Учените определиха произхода на „втората Луна“, която беше близо до Земята през есента
От края на септември до края на ноември 2024 година Земята имаше „ втора Луна “ – 10-метров метеорит беше наоколо до планетата ни. Астрономите го наблюдават от август, незабавно откакто беше от открит от Службата за планетарна отбрана. Имаше възможност това да са просто остатъци от ракета от предходна задача.
Екип от астрономи направи серия от наблюдения и отбрани концепцията за „ втора луна “, доказвайки, че обектът не може да бъде галактически боклук.
„ Имахме обща визия, че този метеорит може да е пристигнал от Луната, само че неопровержимото доказателство беше, че той е богат на силикатни минерали – не такива, каквито се срещат на метеоритите, а такива, каквито се откриват в лунните скални проби. Изглежда, че не метеоритът е бил в космоса доста дълго, може би единствено към няколко хиляди години, тъй като неналичието на галактическо изветряне е довела до изчервяване на спектъра му. “
казва Теди Карета, астроном от Калифорнийския университет, началник на проучването
Въпросният метеорит 2024 PT5 е открит за първи път на 7 август 2024 година от телескопа Съдърланд в Южна Африка и от системата за ранно предизвестие за метеорити ATLAS на Хавайския университет. Изследователите използваха телескопа Lowell Discovery в Аризона и инфрачервения телескоп на НАСА (IRTF) в обсерваторията Мауна Кеа в Хавай, с цел да проследят това небесно тяло. Учените изследваха слънчевата светлина, отразена от метеорита – неговия набор.
Оказа се, че спектърът на 2024 PT5 подхожда повече на мостри от скали от Луната, в сравнение с известни метеорити, да вземем за пример от основния пояс сред Юпитер и Марс.
Също по този начин беше значимо да се отдели обектът от галактическите боклуци, оставени от човечеството в близкия космос. Изследователите допуснаха, че празна ракета ще се движи като консервна кутия във вятъра под въздействието на слънчевия вятър. Така скоростта ѝ на дрейф ще се разграничава доста от скоростта на „ галактическата тухла “. Наблюденията разрешиха тъкмо да се пресметна динамичността на придвижване на 2024 PT5 – той се държеше като канара, а не като обвивка от ракета или горна степен.
Диаграма на придвижването на метеорита 2024 PT5 наоколо до Земята Временната дребна луна на Земята е „ упълномощена “ – не е разрешено да бъде считана за галактически боклук. Нещо повече, в случай че някой ден се окаже допустимо да се свърже траекторията й с истинския кратер от удара в Луната, това ще открие нова опция в проучването на геологията на спътника. Между другото това е вторият обект, непосредствен до Земята, който е видян като наш краткотраен сателит. Първият беше метеоритът 469219 Kamoʻoalewa, открит през 2016 година. И двата метеорита обикалят към Слънцето по същата орбита като Земята, само че не попадат в гравитационното ѝ поле. Те се задържат единствено за малко наоколо до планетата и в никакъв случай не влизат в гравитационна връзка с нея, с цел да се трансфорат в същински луни.
