Тръмп поддържа елиминирането на прахосничеството и неефективността – най-малко на доктрина.
Но бъди деликатен. Политическите ти упоритости ще имат период на валидност, в случай че не схванеш какво в действителност движи Тръмп. И в случай че мислиш, че това е държавната ефективност… познавам човек, който има игрален дом на Марс и желае да ти го продаде.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позицията на Vesti.bg като цяло.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ