От маси за чакане до живеене в апартамент в сутерен,

От маси за очакване до живеене в апартамент в партер, трима пътуващи водещи описват на CNBC за това по какъв начин са стигнали до мястото, където са.Ето техните истории.Саманта БраунРабота: притежател на премия „ Еми “ ефирен водещ на „ Любимите места на Саманта Браун “Начало: комедия„ Отидох в Сиракузкия Университет за музикален спектакъл, тъй като обезверено желаех да се преместя в Ню Йорк и да стана актриса. Исках да играя Шекспир и да бъда на Бродуей.Не се получи. Бях сервитьорка цели осем години. Но обичах импровизацията и бях част от импровизационна комедийна натрупа. Затова продължих да депозирам разгласи за работа.Сценарист ме предложи на продуцентска компания, която търсеше водещ. Но прослушването ми за него трябваше да бъде изцяло неподготвено. Така получих работата.Когато си посетител, няма сюжет. И въпреки всичко от вас зависи да определите сцената, да разберете траекторията на една история и по какъв начин да я завършите. Също по този начин в импровизацията, златното предписание е в никакъв случай да не казвате не, постоянно е да – с цел да продължите нещата.Обслужвайки маси в Ню Йорк в продължение на осем години, започваш да се чувстваш в действителност преклонен, [но] това бяха инструментите, които имах, които ми дадоха работа, която в никакъв случай в най-смелите си фантазии не съм мислила, че в миналото ще имам “.Майк ЧенРабота: Създател на „ Strictly Dumpling “ и други канали в YouTube (общо: към 8 милиона абонати)Начало: счетоводител и сватбено видеозаснемане„ Преместих се в Съединени американски щати от Китай, когато бях на 8 години. Родителите ми започнаха да работят в заведения за хранене и в последна сметка отвориха собствен личен доста американизиран китайски ресторант. Така че израснах на постоянна диета с пилешко месо и рангун от раци на военачалник Цо.Там, откъдето съм, нямаше доста многообразие, само че оказа помощ това, че родителите ми ме изпратиха назад в Китай, когато бях на 13. Повечето деца биват осъдени и изпратени в стаята си като наказване – аз бях изпратен в Китай за две години. Тогава си споделих: Уау, толкоз е необикновено – хората, историята – желая да знам повече.След колежа отидох в Ню Йорк и работих на Уолстрийт една година. След това станах брачен видеограф, тъй като желаех да бъда еластичен. Живеех в дребен апартамент в мазето в Бруклин без климатик, печелейки към 400 $ – при добра седмица.Но това беше първият път, когато ядох нещо, което не беше  Red Lobster или Olive Garden. Вкусих разнообразна етническа храна в Чайнатаун и започнах да откривам доста от наследството си, което в никакъв случай не съм виждал като значимо преди.Започнах да протоколирам видеоклипове, свързани с храната, в YouTube като дневник за хранене към себе си. Спомням си, че имах диалог с другар, че видео наличието с храна в никакъв случай няма да докара до нищо. Нямаше никой онлайн, който да го прави. Имах към 10 клиенти. И някак си от единствено себе си се разви до това, което в никакъв случай не съм очаквал.Никога не съм имал доста пари, до момента в който растях – или през по-голямата част от моята зрелост. Така че постоянно съм търсил неща, които са евтини, само че и в действителност засищащи и вкусни. И общо взето това е, което върша в този момент по целия свят “.Колийн КелиРабота: ефирен водещ на „ Семейно пътешестване с Колийн Кели “Начало: продажби„ Опитах се да се запиша в телевизионното учебно заведение в Тексаския университет. Училището ти дава късмет да бъдеш признат в програмата. Никога не бях седяла на бюро с камера, ориентирана към мен. Провалих се извънредно.Няколко години по-късно приключих и получих първата си работа в бранша на продажбите, в последна сметка се реалокирах в Чикаго и работих във фармацевтичната промишленост. Парите бяха невероятни, а аз имах служебна кола. Но не изживявах фантазията си и това стартира в действителност да ме тормози.В началото на 30-те ми години се омъжих и в последна сметка напуснах работата си, с цел да бъда майка, която си стои у дома. Един ден, когато двете ми момиченца бяха на учебно заведение, отидох в кабелната телевизия на нашето кметство и попитах дали в подмяна на това, да ме научат по какъв начин да коригирам, мога да повеждам локалното развлекателно предаване за нашето обитаемо място – нещо като „ Достъп до Холивуд ” за нашия град с 50 000 поданици.Тъй като не са имали други оферти, са се съгласили. Държах се решително, само че бях толкоз обезпокоена всякога, когато взимах изявление и четях глас зад кадър, само че трупах опит и познания.Доверих се на друга майка, че фантазията ми е да повеждам национално туристическо шоу и изненадващо тя се съгласи да го продуцира с мен. Написахме сюжет, намерихме локален оператор за няколко $ и направихме пилотен епизод.Имах срещи с две огромни компании – и двете споделиха „ не “. Един канал ми сподели, че дамите не гледат туристически излъчвания, тъй че концепцията за фамилно пътешестване не им хареса. След това изпратих хиляди имейли на телевизионни станции. Нищо не проработи. Накрая майка ми предложи да се обадя на локалната станция на PBS. Потърсих в Google ръководителя на програмирането, обадих му се (без имейли) и си уговорих среща.След още няколко срещи научихме, че PBS избира две шоута, които да станат национални, а „ Семейно пътешестване с Колийн Кели “ беше едно от тях.Изкарахме една година, продуцирайки 13 епизода през първия сезон. Шоуто продължава повече от 10 години. И най-хубавото е, че мога да взема фамилията си с мен. Това беше дълго и мъчно пътешестване, само че се надявам тази история да въодушеви другите да повярват в себе си, да пренебрегват скептиците и в никакъв случай да не се отхвърлят от фантазията си “.Още поо тематиката: