Шампионката Ивет Горанова пред „Марица”: Това беше най-лесна...
От дребна съм си мъжкарана, непрекъснато си играех с момчетата, тъй че този спорт беше тъкмо за мен
Разговаря Даниела Арнаудова
„ Ивет е воин! Преди месец я познаваха единствено сътрудниците й от каратето. Днес тя е новата национална икона. Многобългарите плакаха, когато 21-годишната състезателка взе златния орден в категория карате-кумите до 55 кг на Олимпийските игри в Токио. Емоциите фактически са мощни!” – това сподели за „ Марица “ треньорът на Ивет Горанова Ангел Ленков.
Часове след идването им от Токио, екипът към този момент усеща умората. Сега обаче ни чака огромната отмора, добавя Ленков.
Международният коучинг специалист Моузес Налока обаче твърди, че в Токио Ивет е направила невъзможното. „ Ако Олимпийските игри свършваха през септември, България щеше да има още златни медали. Заради един човек, който пръв взе златото и това си ти Ивет! – уверен е Моузес – Ти първа победи и след теб Стойка Кръстева направи същото в боксовия шампионат – взе второ злато. След това с трети златен орден за България от Олимпиадата си потегли и ансамбъла по художествена гимнастика. Ето по какъв начин се мултиплицира един триумф “.
За духа да побеждаваш, за концентрацията и феноменалния си триумф в Токио, споделя за „ Марица “ Ивет Горанова - момичето, което завоюва първото злато за България на Олимпийските игри в Токио.
- Ивет, по какъв начин се чувстваш след тази забележителна победа в Токио. Златен орден – изправи цяла България на крайници!
- Еуфорията е огромна! Вече усещам умората, не съм спала от няколко дни. Сега обаче чувствам още по-силно вдъхновението на хората и тяхната наслада от моята победа.
- Вярваше ли, че ще стигнеш до тук?
- Когато завоювах квотата в Париж преди месец, към момента не бях сигурна дали ще печеля орден и в Токио – въпреки всичко това е Олимпиада и всичко може да се случи. Работихме интензивно в последния месец с Моузес Налока и той доста ми оказа помощ в менталната подготовка, която беше доста значима за мен в това съревнование.
- Все повече спортисти в света работят с коуч по образеца на Серена Уилямс или Андре Агаси – преди време, които са почитатели на Тони Робинс. Ти също реши да изполваш професионален коуч и това е Моузес Налока. Как усещаш неговата поддръжка?
- Моузес ме стимулира най-силно като ми сподели какъв брой доста има вяра в мен! Виждах това и даже за миг не си помислих, че няма да се оправя. Виждах какъв брой е предан през целия развой – той даваше всичко от себе си. И преживяваше всеки миг, дружно с нас!
Това най-вече ме въодушевяваше – вярата и на Моузес, и на треньора в мен! Екипът ме стимулира да печеля!
- Коя е последната дума, която ти сподели Моузес преди този незабравим дуел?
- Каза ми, че това е най-важният ми ден. И в него би трябвало да играя на правилото: „ всичко или нищо “. После ме попита: кой различен може да го направи с изключение на теб? През цялото време ми вдъхваше убеденост, говореше ми хубави думи, които съм запомнила и до в този момент си ги дублирам на разум.
- Кое е това нещо, което прекатурна играта против украинката Анжелика Терлюга? Какво се случи?
- Не бих споделила, че нещо е преобърнало играта, тъй като водих от самото начало. Аз бях преобладаващата!
Имаше един миг в който тя ме ритна в корема и до момента в който бях долу, на земята ми трябваше малко време до момента в който болката отмине.
Ако в този миг бях траяла незабавно, тя щеше да се възползва от момента и да ми вземе точката – тогава успеха за мен щеше да бъде доста сложна. Двете с Анжелика се знаем доста добре, познаваме играта си – тя е доста добре готова тактически. Така че всяка секунда беше от голяма важност и можеше да обърне мача.
- За 10 години в спорта имаш близо 200 медала. Това ли беше най-трудната ти победа?
- Не, това беше най-лесната ми победа! Имала съм доста мачове с Анжелика Терлюга от Украйна – с нея имам загуби, само че успехите са доста повече. С наслаждение играя с Анжелика, всичките ни мачове постоянно са били разнообразни, трагични и забавни. Много каратисти по света чакат по кое време ще пристигна времето на нашия мач, с цел да ни гледат. Наистина за тях е огромно наслаждение да видят коя от двете ще победи.
- Как откри каратето? Кога реши да се занимаваш с този спорт, който е приоритет на „ мощния пол “?
- През 2009 година започнах да упражнявам карате в Долна Митрополия, а през 2010-а беше първото ми съревнование. В началото печелих единствено златни медали и се усещах доста горда със себе си. С всеки един златен орден от ден на ден и повече се запалвах по спорта. Исках още и още, и не се задоволявах с второ или трето място. Трябваше да бъда или преди всичко, или нищо.
- Как се усеща младо и красиво момиче като теб в тези „ мъжки “ среди?
- От дребна съм си мъжкарана, непрекъснато си играех с момчетата, тъй че този спорт беше тъкмо за мен.
Пробвала съм да упражнявам и в други дисциплини, само че обичам бойните спортове. Каратето беше първият военен спорт, който пробвах. Не зная по какъв начин тъкмо се случи да стартира с него. Явно ориста си знае работата и ме е завела на вярното място.
- Какво следва за новата олимпийска шампионка? Имаш ли упоритости за кариера в София или в чужбина?
- В София – не мисля. За чужбина също нямам проекти, само че ще продължа да се състезавам за карате клуб „ Петромакс “ от Плевен и националния тим, тъй като към момента не съм постигнала всичко, което желая в живота си.
Мечтата ми е да стъпя на международния и на европейския връх, тъй като към момента не съм го направила.
- За да тренираш до в този момент получавала ли си помощ от страната? Или единствено от Федерацията по карате?
- Откакто каратето стана олимпийски спорт, поддръжката за нас е доста огромна, както от Федерацията, по този начин и от Министерството на спорта и от Олимпийския комитет. Не сме имали никакви финансови проблеми, получавали сме всичко, от което сме имали потребност – надпревари, лагери.
Цяла година прекарах на лагер в Сърбия, там се подготвяхме, обиколих доста други места, където тренирахме. Днес съм признателна за това, че имахме опцията да се подготвим добре за Олимпиадата и да усетим поддръжката на всички към нас.
Моузес Налока
Планът в Токио беше: Печеля златото или спечелвам златото!
Ивет ти си същински ангел! Заради това, което направи в Токио и поради вярата си, че можеш да постигнеш този резултат.
Нека ти кажа още нещо – твоето странствуване занапред стартира. Защото в този момент, с теб, тръгваме към битката за златния орден в Дубай!
Само че тази победа е един развой и от него може да се учи всеки! За задачата – дано първо стъпи на триумфите, които е имал преди. Заобиколени сме от хора, които всеки ден ни споделят, че не можем да създадем нещо. Това не е по този начин – просто би трябвало да си спомниш твоите триумфи от предишното и да се фокусираш върху тях. Така ти програмираш мозъка, че постоянно можеш да повториш този триумф.
Второ – би трябвало да имаш безспорна изясненост! Какво искаш – искаш успеха. Тогава фокусирай се върху нея! Няма нищо друго пред теб, никакви други проекти. Отиваш единствено за успеха.
Нашият проект с Ивет в Токио беше: Печеля златото или спечелвам златото! Нямаше нищо друго.
Разговаря Даниела Арнаудова
„ Ивет е воин! Преди месец я познаваха единствено сътрудниците й от каратето. Днес тя е новата национална икона. Многобългарите плакаха, когато 21-годишната състезателка взе златния орден в категория карате-кумите до 55 кг на Олимпийските игри в Токио. Емоциите фактически са мощни!” – това сподели за „ Марица “ треньорът на Ивет Горанова Ангел Ленков.
Часове след идването им от Токио, екипът към този момент усеща умората. Сега обаче ни чака огромната отмора, добавя Ленков.
Международният коучинг специалист Моузес Налока обаче твърди, че в Токио Ивет е направила невъзможното. „ Ако Олимпийските игри свършваха през септември, България щеше да има още златни медали. Заради един човек, който пръв взе златото и това си ти Ивет! – уверен е Моузес – Ти първа победи и след теб Стойка Кръстева направи същото в боксовия шампионат – взе второ злато. След това с трети златен орден за България от Олимпиадата си потегли и ансамбъла по художествена гимнастика. Ето по какъв начин се мултиплицира един триумф “.
За духа да побеждаваш, за концентрацията и феноменалния си триумф в Токио, споделя за „ Марица “ Ивет Горанова - момичето, което завоюва първото злато за България на Олимпийските игри в Токио.
- Ивет, по какъв начин се чувстваш след тази забележителна победа в Токио. Златен орден – изправи цяла България на крайници!
- Еуфорията е огромна! Вече усещам умората, не съм спала от няколко дни. Сега обаче чувствам още по-силно вдъхновението на хората и тяхната наслада от моята победа.
- Вярваше ли, че ще стигнеш до тук?
- Когато завоювах квотата в Париж преди месец, към момента не бях сигурна дали ще печеля орден и в Токио – въпреки всичко това е Олимпиада и всичко може да се случи. Работихме интензивно в последния месец с Моузес Налока и той доста ми оказа помощ в менталната подготовка, която беше доста значима за мен в това съревнование.
- Все повече спортисти в света работят с коуч по образеца на Серена Уилямс или Андре Агаси – преди време, които са почитатели на Тони Робинс. Ти също реши да изполваш професионален коуч и това е Моузес Налока. Как усещаш неговата поддръжка?
- Моузес ме стимулира най-силно като ми сподели какъв брой доста има вяра в мен! Виждах това и даже за миг не си помислих, че няма да се оправя. Виждах какъв брой е предан през целия развой – той даваше всичко от себе си. И преживяваше всеки миг, дружно с нас!
Това най-вече ме въодушевяваше – вярата и на Моузес, и на треньора в мен! Екипът ме стимулира да печеля!
- Коя е последната дума, която ти сподели Моузес преди този незабравим дуел?
- Каза ми, че това е най-важният ми ден. И в него би трябвало да играя на правилото: „ всичко или нищо “. После ме попита: кой различен може да го направи с изключение на теб? През цялото време ми вдъхваше убеденост, говореше ми хубави думи, които съм запомнила и до в този момент си ги дублирам на разум.
- Кое е това нещо, което прекатурна играта против украинката Анжелика Терлюга? Какво се случи?
- Не бих споделила, че нещо е преобърнало играта, тъй като водих от самото начало. Аз бях преобладаващата!
Имаше един миг в който тя ме ритна в корема и до момента в който бях долу, на земята ми трябваше малко време до момента в който болката отмине.
Ако в този миг бях траяла незабавно, тя щеше да се възползва от момента и да ми вземе точката – тогава успеха за мен щеше да бъде доста сложна. Двете с Анжелика се знаем доста добре, познаваме играта си – тя е доста добре готова тактически. Така че всяка секунда беше от голяма важност и можеше да обърне мача.
- За 10 години в спорта имаш близо 200 медала. Това ли беше най-трудната ти победа?
- Не, това беше най-лесната ми победа! Имала съм доста мачове с Анжелика Терлюга от Украйна – с нея имам загуби, само че успехите са доста повече. С наслаждение играя с Анжелика, всичките ни мачове постоянно са били разнообразни, трагични и забавни. Много каратисти по света чакат по кое време ще пристигна времето на нашия мач, с цел да ни гледат. Наистина за тях е огромно наслаждение да видят коя от двете ще победи.
- Как откри каратето? Кога реши да се занимаваш с този спорт, който е приоритет на „ мощния пол “?
- През 2009 година започнах да упражнявам карате в Долна Митрополия, а през 2010-а беше първото ми съревнование. В началото печелих единствено златни медали и се усещах доста горда със себе си. С всеки един златен орден от ден на ден и повече се запалвах по спорта. Исках още и още, и не се задоволявах с второ или трето място. Трябваше да бъда или преди всичко, или нищо.
- Как се усеща младо и красиво момиче като теб в тези „ мъжки “ среди?
- От дребна съм си мъжкарана, непрекъснато си играех с момчетата, тъй че този спорт беше тъкмо за мен.
Пробвала съм да упражнявам и в други дисциплини, само че обичам бойните спортове. Каратето беше първият военен спорт, който пробвах. Не зная по какъв начин тъкмо се случи да стартира с него. Явно ориста си знае работата и ме е завела на вярното място.
- Какво следва за новата олимпийска шампионка? Имаш ли упоритости за кариера в София или в чужбина?
- В София – не мисля. За чужбина също нямам проекти, само че ще продължа да се състезавам за карате клуб „ Петромакс “ от Плевен и националния тим, тъй като към момента не съм постигнала всичко, което желая в живота си.
Мечтата ми е да стъпя на международния и на европейския връх, тъй като към момента не съм го направила.
- За да тренираш до в този момент получавала ли си помощ от страната? Или единствено от Федерацията по карате?
- Откакто каратето стана олимпийски спорт, поддръжката за нас е доста огромна, както от Федерацията, по този начин и от Министерството на спорта и от Олимпийския комитет. Не сме имали никакви финансови проблеми, получавали сме всичко, от което сме имали потребност – надпревари, лагери.
Цяла година прекарах на лагер в Сърбия, там се подготвяхме, обиколих доста други места, където тренирахме. Днес съм признателна за това, че имахме опцията да се подготвим добре за Олимпиадата и да усетим поддръжката на всички към нас.
Моузес Налока
Планът в Токио беше: Печеля златото или спечелвам златото!
Ивет ти си същински ангел! Заради това, което направи в Токио и поради вярата си, че можеш да постигнеш този резултат.
Нека ти кажа още нещо – твоето странствуване занапред стартира. Защото в този момент, с теб, тръгваме към битката за златния орден в Дубай!
Само че тази победа е един развой и от него може да се учи всеки! За задачата – дано първо стъпи на триумфите, които е имал преди. Заобиколени сме от хора, които всеки ден ни споделят, че не можем да създадем нещо. Това не е по този начин – просто би трябвало да си спомниш твоите триумфи от предишното и да се фокусираш върху тях. Така ти програмираш мозъка, че постоянно можеш да повториш този триумф.
Второ – би трябвало да имаш безспорна изясненост! Какво искаш – искаш успеха. Тогава фокусирай се върху нея! Няма нищо друго пред теб, никакви други проекти. Отиваш единствено за успеха.
Нашият проект с Ивет в Токио беше: Печеля златото или спечелвам златото! Нямаше нищо друго.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ