Балканите на ръба на най-голямата криза от 1995 г. насам
От края на войната през 1995 година в Босна и Херцеговина съществува нежно равновесие. То е съществено разтърсено през последните месеци поради дейностите на водача на босненските сърби Милорад Додик, който от години води сепаратистка политика. Президентът на Република Сръбска е подготвен да пристъпи и към въоръжени дейности за отделянето ѝ:
" Ние сме подготвени да доведем това до края ", предизвестява Додик.
Има в действителност огромна заплаха от отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, което ще бъде най-голямото предизвикателство за страната, която от края на войната в Западните Балкани през 1995 година стъпва на нежни основи. Експертите правят оценка обстановката по този начин:
" Или Додик, или Босна. "
Причината за актуалната ескалация е осъждането на Додик в края на февруари от босненския съд в Сараево на една година затвор за неуважаване на решенията на Висшия представител на Организация на обединените нации в Босна и Херцеговина, германеца Кристиан Шмидт. Съдът реши също, че 66-годишният водач на сърбите няма да може да заема обществени длъжности в идващите шест години.
Бившият министър на правораздаването Кристиан Шмидт сега е посланик в Босна и Херцеговина и има за задача да следи за спазването на Дейтънското съглашение от 1995 година, с което завърши войната в Босна. Той има необятни пълномощия, в това число да трансформира закони. Това е в основата на спора му с националиста Додик, който неведнъж го наскърбява и не признава неговата легитимност.
Парламентът на Република Сръбска одобри в края на февруари предложение, съгласно което правораздаването и полицията на босненската централна страна няма да могат да извършват своите задания в преобладаващо сръбския район.
Додик прикани босненските сърби, работещи в централните институции, да изоставен постовете си и да се причислят към институциите на Република Сръбска. В отговор на това босненската прокуратура стартира следствие против Додик за " нахлуване срещу конституционния ред " на Босна и Херцеговина.
Република Сръбска желае да сътвори своя конституция
Парламентът в Баня Лука неотдавна одобри закон за " отбрана на конституционния ред на Република Сръбска " и план за нова конституция за района. Според новата конституция Република Сръбска би трябвало да бъде " страна на сръбския народ и всички жители, които живеят там. "
Новата конституция, за която предстоят обществени диспути и гласоподаване, планува " право на самоопределяне " за сръбската част на републиката, основаването на лична войска и правото да се основават " федерации или конфедерации със прилежащи или други страни или групи от страни " – което е съвсем намерено изтъкване на доближаване със съдружника Сърбия.
Проруският Додик, който постоянно е подложен на критика за корупция, също по този начин разгласи основаването на " специфичен съд ", който да пази конституционния ред на Република Сръбска.
Тези стъпки са " най-голямото предизвикателство за Босна и Херцеговина от края на войната ", споделя политологът Велдин Кадич от университета в Сараево.
Додик е следен с тревога и от Европа
През войната за разпадането на Югославия от 1992 до 1995 година в Босна и Херцеговина починаха съвсем 100 000 души, а мирното съглашение от Дейтън раздели страната на две единици – Република Сръбска, преобладаващо обитаема със сърби, и федерацията от хървати и мюсюлмани. Двете полуавтономни единици са свързани посредством централното държавно управление в Сараево, което обаче се счита за едва.
" Въпреки че Босна и Херцеговина разполага с правосъдна система и сили на реда, които би трябвало да отхвърлен набези върху конституционния ред, успеваемостта на тази система ще се покаже на практика през идващите седмици ", споделя политологът Кадич. За него е ясно: " Или Додик, или Босна и Херцеговина. "
Няма различен излаз.
Вашингтон и Брюксел остро подлагаха на критика дейностите на Додик. Европейската мироопазваща задача EUFOR, която до момента се състоеше от 1500 бойци, към този момент усили силите си с 300 души. А неправителствената организация Transparency International предизвести за установяването на тирания в Република Сръбска.
Опозицията в сръбската част на републиката също осъжда " приключението " на Додик. Опозиционният народен представител и критик на Додик, Небойша Вуканович, чийто автомобил бе запален преди няколко дни, предизвести, че всички " червени линии " са преминати:
" Тук се потвърждава римската мъдрост: колкото по-близо е една империя до своя разпад, толкоз по-луди са нейните закони. "
Председателят на Сръбската демократична партия (СДС) Милан Миличевич остро реагира на заканите на Додик и съобщи в обществените медии, че Додик " заплашва съществуването на сръбския народ ". Той написа:
" С кое право Милорад Додик слага в заплаха съществуването на хиляди фамилии, като заплашва с конфискация на имуществото на сърбите, които работят честно и професионално в СИПА (Държавната организация за следствия и защита), в съда, в прокуратурата на Босна и Херцеговина и във Висшия съвет на правосъдната власт? "
Неуспешен апел
До момента хората в Република Сръбска съвсем не са последвали апелите на Додик. От правосъдните органи на Босна и Херцеговина никой не се е отзовал на апела на Додик. Според информация на медиите от Klix.ba, единствено шест от съвсем 300-те чиновници на специфичната полиция СИПА, които се разпознават като сърби, са избрали да изоставен държавната организация.
След като бе издадена заповед за ареста на Додик, шефът на СИПА, Дарко Чулум, е подал оставка – евентуално също с цел да не бъде подложен в обстановка да би трябвало да взема решения по ареста на Додик.
Междувременно Додик се насочи в сряда към босненско-сръбската граница, заобиколен от тежко въоръжени жандармеристи и особено антитерористично звено – явно от боязън да не бъде задържан. Той твърди, че е преследван по политически аргументи:
" Това е мюсюлманско въстание против националните ползи на Сърбия и Република Сръбска. "
В понеделник заповедта за ареста на Додик беше разширена и в този момент и граничната полиция може да извърши ареста – а освен правосъдната полиция, както беше до момента. Следващата стъпка може да бъде издаването на заповед за арест от Интерпол.
Мечтата за " Велика Сърбия "
Разрушаването на босненските институции към този момент беше цел на националистическите агресори по време на войната преди повече от 30 години, които се опитваха да основат Велика Сърбия. Все още е неразбираемо дали военната задача на Европейски Съюз EUFOR ще помогне на босненските институции да арестуват Додик и двама от неговите съратници, против които също има заповеди за арест. Не единствено Додик, само че и ръководителят на Народното събрание на Република Сръбска Ненад Стевандич, и министър председателят Радован Вишкович, би трябвало съгласно съда да бъдат сложени в прелиминарен арест за един месец, защото са нарушили конституционния ред на страната.
EUFOR към момента не е получила искане от босненската полиция да даде конвой на полицията, с цел да обезпечи " сигурна и постоянна среда " при положение на ареста, което подхожда на мандата й. Това се дължи на заплахата, че Додик може да събере към себе си служители на реда от Република Сръбска, с цел да предотврати ареста си с принуждение.
Решаващо ще бъде дали в Брюксел – изключително в Европейската работа за външна активност – ще бъде направена ясна тактика за идващите дни и седмици. Има хора, които споделят, че Европейски Съюз би трябвало да помогне на босненската правова държава; и има секта на умиротворителите в Европейски Съюз, които към момента имат вяра, че могат да управляват Додик посредством някакви покупко-продажби.
От решението на Европейски Съюз в този случай освен ще зависи сигурността на Босна и Херцеговина, само че и ще бъде даден сигнал към Кремъл дали европейците могат да обезпечат своята сигурност.
Дебат за глобите
Група от 28 депутати от разнообразни фракции в Европейския парламент изпрати писмо до висшия представител на Европейски Съюз за външната политика, Кая Калас, и прикани за наказания против Додик. Тъй като тези наказания евентуално няма да бъдат изпълнени заради предстоящото несъгласие от Унгария, в този момент има няколко страни от Европейски Съюз, които възнамеряват да наложат двустранни наказания против Додик. Санкции против него се желаят и в английския парламент.
Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина, Елмедин Коночевич, който беше в Брюксел в сряда, сподели по-късно:
" Очакваме, че Европейски Съюз ще стартира да се опълчва по-активно на плановете на управлението на районен съд. Някои страни ще наложат двустранни наказания против Додик и, за жалост, против хора от Република Сръбска. "
Той също по този начин съобщи след диалога си с Калас:
" Никой от нас не желае от EUFOR да арестува Додик, и това не е техният мандат. Но EUFOR е задължена в границите на своя мандат да поддържа институциите, които биха могли да бъдат нападнати от човек, който се пази нелегално. Мисля, че това в този момент се осъзнава в Брюксел. "
Като се има поради, че Додик заплашва да конфискува имуществото на сърбите, които не му се подчиняват, " степента на неговото бясно държание към този момент стартира да се схваща в Брюксел ", сподели външният министър.
Замразяването на средствата за районен съд се смята за дейно средство. Тъй като Додик освен е подложен в ъгъла, тъй като непрекъснато работи противоконституционно и ще бъде измамен под отговорност от съда, само че и Република Сръбска би трябвало да изплати съвсем 1,6 милиарда марки (около 800 милиона евро) през идната година – в това число задължения към Лондонската и Виенската борса. Затова държавното управление на районен съд неотдавна даже изиска от жителите си да закупят облигации – пет милиона с номинална стойност от една босненска марка (около 50 цента). По този метод държавното управление на Република Сръбска се пробва да събере пари от своето население.
България и съседите
Тази седмица министрите на защитата на Косово, Албания и Хърватия подписаха тристранно съглашение за съдействие в региона на защитата и сигурността. Меморандумът има за цел да укрепи отбранителната промишленост, да модернизира потенциалите и да отговори на провокациите за сигурността на Балканите. Подписалите съглашението подчертаха, че съдействието не е опасност за никого, а гаранция за непоклатимост и мир в района.
На взаимна конференция тримата министри обявиха, че това не съставлява опасност за никоя страна.
„ Целта на това съдействие не е никога да заплашва някого. По-скоро то би трябвало да изпрати обръщение до всички, които се осмеляват да заплашват сигурността, мира и стабилността на Западните Балкани, както и сигурността на нашите страни. Нашите три страни, които споделят общи полезности и ползи, са единни и подготвени да се опълчват на всяка заплаха и опасност, целяща да дестабилизира района “, обявиха те.
„ По геополитически аргументи желаеме да работим дружно в нашия район, като в същото време вземем поради съществуващите рискове и настоящата обстановка в Европа, в това число по отношение на Украйна. Мислим и за нашето минало, което не е прекомерно надалеч. То е повода за решението ни да си сътрудничим “, съобщи хърватският министър Анушич.
Целта на този алианс е да се опълчи на хибридни закани и да укрепи стратегическата непоклатимост посредством цялостна поддръжка за евроатлантическата интеграция и районната защита, показаха още министрите.
Подписалите съглашението обявиха, че има опция други страни да се причислят, като бе разкрито, че България е получила покана.
Експертът по сигурността Гуракуч Кучи уточни, че това съглашение е реализирано в съгласуваност с НАТО. Според него, посредством това военно съглашение, Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина ще бъдат изолирани.
„ НАТО, Албания и Хърватия предоставиха отлична опция на Косово. Това съглашение беше реализирано с утвърждението на НАТО, защото Албания и Хърватия отвън НАТО не биха могли да подпишат такова съглашение без единодушието на НАТО. Следователно можем да кажем, че НАТО, Албания и Хърватия дадоха на Косово отлична опция да се приближи към НАТО, да усили сигурността си и сигурността на района. С актуалното съглашение, реализирано посредством тази декларация сред Косово, Албания и Хърватия по военни въпроси, Сърбия и Република Сръбска са до известна степен изолирани. Или ще им бъде препоръчана опция за мир и развиване в посока евроатлантическите структури, или ще останат изолирани и няма да могат да заплашват страна, която е част от НАТО или има съглашения с НАТО “, съобщи Кучи.
Албания и Хърватия са членове на НАТО, до момента в който в Косово се намират войски на алианса.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Ние сме подготвени да доведем това до края ", предизвестява Додик.
Има в действителност огромна заплаха от отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, което ще бъде най-голямото предизвикателство за страната, която от края на войната в Западните Балкани през 1995 година стъпва на нежни основи. Експертите правят оценка обстановката по този начин:
" Или Додик, или Босна. "
Причината за актуалната ескалация е осъждането на Додик в края на февруари от босненския съд в Сараево на една година затвор за неуважаване на решенията на Висшия представител на Организация на обединените нации в Босна и Херцеговина, германеца Кристиан Шмидт. Съдът реши също, че 66-годишният водач на сърбите няма да може да заема обществени длъжности в идващите шест години.
Бившият министър на правораздаването Кристиан Шмидт сега е посланик в Босна и Херцеговина и има за задача да следи за спазването на Дейтънското съглашение от 1995 година, с което завърши войната в Босна. Той има необятни пълномощия, в това число да трансформира закони. Това е в основата на спора му с националиста Додик, който неведнъж го наскърбява и не признава неговата легитимност.
Парламентът на Република Сръбска одобри в края на февруари предложение, съгласно което правораздаването и полицията на босненската централна страна няма да могат да извършват своите задания в преобладаващо сръбския район.
Додик прикани босненските сърби, работещи в централните институции, да изоставен постовете си и да се причислят към институциите на Република Сръбска. В отговор на това босненската прокуратура стартира следствие против Додик за " нахлуване срещу конституционния ред " на Босна и Херцеговина.
Република Сръбска желае да сътвори своя конституция
Парламентът в Баня Лука неотдавна одобри закон за " отбрана на конституционния ред на Република Сръбска " и план за нова конституция за района. Според новата конституция Република Сръбска би трябвало да бъде " страна на сръбския народ и всички жители, които живеят там. "
Новата конституция, за която предстоят обществени диспути и гласоподаване, планува " право на самоопределяне " за сръбската част на републиката, основаването на лична войска и правото да се основават " федерации или конфедерации със прилежащи или други страни или групи от страни " – което е съвсем намерено изтъкване на доближаване със съдружника Сърбия.
Проруският Додик, който постоянно е подложен на критика за корупция, също по този начин разгласи основаването на " специфичен съд ", който да пази конституционния ред на Република Сръбска.
Тези стъпки са " най-голямото предизвикателство за Босна и Херцеговина от края на войната ", споделя политологът Велдин Кадич от университета в Сараево.
Додик е следен с тревога и от Европа
През войната за разпадането на Югославия от 1992 до 1995 година в Босна и Херцеговина починаха съвсем 100 000 души, а мирното съглашение от Дейтън раздели страната на две единици – Република Сръбска, преобладаващо обитаема със сърби, и федерацията от хървати и мюсюлмани. Двете полуавтономни единици са свързани посредством централното държавно управление в Сараево, което обаче се счита за едва.
" Въпреки че Босна и Херцеговина разполага с правосъдна система и сили на реда, които би трябвало да отхвърлен набези върху конституционния ред, успеваемостта на тази система ще се покаже на практика през идващите седмици ", споделя политологът Кадич. За него е ясно: " Или Додик, или Босна и Херцеговина. "
Няма различен излаз.
Вашингтон и Брюксел остро подлагаха на критика дейностите на Додик. Европейската мироопазваща задача EUFOR, която до момента се състоеше от 1500 бойци, към този момент усили силите си с 300 души. А неправителствената организация Transparency International предизвести за установяването на тирания в Република Сръбска.
Опозицията в сръбската част на републиката също осъжда " приключението " на Додик. Опозиционният народен представител и критик на Додик, Небойша Вуканович, чийто автомобил бе запален преди няколко дни, предизвести, че всички " червени линии " са преминати:
" Тук се потвърждава римската мъдрост: колкото по-близо е една империя до своя разпад, толкоз по-луди са нейните закони. "
Председателят на Сръбската демократична партия (СДС) Милан Миличевич остро реагира на заканите на Додик и съобщи в обществените медии, че Додик " заплашва съществуването на сръбския народ ". Той написа:
" С кое право Милорад Додик слага в заплаха съществуването на хиляди фамилии, като заплашва с конфискация на имуществото на сърбите, които работят честно и професионално в СИПА (Държавната организация за следствия и защита), в съда, в прокуратурата на Босна и Херцеговина и във Висшия съвет на правосъдната власт? "
Неуспешен апел
До момента хората в Република Сръбска съвсем не са последвали апелите на Додик. От правосъдните органи на Босна и Херцеговина никой не се е отзовал на апела на Додик. Според информация на медиите от Klix.ba, единствено шест от съвсем 300-те чиновници на специфичната полиция СИПА, които се разпознават като сърби, са избрали да изоставен държавната организация.
След като бе издадена заповед за ареста на Додик, шефът на СИПА, Дарко Чулум, е подал оставка – евентуално също с цел да не бъде подложен в обстановка да би трябвало да взема решения по ареста на Додик.
Междувременно Додик се насочи в сряда към босненско-сръбската граница, заобиколен от тежко въоръжени жандармеристи и особено антитерористично звено – явно от боязън да не бъде задържан. Той твърди, че е преследван по политически аргументи:
" Това е мюсюлманско въстание против националните ползи на Сърбия и Република Сръбска. "
В понеделник заповедта за ареста на Додик беше разширена и в този момент и граничната полиция може да извърши ареста – а освен правосъдната полиция, както беше до момента. Следващата стъпка може да бъде издаването на заповед за арест от Интерпол.
Мечтата за " Велика Сърбия "
Разрушаването на босненските институции към този момент беше цел на националистическите агресори по време на войната преди повече от 30 години, които се опитваха да основат Велика Сърбия. Все още е неразбираемо дали военната задача на Европейски Съюз EUFOR ще помогне на босненските институции да арестуват Додик и двама от неговите съратници, против които също има заповеди за арест. Не единствено Додик, само че и ръководителят на Народното събрание на Република Сръбска Ненад Стевандич, и министър председателят Радован Вишкович, би трябвало съгласно съда да бъдат сложени в прелиминарен арест за един месец, защото са нарушили конституционния ред на страната.
EUFOR към момента не е получила искане от босненската полиция да даде конвой на полицията, с цел да обезпечи " сигурна и постоянна среда " при положение на ареста, което подхожда на мандата й. Това се дължи на заплахата, че Додик може да събере към себе си служители на реда от Република Сръбска, с цел да предотврати ареста си с принуждение.
Решаващо ще бъде дали в Брюксел – изключително в Европейската работа за външна активност – ще бъде направена ясна тактика за идващите дни и седмици. Има хора, които споделят, че Европейски Съюз би трябвало да помогне на босненската правова държава; и има секта на умиротворителите в Европейски Съюз, които към момента имат вяра, че могат да управляват Додик посредством някакви покупко-продажби.
От решението на Европейски Съюз в този случай освен ще зависи сигурността на Босна и Херцеговина, само че и ще бъде даден сигнал към Кремъл дали европейците могат да обезпечат своята сигурност.
Дебат за глобите
Група от 28 депутати от разнообразни фракции в Европейския парламент изпрати писмо до висшия представител на Европейски Съюз за външната политика, Кая Калас, и прикани за наказания против Додик. Тъй като тези наказания евентуално няма да бъдат изпълнени заради предстоящото несъгласие от Унгария, в този момент има няколко страни от Европейски Съюз, които възнамеряват да наложат двустранни наказания против Додик. Санкции против него се желаят и в английския парламент.
Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина, Елмедин Коночевич, който беше в Брюксел в сряда, сподели по-късно:
" Очакваме, че Европейски Съюз ще стартира да се опълчва по-активно на плановете на управлението на районен съд. Някои страни ще наложат двустранни наказания против Додик и, за жалост, против хора от Република Сръбска. "
Той също по този начин съобщи след диалога си с Калас:
" Никой от нас не желае от EUFOR да арестува Додик, и това не е техният мандат. Но EUFOR е задължена в границите на своя мандат да поддържа институциите, които биха могли да бъдат нападнати от човек, който се пази нелегално. Мисля, че това в този момент се осъзнава в Брюксел. "
Като се има поради, че Додик заплашва да конфискува имуществото на сърбите, които не му се подчиняват, " степента на неговото бясно държание към този момент стартира да се схваща в Брюксел ", сподели външният министър.
Замразяването на средствата за районен съд се смята за дейно средство. Тъй като Додик освен е подложен в ъгъла, тъй като непрекъснато работи противоконституционно и ще бъде измамен под отговорност от съда, само че и Република Сръбска би трябвало да изплати съвсем 1,6 милиарда марки (около 800 милиона евро) през идната година – в това число задължения към Лондонската и Виенската борса. Затова държавното управление на районен съд неотдавна даже изиска от жителите си да закупят облигации – пет милиона с номинална стойност от една босненска марка (около 50 цента). По този метод държавното управление на Република Сръбска се пробва да събере пари от своето население.
България и съседите
Тази седмица министрите на защитата на Косово, Албания и Хърватия подписаха тристранно съглашение за съдействие в региона на защитата и сигурността. Меморандумът има за цел да укрепи отбранителната промишленост, да модернизира потенциалите и да отговори на провокациите за сигурността на Балканите. Подписалите съглашението подчертаха, че съдействието не е опасност за никого, а гаранция за непоклатимост и мир в района.
На взаимна конференция тримата министри обявиха, че това не съставлява опасност за никоя страна.
„ Целта на това съдействие не е никога да заплашва някого. По-скоро то би трябвало да изпрати обръщение до всички, които се осмеляват да заплашват сигурността, мира и стабилността на Западните Балкани, както и сигурността на нашите страни. Нашите три страни, които споделят общи полезности и ползи, са единни и подготвени да се опълчват на всяка заплаха и опасност, целяща да дестабилизира района “, обявиха те.
„ По геополитически аргументи желаеме да работим дружно в нашия район, като в същото време вземем поради съществуващите рискове и настоящата обстановка в Европа, в това число по отношение на Украйна. Мислим и за нашето минало, което не е прекомерно надалеч. То е повода за решението ни да си сътрудничим “, съобщи хърватският министър Анушич.
Целта на този алианс е да се опълчи на хибридни закани и да укрепи стратегическата непоклатимост посредством цялостна поддръжка за евроатлантическата интеграция и районната защита, показаха още министрите.
Подписалите съглашението обявиха, че има опция други страни да се причислят, като бе разкрито, че България е получила покана.
Експертът по сигурността Гуракуч Кучи уточни, че това съглашение е реализирано в съгласуваност с НАТО. Според него, посредством това военно съглашение, Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина ще бъдат изолирани.
„ НАТО, Албания и Хърватия предоставиха отлична опция на Косово. Това съглашение беше реализирано с утвърждението на НАТО, защото Албания и Хърватия отвън НАТО не биха могли да подпишат такова съглашение без единодушието на НАТО. Следователно можем да кажем, че НАТО, Албания и Хърватия дадоха на Косово отлична опция да се приближи към НАТО, да усили сигурността си и сигурността на района. С актуалното съглашение, реализирано посредством тази декларация сред Косово, Албания и Хърватия по военни въпроси, Сърбия и Република Сръбска са до известна степен изолирани. Или ще им бъде препоръчана опция за мир и развиване в посока евроатлантическите структури, или ще останат изолирани и няма да могат да заплашват страна, която е част от НАТО или има съглашения с НАТО “, съобщи Кучи.
Албания и Хърватия са членове на НАТО, до момента в който в Косово се намират войски на алианса.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ