Князът, който искаше да е независим, но Москва не позволи
От любим на Петербург до зложелател на Кремъл
Александър I, племенник на съветския император Александър II, е определен за княз с съветска благословия. Но вместо обуздан васал, България получава независим държател. Батенберг желае да бъде княз на българите, а не служител на царя. Този „ грях “ Русия в никакъв случай не му прости.
Съединението – успех за България, пестник за Русия
През 1885 година България реализира Съединението с Източна Румелия – исторически героизъм, реализиран без съветска помощ и макар саботажа на Петербург. Победата над Сърбия демонстрира, че младата българска войска може да се оправи сама. За народа това е знамение. За Русия – неприемлива демонстрация на самостоятелност.
Превратът и унижението
Август 1886 година носи прелом, проведен от русофилски офицери. Князът е хванат и принуден да подпише абдикация. Въпреки че български патриоти, отпред със Стефан Стамболов, съумяват краткотрайно да го върнат, натискът от Русия е безсърдечен. Батенберг схваща, че в случай че остане, страната рискува разкол, окупация или даже ново национално оскърбление.
В прощалното си писмо той признава: „ Жертвам себе си, с цел да не преча на Отечеството. “ Но истината е друга – Русия жертва българската самостоятелност за своите ползи.
Последствия и поука
Абдикацията хвърля България в политическа рецесия, само че в същото време слага началото на нова епоха – ерата на Стефан Стамболов и битката за същинска самостоятелност. Събитията от 1886 година остават блестящо увещание, че „ освободителката “ не желае свободна България, а покорна губерния.
Александър I, племенник на съветския император Александър II, е определен за княз с съветска благословия. Но вместо обуздан васал, България получава независим държател. Батенберг желае да бъде княз на българите, а не служител на царя. Този „ грях “ Русия в никакъв случай не му прости.
Съединението – успех за България, пестник за Русия
През 1885 година България реализира Съединението с Източна Румелия – исторически героизъм, реализиран без съветска помощ и макар саботажа на Петербург. Победата над Сърбия демонстрира, че младата българска войска може да се оправи сама. За народа това е знамение. За Русия – неприемлива демонстрация на самостоятелност.
Превратът и унижението
Август 1886 година носи прелом, проведен от русофилски офицери. Князът е хванат и принуден да подпише абдикация. Въпреки че български патриоти, отпред със Стефан Стамболов, съумяват краткотрайно да го върнат, натискът от Русия е безсърдечен. Батенберг схваща, че в случай че остане, страната рискува разкол, окупация или даже ново национално оскърбление.
В прощалното си писмо той признава: „ Жертвам себе си, с цел да не преча на Отечеството. “ Но истината е друга – Русия жертва българската самостоятелност за своите ползи.
Последствия и поука
Абдикацията хвърля България в политическа рецесия, само че в същото време слага началото на нова епоха – ерата на Стефан Стамболов и битката за същинска самостоятелност. Събитията от 1886 година остават блестящо увещание, че „ освободителката “ не желае свободна България, а покорна губерния.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ